New Naruto World

Добре дошли в един нов свят на Наруто! ^^
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Тренировъчна площадка

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Moderator
Admin
avatar

Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

ПисанеЗаглавие: Тренировъчна площадка   Съб Авг 24, 2013 8:42 pm

На тренировъчната площадка може да тренирате техники и да повишите точките на статуса си.

1) За научаване на техника, трябва да се напишат определен брой редове, в зависимост от рангът на техниката.

►D/Д: най-малко 15 реда;
►С/Ц: най-малко 20 реда;
►B/Б: най-малко 25 реда;
►S/C: най-малко 30 реда;
►А/А: най-малко 35 реда.

P.S. Тази статистика я има и тук!

2) Ако се напишат по-малко редове от казания, тренировката не е изпълнена и трябва да се пише наново.

3) Ако сте написали нещо като разгрявка преди тренировката, се добавят определен брой точки Опит.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шино Абураме
Генин/Иуа
Генин/Иуа
avatar

Брой мнения : 46
Join date : 21.08.2013
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Вто Авг 27, 2013 8:01 pm

Шино стъпи на тренировъчната площадка, оглеждайки околността зад очилата си. Имаше облаци и духаше вятър, но не се очертаваше да вали скоро. Въздухът бе достатъчно топъл, за да накара човек да се чувства комфортно, а Слънцето не препичаше, правейки денят идеален за тренировки. Изглежда много хора мислеха така, тъй като мястото бе пълно с хора от всякакви възрасти, излезли да упражняват техники и да подобряват уменията си. "Изглежда това ще се превърне и в мое ежедневие" - каза си младежът наум, след което се отдръпна встрани от главната група трениращи, заставайки на относително тихо място. Ръцете му се протегнаха напред и от ръкавите на дрехата му излетяха стотици насекоми кикайчу. Започна с обикновени упражнения за контрол над тях. Накара ги да изпишат осмица във въздуха, след което им заповяда да я раздвоят и разтроят, първо оформяйки детелина, а след това фигура с шест елипси. Насекомите задържаха формацията, завъртайки фигурата, след което се разпръснаха по негова команда и започнаха да изписват думи във въздуха. В миг се разлетяха на всички посоки и накацаха по повърхността на предметите наоколо, скривайки се от погледа на всички, след което пропълзяха до краката му и отново влязоха в тялото му. Отново им заповяда да напуснат тялото му, този път излизайки откъм гърба му и ги накара да оформят рояк непосредствено до него. Ръката му се протегна напред и група от насекомите се отдели от рояка, оставайки на разстоянието, на което ръката му се намираше от тялото. Шино разкрачи краката си и роякът се раздели на две в долната си част. По зададена команда кикайчу се сгъстиха толкова, че да няма празно пространство между тях и започнаха да оформят рояка си във формата на тялото му. Първо оформиха глава и крайници, смътно наподобявайки скица на човешко тяло. Роякът се събираше още и още, изрязвайки ненужните части от контура. Постепенно оформиха длани и пръсти, както и стъпала. Прецизните детайли, обаче, бяха трудни. Шино въздъхна. Облаците се разместиха и лъч светлина проникна през тях, осветявайки пространството около него. Сянката му докосваше ствола на едно от дърветата на площадката. Младежът я погледна и в главата му проблесна идея. Мигом се затича към едно самотно високо борово дърво, чиито ниски клони бяха изпопадали. Застана близо до него и сянката му падна върху ствола в цял ръст. По негова команда част от насекомите му накацаха по сянката и обрисуваха идеална човешка форма. Завъртя се и насекомите последваха движенията му, изписвайки профила му върху кората на дървото. След това застана с гръб към него и разпери ръце и разкрачи крака. Кикайчу мимикираха и тези движения. По заповед те отлетяха от дървото и се размесиха с другия рояк. Тази част от насекомите, която се бе обучила върху дървото, описа контурите на тялото му, а останалите изпълниха вътрешността му. Използвайки чакрата на гостоприемника си, буболечките придадоха цвят и съвършени черти на клонинга, който оформиха и го направиха неразличим от господаря си. Шино протегна ръка и клонинга направи същото като негов огледален образ. Когато показалците им се докоснаха, буболечките запълзяха по пръста на господаря си и влязоха в тялото му, комуникирайки с останалите насекоми там и мигновено предавайки новопридобитото си умение на останалите кикайчу.

//тренировка за Mushi Bunshin no Jutsu, иначе позната като Insect Clone Technique//
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moderator
Admin
avatar

Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Сря Авг 28, 2013 11:52 am

Mushi Bunshin no Jutsu - Ц/C ранк - овладяно!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шино Абураме
Генин/Иуа
Генин/Иуа
avatar

Брой мнения : 46
Join date : 21.08.2013
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Сря Авг 28, 2013 11:33 pm

След кратка почивка под едно дърво, през която гледаше останалите на площадката, Шино се изправи. Всички те притежаваха завидни тайджуцу умения. Без буболечките си, той би бил безпомощен срещу който и да е от тях. "А трябва да съм готов за всякакви ситуации" - си каза наум, след което, решен да промени този факт, се изправи и се присъедини към тях. Заповяда на кикайчу да се приберат в тялото му и да останат там, за да не му пречат и започна да разгрява. Първо направи десет клякания, за да раздвижи мускулите на краката си и да ги накара да изпомпат топла кръв по цялото му тяло. След това направи десет лицеви опори, за да затопли и ременете и ръцете си и се зае с разтягането. Допря стъпалата си едно до друго, изпъна тялото си и вдигна ръце, издиша и докосна земята. Повтори го отново няколко пъти, като на десетия път хвана пръстите на краката си и ги задържа петнадесет секунди. След като се надигна бавно, започна да прави напъти първо на левия, а после и на десния крак. Приключил с тях, прехвърли тежестта си изцяло на свития си ляв крак и изпъна десния, допирайки стъпалото си на цяло ходило до земята. Започна да прехвърля тежестта от единия си крак на другия, преминавайки четиридесет пъти. Когато свърши, краката му бяха стегнати и готови за тренировка. Застана на отсечката за бягане и се засили. Краката му отначало правеха малки крачки, но постепенно започнаха да правят все по - големи и по - големи скокове. Изминаваше петдесет метра в спринт, след което редуваше с двадесет метра нормален ход за почивка. Серия след серия, той продължаваше неуморно, а лицето му с нищо не издаваше усещанията и състоянието на тялото му. След десетата серия, той спря и се огледа. Встрани от него имаше няколко големи камъка, отместени, за да не пречат на трениращите. Отиде до тях, стегна мускулите си и повдигна единия. Върна се на отсечката и го остави на двадесет метра от началото й. Повтори същото нещо още няколко пъти, поставяйки камък на тридесетия и петдесетия метър. След това се върна в началото и започна да тича смесено - спринт до първия камък, ходене до втория, спринт до третия и крос до началото. Бързата смяна на темпото караше сърцето му да бие диво. След десет серии дробовете го боляха и му бе трудно да контролира дишането си. Тогава тялото му се спря на място и гърбът му се изправи с усилие, тъй като се задъхваше тежко. Вдигна ръцете си до нивото на раменете с дланите надолу, вдишвайки до краен предел, насочи ги нагоре, разтваряйки дробовете си още повече и задържа въздуха двадесет секунди, благодарение на волята си, след което издиша безшумно през устата, спускайки ръцете си надолу. Топлият въздух затопли гърлото му и му помогна да се възстанови. След почивка от около минута, Шино върна камъните на предишното им място и започна да върви около площадката, успокоявайки дишането си. До нея се извисяваше високо дърво със сравнително гъсти клони. Внезапна идея озари мислите му и той се затича към дървото. Със скок се хвана за един от по - ниските клони, след което залюля краката си и ги преметна върху съседен клон. Повдигна се и се хвана за трети, за който се набра и стъпи на първия. Застанал стабилно на него, скочи и се улови за един от клоните над себе си и започна да се катери нагоре по дървото колкото се може по - бързо. Скачайки от клон на клон, той се изкачи до място, където клоните ставаха все по - нарядко. Огледа ствола на дървото. Почти можеше да го обхване с двете си ръце. Реши да рискува. Притисна дланите си отстрани на него и долепи десния си крак към него. Напрегна мускулите на ръцете си, за да се задържи и се надигна върху крака, който бе вдигнал върху ствола. С бързо движение премести първо лявата си ръка по - нагоре, след което я последва с дясната и долепи и левия си крак. По този начин изкачи три метра, докато стигне до клон, за който да се хване. Повдигна се върху него и се изправи. Бе почти на върха. Тук течението на вятъра бе по - силно и накланяше дървото. Въпреки това лицето на младежът не показваше притеснение. С бърз поглед надолу прецени местоположението си спрямо това на клонът, който щеше да издържи скока му и се наклони, падайки свободно към него. Ръцете му се вкопчиха в него, а кожата му се надраска. От него скочи на друг и продължи да се спуска надолу по короната на дървото. След секунди бе на земята. Погледна към ръцете си. Имаха дълбоки драскотини, които се изпълваха с кръв. Избърса ги в осеяната с листа трева и потегли към града.

