Домът на Ино Яманака

Ино влезе в къщата си и се качи на втория етаж. Не си направи труда да извести, че се е прибрала тъй като бе сама. Отиде в стаята си и се просна на огромното бяло легло, застлано с виолетово-лилави чаршафи. Гушна една от многото лилаво-бели възглавнички и затвори очи за миг.

***

Събуди се в късния следобед. Бе изморена от тренировката по рано и реши да си вземе душ. Свали дрехите си и си взе пухкава бяла хавлия. Стоя в банята близо час. Когато излезе остана с хавлията докато не изсъхна, след което се облече. Зачуди се дали да не отиде и да потренира отново. Все пак и се стори лоша идея да натоварва тялото си толкова много, за това реши да изчака до следващия ден.

Ино се прибра с усмивка на лице. Взе си душ и си легна заспивайки почти веднага.

Мадара отиде пред вратата й.Пое си въздух и сложи букета пред лицето си.Цветята бяха достатъчно, за да го закрият.Почука на вратата.

Ино се бе събудила преди известно време. Вече бе измила зъбите си и си бе взела душ. Дрехите, с които бе облечена бяха лилава туника и бели къси панталонки, които туниката почти закриваше изцяло. Докато оправяше все още влажната си коса някой звънна на вратата. Блондинката слезе и отвори озовавайки се лице в лице с... прекрасен букет цветя.

-Добро утро, Ино-химе!-каза Мадара зад букета и изчака реакцията й.Беше много притеснен, но не защото е срамежлив или нещо подобно, просто това беше много ново за него и персоната му.

Ино позна гласът на Мадара и се усмихна. Усети странно чувство, сякаш лети. За първи път някой и подаряваше цветя.
-Добро утро красавецо. - засмя се и хвана ръцете му там където държаха букета сваляйки ги по-надолу и разкривайки лицето му.

-За теб е, хубавице!-той й подаде цветята, все още гледайки нервно.Искаше му се да потъне в земята.

-Благодаря! - усмихна се взимайки букета. Цветчетата миришеха прекрасно. Все така усмихната блондинката лекичко целуна момчето и се отдръпна правейки му място.
-Влизай.

Мадара пристъпи в уютната къща на Ино.
-Как си?Как спа?-попита я той.

-Добре съм. Спах страхотно. - усмихна се.
-Знаеш ли, никой не ми е подарявал цветя до сега. - момичето отиде и постави цветята в красива кристална ваза в средата на малката масичка в хола.
-Сядай, чувствай се като у дома си. Искаш ли нещо за пиене? - и без друго рядко и се явяваха гости защо пък да не се проявеше като загрижена и любезна домакиня.

-Мерси.Не, абсолютно нищо, благодаря!
Мадара седна и се загледа в красивите морски очи пред него.

Въпреки това Ино отиде в кухнята връщайки се с всякакви сладки и солени неща, които сложи на масата. След това отиде до секцията и отвори един остъклен шкаф вадейки няколко вида алкохол от там. Отново ги сложи на масата като добави и безалкохолни напитки.
-Така няма да се измъкнеш. - сложи ръце на кръста си и се засмя.

-Хах, принцесо, благодаря, но няма нужда!-Мадара вдигна ръце извинително.Той се загледа в момичето пред себе си.Пред него се разкриваха дългите и хубави крака на Ино.

Ино се усмихна и седна до момчето.

Мадара я загледа в очите, опитвайки се да държи поглед далеч от краката й, които бяха много близо до него и изкушаваха желанията му.

Ино забеляза погледа му. Усмихна се и нарочно кръстоса крака излагайки ги още повече на показ.

Мадара усети какво прави Ино.
''-Значи ще си играем, хех...''-помисли си и се направи, че не е забелязал
-Много е топло!С тази туника няма ли да се изпотиш?-невинно попита Мадара.

-Не е чак толкова топло. Дори си мислех да си облека още нещо. - подсмихвайки се каза момичето.

-Аз мога да те затопля!-Мадара я погледна с лека усмивка.

-А дали е редно? - със сериозно изражение, едва сдържаща смеха си попита Ино.

-Няма закон, значи да!-официално-делово каза Мадара и повдигна вежда.

-Това е добре. Не искаме още от сега да нарушаваме морално ценностните закони. - през смях каза блондинката.

-Кой е казал, че знам за тези закони?Аз за първи път чувам.-Мадара поклати глава сериозно.Беше му смешно, но трябваше да запази роля.

-Те не са писани. Просто всеки ги знае. Не прави това и онова... - поклати глава блондинката с усмивка на лице.