Офисът на Мизукагето

-Влез!

Чух "влез"и изпълних заповедта и влезнах в кабинета.

-Хмм...Каква да е мисията...
Огледа всички от Д ранк.
-Котка...Ще търсиш котка...Край езерото на гората...Скрила се е из шумата.Мисията е нисък ранк...Донеси я на собственикът й.Той ще те чака долу пред сградата.Късмет.

-Хай!-казах повече от доволна и излязох от кабинета.

Момичето почука на вратата.Врагът беше с тях и бе вързан с въжета, за да не избяга.

Кагето веднага скочи от стола си и се провика:
- Влез!
Мъжа се стресна от буйната реакция на лидера. Явно нещата нямаше да бъдат розови. Тримата влязоха вътре и възрастния гледаше виновно надолу.

- Ето ви го мизукаге-сама. - погледна Кисаме към виновника.
- Ето и свитъка, който беше откраднал. - той бръкна в чантата си и го извади, след това го подаде на мизукагето.

Мизукагето стана от бюрото си и огледа престъпника.
-Отлично.Заслужихте си наградата.

Почуках на вратата на мизукагето и зачаках отговор от вътре.

Мизукагето направи дълбока въздишка. 'Кой ли може да е сега?' бяха мислите на лидера. Подписа набързо още няколко документа, които макар и документи й се струваха подозрителни и след това се провика:
- Влез, моля! - "После ще се оправям с тази каша.", отново хвърли поглед към онези документи и присви очи.

Тихо натиснах бравата на вратата и влезнах вътре.Усмихнах се и съобщих това за което досаждах на лидера си.
-Готова съм с мисията си Мизукаге - сама!

Кагето я погледна.След като чу думите й, жената се отпусна на стола си и се загледа за кратко.
-Хубаво.Скоро те очаквам отново на мисия.Сега вземи полагащото ти се.Свободна си.

-Благодаря много!-усмихнах се и след като взех заслужената си награда се прибрах вкъщи.