//тренировка за бързина//
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Админ
Admin
avatar

Брой мнения : 341
Join date : 11.07.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Пет Авг 30, 2013 2:53 pm

Като всички други учители, този също се бе покрил измежду клоните на дърветата. Бе решил да не пречи на момчето и накрая да му каже какво се е изкарало от тренировката му. Шино се справяше добре и това накара мъжа да се усмихне доволно.

/Бързина: +74
Бонус, издръжливост: +20/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://newnarutoworld.bulgarianforum.net
Шино Абураме
Генин/Иуа
Генин/Иуа
avatar

Брой мнения : 46
Join date : 21.08.2013
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Нед Сеп 15, 2013 9:12 pm

Шино се върна на площадката веднага щом мисията му приключи. Все още помнеше огнените езици, които трябваше да понесе и мисълта не му допадна. Когато пристигна, дори не погледна към останалите трениращи, а се отдръпна настрани, където бе тихо. Вятърът огъваше високите клони на дърветата и шумолеше в тревата. Звукът от докосващите се едно в друго листа изместваше ударите и виковете от централната част на площадката. Младежът застана в шарената сянка на огромно дърво и затвори очите си. Петната от светлина се движеха по лицето му и успокояваха тялото му. Забави дишането си. Краката му се присвиха и той седна върху ходилата си, разтваряйки коленете си на ширината на раменете. Ръцете му се отпуснаха върху бедрата му с дланите нагоре. Гърдите му се издуваха широко и се отпускаха. Въздухът навлизаше през носа му и излизаше през устата. Чакра потокът му реагира. Той засили движението му. Тялото му изпита прилив на сили. Увеличи бързината, с която чакрата му се движеше дори още повече. Косъмчетата по тялото му настръхнаха и тръпки пропълзяха по гърба му. Внезапно намали скоростта на енергията до абсолютният максимум. Почувства силна умора и желание за сън. Задържа това движение около минута и възвърна обичайното му състояние. Силата му се върна и се почувства освежен. Бе готов да използва тези резерви във всеки един момент.


Последната промяна е направена от Шино Абураме на Пон Сеп 16, 2013 7:02 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Админ
Admin
avatar

Брой мнения : 341
Join date : 11.07.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Пон Сеп 16, 2013 6:58 pm

/ Предполагам, това е тренировка за чакра контрол. Усвоен е. /

Сенсея седеше на един камък и наблюдаваше момчето. Движенията му, реакциите му. Определено правеше опит за нещо. Накрая мъжа разбра Шино какво правеше и изчака крайния резултат. Беше се получило.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://newnarutoworld.bulgarianforum.net
Шино Абураме
Генин/Иуа
Генин/Иуа
avatar

Брой мнения : 46
Join date : 21.08.2013
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Вто Сеп 17, 2013 11:00 am

След като установи известен контрол над чакра потока си, Шино се изправи и се огледа наоколо. Вече няколко пъти бе видял как по - възрастните шиноби с лекота се изкачват по равни отвесни повърхности, използвайки чакрата си. Подобно умение бе незаменимо и можеше да се окаже животоспасяващо в много трудни ситуации. "Трябва да го усвоя" - каза си той. След поредното подухване на ветреца, върнало го от света на мислите, се огледа наоколо и видя учител, който го наблюдаваше. С няколко крачки се озова пред него, поклони се и го помоли за инструкции. Сенсеят с усмивка изслуша молбата му и се зае да опише подробно процесът на катерене. Накрая завърши с кратка демонстрация, представляваща безгрижна разходка по едрият ствол на стар бор. След подкана да опита сам, младежът се приближи до дървото и го огледа. Кората му бе почти равна и доста гладка. Повдигна крака си и го постави върху нея. Очите му се затвориха и той постепенно започна да засилва чакрата, която течеше през него и да я кара да напуска стъпалото му, прилепвайки го към ствола. След няколко секунди кракът му бе плътно прилепнал. Другият му крак отскочи леко от земята и, използвайки засилката, за да се задържи за момент, Шино го постави над първия. Опитвайки се да го прикове към дървото, преди да започне да пада, бързо изхвърли голямо количество чакра. Енергията го изхвърли назад и го повали по гръб. Сенсеят се усмихна и му каза, че е на прав път. Шино се надигна и продължи с опитите. Отначало количеството чакра, което влагаше, бе или твърде малко, или твърде голямо и не успяваше да се задържи. След около половин час, обаче, се задържа върху стволът. Висейки от него, бе по - лесно да направи крачка, отколкото стъпвайки върху него от земята. След първата крачка последва втора. Скоро бе способен да ходи от корените до върха на дървото. Постепенно забърза темпото и се затича по него. Когато можеше да тича достатъчно бързо, той изтича до върха му и освободи голямо количество чакра, което го изстреля перпендикулярно на повърхността му. Младежът полетя и гладко се приземи върху опорният стълб на един гимнастически лост на площадката, след което скочи долу и седна в основата на дървото за кратка почивка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moderator
Admin
avatar

Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Вто Сеп 17, 2013 5:29 pm

-Браво!-провикна се една учителка, която доволно наблюдаваше Шино на едно дърво

Молд 2: усвоен!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шино Абураме
Генин/Иуа
Генин/Иуа
avatar

Брой мнения : 46
Join date : 21.08.2013
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Вто Сеп 17, 2013 5:31 pm

