Тъмната част на гората

-А какво тогава?-попита я той.

-Забрави. - отвърна момичето и отново се заслуша в стъпките на Мадара.

-Не, интересно ми е!Сподели и ще видим дали ще мога да направя нещо по въпроса.
Бяха минали почти половината път.

-Няма значение. - засмя се момичето. Надяваше се скоро да стигнат селото.

-Както кажеш.
Мадара се замълча и се загледа напред.Смръщи се леко от някакви мисли, които преминаха през ума му.
''-Аматерасу...Все още не мога да си избия от ума онова, което бях прочел онази нощ...''

Ино все още стоеше на гърба на Мадара надявайки се да стигнат селото без проблеми.

С всяка крачка на Минато, дърветата ставаха по-чести, тъмнината по-тъмна, а страха на Сакура - по-голям. ( :Д ) Тя се беше отпуснала на гърба на Минато и затвори очи, въпреки, че и да ги отвори сякаш е сляпа. За миг тя "се пожертва" и погледна русокосия.
- Сигурен ли си, че виждаш нещо, защото аз не. - леко се засмя и отново се облегна

Минато вървеше,но вече не виждаше почти нищо.Гората ставаше все по-тъмна и той реши да предприеме мерки.
-Ммм не виждам .. но стой така аз ще се оправя дръж се хубаво само .. -каза Минато и махна ръцете си от бедрата на момичето тя трябваше сама да се задържи.Той приклекна леко направи съответните знаци и протегна дясната си ръка напред.Момчето направи Чидори и перфектно осветяваше пътя .. макар и вече доста често техниката да му служеше като лампа.Той сложи едната си ръка под задните части на Сакура за да я задържи малко или много,а другата я беше протегнал напред и осветяваше пътя.

Сакура не се страхуваше от чидорито на Минато, защото знаеше, че едва ли щеше да е толкова непохватна, че да се хвърли към него. Тя отново се отпусна, но след минути ходене й мина мисъл през главата:
- Тъй като сега е светло, ме носиш просто така? - след думите си, момичето се засмя и го погледна.

Минато спря и се обърна и обърна главата си към нея.
-Ами просто искам да те нося .. -каза той и се усмихна .. като видя,че излизат на по-светла част,но пак беше тъмно само дето знаеше къде стъпваш.Минато отмени Чидорито и хвана Сакура както трябва.

Сакура се усмихна и щом усети, че и двете ръце на Минато й служат за опора се отпусна. Тя беше наистина лека и едва ли имаше проблем за русокосия. По някаква странна причина, Сакура не спираше да се усмихва.

Кисаме и Мей се намираха вече в най-тъмната и непрогледна част на гората.Тук там имаше по някой друг лъч светлина, но все пак нищо не се виждаше.

Момчето постоянно шаваше с очите си насам натам, но не показваше че леко се бои. Просто беше предпазлив за да не им се случи нещо и само като си помислеше какво може да им се случи настръхваше.
- Мей. - обърна се той към нея
- Освен с мен преди била ли си с друго момче? - опитваше се да завърже някакъв разговор, колкото да му се избият лошите мисли от главата.

-Мдам, Кисаме?-отвърна на името си.След като чу въпроса му, тя се усмихна.
-В какъв смисъл?Основно живях измежду мъже.Ако е въпрос, дали съм била близка с някого, да!Имах една любов, поне си мислех, че е нещо подобно.Имах и най-добър приятел на име Мадара.

- Мадара!? А той от нашето село ли е? - Кисаме запита заинтригуван. Искаше да знае повече за шинобитата, независимо дали бяха от неговия регион или от друго село.

-За жалост не.Не знам какво се случи с него.Той беше шпионин, а аз бях под закрилата, по-точно затвор, на АНБУ.От една година не съм чула ни вест, ни кост за него.Но съм сигурна, че е станал шиноби.Учиха винаги стават нинджи.-тя въздъхна.

- Учиха!! Този клан е доста прословут, най-вече с ,,демоничните очи'', които притежават членовете му. Нищо чудно да го е харесвала. - мислеше си той. Под ,,демонични очи'' Кисаме го казваше с най-добри намерения.
- А, той какъв човек беше? - чернокоското искаше да узнае повече за него.

Мей започна да разказва:
-Досаден понякога.Малко беше дразнещ и депресиращ с желязната физиономия, която вадеше двадесет и четири часа в денонощието, все сериозен и обиден на света.Но пък незаменим приятел.Успяваше да ме измъква за по един-два часа и да ме развежда напред-назад.Имаше чувство за хумор, макар и да го проявяваше веднъж на сто години.На външност-хубавец със черни очи и коса, която между другото стигаше до лактите.Беше ми смешен като си закачаше бретона с фиби и не можеше да си върже косата на опашка хубаво, докато се опитваше да се прави на герой с нинджа трикове.И все пак мечта му бе да стане най-силния шаринган.

- Типичен Учиха - каза той. Кисаме знаеше, че почти всички членове на този клан бяха надути. Явно така ги правеше това, че притежават рядкото око.
- Почти пристигнахме. - рече момчето като гледаше към затънтената уличка, която свиваше към пътя за Киригакуре. След като видя, че наближават той се поотпусна малко, защото си мислеше, че вече са преодолели опасностите и единствено луната осветяваше пътя им.
- Прекрасна нощ нали? - попита Кисаме с усмивка на лицето.

-Не знам за другите Учиха.И той не знае де.Май, че е сирак.
-Да, хубава е.-съгласи се момичето и се огледа.
Мей усети нечие чуждо присъствие.
-Кисаме, тук има някой.Не мърдай!

Кисаме се стъписа. Когато чу това застана на място в очакване.
- Защо трябва да си мисля най-лошото!? - мислеше си той. Той се опитваше да запази самообладание. Макар и да не владееше никакви техники освен основните и да не притежаваше никакви оръжия, тъмнокоското беше готов да отбранява себе си и момичето.

-Киригакуре но Джутсу,-прошепна момичето, направи знаци и наоколо стана чисто бяло.
-Само юзърът може да вижда през това.Хвани ме за ръката и не се отделяй от мен.Ще бягаме напред!-тя изшепна на ухото му и леко го захапа, облизвайки края му.Повлече момчето след себе си.

Младежът само я погледна и се изсмя. Хвана й ръката и тръгнаха. Докато бягаха той я попита:
- Как научи тази техника? - явно Кисаме се бе впечатлил от нея.

Двамата тичаха напред със всички сили.
Тя му отвърна:
-Лесна е.Просто трябва да се научиш първо на чакра баланс.Ако искаш мога да те науча и теб.

- Не благодаря.
- Само това оставаше, момиче да ме учи. - мислеше си той. Нямаше нищо напротив да потренират заедно, но да го учи, това си беше резил.