Скритите места на гората

Това беше място на което имаше възможност да останеш сам без да те притесняват,но мястото беше доста трудно за намиране почти невъзможно.Много малко хора знаеха за него.

"-Обзалагам се, че ще открия тук следа."
Проследи кътчетата с поглед.Този път беше по-внимателен за експлозивни бележки.Спокойно се оглеждаше, но все пак се стараеше да не сваля гарда си.Физиономията му беше желязна и единственото нещо, което показваше, бе емоция на някакъв едва доловим яд.

Момчето добре прикриваше емоциите си, но се надяваше да не прикрива така и сетивата си, защото бяха приложени всякакви капани - от фалшиви и избухливи свитъци до опасни и дебнещи нинджи.

Учихата премина поне през 2-3 капана, които си личеше, че са поставени преди доста години.Единствен проблем сега за него бе да ги открие.Опитваше се да засече чакрата им и имаше усещането, че съвсем скоро ще има някакви колебания наоколо.Вече беше готов да използва и шаринган, дори и все още да е в една начална и много слаба фаза.

Изведнъж от някъде излетя димка. Тя се разпръсна в околността, където бе Мадара и той определено беше в опасност, защото вече можеше да се усети и чакрата на... подкреплението на нинджите, които бяха 20 на брой.

На Мадара му беше ясно, че така няма да стане.Той активира шарингана си и тръгна право към тях, ориентирайки се само от потока на чакрата им и лекия шум.
-Katon: Endan!
Реши да пресрещне 2-3-ма с тази техника.Пламъците полетяха застрашително напред.Дали се беше справил с поне един, поредната мистерия.

Изведнъж нещо странно се случваше с Мадара. След тази техника, запетайката му леко се измести и се появи още една. Той беше активирал своя шаринган, второ ниво.

"-Това...Шаринганът ми..."
Забеляза веднага разликата.Виждаше забавено движенията на противниците и сякаш усещаше чакрата им по-ясно.Нападна ги с обикновен ръкопашен бой и се опитваше да избягва техните атаки.

Мадара изведнъж стана доста по-бърз в сравнение с нинджите. Той успяваше да отбие всеки техен удар и те дори не забелязаха Шарингана му, докато...
- Шаринган! - провика се един от тях и всички се вгледаха в очите му.
Бандитите се уплашиха, захвърлиха свитъка на някъде, много надълбоко в гората и избягаха.

"-Е, добре де!Бива ли сега такава глупост...Къде го хвърлиха?"
Ядосано се огледа.Изглежда щеше да поостане известно време и да потършува аз "малката горичка".Въздъхна и реши да се заеме.Нямаше друг избор.Щеше да обикаля без посока и просто да се озърта.Осъзнаваше, че шанса му да открие нещо толкова малко и важно наоколо бе минимален.
"-Абе...От опит уж не боляло."
Изключи шарингана си и тръгна напред.Провери почти във всеки храст по пътеката и в околността.
"-Айде де!Листенце по листенце ли трябва?!"
С намусена физиономия и не особено голямо желание, той отново започна да рови по тревите на това огромно място.
"-Къде...Вече се изнервям много лошо..."
След още половин изгубен час, той се ухили.
"-Ето го малкия палавник!"
Взе жълтия документ и го обходи с пръсти, уверявайки се, че е истински.Стисна го в ръка и се усмихна властно и със самочувствие.
"-Айде сега към Суна, че не нямам нерви!"
Запъти се бързо към селото скрито в пясъците.

Мисия: успешна.