Няколко минути по - късно, Шино се изправи. Бе решил да впрегне новите си умения, за да подобри тренировката си. Преди да се заеме с физическата си тренировка, започна да разгрява. Спокойно се изкачи по дървото и, прикрепяйки краката си към един от по - дебелите му клони, увисна надолу. Изпъна ръцете си, насочвайки ги към земята и започна да се набира, правейки коремни преси, докосвайки пръстите на краката си и отново отпускайки се надолу. Усилието стягаше цялото му тяло, карайки мускулите му да изпомпват голямо количество кръв, затопляйки не само торса, но и крайниците му. Прасците му бяха стегнати постоянно и скоро започнаха да се схващат бавно, но сигурно. Двадесет повторения по - късно, той скочи надолу и след бързо сто и осемдесет градусово завъртане се приземи меко на краката си. Лицето му бе поруменяло от нахлулата кръв в него. Вдиша и издиша дълбоко и бавно няколко пъти, за да успокои сърцето си и да вкара тялото си в желан ритъм, след което се затича нагоре по ствола на дървото. Когато стигна до средата му, с помощта на известно количество чакра се изстреля към друго дърво. Стъпи на един от клоните му и продължи напред по него. Хващайки се за клон над себе си с една ръка след малък скок, се завъртя и заобиколи ствола, след което се оттласна от него и скочи към друго дърво. Малките клонки и листа удряха лицето на тялото му, но той ги игнорираше и продължаваше напред. Петдесет метра по - напред, той прекрати потокът на чакра, който излизаше от краката му и със скокове от клон на клон слезе долу, като накрая скочи от пет метра и се претърколи, за да смекчи удара. Пред него имаше местност с пресечен път, която водеше към малка горичка. Без да спира, скочи върху един камък и се изтласка от него. Полетя във въздуха и се приземи на четири метра, използвайки засилката, за да продължи да бяга напред. Тихите му стъпки в почвата почти не се чуваха, а за присъствието му разбираха само птиците, които гледаха как като сянка се плъзга по повърхността на земята. Той скачаше от камък на камък, а когато нямаше такива, се засилваше колкото се може по - бързо и отскачаше от всяка издадена повърхност. След няколко минути бе в подножието на възвишение, по чиито склонове растяха иглолистни дървета. Той се обърна и пое по обратния път. Този път упражнението, което правеше, бе по - различно. Изтласкваше се от земята с чакра и стъпваше върху някой клон на дърво, след което скачаше от него и отново стъпваше на земята. Вятърът брулеше лицето му, но изражението му бе фокусирано, а умът му безпристрастно отчиташе този и много други факти, без да позволява да отвличат вниманието му от целта. Птиците се разлитаха, когато, пронизвайки въздуха, безцеремонно нахлуваше в пространството, което обитаваха и го напускаше секунди по - късно. Този вид придвижване бе малко по - бавен, но много по - натоварващ. След десет минути, той отново се намираше на тренировъчната площадка. Мускулите по цялото му тяло пулсираха и реши да ги използва възможно най - ефективно, преди умората да го е обзела. Застана пред една дървена кукла - чучело и започна да нанася удари по нея. Първо я удряше с прави юмруци в областта на главата. Удряше в челото, в носа и в брадичката, правейки по десет повторения с ръка във всяка от тези зони. След това започна да удря крошета в слепоочията на куклата. Ръцете му замахваха отново и отново, разцепвайки въздуха и разтрисайки куклата в момента, в който нанасяха удар върху нея. След минута смени ударите с ъперкъти. В тези удари влагаше цялата сила на краката си, издигайки се мълниеносно и нанасяйки всеки удар със сила, достатъчна да повали всеки нетрениран човек. Ръцете му отначало го боляха, но игнорираше болката и скоро тялото му спря да му подава тези сигнали. Бе изчистил мисълта си, фокусирайки се само върху техниката и силата си и нападаше в ритъм, сякаш бе изпаднал в транс и извършваше ритуал. След две минути непрекъснати ъперкъти с това темпо, ръцете му започнаха да се схващат, но бе решен да продължи още малко, за да накара тялото си да свикне с по - голямо натоварване. Направи малка крачка напред и започна да нанася ъперкъти в тялото, удряйки куклата в областта на слънчевия сплит. Нанасяше по три удара с ръка, след което добавяше по един удар с всяка ръка отстрани на тялото, в гръдния кош, там, където биха се намирали ребрата, ако чучелото бе човек. Юмруците му блъскаха безмилостно куклата отново и отново. Болката в тялото му се усилваше все повече и повече, докато почти не го накара да забрави за всичко останало. Внезапно нещо го накара да се сепне. Видя червени отпечатъци по дървеното приспособление. От ръцете му капеше кръв, която боядисваше бездушния му противник и се стичаше по пръстите му, когато спря да удря. Младежът пусна част от буболечките си, които изпълзяха и се нахраниха с кръвта, почиствайки ръцете му, след което ги върна в тялото си. Тъй като засега не бе препоръчително да продължава да удря с ръцете си, застана в бойна позиция, вдигна гарда си и започна да рита дървеният модел на човек. За да разтегне краката си, започна с удари в главата. Краката му се издигаха и удряха с вътрешната част на ходилото по бузата на куклата, подобно на шамар. Направи серия от по десет ритника с всеки крак и започна да упражнява друг удар. Този път краката му описваха кръг отвътре навън и удряха главата на чучелото от другата страна, с външната част на ходилото. Чуваше се тропване и дървеното приспособление се разклащаше при всеки удар. Общо двадесет ритника по - късно, Шино започна да нанася странични ритници, завъртайки тялото си и разгъвайки крака си, подобно на камшик, който изплющяваше в слепоочието на покорния му противник. Тъй като тези удари бяха много важни, основни и се употребяваха често, Шино нанесе по двадесет удара с всеки крак, удряйки общо четиридесет пъти куклата, преди да започне със следващият удар. Той бе същият, но целта бе друга - ребрата на противника. Шино се завърташе, влагайки инерция и замахвайки с цялото си тяло, фокусирайки силата на всеки един свой мускул в удар, поразяващ няколко сантиметра от трупа на противника. Силата бе поразителна. Цялата конструкция се накланяше яростно, сякаш щеше да се прекърши, когато извършваше атаката си. От този удар младежът направи по тридесет повторения с крак. Чувстваше умора в мускулите си. Не бяха нито стегнати, нито схванати, а просто изтощени. Реши да ги напрегне за последно, преди да си вземе почивка, отдръпна се настрана от чучелото, освобождавайки го за ползване от някой друг и започна да прави клякания. При всяко клякане усещаше как тялото му се затопля. Клякаше отново и отново, а по челото му се образуваха капки пот. След тридесет клякания разтръска краката си и ги изправи, след което се хвана за глезените, за да разтегне мускулите си и да ги накара да се отпуснат. Задържа позицията за минута, постепенно свиквайки с напрежението в задната част на бедрата, пусна краката си и се изправи. Вдигна десния си крак във въздуха, свивайки го. Концентрирайки се върху баланса, клекна само върху левия си крак, след което го напрегна и се надигна. След това го повтори и потрети. На петото повторение започна да изпитва пареща болка. Избра да я игнорира. Със силата на волята си направи още две клякания с този крак и се изправи, след което вдиша бавно през носа, задържа въздуха и издиша още по - бавно през устата, докато не бе способен да изрече името си. Това успокои биенето на сърцето му. Зае се да повтори упражнението с десния си крак. Вдигна левия във въздуха, за който след всички тези упражнения подобно движение бе лесно и чувството бе, сякаш бе много по - лек от обикновено и се съсредоточи върху баланса си. Започна да смъква тялото си все по - ниско и по - ниско, докато почти не седна върху крака си. След това напрегна мускулите в него и се повдигна, постепенно изправяйки се. Кракът му се клатушкаше леко, поради непривичното за него движение и нуждата да пази баланс без опората на другия крак, но не достатъчно, за да го изкара от равновесие. Клекна отново и се изправи, този път малко по - лесно. Кракът му бързо привикна на натоварването и се стабилизира. След петото клякане и в него се зароди болка, макар и не толкова голяма, колкото тази в другия крак. Шино успя да направи още три клякания, след което се изправи и разтръска всеки от краката си, помагайки им да се възстановят. За да избегне контузии, въпреки, че бе изморен, той предпочете да не сяда за почивка веднага, а да намали темпото постепенно. Бе малко скован, но започна да се разхожда около площадката, дишайки бавно и успокоявайки мускулите в тялото си. Постепенно сърцето му забави ритъма си, от устата му спря да излиза толкова горещ въздух и чувството на скованост в тялото му намаля. Продължи да ходи още пет минути, без да прави упражнения за дишане, след което седна върху една пейка и се отпусна, оставяйки тялото си да се възстанови след усилията, на които го бе подложил.

