Портите на Суна

Ако искате да напуснете селото за известно време, поради мисия или за глъдка отдих в гората, първо напишете поста си тук!

-Тук вече ще те пусна!-каза Мадара на Ино.Намираха се пред портите на селото.

Ино слезе от гърба на момчето и му се усмихна.
-Е, време е да се разделим. Аз живея точно в противоположната на теб посока.

-Хех...ще се видим пак, любов.-той я целуна нежно и изчезна.

Ино отвърна на целувката му и двамата се разделиха, всеки поемайки по своя път.

Мадара мина през портите.Помаха на пазачите, за да покаже, че отива на мисия и тръгна без пречки.

След като ги остави, Мадара се затича напред.

След като овладя контрол над чакрата с оръжия, Мадара реши да се поразходи из гората.

Мина бързо през портите.

Най-после се прибра и тръгна към Казекагето.

След като напусна кабинета на Казекагето, Ино веднага се запъти към портите на селото.
Мисията и бе да намери котката на някаква възпълничка дама. Щом пристигна започна да се оглежда. Чудеше се как да намери сладкото котенце. Реши да пробва по традиционния надпис.
-Мац пис, пис... - нищо. Едно голямо и кръгло НИЩО. Дори не се чу звук от мяучене. Естествено не всички котки се връзваха на този номер. Пазачите до портите я гледаха и се подхилкваха. Ино им хвърли убийствен поглед.
Нямаше значение колко незначителна бе мисията и за селото... все пак се учеше на нещо, а и Казекагето бе решило така. Нямаше и не искаше да спори. Все от някъде трябваше да се започне.
-Ох! Това ще се окаже трудно. - нямаше идея къде да търси глупавата котка. Продължи да подвиква котката, като използваше дори името и.
-Айко! Хайде котенце, ела тук! - докато подвикваше се чу тихо мяукане. Ино стрелна поглед към източника и видя една наистина дебела котка със странна окраска. Цялата и козина представляваше рижаво-кафеникави ивици. На врата на котето, както бе казало Казекагето, стоеше синият нашийник с червената панделка и звънчето.
Усмихната, Ино се приближи предпазливо, за да не изплаши котката. В мига, в който се опита да я гушне обаче котката или по-скоро звярът, започна да я драска сякаш с метални нокти.
След доста дълга гонитба и борба Ино все пак хвана котката, която обаче не престана да я драска. Стискайки зъби, най-вече, за да не убие глупавото животно Ино се отправи към сградата на Казекагето. Надяваше се жената изгубила Айко да е щастлива. Просто не разбираше как някой може да живее с такава котка. Отърсвайки се от мислите си момичето, стиснало здраво котката, закрачи към сградата на Казекагето.


П.П. Малко със закъснение пиша мисията, но надявам се да няма проблем.