Класната стая

/Миии сори че писах така просто бях поразгледал другите какво са писали и какви тренировки са писали и ми стана някакво странно.И се пробвах да пиша в техен стил. Как плямпат глупости и и казват че правят лицеви опори и говорят и някакви тем подобни неща и накрая взимат някви статистики и някви техники./

Момчето извъртя глава и затвори очи като наведе главата си леко надолу.Опита се да изчисти съзнанието си от всякакви мисли за всичко друго освен за това което го чакаше До половин час той щеше да е намразил това място определено.Ако се моташе още.
Шин си представи момичето този път като бе затворил очите си, това бе елементарно за него.Представи си я с дрехите който бе в момента . Отвори още веднъж очи за да обърне внимание на детайлите по нея .Елементите по нея не ги изтърва който представляваха кобурите за шурикените като се държаха на краката , лентата на дясната и ръка, начина по който си бе хванала косата и в прочие. Когато я огледа отново със едни-два бързи погледа той затвори очи отново и направи знаците на техниката,като в момента след това той каза
-Хенге но джутсу.- след тези думи той се обърна към преподавателя и зачака за отговор от него


/ ще се старая повече в следващите постове и това горе не е заяждане/

И все пак момчето беше успяло личи си,че искаше да стане добър.
-Браво момче .. следващата ти задача е Каварими .. -каза сенсея като отново го изгледа безразлично.

Когато се изредиха всички след момчето Шин изгледа какво трябваше да направи. Бе обърнал особено внимание на знаците на техниката. Те бяха същите като тези в книгата и даже нямаше никаква разлика.Позицията също.В този момент в главата на момчето се зароди мисълта дали този може нещо друго освен това което пишеш в книгата. Бе чувал дядо си доста често да ругае някой шинобита във имението им. Че били бездарни ,нямали никакво желание за само развитие и всякакви тем подобни. Но най запомнящото се бе че не искали да се развиват в други насоки а са си оставали в рамката в която ги поставяха по високостоящите. Е имало и изключения и един ден те щели да бъдат на важните позиции а другите щели да бъдат третокласни шинобита.
Шин застана на мястото на което се бе настанил по рано преподавателя и затвори очи.За разлика от преподавателя си той не си представи че на неговото място ще се появи дънер което бе крайно не логично за него. Шин впери поглед в книгата която бе чел по рано.Той събра малко количество чакра в себе си и после я изпрати към книгата. Момчето знаеше че това се прави така понеже брат му му бе обеднявал това(далечен спомен от миналото). Когато бе готов с чакрата той си представи кнгиата в умът, мястото на което се намираше също и понечи да направи знаците. Той ги направи сравнително бавно и когато бе готов със тях без да се бави и секунда каза името на техниката . В гласът му се усещаше спокойствие и увереност.Момчето искаше да се седнало на чина а не стъпал с крака на него но дали това щеше да се получи , най вероятно да.Все пак така той искаше и така си го бе представил. Разстоянието не бе голямо и затова не би трябвало да има затруднения техниакта.

Още нищо не се получаваше момчето трябваше да се потруди още.

Момчето не успя от първия си опит. Той се справяше както винаги добре с концентрацията си, но проблема му беше в обработването на чакрата си. "Така си и знаех, трябва да положа повече старание върху чакра контрола си" - помисли си момчето. Шин имаше нужда от още няколко минути, за да започне вторият си опит. Момчето се облегна на стената, той беше направил около 3-4 опита за всичките техники, които трябваше да направи, и от там загуби доста голямо количество от чакрата си. Шин наклони главата си и започна да диша все по-тежко и по-тежко. Наистина изпита беше много изтощителен, но в момчето все още имаше сили, за да го завърши. Той вдигна ръката си и избърса навлажненото си чело, след което вдигна глава и пристъпа уверено напред. "Пффф... не вярвах, че ще е толкова труден този изпит. Изминах голяма част от него, не е сега момента когато ще се предам. Загубих доста от чакрата си, сега ще е много трудно, но все пак знам, че ще успея да се справя" - Помисли си Шин . Той наистина се беше надъхал на максимума. Момчето вдигна глава и на лицето му се появи лека усмивка. Изведнъж той почувства странна сила, която бушуваше в него. Шин започна да се концентрира. Днес концентрацията не му беше на високо ниво, но трябваше да се постарае върху обработването на чакрата си, защото тя провали някой от опитите му. "Трябва да се концентрирам, знам че ще се справя с това, малко ме притеснява последния етап, знаех си че трябваше да тренирам чакра контрола си повече, казваха ми, че един ден това може да е проблем и то се оказа вярно. Както и да е, стига съм мислил за странични неща." - тези мисли се промъкнаха в съзнанието на Шин . Момчето изхвърли всички странични мисли и започна с концентрацията си. Отново в съзнанието му останаха само той и книгата , с който трябваше да се смени, за да бъде техниката успешна. Шин прекара близо1 -2 минути в това състояние и когато реши, че е готов отвори очи и си помисли - "Мисля, че съм готов с тази фаза, сега идва трудната част, трябва да вложа повече старание върху чакра разпределянето си. Трябва да се справя, ще е трудно, но вярвам, че мога да го направя". Той беше доста уверен в себе си. Никога не се предаваше и точно сега нямаше да го направи. Момчето застана в подходящата поза и започна да разпределя чакрата си. Тя започна да се движи по цялото му тяло. Бавно, но сигурно чакрата му навлизаше по всички канали на тялото му. Изведнъж Шин усети доста голяма сила, която беше обхванала цялото му тяло. "Това усещане, наистина е силно. Не съм го изпитвал до този момент. Дали това означава, че съм готов, или пък не? Ще поработя още малко, за да съм сигурен" - помисли си момчето, докато продължаваше да разпределя чакрата си. Наистина Шин се чувстваше доста по-силен от преди, но дали това означаваше, че ще се справи с тази техника? След известно време, той започна да концентрира чакра в ръцете си, направи 4-те сийла и извика:
- Kawarimi No Jutsu!

Мъжа лепна лека усмивка.
-Хах .. браво вече си генин -каза той и му подаде бандана.
-"Много ми е интересно как ще се справят на Чуунинския изпит,който скоро наближава .."-помисли си той.

Шин се усмихна и с една лека усмивка каза.
-Е как ще стана чунин сенсей .Повярвайте!-след тези думи той хукна през вратата.