//тренировка за сила//
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moderator
Admin
avatar

Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Вто Сеп 17, 2013 6:13 pm

Сила: +124

Учителката все още стоеше и гледаше въодушевена тренировката на младия Абураме.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шино Абураме
Генин/Иуа
Генин/Иуа
avatar

Брой мнения : 46
Join date : 21.08.2013
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Вто Сеп 17, 2013 7:31 pm

Шино остана на пейката няколко часа, след което се надигна и реши да промени начинът, по който тренира. Тялото му бе стегнато, но не бе способно да издържи на тренировка, експлозивна, колкото предишната. Мисълта му заработи и скоро породи идея, която би могла да свърши работа. Преди да я осъществи, обаче реши да разбуди мускулите си и направи разгрявка. Изпъна тялото си като струна и протегна ръцете си нагоре, след което се прегъна в кръста и докосна земята с длани, издишвайки. Когато се изправи отново вдиша дълбоко и повтори цикъла. На десетия път долепи длани до земята пред пръстите на краката си и ги задържа там, без да ги отлепя, двадесет секунди и ги повдигна. Направи десет клякания с изпънат гръб и протегнати напред ръце. Така най - големите мускули в тялото му - тези на краката - започнаха да изпомпват кръв, ускорявайки процеса на затопляне. След кляканията седна на земята с изпънати крака, изправи гърба си, сви левия и се наведе напред, хващайки пръстите на дясното си ходило. Задържа тази позиция за двадесет секунди, усещайки разтягането в дясното си бедро, след което повтори упражнението с левия крак. След още двадесет секунди се отпусна и изправи и се зае да превърне в реалност малкия си план от преди малко. Младежът се отправи към уредите за упражнения и когато ги приближи ги огледа добре. Избра един уред за правене на коремни преси и легна върху него. Всички останали, които бяха тук, правеха упражненията, държейки тежести в ръцете си и повтаряйки по няколко серии от по няколко повторения, но с висока трудност. Той щеше да направи точно обратното - щеше да направи една - единствена серия с ниска трудност, но с много повторения. Така щеше да приучи тялото си да издържа на продължителни натоварвания и да се справя с всякакви условия и напрежение, на които би било подлагано. В умът му зазвуча мелодия, която някога бе чувал на един фестивал. Темпото бе бързо, а музиката - жива. Мускулите му се стегнаха и се надигна. Колкото се може по - бързо, той се протягаше напред и отново лягаше, а ударните инструменти, които чуваше поддържаха такта му равномерен. Край него хората започваха да се сменят. Идваха нови хора, които да правят серии и различни упражнения, но той оставаше. Броеше наум бройките, които правеше : "Петдесет и едно, петдесет и две, петдесет и три, петдесет и четири...". Отначало коремните му мускули изпитваха стягане, след това леко парене. Той го игнорираше и продължаваше. Сянката, която падаше върху него, бе благословия. Трептящите листа пропускаха лъчи светлина, но скриваха по - голямата част от тялото му, което гореше все по - силно и по - силно заради напрежението. "Сто, сто и едно, сто и две, сто и три, сто и четири, сто и пет..." - продължаваше да отброява равномерно наум. Вече не чуваше мелодията, но тялото му следваше такта. Болката в мускулите му спря, сякаш тялото му се примири. Усети силно затопляне в областта на корема и, свободен от дискомфорта, продължи с лекота. Още една група хора напусна уредите около него, за да отстъпи място на други. Въздухът преминаваше през носа му при вдишване, затопляше се в дробовете му и излизаше на топла струя от устата му при всяка една бройка. Скоро стигна до сто и петдесет. Няколко човека около него го гледаха учудено и си зашушукаха, обсъждайки странният му метод, но той само възприе информацията, отчитайки събитието като случило се, без да нарушава фокуса си. Забеляза, че облаците са се преместили малко от момента, в който започна. "Двеста. Двеста и едно. Двеста и две. Двеста и три. Двеста и четири. Двеста и пет" - монотонно продължаваше наум. Мускулите му не оказваха никаква съпротива. Това му се стори странно. Имаше чувството, че може да продължи да прави коремните преси вечно. Може би това бе резултат от превъзбудата, която тялото му бе претърпяла в предишната му тренировка отпреди няколко часа. Когато направи двеста и петдесет повторения от обикновенните коремни преси, реши да промени малко упражнението, за да натовари и другите мускули в областта на кръста си. Без да спира, започна да прави завъртане наляво при изправянето си в седнала позиция и започна броенето отначало. "Едно, две, три, четири, пет..." - звучеше в мислите му. Бе решен да не прави брой повторения, които не биха могли да бъдат сравнени с бройката, която направи, изпълнявайки предишното упражнение. Тялото му се разбунтува, когато го извади от ритъма му, започвайки с новите движения, но той потисна дискомфорта, който изпитваше и продължи равномерно упражнението си. "Петдесет, петдесет и едно, петдесет и две, петдесет и три, петдесет и четири..." - не след дълго прозвуча в ума му. Вече не обръщаше внимание на хората около себе си. Много от тях се бяха сменили, а някои бяха изчезнали от полезрението му. Беше на същото място от около двадесет минути. Тялото му започна да се подчинява по - охотно, свиквайки с новия ритъм. Не след дълго направи стотната си бройка и отново промени упражнението - започна да се завърта надясно при всяко надигане. Това постави ново начало на бройката му и нови неразположения в тялото му. Този път ефекта бе много по - силен. Задъхваше се, а болката бе срязваща. Забърза малко темпото, за да съкращава по - интензивно мускулите и да ги кара да изпомпват повече кръв. Скоро свикнаха и отново забави темпото, връщайки се в такта, който държеше отпреди това. "Петдесет... Петдесет и едно... Петдесет и две... Петдесет и три... Петдесет и четири..." - не след дълго преброи. Започваше да се задъхва. Наложи си да вдишва бавно през носа и да издишва топлият въздух през устата, за да затопли гърлото си. Този трик винаги му помагаше да задържи темпото си още известно време, без значение какво правеше.Облаците се бяха скрили зад дървото, а топлият вятър бе намалял, правейки обстановката по - тиха. Топлината караше въздухът да трепти. Потта караше дрехите да полепват по тялото на Шино. Бе истински щастлив, че Кикайчу бяха толкова издръжливи насекоми. Можеха да понесат всякакви условия. Фактът, че живееха в неблагоприятна среда като човешкия организъм, доказваше качествата им, а напрежението, което понасяха безпроблемно в този момент, ги правеше наистина забележителни същества. Със сетни сили младежът преброи : "Деветдесет... Деветдесет и едно... Деветдесет и две... Деветдесет и три...". Зъбите му почти скърцаха от силата, с която стягаше челюстта си под натиска на усилието. "Деветдесет и четири... Деветдесет и пет... Деветдесет и шест..." - продължаваше, решен да издържи до самия край. "Деветдесет и седем... Деветдесет и осем... Деветдесет и девет..." - се изредиха в мислите му, когато в тях пробяга първата от известно време насам, различна от число : "Само още една!". "Сто." - достигна до заветната бройка и се надигна, след което освободи краката си. Дишането му бе затруднено, дробовете го боляха, а мускулите по кръста и корема му го умоляваха за почивка. Той се изправи и отново повтори разходката си от по - рано, за да успокои постепенно напрежението в тялото си. Измъчените му мускули искаха да бъдат освободени от задълженията си във всяка секунда, но по негова команда продължаваха да се трудят. След десет минути, младежът легна под едно дърво и изтощен, се отпусна с притворени очи, разчитайки, че учителите ще наблюдават областта и ще предупредят всички при опасност.

//тренировка за издръжливост//
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moderator
Admin
avatar

Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Сря Сеп 18, 2013 7:25 pm

Изд: +102

Жената бе решила да наблюдава Шино отсега нататък.
-Силен е!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шино Абураме
Генин/Иуа
Генин/Иуа
avatar

Брой мнения : 46
Join date : 21.08.2013
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Сря Сеп 18, 2013 7:46 pm

