The red hot-blooded Habanero ;3

Снимка:

Име: Узумаки Кушина

Години: 17

Чакра елемент: Фуутон.

Описание: Сред квартала си Кушина се слави с чар, интелигентност, смелост, дързост, хитрост и какво ли още не, клюките бързо размножават. Нежната й бяла кожа контрастира перфектно на червената 'и коса. Бледо сините 'и очи излъчват топлота и доверие, а красивата й перлена усмивка, действа заразяващо на всички около нея.
И въпреки изящните черти на лицето й, то не е единственото, което привлича мъжките погледи. Нежното като статуетка тяло, рядко остава незабелязано. Ниския ръст винаги бива компенсиран с високи обувки с тънък ток.
И въпреки, че отвън изглежда като момиче което не би наранило и мушица, от вътре всъщност е съвсем друга личност. Най-лесно ще е ако започнем с добрите качества. Интелигентна, разумна, лоялна, комична на моменти, Кушина е способна да излезе от трудна ситуация, без много труд.
Това е.. Кратко беше нали? Много хора остават с погрешното впечатление, че щом си от ''знатен род'' ти си със сигурност бисер в морето от камъни, но те жестоко се лъжат. Тя е точно обратното, но на нея така и харесва. Невъзпитана, странна, потайна, хладнокръвна, би те изтезавала само защото не 'и харесваш особенно, стига обаче да си дете, тя никога не би нападнала малко меззащитно дете. Част от нея иска да вярва, че това е защото те не си заслужават труда, но дълбоко в себе си знае, че просто те са 'и слабост. Подозритална е, самотен вълк..или по-скоро лисица.
Харесва малко неща и мрази много, и всеки ден те се увеличават, не е злобна, просто е лесно раздразнима.

История: Беше тъмна, бурна нощ когато близначките Узумаки се бяха родили. Силният вятър брулеше клоните на дърветата и носеше малки листа в студената си прегрътка. В къщата им всички бяха под напрежение. В момента майката на двете бебета беше в ужасни болки, и едвам се държеше, всички знаеха, че тя ще си отиде тази вечер, освен мъжът 'и, който отказваше да приеме този факт. Кимико (майката) държеше двете си момичета и се усмихваше, а сините 'и очи се пълнеха със сълзли. Не можеше да преглътне факта, че повече нямаше да види личицата им, да ги прегърне, да ги гледа как растат. Баща им нямаше да им обръща особенно внимание, защото беше страшно зает, но беше добър човек и не се боеше да ги остави на него.
След половин час, тя не можеше да се държи повече, целуна двете си деца, затвори очите си и повече никога не ги отвори.
--
От както се помнеха двете момичета бяха неразделни, баща им не им позволяваше да играят много навън, затова 'и пък нямаха друг избор освен да се спогаждат. Деляха всичко, даже самоличност понякога, и така си навличаха много неприятности, но пък беше забавно. Около тях всички деца ходеха в Академията, но на тях не им беше позволено, тъй като баща им не искаше те да стават шинобита и никога не казваше защо. Двете момичета никога не разбраха, защо всъщност той беше толкова строг, но подозираха, че беше защото той  не знаеше как да ги опази от света по друг начин. Той имаше силен характер, но едвам се справяше без съпругата си Кимико.
Един ден сестрата на Кушина беше излязла за да купи някакви продукти, когато някакви бандити я нападнали и убили. Бащата им решава, че той е виновен, тъй като не я бе обучил да се защитават, и още на другата сутрин записва червенокосото момиче в Академията, тъй като страшно се страхуваше, че скоро ще загуби и втората си дъщеря.