Когато Шино се събуди, чувстваше тялото си леко, но силата в него бе изцедена. Голямото усилие, обаче, явно бе причина за нещо повече от изтощение. Чувството, което чакра потокът създаваше, бе различно. Енергията течеше по различен начин в тялото му, сякаш бе отприщена. Той се изправи и се разходи, опитвайки се да свикне с нея. Имаше усещането, че има по - добър контрол върху нея отпреди. Внезапно хрумване го накара да се запъти към малкият басейн с вода, върху която учениците на академията се опитваха да се задържат посредством чакра. Обикновено никой от тях не успяваше, а учителите самодоволно се усмихваха, напомняйки им, че имат дълъг път пред себе си. След минута бе пред водната повърхност. Помнеше напътствията, които бе слушал, но реши да модифицира процеса на тренировка. Знаеше, че за да се задържи върху водата, трябва да следва движенията по повърхността й и да изпуска нужното количество чакра според измененията на формата й, породени от появата на вълнички. Идеята му или щеше да забърза научаването на това умение значително, или щеше да се окаже безсмислена. Тъй като нямаше подводни течения, под повърхността водата би трябвало да е напълно спокойна. Младежът потопи крака си в нея и застана мирно, изчаквайки я да се успокои, след което започна да освобождава равно количество чакра от крака си. Изненадващо, това му помогна да се задържи. Внимателно потопи и другия си крак на същото ниво и започна да излъчва чакра от него. Бе нагазил във водата до колене, но басейнът бе дълбок метър и половина. Използвайки опита си от досегашния си успех, повдигна десния си крак и го положи върху повърхността. Равномерното количество чакра, което отделяше от стъпалото си, го караше да се клатушка, тъй като повърхността постоянно менеше формата си. Той се загледа внимателно в повърхността и се постара при всяка вълничка да отслабва чакрата, а след това леко да я засилва. Резултатът бе мигновен - кракът му бе стъпил сякаш върху солидна почва. Измъкна и другият си крак, съобразявайки се с лекото вълнение, което предизвика и стъпи върху водата. "Ако ме грози опасност, няма да мога да наблюдавам движението на водата" - помисли си той и затвори очи. Отначало се задържа прав, но скоро усети силен дисбаланс и отново ги отвори, за да намери равновесие. След дълбоко вдишване и издишване, с което успокои тялото си, отново затвори очите и изчисти мислите си. Концентрира се изцяло върху краката си и движенията, които долавяха. Тялото му започна да се движи според тях, поемайки без съпротивление напрежението, което със затворени очи му се струваше огромно. След двадесет минути, прекарани без да поглежда водата, можеше да долови всяко нейно движение и дори да го предвиди според случващото се - духнеше ли вятър или паднеше ли клонка, винаги следваха вълнички и той без усилие се съобразяваше с тях. Когато отвори очите си, тялото му се успокои, възвръщайки най - ценното от сетивата си и направи ходенето по вода дори по - лесно. Шино излезе от басейна и седна встрани, оставяйки краката си да изсъхнат на слънцето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moderator
Admin
avatar

Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Чет Сеп 19, 2013 4:38 pm

Тя все още наблюдаваше неговите тренировки.Шино й бе станал много интересен.

Молд: Усвоен
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шино Абураме
Генин/Иуа
Генин/Иуа
avatar

Брой мнения : 46
Join date : 21.08.2013
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Пет Сеп 20, 2013 3:20 pm

Шино бе решен да използва докрай силите си в днешния тренировъчен ден. Тялото му се бе възстановило, докато работеше върху контрола над чакрата си и можеше да изпълнява прищевките му още известно време. Освен това начинът, по който владееше чакрата си сега, му предоставяше значителни преимущества в сравнение с преди, позволявайки му да я контролира и употребява по много по - икономичен и ефективен начин. След кратък размисъл върху възможните техники, които се бяха открили пред него, през мисълта му премина внезапен спомен. "Да. Неговата чакра природа е въздушна" - бяха казали някога възрастните в клана му. Бе виждал неведнъж природна чакра манипулация. Обясненията за механизма на работа с природна енергия се появиха в главата му като букви върху чист лист хартия. Неспособността му да владее чакрата си добре го бе накарала да забрави за тези техники, но бе дошъл момента да се научи да прилага на практика някога наученото. Това, че чакра природата му бе въздушна, значеше, че бе лесно да се свърже с въздушната природна стихия и да я манипулира. Точно това смяташе да направи сега. Седна в позиция за медитация, поставяйки ходилата си едно до друго под себе си с допиращи се палци и облягайки се върху тях и затвори очите си. Накара чакрата си да струи от тялото си и тя се подчини незабавно. Протегна ръце с длани, сочещи напред и се концентрира. Без да улавя мислите си в думи си представи как вятърът задухва силно в посоката, в която сочеха ръцете му. Лек повей разклати листата на дърветата. Постепенно започна да насочва чакрата си, която бе освободил в околното пространство в посоката, в която бе насочил длани. Вятърът реагира, засилвайки се правопропорционално на насоченото количество чакра. Шино се напрегна и събра голямо количество чакра в ръцете си, концентрирайки я в центъра на дланите си и в един миг я накара да напусне тялото му, събирайки я в една точка и отпращайки я с възможно най - голяма сила напред. От ръцете му изригна огромна въздушна вълна, която полетя в желаната посока и разтърси дърветата пред него при първоначалния сблъсък с тях, а след това започна да ги огъва, прекършвайки по - малките клони и заплашвайки да изтръгне по - немощните растения от земята. Младежът, виждайки пораженията, които нанасяше, прекрати потока чакра, който протичаше през ръцете му и въздушното течение бързо се успокои, а дърветата със скърцане се върнаха в предишните си позиции, някои с по - малко клони и значително по - малко листа по себе си. Отпусна ръцете си и се изправи. Внезапното нахлуване на кръв в краката, върху които бе стоял, направи първите му няколко крачки нестабилни, но задоволството от новопридобитото умение бързо изтри дискомфорта и му помогна да се запъти към града.

//тренировка за Fūton: Daitoppa//
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Минато Намиказе
Генин/Коноха
Генин/Коноха
avatar

Брой мнения : 392
Join date : 11.07.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Пет Сеп 20, 2013 9:41 pm

Одобрена техника
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шино Абураме
Генин/Иуа
Генин/Иуа
avatar

Брой мнения : 46
Join date : 21.08.2013
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Нед Окт 06, 2013 10:05 pm

Шино се върна на площадката освежен и почти чувстващ нетърпение да изпробва новата си придобивка. Отиде близо до една пейка, върху която остави нещата си и извади от чантичката си тежестите за крака. Всяка една от тях караше ръцете му да се напрягат, докато ги държеше, но изглеждаха компактни и удобни. Може би символите, изписани по тях, имаха нещо общо с това. Седна на другия край на пейката, вдигна левия си крак и нахлузи приспособлението върху него. Внезапно почувства натиска на гравитацията - кракът му затрепери леко, опитвайки се да задържи теглото във въздуха. Младежът стъпи с него на земята, постави другата тежест върху десния си крак и се изправи. Чувстваше се странно, носейки тези килограми по краката си - крайниците, които обикновено бяха най - подвижни, тъй като се налагаше да издържат килограмите на цялото му тяло, както и на предметите, които пренасяше. Първите му няколко крачки вероятно биха накарали страничните наблюдатели да се разсмеят, но за негова радост останалите трениращи върху площадката се бяха фокусирали върху собствената си тренировка. Клатушкайки се, измина десет метра, след което малко по малко започна да свиква с тренировъчните тежести и да стабилизира походката си. След няколко минути ходене, едва ли някой би бил способен да разпознае по движенията му, че носи допълнителна тежест. Наглезенниците прилепнаха удобно към краката му и той реши, че е време да премине към същинската тренировка. За да свикне още по - добре с тях, започна да забързва хода си. Крачка след крачка засилваше темпото, докато накрая не се затича. Налагаше се да прави големи скоци, колкото се може по – нависоко и надалеч, за да поддържа нормално кросово темпо, тъй като килограмите по краката му го придърпваха надолу, отнемайки голяма част от силата, която влагаше. Въпреки това всяко негово движение предизвикваше увеличение на инерцията му и затова веднъж постигнал дадена скорост, не бе трудно да я задържи. Дори изпитваше трудност при спирането – тялото му продължаваше движението и се налагаше да напрегне мускулите си, за да се задържи намясто. Насочи се към множеството камъни, които се намираха в единия край на тренировъчната площадка с равно темпо, опитвайки се да задържи дъха си, предотвратявайки задъхване. Както винаги, въздухът в Иуа бе топъл и това му помагаше да не натоварва дробовете си, затова след минута бе при камъните, готов да продължи с дори по – трудни упражнения. Внимателно се покачи върху един от тях. Бяха високи около метър, неравни и с наклонена повърхност. Намираха се на разстояние от около половин метър един от друг, въпреки че в центъра на зоната, в която се намираха, бяха натрупани един върху друг на голяма купчина. Бяха разпръснати по този начин поради масивно свлачище преди години и обикновено никой не посещаваше мястото, освен ако не желаеше преднамерено да се изложи на риск. Единственият начин да се премине през камъните бе със скоци от един на друг, въпреки, че това носеше опасности, тъй като някои бяха нестабилни, ронливи или с неудобна форма, способна да предизвика подхлъзване, което можеше да означава счупени крайници или череп. Изправи се върху камъка, върху който строеше и се огледа, оставяйки умът му да свикне с обкръжението си и да почувства средата около себе си. Изчисти всички мисли от главата си и преди да се е появило колебание отскочи от камъка си, политайки напред. Десният му крак срещна наклонената повърхност на друг камък, от която се оттласна мигновено, преди гравитацията да го е повлякла надолу и продължи хода си, забързвайки темпото. Камъните се редяха пред него и той напълно игнорираше празнините между тях, виждайки само повърхностите, върху които би могъл да стъпи. Стъпките му бяха леки и пъргави и тъй като стъпалата му се губеха между стърчащите върхове на камъни, страничният наблюдател би могъл да помисли, че се рее между канарите. След поредния скок, левият му крак откърти парче от камъка, върху който се бе приземил и младежът полетя напред, право срещу заострен ръб на камък. Без да влага мисъл, тялото му реагира само на мига. Десният му крак се сви близо до гърдите му и се изнесе леко напред, посрещайки ръба и, възползвайки се от инерцията си напред, с лек тласък издигна тялото му нагоре, след което се разгъна с всичка сила. Ръцете му замахнаха в посока на движението и го изхвърлиха високо нагоре, издигайки го на метър над камъка. Прелитайки над него, Шино започна да пада право към тясната цепнатина между други два камъка. Двата му крака се разтвориха и се забиха в съседстващите си канари, спирайки падането му и заковавайки го на място. След като премести тежестта си върху левия крак се наклони и хвана за ръба на камъка, върху който бе стъпил, дръпна десния си крак и с набиране се издигна върху скалната маса, изправи се и се огледа. Бе почти в центъра. Тук камъните бяха сравнително нагъсто, но имаше дупки между тях, в които би могъл да се заклещи крак или ръка, а на места се срещаха и по – големи празнини, способни да поберат цяло човешко тяло. Погледът му се фиксира върху голямата купчина скали, издигаща се край него. Там бе центъра на свлачището и камъните се бяха натрупали един върху друг, формирайки малко възвишение, което отстрани изглеждаше нестабилно и с неестествена форма, но съставящите го канари бяха толкова масивни, че освен ако не бяха намерили идеална стабилност, не биха се задържали. С няколко скока се озова в подножието на образуванието. Бе високо около петнадесет метра със стръмни стени и множество дупки в тях. Повърхността му бе измита от множеството дъждове, падали през годините, но слънцето в Иуа бе силно и караше някои от камъните да се пропукват на места, създавайки нестабилни и опасни места за захват, освен всичкият прах, появил се в резултат от роненето на скалата. “Това би било добра тренировка за вниманието, осезаемостта и физическите ми качества” – прецени наум Шино и без да губи нито миг повече се залови за една пукнатина с лявата си длан и постави дясното си стъпало в друга. С внезапно усилие се изтегли нагоре, протягайки дясната си ръка право нагоре. Пръстите му се впиха в малка издатина и той увисна на нея. Двата му крака стъпиха точно под ръката му и го избутаха, сякаш правеха крачки по отвесната повърхност. Лявата му ръка намери друга цепнатина и му позволи да продължи нагоре. След минута бе на половината разстояние до върха, а мускулите му работеха, продължавайки да го избутват към целта му. На няколко пъти хващаше камък, който или се натрошаваше в ръката му, или се откъртваше и падаше надолу, но тъй като бе съобразил риска предварително, първо пробваше колко е надеждно всяко място за захват, преди да повери живота си на него. Ръцете и краката му се хлъзгаха по прашната повърхност, но хладнокръвният му ум съвсем трезво бе преценил, че ако иска да оживее, не може да си позволи да се изпусне и пръстите му се вкопчваха в камъните като крайници на насекомо, елиминирайки възможността за изплъзване. Когато ръцете му най – накрая се показаха върху повърхността на камъка, намиращ се най – високо сред всички останали, пръстите му бяха станали бели от натиска, а цялото му тяло бе стегнато, подсъзнателно подготвено за битка дори със самата смърт, на последната на която бе съумяло да избяга преди броени секунди, спечелвайки си почивка от няколко минути на върха преди втория и по – ожесточен рунд – слизането. Фигурата му се извиси самотна върху най – високата точка на канарата сред полето от камъни, отблясъците на слънцето от които му напомняше на водна повърхност. Скалите имаха свой собствен чар – неподвижността им сякаш бе творба на самото време, суетно напомнящо за присъствието, непреходността и едновременно с нея промяната, която бе способно да донесе, нанизвайки един след друг хиляди безкрайни мигове. Вятърът подухна, размествайки леко горещите слоеве въздух, натрупани върху безжизнената песъчлива почва и отнемайки част от умората на младежа. Той насочи погледа си надолу, оглеждайки всички стени на каменното възвишение и преценявайки как би се спуснал по всяка една от тях. Вдясно от него имаше пролука между главната скална маса и нейно по – малко разклонение. Секунди по – късно ръцете му се държаха за облата издатина, бележеща върха на канарата, а краката му опипваха камъните под него. Тъй като не докосваше другата скала, която щеше да ползва за опора, Шино си пое въздух, издиша рязко и се оттласна леко с крак. Дланите му отпуснаха захвата си върху камъка и тялото му се понесе надолу. С рязко движение в кръста се завъртя на деветдесет градуса и долната част на тялото му плавно последва движението. Краката и ръцете му се стрелнаха настрани, приклещвайки го намясто между двата извисяващи се над него камъка. Рязкото спиране след краткия полет издраска ръцете му и ожули кожата по дланите му, но нямаше дълбоки драскотини, от които да потече забележимо количество кръв. За миг вниманието му се насочи към кикайчу, позволявайки им да погълнат излязлото от тялото му количество кръв и докато те работеха с охота по възложената си задача, той започна да се спуска надолу. Цепнатината се стесняваше и не след дълго стъпи в основата й, на близо шест метра от повърхността, състояща се от стените на осеяните по земята камъни. Останалата част от спускането бе лесна – захванат в основата на цепнатината, краката му стигаха на близо четири метра и половина от повърхността на висок и плосък камък. С няколко движения се придвижи достатъчно близо до него, за да може да скочи отгоре му. Приземяването бе грубо, отчасти заради умората и отчасти заради работата, към която бе пригодил тялото си, различаваща се значително от скачането, но бе достатъчно ловко, за да не му причини никакви контузии или значителен дискомфорт. Напълно пречупил се след прехода си дотук, Шино заскача от камък на камък, без дори да се замисля и да преценява наум терена под себе си, насочвайки се към тренировъчната площадка, а движенията му бяха плавни и естествени, с видима лекота. Вече привикнал към инстинктивното вземане на решения къде да стъпи само миг след като е огледал повърхността, се придвижваше бързо и ефективно. Само минута, след като бе тръгнал, се намираше в края на каменното поле, а разстоянията между скалите вече бяха достатъчно големи, за да може свободно да върви между тях. С малък скок се приземи върху земята, изтупа дрехите си от прахта и със спокойна крачка продължи към площадката. Малък облак скри слънцето за момент, хвърляйки сянка върху лицето му. Почувствала хладината, кожата му се отпусна и го накара да се замисли за почивка преди да продължи с тренировката си. Идеята бе одобрена след кратка преценка, че би повишила ефективността на заниманията му и го накара да се насочи към една от по – отдалечените от площадката пейки, намираща се под голямо и силно разклонено дъбово дърво с огромна корона. Когато стигна там седна, свали тежестите от краката си, мигновено след това почувствайки ги по – леки, вдиша дълбоко, издиша, облегна гръб в дървото и се отпусна, давайки свобода на мислите си и оставяйки ги да потекат свободно като река, спускаща се кротко и неспирно по безкраен склон, вечно търсеща пътя си към морето.

//тренировка за сила//
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Админ
Admin
avatar

Брой мнения : 341
Join date : 11.07.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Сря Окт 09, 2013 2:07 pm

Жената, която често посещаваше тренировъчната площадка бе напът да започне своите  сутришни тренировки, докато не забеляза едно сякаш маскирано момче. Яката му беше повдигната до носа му, а черни и малки очила прикриваха очите му, да не говорим за качулката. Сякаш беше някакъв убиец, но не. Той просто тренираше. Жената се заинтригува, особено когато тайнтсвено изглеждащия не спираше да тренира.

/Сила: +184 \+15 заради ръкавелите: +199\
Кръв: +20/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://newnarutoworld.bulgarianforum.net
Шино Абураме
Генин/Иуа
Генин/Иуа
avatar

Брой мнения : 46
Join date : 21.08.2013
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Сря Окт 09, 2013 2:25 pm

Няколко буболечки кикайчу пропълзяха по кожата на младежа. Потните жлези по цялото му тяло охотно изпълняваха функцията си още откакто бе сложил тежестите на краката си и хищните насекоми пируваха с отделената течност. Почти всички отпадни продукти на тялото му биваха употребени по един или друг начин от тях. Бяха се приспособили към живот в човешкия организъм така, че да представляват възможно най – малка вреда за него, използвайки нужните му ресурси колкото се може по – малко. Три от тях пропълзяха по пръстите му и погледът му се прикова в тях, когато мислите му го върнаха назад във времето, припомняйки му взаимоотношенията им с него. Винаги им бе обръщал голямо внимание, изучавайки ги до най – малките подробности. Още като малък можеше да различи мъжкия от женския екземпляр, коя женска ще снася яйца, колко още ще живее всеки индивид, каква буболечка би се родила при кръстосване на дадени два индивида и много други неща. Десетки хиляди поколения бяха изживели краткия си живот у него, всяко научавайки го на нови неща. Познаваше този вид по – добре и от тялото си. С годините постепенно се научи да манипулира процесите, които протичаха в колонията. Преднамерено кръстосваше буболечки с различни качества, предизвиквайки появата на поколения с възможно най – голям шанс за проява на желаните характеристики, намиращи се у предците им. Бе създал колония с висока адаптивност, физически и умствени качества, която освен това бе силно склонна към мутации. Това нейно качество бе особено важно, тъй като предизвикваше появата на нови качества у нейните членове, които след това биваха отсявани по волята на господаря й – Шино. Отглеждаше най – силните екземпляри, същевременно забранявайки на неуспешните експерименти да създават поколение, предизвиквайки еволюция, която иначе би отнела огромно количество време. Насекомите му бяха издръжливи на всякакви фактори – киселина, горещина, студ, бяха способни да хибернират, преживявайки при силно ограничени жизненоважни за оцеляването им вещества (като кислород) и реагираха идеално на чакрата му. Бе им нужно минимално количество от нея, за да оцеляват, но бяха способни да погълнат неимоверни количества, запазвайки я за по – нататъшна употреба и дори предавайки я на други насекоми. Това ги правеше идеални за битки – след всяка битка ставаха по – силни, тъй като можеха да предават опита си на другите буболечки, комуникирайки с тях в тялото на домакина си. Можеха да обменят информация и с него, посредством чакра вълните, които излъчваха на значително голямо разстояние и които Шино се бе научил да разбира като свой роден език. Животът с буболечките го бе научил на много, още от самия миг, в който възрастните в клана бяха сключили договор с тях, посредством кръвта му, като невръстно дете. Бяха се превърнали в част от самия него, естествена колкото и ръцете, краката и главата върху раменете му.
Внезапен полъх на вятъра го накара да върне мислите си върху обкръжението му. Буболечките, изпратили го на това умствено пътешествие, отдавна бяха свършили работата си и се бяха скрили в каналите на тялото му. То, от своя страна, се бе възстановило от положените усилия по – рано и бе готово за нови подвизи. Младежът стегна и отпусна мускулите си, протегна се, раздвижвайки крайниците си и се зае отново да поставя тежестите върху краката си.

//тренировка за Kikaichū no Jutsu//
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moderator
Admin
avatar

Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Чет Окт 17, 2013 12:12 pm

Джонинът, който щеше да ръководи отбора на Шино, вървеше спокойно и се оглеждаше.Изведнъж забеляза талантливото момче и спря за момент.
-Значи такъв човек ще е в отборът ми...
Усмихна се и бавно закрачи напред отново, мислейки за бъдещето.
/усвоена техника/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шино Абураме
Генин/Иуа
Генин/Иуа
avatar

Брой мнения : 46
Join date : 21.08.2013
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Чет Окт 17, 2013 4:52 pm

Когато се изправи, слънцето бе преполовило пътя си по небесната твърд. Оставащата част от деня се очертаваше да е по – гореща от първата. Маранята ставаше все по – гъста и решително настъпваше към всеки източник на влага, сякаш желаеше да изпие живота от него. Шино разтърси краката си, за да почувства промяната на баланса, която се появи, след като постави тежестите си върху тях. Отне му незначително време да се адаптира към допълнителното тегло, за разлика от първия път. Минута по – късно крачеше към площадката. По пътя му имаше много камъни с размера на дланта му. Три от тях привлякоха погледа му. Имаха почти еднаква форма. Когато отиде до тях се наведе и ги вдигна. След няколко подхвърляния установи, че теглото им също бе приблизително едно и също. Мисълта му мигновено оформи план. Обърна се към празното пространство между площадката и гората, вдигна единия от камъните с лявата си ръка, засили се и го запрати възможно най – далеч. Дясната му длан обгърна друг от тях и с всичка сила го хвърли в същата посока. Тъй като бе по – силна, камъкът полетя много по – бързо напред. Подмина първия малко след като започваше да пада. Изминавайки почти двойно разстояние, вторият камък се удари в земята, отскочи, отдалечавайки се още малко и спря. Последният камък Шино подхвърли леко нагоре, наведе се няколко сантиметра напред, изнесе десният си крак назад и го ритна с всичка сила. Тежестта на крака му увеличи инерцията и леко изтрака при съприкосновението си с парчето скала. Малкото топче камък излетя със свистене напред и нагоре. Въпреки, че се отклони малко встрани от другите два камъка, падна на повече от два пъти по – далеч от тях. Шино запомни къде се намираха, приклекна леко и се хвърли в посоката на най – близкия от тях. Стъпка след стъпка, темпото му се забързваше. Течението забуча в ушите му, а ръкавите му се издуха. Секунди по – късно отскочи нагоре и заби краката си в земята на сантиметри от първия камък. Използвайки инерцията от падането сви краката си, а тялото му се наведе. Дясната му ръка грабна камъка и краката му се изпънаха с пълна сила. Почти без да губи инерцията си, отскочи напред и леко настрани, насочвайки се към втория камък. Поради наличието на тежестите, крачките му бяха огромни, заради инерцията, която получаваше, тъй като силно го дърпаха в посока на движението му. Забелязвайки този факт, младежът се наведе и стегна краката си. Напрежението в мускулите му бе по – голямо, но имаше по – голям контрол над тях и движенията му станаха по – прибрани и прецизни. Без да се налага да убива засилката си, сниши тялото си още малко и протегна лявата си ръка напред и надолу. Дланта му се завъртя нагоре и пръстите му обгърнаха отломката от скала. Издигайки торса си малко, завъртя тялото си наляво и продължи. Още една особеност на движението му му направи впечатление. Имаше дадена скорост, която бе като негова граница. Когато се засилеше, тялото му сякаш знаеше кога достига до лимита си и установяваше темпо, което не го надвишаваше. Този път реши да разчупи рутината. Поемайки контрол над автоматизираните движения на тялото си, Шино заповяда на краката си да повишат скоростта, а на ръцете си – да правят по – прибрани махове. Веднага почувства болка в мускулите си, но започна да се движи по – бързо, макар и с малко. “С времето ще свикна с това темпо” – помисли си той. Въпреки, че промяната изглеждаше незначително, третият камък бе достигнат за почти същото време, за което бе стигнал при първия. Краката му се заковаха на място и той пусна двата други камъка до него. Заповяда на дробовете си да забавят дишането, като компенсираше количеството приет кислород с дълбоки вдишвания, които издуваха гърдите му. Вдишваше през носа и издишваше през устата по стар навик, знаейки, че не трябва да позволява на гърлото си да изстива, дори в това горещо време. Докато тялото му се съвземаше от внезапния шок, очите му оглеждаха околността. На запад от него, там, накъдето се бе запътило слънцето, имаше множество хълмове, които постепенно се издигаха в планина. Сякаш скупчвайки се и изкачвайки се един върху друг, бяха образували релефна форма с множество равни участъци по нея. Бяха покрити с мека трева и ги бяха белязали множество пътища. Стъпките му заглъхнаха, когато се запъти към възвишенията. Заставайки в подножието на най – близкия хълм, младежът прецени разстоянието до върха, приклекна и стремглаво скочи напред. Пътечката се виеше между няколко немного високи дървета и храсти, чиито клони се протягаха над нея в стремежа си да завземат пространството, от което хората ги бяха изтласкали. Тялото на Шино заобикаляше стърчащите към него върхове на растения, подобно на котка, която маневрира през осеян с отпадъци терен. Темпото му бе неравномерно, а сетивата му – изострени, отбелязващи и най - малките детайли на пътя, който бе избрал. От двете му страни се подаваха стърчащи от земята камъни, които бяха изхвърлени от него, за да е по – лесно проходим. Внезапно тъмната фигура се отклони от пътеката и с един скок се приземи върху малък камък, които използва за трамплин. Лявото му ходило за миг прилепна върху вкопаното в земята парче скала и с рязко движение го отпрати нагоре. Ръцете му хванаха клон, растящ успоредно на земната повърхност и, използвайки засилката, издигнаха тялото му върху него. Без да губи миг, младежът концентрира чакра в краката си и се изтласка напред. Тялото му полетя във въздуха, подобно на птица, стремглаво спускаща се в полет и прониза въздуха над пътеката. Стъпалата му докоснаха земята, но не се сблъскаха с нея, тъй като коленете му мигом се присвиха. Тялото му се сви на кълбо, лявото му рамо се изнесе леко напред и, свивайки се на кълбо, той се претърколи през рамо, смекчавайки изцяло падането и насочвайки силата на гравитацията напред, по пътя си. Когато краката му отново докоснаха земята, след кълбото, двете му коленни стави изпълниха зададената им команда, изпъвайки се и изхвърляйки го напред. Успя да продължи почти без да намаля скоростта си, която навакса, като отново засили темпото. След минута бе на върха, където спря, за да погледне към другата страна на възвишението и да види какво го очаква. Наклонът там бе много по – голям от страната, от която се бе качил и пътеката надолу се виеше, описвайки големи елипси, за да компенсира стръмността. Там, където нямаше път, имаше нападали дървета, резултат от свлачища. Клоните им се преплитаха, описвайки мрежа от стебла на млади и почти изгнили дървета, прекарали там години. Някои от тях бяха хлъзгави от мухъла и влагата, ставайки благоприятно свърталище на буболечки. Младежът разпознаваше обиталищата на насекомите веднага щом погледа му попаднеше върху тях. След кратка преценка, реши да направи спринта си надолу по – предизвикателен и затича право надолу, оставяйки гравитацията да забърза хода му. След секунди пътеката изчезна под краката му, завивайки надясно, но той не я последва, а скочи, приземявайки се върху дебелият ствол на младо, паднало наскоро дърво. С бързи стъпки продължи по него, стигайки до короната му. В нея имаше множество големи и малки клони, един от които се огъна под краката му. Той използва случая, за да приклекне и да се отблъсне от него и еластичната сила го изтласка малко по – нависоко от обикновено. С нейна помощ успешно стъпи върху стеблото на стар и прогнил бук, част от чиято кора се откъсна при съприкосновението с подметката му. Малкото подхлъзване го накара да залитне, но другият му крак го уравновеси при приземяването си и му позволи да продължи напред. Много парчета от кората криеха различни видове червеи и термити под себе си. Знаеше как да ги разпознава, тъй като бе прекарал много време в изучаването им като по – малък. Стъпалата му прескачаха и стъпваха между тези места, за да не ги откъсне при стъпкването им, тъй като това би могло да убие буболечките, да разруши гнездата им, а освен това би могло и да наруши баланса му и да го накара да падне. Когато стигна до края му плавно премина върху друго дърво. Стебло след стебло се сменяха под краката му, а скоростта му се увеличаваше, политайки все по – стремглаво надолу. Постепенно наклонът намаляваше, ставайки все по – водоравен, докато накрая не изчезна изцяло. Шино погледна назад към хълмът, през който бе преминал и продължи напред с крос. Хълмовете пред него ставаха все по – високи и по – високи. Растителността започваше да завладява околността и почти изцяло покриваше най – високото от възвишенията. На места храстите бяха толкова гъсти, че се налагаше да ги заобикаля отдалеч и да се оглежда да не попадне на място, където пътят му по – напред би бил ограничен и би се наложило да се върне и да избере друга посока. По средата на изкачването си спря да тича, тъй като теренът бе изключително неподходящ за целта, но сред дърветата бе по – прохладно и това облекчаваше мускулите му, позволявайки им да продължават, без да се налага да спират напълно за почивка. Дори самото забавяне на темпото ги отпускаше и вливаше нови сили в тях. Слънцето се извисяваше пред лицето на младежа и въпреки жарките си лъчи го привикваше към себе си, тъй като недвусмислено показваше, че не след дълго ще се скрие зад билото. Когато наближи върха достатъчно, за да го вижда ясно, събра всички сили и, подсилени от волята му, ги впрегна в изкачването. Ходът му се забърза, преминавайки в лек бяг. Колкото повече приближаваше върха, толкова по – лесно ставаше да продължава поради неговата заобляща се, платовидна форма. Вероятно дрехите му щяха да са мокри от пот, ако кикайчу не оползвотворяваха изхвърлената от тялото му влага. Стъпка след стъпка, тялото му се изкачваше все по – нависоко. Когато усети, че силата му отслабва, насилствено зададе по – високо темпо на краката си, забързвайки се дори повече. Минута по – късно стигна до заветната си цел, задъхан. Подпря се на едно дърво, а сърцето му биеше лудо. Усети как кръвта му бясно циркулира в кръвоносните му съдове и как внезапното спиране го караше да чувства световъртеж, затова с две бързи движения свали тежестите от краката си и си наложи да върви в случайно избрана посока. Движението му се отрази добре и благодарение на него успя да забави темпото. Сърцето му започна да бие по – бавно и отчетливо, а дробовете му поглъщаха по – голямо количество въздух, насищайки обилно гладната му за кислород кръв. Крачките му се забавиха и накрая спряха под дървото, под което бе пуснал тежестите си. Вдигна ги, прибра ги и бавно закрачи в посоката на селото, от което се бе отдалечил. Умората бе взела връх, но когато го напуснеше, щеше да остави полезен дар след себе си.

//тренировка за бързина//
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Минато Намиказе
Генин/Коноха
Генин/Коноха
avatar

Брой мнения : 392
Join date : 11.07.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Чет Окт 17, 2013 7:12 pm

/ +158 /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шино Абураме
Генин/Иуа
Генин/Иуа
avatar

Брой мнения : 46
Join date : 21.08.2013
Age : 23

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Чет Окт 17, 2013 7:17 pm

//имам и тежести//
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Минато Намиказе
Генин/Коноха
Генин/Коноха
avatar

Брой мнения : 392
Join date : 11.07.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   Чет Окт 17, 2013 8:07 pm

/оправен си/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчна площадка   

Върнете се в началото Go down
 
Тренировъчна площадка
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
New Naruto World :: Играта :: Селото скрито в камъните ( Иуагакуре )-
Идете на: