New Naruto World
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
New Naruto World

Добре дошли в един нов свят на Наруто! ^^
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Последни снимкиПоследни снимки  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

 

 Тренировъчната площадка

Go down 
+3
Moderator
Обито Учиха
Админ
7 posters
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
Moderator
Admin
Moderator


Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyСря Окт 16, 2013 11:18 am

/140+ бързина/

Учителят премина през всички площадки, за да види резултатите, които постигаха младите шинобита.Спря до Шин и погледна спящото му спокойно лице, усмихвайки се.С радост се замисли как от него щеше да стане силно шиноби.Отмина по-нататък мълчаливо и с щастлива физиономия.
Върнете се в началото Go down
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Шин


Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyСря Окт 16, 2013 11:27 am

Тренировка за издражливост
Когато момчето се събуди то бе минало няколко часа.Обяд минаваше и тепърва щеше да става топло.Или по точно задушно. Тук въздуха бе много особен и много влажен.Имаше някакъв природен феномен който скриваше цялото село в мъгла което бе невероятно. След голямата си тренировка за бърина момчето сметна че е време да понапрегне малко и мускулите ръцете и на гърбът си.На бързо си създаде един план за действие.
Набирания на клон на дърво ( двадесет ) :
Нямаше да му е за пръв път на Шин да се покатери на някое дърво и да тренира . Качваше се някое дърво на достатъчно широк и здрав клон . Сядаше отгоре на клона за около тридесет секунди да почине , след това се провисваше и започваше да ги прави . Малкия Шин си набеляза " тренировъчна площадка " отскочи от земята  и се хвана за клона който си бе харесал  . Пое си дълбоко въздух , а след това се провисна . Докато се отпускаше го правеше с прибрани ръце , защото беше по-лесно . Но тренировката му нямаше да е такава . Той искаше да тренира за гръб и гърди , което значеше – широк захват . За това малко разшири обхвата на ръцете си и започна да се набира . Както винаги ги редуваше . По е дно набиране отзад , едно – отпред. Това правеше напрежението по-голямо . А Шин да заякне и да стане по-силен . Усещаше напрежение в ръцете си с всяко набиране . Стараеше се да не ги прави прекалено бързо , защото така щеше да трупа релеф , вместо сила . Но не ги правеше и прекалено бавно , защото това щеше да го изтощи прекалено много . Издигаше се достатъчно , за да опре врата си в клона , когато ги правеше за гръб , и докато опреше гърди , когато ги правеше за ... сещате се . Гръд . Гръден кош . Ръцете му започваха да се изморяват . Чак сега беше започнал да ги ползва , но упражнението си беше не малко трудно . Въпреки това Шин срещаше особени затруднения . Все пак това вече се беше превърнало в рутина за една нинджа . Нещо не чак толкова необикновено . Беше презполовил набиранията , когато започна да усеща пулса в ушите си . Също така осъзна , че докато се набираше правеше малко криви фейсове , придружени с едно леко почервеняване от напън . Въпреки , че му костваше доста усилия , Шин намерение да спира преди да завърши набиранията си . Правеше петнадесетото когато започна да усеща леки болки в ръцете , по-точно в бицепса . После явно щеше да прави лицеви опори за трицепс . Набиранията бяха доста ефективни , но за момента Шинправеше от най-обикновените . Някой път можеше да се научи да прави коремно и силово набиране . Те обаче бяха малко по-сложни за изпълнение , тъй като бяха основно умение и по-малко сила . Направи и последното . Опря краката върху стъблото на дървото и с малко помощ от тях се качи отново на клона . Щеше да остане тук за поне още пет минути . Една от тях смяташе да отдели за почивка и то точно сега .
--------------------
Коремни преси от клон на дърво ( тридесет и пет ) :
Почина си малко , а след това се придвижи по-навън от дървото по клона , вкопчи краката си , свивайки ги от коленете , и се отпусна , провисвайки се надолу с главата и ръцете . Сега оставаше само да започне да се набира на горе и да го повтори около тридесет и пет пъти . " Нищо работа ! " каза си Шин . На всяка една коремна преса вдишваше и издишваше . Трябваше да го прави , ако искаше да направи всичките докрай . Коремните преси си бяха сериозно предизвикателство , по-точно тези , които Шин правеше . Да се провиснеш надолу с главата и да се набираш чрез коремните си мускули точно в обратната посока на гравитацията . Като през това време също така поддържаш тялото си да не падне , ползвайки краката си като " закопчалка " . Имаше си своите хитрини , но тези коремни преси изключително ефективни . Голямото натоварване предизвикваше временно мускулно разширяване , което от своя страна караше мускула да се развива и да запази развитието си за относително много време напред . Шин започна да усеща леки болки в корема . Беше направил към десетина коремни преси . За сега не бяха много силни , но с всяка една преса , болката се засилваше . Малкия Шин знаеше , че в крайна сметка ще го боли и то не малко , но нямаше друг начин . Трябваше да го преживее , за да осигури способността си да е издръжлив и силен . Това се очакваше от него . Това бе работата му . Това бе пътя , който бе избрал . Пътя , изпълнен с трудности и с тръпка . И всички тези неща имаха нужда да бъдат подпрени върху добра подготовка , за да може този път да не приключи . Или поне да се забави неговото приключване . Рано или късно всички умираха . Шин направи и двадесетата коремна преса , като вече болките се усещаха доста повече . Караха го да изпъшква от време на време като се набере . Не забравяше да вдишва при набиране и издишва при отпускане . Това беше важно , за да има кислород в тялото му и следователно мускулите да се оксидират и да натрупат енергия и сила . Започна да ги прави по-бързо , защото така не бяха чак толкова трудни . Не забравяше и да се крепи с краката , за да не падне . Беше много важно да поддържа сигурността си , защото ако падне и се удари , всичко отива на вятъра . Поне за известно време . Вече му оставаха петте най-трудни коремни преси . Последните коремни преси . С големи напъни и усилия , той правеше всяка една от тях като отброяваше . Сякаш щеше да излети след като направеше последната . " Три ... две ... Ъх ... едно .... иии... аааа КРАЙ ! " успя да завърши Шинс тази част от тренировката . Хвана се и с ръце и се набра на клона , където поседя около минута , за да си почине .
----------------------------
Диамантени лицеви опори ( петнадесет със задържане ! ) :
Слезе от дървото след като завърши минутата си почивка . Застана на колене и се приготви психически за лицевите опори . Разликата между тези и обикновените лицеви опори беше основно в позата на ръцете . И двете длани гледаха навътре с разперен палец , като бяха разположени точно пред гърдите . Леко се застъпваха и всъщност това , което образуваха помежду си приличаше на Каро или както повечето хора го оприличаваха диамант . Можеше да се каже , че прилича и на ромб разбира се . Всичко останало си беше като нормалните лицеви опори . Като разбира се добавим , че нормалните лицеви опори почти не развиват трицепса , а тези – бяха основно за това . Шин зае стойката необходима и без да губи много време започна да ги прави . Когато смъкнеше възможно най-надолу , малкия Шин спираше и поддържаше позата така за около пет секунди . Без да се обляга на земята , а само върху ръцете и краката си . Така увеличаваше напрежението и подсилваше мускулите на ръцете си . Същото правеше и когато изпънеше ръцете си и се озовеше максимално далеч от земята . Това беше упражнението като цяло и няма кой знае какво да се описва . Без много мислене Шин продължаваше да тренира . Спускаше се , задържаше , издигаше се и пак задържаше . Трицепса му започна да пулсира . Тези лицеви опори бяха известни с това , че не са чак толкова лесни за правене . Поне така твърдяха . Но като чели не бяха кой знае колко трудни . Особено когато ставаше дума за бройка като тази . Един нормален човек би се справил , а какво остава за шиноби . Особено такова като Шин . С воля да продължава , хъс да не се предава и силата да не се отказва . Не мина много време преди да приключи с лицевите опори . И това сложи край на тренировката му .
Шин стана отиде до едно дърво и седна псотоя точно пет минути и тръгна на някъде.
Върнете се в началото Go down
Обито Учиха
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Обито Учиха


Брой мнения : 32
Join date : 11.09.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyСря Окт 16, 2013 3:00 pm

Усвояване на техника: Hōsenka no Jutsu.

Напредъка на Обито си личеше момчето натрупваше все повече сила и със всяка секунда ставаше все по жаден за кръвта на тези които убиха семейството му. Той бе решен че ще ги преследва до края на живота си ако трябва само за да ги накара да почустват същото което са накарали неговите родители да изстрадат.
Сега Учихата бе готов за нова техника, а именно Hōsenka no Jutsu, тя бе една доста добра техника за атака и щеше да си има нужда от нея..
- Хммм..а сега да започвам - Каза си момчето и се изправи от меката трева.
Момчето започна да събира тъмната си чакра, бе уверен че ще се справи бързо.
За по малко от секунда беше готов, чакрата му преливаше момчето се изуми че не е загубил и капка от нея, и че толкова бързо се възстановява от умората си.
Обито кипеше от енергия и с лекута щеше да направи джуцуто..
След като чернокосия беше събрал достатъчно количество чакра, колкото за три или четири огнени топки, той започна да ги насочва към дробовете, всичко ставаше доста бързо, времето беше ветровито и мрачно, но след секунди може би щеше да бъде озарено от огнените кълбета на генина.
Момчето започна бързо да ги насочва към дробовете и след като бе почуствал чакрата там, започна бързо да я предвижва към устата готов да изплюе кълбата....
Момчето направи знаците светкавично бързо...
- Hōsenka no Jutsu...
Извика момчето силно с надути бузи.....
Изведнъж изплю едно кълбо а след това последва следващо...
Това беше добро..но до колкото помнеше Обито неговите изчесления не бяха точно такива момчето бе събрал чакра за 4 кълбета а бе изплюл 2..
'Хмм..не е добре работата помисли си момчето, повторен опит!
Отново започна бързо да сабира чакра насочвайки я към дробовете..
Като разбра че е готов започна да я насочва бързо към остата решен че този път ще успее..Направи бързо знааците.
- Hōsenka no Jutsu
Извика момчето и................
Върнете се в началото Go down
Админ
Admin
Админ


Брой мнения : 341
Join date : 11.07.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyСря Окт 16, 2013 7:53 pm

/Шин: +128 издръжливост
Тоби: Успешно усвоена техника/

Сенсея, който непрекъснато наблюдаваше момчетата забеляза тяхната амбиция да станат добри в това, в което са се захванали. Той се усмихна, изправи се от мястото си, запали една цигара и тръгна нанякъде.
Върнете се в началото Go down
https://newnarutoworld.bulgarianforum.net
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Шин


Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyСря Окт 16, 2013 8:19 pm

Тренировка за сила и боравене с катана
Време е за една сериозна тренировка мислеше си Шин , пристигайки на поляната. Последното му идване тук се беше увенчало с успех, тренировката беше наистина пълноценна. Може би самото място го подтикваше да се напряга повече...а можеше и да греши. Но това не беше важно сега – важното беше за пореден път да подобри уменията си. Момчето остави чантата си близо до едно дърво и започна с разгрявка. Леки подскоци, раздвижване на крайниците, напрягане на различните стави по тялото – всичко това бяха премерени действия, които помагаха при трениране, а и намаляваха неблагоприятните ефекти след това. Приключвайки с краткотрайните упражнения, Шин най-после се настрои за малко сериозна тренировка. Както винаги се движеше по своята собствена система – знаеше, че е по-резултатно, ако започне с упражненията на горната част на тялото, след което да мине надолу, а накрая да направи няколко общи. Вече имаше изградена стратегия, време беше да я приведе в действие... С тази мисъл Шин подскочи, увисвайки за един клон, кръстоса краката си и започна да прави първо странични набирания – тялото му беше перпендикулярно на клона, ръцете – една зад друга. Генинът започна методичното повдигане и спускане с отмерени движения и прекарваше главата си единия път от дясната страна на клона, а следващия – от лявата. Набиранията не вървяха бързо, но това беше поради желанието му да ги направи изпипани, за да постигне от тях максимален ефект. Усети положителното им действие към стотната бройка – раменете му почваха да го болят леко. Е, преди да направи първата почивка оставаха още две упражнения...генинът смени захвата на ръцете и започна да прави класически набирания, желаният от него брой беше сто. Не беше лесно и ръцете му бързо почнаха да се изморяват, но дългите подобни тренировки отпреди бяха довели до натрупване на опит, сега той знаеше точно как да изпълни даденото упражнение с максимален ефект и минимална умора. С пъшкане Шин най-после отброи заветната стотна бройка и се надигна нагоре, за пореден път сменяйки захвата на ръцете си. В момента генинът правеше едно упражнение за трениране на рамене и гърди, което малко хора знаеха и още по-малко практикуваха. С ритмични движения Шин започна изтласкванията, като се стараеше бавно да издига тялото си над клона, държейки се здраво с ръце. От тези три различни упражнения това несъмнено беше най-трудното и на момчето му трябваха доста усилия, за да докара броя направени изтласквания до 60. Дотук добре...следваше първата почивка от десетина минути, която генинът оползотвори в пушене и размишляване за следващата част от тренировката. Накрая достигна до заключението, че тази следваща част са лицевите...Шин легна по лице на земята като опря ръцете си в нея, изпъна краката си назад и като се надигна започна да прави лицевите опори. Като направи 50 от тях както по план се обърна и сложи ръце на тила си като започна с коремните преси и спря като стигна 50.Ново обръщане, този път лицевите опори бяха на една ръка. С ръмжене и треперене от пренапрягането, Шин едва не падна на 25тата бройка, но съумя да я завърши и се обърна отново, правейки нова серия преси. След първите 50 тези бяха по-трудни, но все още нищо кой знае колко скапващо. Не след дълго направи и 50тата и се обърна пак по корем, почвайки „едноръките” опори, този път с другата ръка. Момчето се потеше обилно от цялото напрягане, но не се отказа. Дори когато му се стори, че ръката му ще се счупи от нечовешкото напрежение, на което я беше подложил днес. В крайна сметка обаче Шин направи и тези 25 бройки и легна по гръб, за да завърши и последните 50 преси. След задъхването и предните 100 преси, тези сега бяха далеч по-трудни и момчето едвам съумя да ги направи, след което легна на тревата, доста изморено. Не след дълго момчето се приближи до най-близкото дърво и започна да удря по него с ръцете и краката си, налагайки го с мълниеносни удари, които беше заимствал донякъде от  – замах и стягане малко пред точката на удар. Разбира се, беше далеч от ефекта на истински гоукен, но пък си беше добра тренировка...и генинът не спря докато не направи по около 100 удара от всеки крайник след което седна до дървото за да си почине за кратко.
"Перфектно. А сега да поупражним малко краката, ръцете вече са готови. " - помисли си не без задоволство Шин и след неколкоминутната почивка започна упражненията, които си беше набелязал.
Първо трябваше да направи 100 клякания - нещо, което едва ли щеше да го затрудни особено. Започна станалото му вече доста досадно упражнение, оставяйки мислите си да се реят. За кратко време беше успял да постигне добър напредък в развитието си - както с мисията, така и с техниката, което го навеждаше на мисълта, че има достатъчно заложби, за да се развива дори по-бързо от сегашните темпове. Разтърси глава преди да е загубил окончателно бройката. "66, 67, 68..." - броеше си наум момчето, и макар че вече усещаше известно натоварване в краката си, то беше твърде малко. Следващите 30 клякания само надградиха на това напрежение, но след като приключи серията, генинът разбра, че дори само пет минути почивка щяха да му стигнат за да се възстанови. "Това значи, че са нужни още упражнения..." - усмихна се леко генинът и продължи с подскоци. 100 трябваше да стигнат, за да може поне да поддържа форма с цялото си тяло, а не само с ръцете... Без да умува повече, генинът клекна, след което се изстреля нагоре - видът подскоци, които предпочиташе. Бяха подобни на кляканията, макар че натоварваха повече... Не след дълго докара бройката до 60, вече започвайки да чувства по-силна умора в областта под кръста. С тихо сумтене Шин продължи тренировката си, макар че всеки следващ подскок беше по-труден от предния, последните 5 си се оказаха цяло мъчение. Все пак завърши серията и не се побави да седне на земята , за да си почине. Още малко, и тренировката щеше да е достатъчно пълноценна, за да му се хареса...тоест след като си направеше обиколките. "Мисля, че двадесет и пет ще стигнат..." - замисли се за миг той, кимна отсечено и започна да тича по площадката, налагайки си темпо, което не беше твърде бързо, все пак му оставаха още доста обиколки...Краката му, напрегнати от кляканията и подскоците, започнаха да се жалват и наболяват още след десетата обиколко, но момчето ги игнорира напълно, поддържайки досегашната скорост. Успя да направи още десет без кой знае какви проблеми, но когато започна двадесет и първата, вече беше доста задъхан, криволичеше, докато тича, а пред очите му се въртяха черни петна. Наясно беше обаче, че щом си беше казал двадесет и пет, значи щеше да направи точно толкова. Отклони съзнанието си от тичането за момент, за да не обръща внимание на умората, макар че не му се удаде особено. След изтощителната тренировка момчето отново се спря, но този път почивката щеше да е сравнително по-дълга. Раздвижи се и обиколи площадката, ходейки , за лека почивка. Бързо възстанови силите си и се усмихна вътрешно. Усилените му тренировки си казваха думата – вече му беше доста по-лесно да поема по-големи физически натоварвания.
--- катаната
След добрата тренировка на силата си, Шин мислеше да се занимае с бързинатана ударите си с катаната. Имаше нужда от още практика с него и да подобри рефлексите си. Какъв беше смисълът да се придвижваш невидим за окото, ако си твърде шашнат, че да реагираш впоследствие? След тези мисли Шин кимна и застана между три дървета, които щяха да играят ролята на врагове в случая. Извади катаната си и извади тир куная.Без да се бави той метна кунайте до дърветата и започна да прави знаци за каурами
-Каурами  –Придвижи се до едното с невероятна скорост и се опита да направи.Един силен разрез с който целеше да разреже дървото на две.  Завъртя се, без да го удари и се огледа объркано. Явно беше пропуснал с няколко сантиметра. Шин се усмихна леко – ето такива грешки искаше да изчисти и сега имаше възможността. Прекара дълго време, стрелкайки се между дърветата и нанасяйки светкавични удари от всички страни, докато най-накрая не прецени, че е постигнал целта си – всеки удар вече попадаше точно там, където трябваше и както трябваше. Шин беше вече доста задъхан, но все пак не пропусна да упражни и техниките си – застана до един дънер и започна да му нанася удари, които се надяваше никой да не види – бяха негови собствени комбинации, които можеха да му дадат добро предимство в битка. Ударите му с катаната оставяха дълбоки прорези в дървото, а не след дълго генинът спря да изпълнява комбинациите – прецени, че ги е упражнил достатъчно засега. Спря се за десетина минути за да регенерира и запали цигара, замисляйки се за това, каква ли мисия щеше да получи, когато най-после отидеше до кабинета на кагето ...но скоро откри безсмислието на подобни разсъждения и хвърли допушената вече цигара, продължавайки с последната част от тренировката си
Умрии–извика той и заби катаната си в същото дърво. Приземи се и се загледа в мишената си. Вероятно щеше да се получи по-добре, ако извъртането в кръста се правеше малко по рязко...Направи нов опит и остана доволен от лекото подобрение в скоростта на замаха си, което усети. Продължи с налагането на дънера с тази техника, но скоро се спря. Нямаше за цел да практикува ексклузивно нея днес...щеше да я подобри по-нататък. Ред беше на ниските замаси със катанта. Шин започна стегнато да изпълнява мощните удари от доло нагоре по вече доста изстрадалия дънер. Сменяше ръката с кяото държеше катана, с който удряше на всяко изпълнение, за да намали болката в крайниците си и успя да издържи сравнително дълго, въпреки тежката умора. Седна на земята и се загледа в небето. Имаше още малко време преди да трябва да тръгне и Шин щеше да си го изкара в почивка. Генинът затвори очи и скоро се беше унесъл в лек сън, от който обаче можеше да се събуди по всяко време...


Последната промяна е направена от Шин на Чет Окт 17, 2013 9:35 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Хатаке Какаши
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Хатаке Какаши


Брой мнения : 38
Join date : 01.09.2013
Местожителство : На най-непознатото място в твойте сънища XD

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 4:01 am

Тренировка
Усвояване на техника:Raiton: Hiraishin – Ранк: С/Ц
След като вече Какаши беше усвил модулите можеше да се захване с техники точно като за него.  Днескашния ден беше слънчев. Този път Какаши реши да стане към 9 часа.  След като стана той се облече, закуси набързо и тръгна към тренировачната площадка.
За голяма учудване нямаше никаква жива душа по улиците. Беше много тихо и празно. За момент го побиха тръпки, но нямаше нищо страшно.
След 2 минути вървене най-сетне Какаши стигна до тренировачната площадка. За изненада тук имаше повече хора от колкото на улиците.  Той се отдалечи от хората и отиде до рекичката (до тренировачната площадка), където нямаше никой да му пречи. Днескашната тренировка беше малко по сложна. Какаши искаше да научи нинджа техника, а днес беше деня, в който да я научи. Тази нинджа техника, която си беше избрал бе Raiton: Hiraishin. И така.... той седна на земята и си кръстоса краката за по-удобно. Започна да събира чакра и да се концентрирва.  След 3 минутната концентрация той стана. Направи неопходимите знаци и извика:
- Raiton: Hiraishin
Разбира се както винаги първия път не ставаше нищо. Но няма място за отчайване за Какаши. Или ще усвои техниката, или ще се прибере вкъщи и ще го е яд, че се е отказал. Но това не беше вариант .  Въпреки, че от първите няколко пъти не стана той продължи да я тренира. Беше постигнал малко напредък.
Мислейки, че не се е концентрирал достатъчно Какаши започна наново всичко. Концентрира се, направи знаците и извика:
- Raiton: Hiraishin
Беше напреднал малко, но не особено. Така че той продължи тренинга си върху тази техника още. Не се знаеше дали бърка знаците или не се концетрирва достатъчно. След около  1 час тренировки Какаши направи техниката. ‘‘ Объркване на знаците отново. Ето къде ми била грешката през цялото време, но нищо тъкмо малко потренирах‘‘ каза си наум. След като си разбра грешката вече нямаше проблем да продължи с техниката. За да се увери, че наистина я усвоил той нямаше никакъв проблем тази вечер да потренира до по-късно. Все повече и повече той напредваше. Вече беше станало около 20 часа. Лимитът му а за тренировки беше до 22 часа. '' Може още малко да поостана'' утеши се Какаши. Все пак тази тренировка не беше много лесна. '' Предизвикателство а!?''.
След около 20 минути почивка. Тази вечер беше по различна от обикновено. Хладна и успокояваща. Това беше рай за младото шиноби. И по това време тренировките бяха най-вълнуващи. Какаши обичаше вечерите през, които тренира, а те бяха много редки. Но тази вечер го караше да прави техниката почти идеално. Тази техника никога нямаше да му омръзни. Но вече се беше изморил. Направи кратка почивка и си тръгна.


Последната промяна е направена от Хатаке Какаши на Чет Окт 17, 2013 5:55 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Шин


Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 9:33 am

Тренировка за сила

Смяташе да започне с 150 лицеви опори 5 серии, да продължи после със 100-150 подскока и след това 150  клека и 150 набирани След което смяташе да отиде да направи 150 удара с ръце и 150 ритника по някое дърво.Той се изправи пред дървото и започна упорите да удря.
Той доста мисли и си каза ще започна със ударите със крака.
1,2,3,4,5,6,7..50.51.62.74… В началото скачането бе лесно но ударите бяха много трудни той не бе свикнал  с такава голяма тежест да тренира.Проблема беше да направи удара докато бе във въздуха това бе много уморително за него .Шин започна да вкарва чакара във левия си крак и да се изтласква с него и да удря така.имаше доста голям ефект и му беше доста по лесно а и така си упражняваше и чакара мода.70..84…130..150…Когато ги направи 150 удара Шин  седна за 30 сек да си вземе въздух че се бе уморил супер  много След това стана и направи последните 20 удара като след всеки удар от началото викаше  шинее.След края на това упражнение отиде да пие вода че устата му бе пресъхнала от толкова викане.
            След като пийна вода реши да прави набиранки за да си почине малко защото после го чакаше тренировка и левия крак.Вложи голямо количество в краката си и подскочи нагоре и се хвана за един здрав клон и започна да се набира.На Шин вече 300 набиранки с нормалното му тегло не представляваха проблем за него но със тази тежест му беше малко зор но той успя да ги направи доста бързичко
След като слезе от дървото реши да направи 300 клека няма да правя  скоци си каза Шин аз ги правя със ударите с крак затова няма смисъл
Шин клекна сложи ръце на главата си и започна да кляка и да става много бързо.
1.20…40..80...100..130....150..Веднага след клековете легна и започна да прави лицеви опори на  юмруци.За него 150 лицеви те   бяха малко но той щеше  да прави 5 серии по 300.
И започна да прави лицевите във перфектна линия  задника му не стърчеше нагоре.Линията беше идеална.Направи лицевите опори много бързо като на всеки 50 издишваше силно и поемаше въздух за другите 50.така за 2 минути направи 150 лицеви.Изправи се пое си дълбоко въздух и отиде да прави удари на едно дърво.Ударите бяха много силни и бързи.10..40..80..120 150.след това Шин сложи тежестта си на левия крак и започна да скача и да се завъртва и да вика шинее .Шин вкарваше чакара в десния си как този път и скачаше за да улесни удара и имаше ефект Шин подскачаше и увеличаваше силата на удара с левия си крак.Той доста бързо се умори но продължи да упражнява ударът и  едвам едвам ги направи 150 удара и легна на земята да релаксира.
Почива си към 20 мин да събере малко сили и стана и се качи на дървото на един от най горните клони и започна да се набира бързо .Хубавото е че ръцете му не бяха много уморени и можеше да се набира много и бързо.Той се възползва от това и когато направи 150 си каза ще направя още 150 .Когато премина 150 напиранията станаха доста банички маи се бе изхвърлил малко с количеството набиранки.когато слезна от дървото решид а отиде да пие вода и да полее храстите(да се изпикае) някъде.
След близо 5 мин се върна на тренировъчното поле и започна да прави лицеви опори.този път реши да ги направи на един юмрук.И нагласи се удобно колко може и започна да прави лицеви.1..30..70....110..13.150!! Извика Шин Боже така е  доста по трудно и се усмихна широко сега и на другата ръка така
Застана сега на левия си юмрук и започна  а помпи колко се може по бързо. .1..30..70..90..130...150!След това сеизправи и каза това е доста по добре от обикновените лицеви на юмруци.Май вече само така ще ги правя.след това отиде до дървото и започна да нанася отново бързи и силни удари на дървото ръцете започнаха да кървят но Шин се усмихваше и започна да удря още по бързо и яростно.Когато направи 800 удара сложи тежестите на десния си крак и започна да скача и да удря дървото силно и същевременно да вика счупи се бе тъпо дърво такова  .
Шин бе много нахъсан той много силно искаше да научи тази техника и влагаше всичко от себе си за да успее.Той скачаше и удряше постоянно докато не го заболя крака .Шин  спря за 5 секунди  де  оставаха  още 20 удара ако ги направя бързо успява да вкарва такъв ритник винаги без проблеми .Кракът го болеше но продължаваше да се мъчи.когато ги направи се покатери на дървото и започна да прави набиранки . Направи 200 и реши ад си почине че биципсите и триципсите му се бяха набъбнали доста и изпитваше болка като се набира вече.Когато слезе на земята си каза сега няма да е лошо хич даже да се по упражнявам с  боксовете и ги извади о застана между 2 дървета и си сложи боксовете на ръцете.
Пое дълбоко въздух и метна единия бокс към едното дърво а другия към другото и започна да бяга към първото дърво да вземе бокса и да го метне по другото дърво и обратното .Целта на това упражнение бе да свикне със скоростта с която се движи  и да упражни мятането а бокса си за да му е по лесно по време на предстояща битка.Шин бягаше доста тромово напед назад но не се предаваше беше си наумил да метне всеки бокс на всяко дърво по 150 пъти и през цялото време да бяга.Шин започна да бяга доста бавно кна 110 път но когато стигна 150 запази едно темпо до самия край на тренировката.Е небе хич лоша тренировка това ще го направя пак някои друг път .
След това свали тежестта от десния крак  и я сложи на десния и легна да прави Лицеви опори.
Застана на левия си разкървавен юмрук и започна да прави лицеви за пореден път.Той бе уморен и физически не можеше да напарва повече от 200 но не се и опита когато направи 180 си смени ръката и продължи да прави лицеви .Когато направи на дясната си ръка 210 едвам едвам  се изправи пое дълбоко въздух и седна за 3 мин да си почине.
След като си почина отиде до дървото което удряше и риташе цяла тренировка и започна да скача  и да се завъртва и да вика шинее .С много усиля и много пот направи 700 удара и падна на земята с думите.Две минути почивка и почваме отново.Момчето седна и започна да си почива като се бе опънако като някаква морска звезда. Ръце и крака разперени във всички посоки.
След като минаха доста повече време от две минути момчето се изправи и реши да продължи да тренира.И без да се бави се захвана с тренировката
"1,2,3,4,5,6,7..Хайде, по-бързо, по-силно!"-повтаряше си той, докато яростно удряше дървото.Той удряше с все сила и тека по лека краката започваха да го болят но той не спираше.Когато ги направи моментално легна да прави лицеви опори
Сложи ан гърбът си големия и тежък меч за тежести започна да първи лицеви опори-1,2,3,4,5,6,7....19,20,21...-момчето усилваше натиска, бързината и концентрацията си след всяко надигане и спускане от тренировката, надявайки се така да увеличи напрежението и развитието на мускулите си.Щом свърши, той стана и се обърна по гръб, като с все същото бързо темпо продължи да отброява:
-10,11,12,13,14.."Хайде,хайде останаха още малко упражнения и започна да прави коремни преси на него това му бе едно от наи любимите упражнения и за него нямаше никакъв проблем
След последната преса, той скокна без да използва ръцете си и се хвана за клона на близкото дърво, като започна да се набира.Темпото му бе доста бързо, имайки се предвид, че бе уморен и изтощен, но това не го вълнуваше в момента, той игнорираше болката и умората и упорито продължаваше, защото бе упорит инат, който не се предава докато не свърши, това което бе започнал.След известно време привърши и с тази тренировка и се отпусна от клона и започна да подскача с ръце на тила..това бе едно от най-омразните му упражнения, но той знаеше, че така тренира мускулите на краката си(ахилесовите мускали и двуглавия)
Бяха му останали последните с 70-те си клякания, които той смяташе да направи на максимум, след като след това щеше да има желаната почивка..той отново сложи ръцете си зад тила и започна да кляка като бързо отброяваше с темпото си:
-1,2,3,4,5,6,7..27,28,29..- и така до 70, когато най-сетне свърши с кляканията реши да побяга малко но тази мисъл бързо напусна съзнанието му. Момчето направи няколко нескопосани крачки в които едвам щеше да се пребие и се отправи към домът си.За една хубава почивка.

На предната страница имам още 1 тренировка
Върнете се в началото Go down
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Шин


Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 12:39 pm

ТРЕН за Сила и Бързина разделено е на части
След като момчето се прибра и почина у тях реши пак да дойде да по тренира .Направи на бързо един списък с
1-Физическа сила:
Шин реши да започне със тренировка на мусколите си.Той се поогледа със какво може да започне.Момчето видя един голям камък и се приближи до него.Когато го стигна Шин се наведе и се опита да си го сложи да гърба.Когато го направи момчето едвам-едвам зае позиция за лицеви опори.Камъка много му тежеше но Шин бе трърдо решен да направи 150 лицеви опори със него.Момчето започна да прави една по една лицевите опори като не се напрягаше за да не си нарани някой мускол. Камъкът явно бе голямо предизвикателство за момчето затова той се опита да концентрира малко чакра в ръцете си.Когато го направи Шин почувства нещо...сякаш тежестта на камъка е намаляла.Той си затвори очите и започна да се концентрирва опитвайки се да забрави за камъка.През това време момчето продължаваше да прави лицевите опори.Когато напълно бе забравил за камъка на Шин му оставаха още 100 лицеви опори.Той се напъна и даде всичко от себе си за да ги направи.Момчето нямаше много енергия но силата на духът му го водеше напред.Той събра останалата си енергия в ръцете и продължи да ги прави.От лицето му паднаха няколко капки пот...Скоро Шин бе успял да направи и последните 100 лицеви опори.Той се изправи бавно и се поръзкърши.Кокалите му изпльокаха а той бе готов за ново изпитания.Шин си напрегна ума с какво да продължи...Той реши да направи 150 клякания...със камъка на врата си.Шин си го сложи със големи мъки на врата и зае позиция за начало на кляканията.Той стоеше прав.Когато клекна момчето едвам да не падне и да не си счупи врата.Явно камъка бе прекалено тежък за него.Момчето си затвори очите и започна да се концентрирва чакра във краката.Момчето събра малко чакра в тях и се опита да я задържи на целите си крака.Момчето бавно започна да си представя че камъка не е толкова тежък.През това време на Шин му бе по-лесно да кляка със камъка...Скоро Шин бе забравил за камъка и си отвори очите гледайки с кървав поглед.Той започна да ги прави доста по-бързо от миналите опити.Шин даде всичко от себе си и събра последните си сили в краката.Това даде резултат и на момчето му останаха още 50 клякания.Той се напъна и докато се осети ги бе направил.Сега Шин реши да си почине малко и след това да продължи със упражненията...

След 30 минути почивка:

След като си почина много добре Шин се огледа и се зачуди с какво да продължи.Той реши да направи 150 набиранията.Шин си набеляза един клон.Той събра малко чакра във ръцете и краката си и се качи на него заемайки позиция за начало.Шин започна да ги прави.Първоначално Шин ги правеше без проблем но със всяко следващо набиране умората все повече си проличаваше...Скоро Шин едвам-едвам правеше 1 набиране.Той бе направил 100 и му оставаха още 50.Момчето си затвори очите и се остави увиснал за малко.Той започна да се съсредоточава и да не мисли за умората в ръцете си.Шин се опита да събере цялата си полужителна енергия в ръцете...След време момчето се чувстваше като перце и бе напълно готов да продължи със набиранията.Той си отвори очите и погледна за миг към земята след това започна да се набира и да си казва "Давай момче!Ти можеш!" което го стимулираше допълнително.Не след дълго всичките усилия си казаха думата и момчето бе свършило и със поредното упражнение.След като направи 150 набирания Шин се пусна от клона и като падна на земята се зачуди с какво да продължи.Той реши да направи 150 коремни преси.Шин легна на земята и се приготви за начало на тренирането.Момчето започна да ги прави.В началото ги правеше по-бавни за да не се измори в самото начало.Шин не чувстваше затруднение на това упражнение но когато стигна до 100-ната коремна преса Шин почувства умората.Той правеше коремните преси с все по-голямо мъчение.Шин си затвори очите и започна да пренебрегва умората.Колкото по-уморен се чувстваше толкова повече засилваше концентрацията си.Скоро време това проработи и Шин не бе толкова уморен колкото преди.След това той започна да събира енергията си в краката и кръста.През това време момчето продължаваше да прави коремните преси.Когато момчето се чувстваше добре си отвори очите и му оставаха още 50 коремни преси.Той се напъна здраво и преди да се беше усетил ги бе свършил.След поредното упражнение Шин реши да си почине малко и после пак да продължи...

След 30 минути почивка:

След като си почина добре Шин реши да прави удари по дървото.Момчето се стегна и отиде пред едно дърво като започна да го рита колкото се може по силно.Шин направи около двадесет шута и крака ужасно го заболя.Тогава той смени крака и започна с левия.Момчето доста насърчено риташе изсъхналото дърво сякаш му е приятно и отново на двадесетеия шут се спря и си почина малко като си разтри краката.Като се минаха около пет минути момчето отново се изправи и започна да рита дървото като при всеки удар се чувапе на кухо и трески летяха от него.Този път крака го заболя много повече от колкото предишния път но само че на петнадесетия удар.Но въпреки това Шин не се отказваше и продължи до двадесет.След двадесетия шут Шин се приви от болка но желанието му за сила го мотивира и продължи да рита все едно беше от желязо той чустваше че болката стихва че всяка мечта прави човек по силен и готов за всичко.Когато болката се започна с другия крак.Тъй като той му е левия и е по слаб от десния не риташе с такава сила не го заболя и си направи двадесеттео шута.След това от Шин се чу едно „аххх” кой зна защо кракът на момчето кървеше леко защото мяй беше ударил нещо като пирон момчето едва не тръгна към болницата но се мотивира и забрави за болките и за всичко момчето риташе ли риташе като се стараеше .Момчето риташе с все сила защото иначе каква тренировка е ако рита като бебенце по едно време някакви мисли минаха през главата на Шин които бяха „бебенце не можеш да риташ да не се разплачиш” това разгневи Шин и започна да рита толкова бързо че даже не си виждаше крака а по едно време започна да оформя някакви сийлове не слд дълго момчето изрече с пълен глас „катон гокакю но джуцу” като по този начин премхна мислите които го разсейваха.Като направи 200 удара се спря и реши да си почини.След това се изправи и погледна дървото като този път вместо да го рита му би един умрук и след това още един с другата рака.Момчето направи общо тридесет удара и ефекта беше гаден.Той не можеше да си мърда пръстите и за целта трябваше да спре но не можеше нещо не даваше на момчето да спре и той продължаваше да удря на с все сила и с все бързина като едвам едвам проследяваше ръцете си.Шин не чустваше че си движи ръцете не от болка от нещо друго той чустваше че дори няма ръце или удря по дървото без да изпитва болка момчето удряше без той дори да иска по едно време започна да удря така както той изобщо не можеше по едно време момчето се зачуди какво става и изведнъж ръцете му прокървяха но момчето продължаваше да удря чустваше че някой му движи ръката и удря възглавница най накрая спря и рабра че е направил общо 170 удара след това момчето беше доста изомено и малко стреснато от това което се случи той падна на земята като в бесъзнание и се чу че казва нещо под носа си „възможно ли не е възможно няма начин сигорен съм видях как …” но преди момчето да свърши изкашля кръв и падна на земята

След поредните 30 минути почивка (не точно почивка нещо като в безсъзнание) :
Момчето малко не помнише какво е правил но по едно време се сети момчето стана като се погледна крака и ръцете ноито вече не кървяха и раните бяха започнали бавно (но славно е стига) да зарастват.Той се почуди какво да прави а през това време си поразтри пръстите защото болката още го държеше от миналото упражнение.Шин реши да направи като за последно 150 подскока.Той зае удобна позиция и започна да подскача като кенгуру.Момчето не го правеше много бързо за да не се умори в началото.Шин направи без проблем 50 клякания но от 50-тия до 100-ния скок беше доста мъчително та камоли до 150-тия скок.Момчето си затвори очите и започна да мисли за нещо хубаво като пренебрегваше умората в краката си.Той съсредоточи малко чакра в краката си и събра цялата си енергия там.В мига когато го направи Шин си отвори очите и започа да скача още по-бързо и не се чувстваше уморен.Шин даваше всичко от себе си и това скоро си пролича защото момчето бе направило 150 подскока Шин беше доста изморен реши да легни да си почини но волята му и мечтата му не му позволиха да го направи.Когато ги направи Шин разбра че е преминал първата фаза от своя план и нещото което най-много го зарадва бе...че ще почива доста дълго преди да започне със бягането.Шин тъкмо тръгна да сяда и отново през ума му минаха мислите които все едно някой му го шепка в ухото „бебе за нищо не ставаш даже незнам как си генин чакрата ти е мизерна движиш се като костенурка” момчето много се рязяри и ивзика малко по силно:
-Ааааааааааааааа!-като Шин не се побираше в тялото си.Всеки път когато момчето реши да си почини нещо го спираше и минаваха тези странни думи в главата му момчето се стегна отвори очи и погледна напред и каза:
-Който ли да си когато те намеря ще съжеляваш че си се месил с мен обещавам ти!-след това момчето с разярен намръщен и готов за всичко поглед пристъпи напред и си каза на ум „ето ме и мен започвам с 2-ра фаза от плана кой ще наричате бебе!”

2-Бързина:
Шин трябваше да тренира своята бързина.Той си помисли с какво да тренира скоростта си.Той реши за да загрее трябва да направи 150 обиколки.Той зае позиция за начало на якото търчене но преди да започне Шин пак чу тези мисли „хах загрявка само бебетата правят загрявки истинските шинобита правят това което ще правят не като теб”.Шин се съсредоточи за да не ги изгуби съзнание.Шин реши да започне с загрявка няма значение какво казва този глас но изведнъж генина се намръщи и тръгна колкото можеше по бързо напред.Момчето реши да искори малко темпото защото му се струваше че бяга прекалено бавно вкара малко чакра в стъпалата си и се напрегна до край.Когато го направи Шин я задържаше там и продължи да бяга.Момчето даде всичко от себе си и скоро това си пролича защото Шин бе направил всичките 150 обиколики.След това Шин се зачуди с какво да продължи...Той мислеше мислеше и реши да направи 150 обиколи но...с подскоци!Той зае позиция за начало но преди това вкара чакра в стъпалата и краката си за да е по бърз.Шин тръгна да скача напред и да гледа ту в земята ту напред за да не се спъне в някой камък.Той направи 70 обиколки с подскоци а от там всеки подскок бе мъчение.Момчето се напъна и даде всичко от себе си за да оспее да направи 150 обиколки с подскоци.Генина вече се беше доста изморил но реши да не се предава продължи да скача напред и да покажи какво може Шин напрегна всяко мускулче волята го държеше на крака краката му бяха изтръпнали но момчето продължаваше да се напряга и да дава всичко от себе си.Скоро всичко това си каза думата и той бе успял да направи всичките обиколки.Момчето искаше да си почини но си каза:
-Не няма да си почивам немога по средата на битка да си почина няма да го направя и сега!-след това момчето реши да направи 50 обиколки но на ръце което беше голяма предизвикателство.Момчето вкара малко чакра в ръцете си зае позиция след това застана на ръце.Отначало малко залиташе но генина се съсредоточи като даде всичко от себе си и вече не залиташе.Шин изпозлваше доста количество чакра но също така внимаваше да не прекалява с чакрата.Момчето продължаваше да се старае и от време на време се чудеше „защо правя всичко това” а веднага след това следваха отговорите „зареди родителите ти зареди мечтата ти” и това му вдъхваше кураж да продължава напред без да се предава.След 45 обиколки момчето нямаше сили да продължи но волята го задържа и момчето реши да не се отказва че сега не е момента да се откажи това му вдъхна кураж да продължи след големи мъки и страдания генина най накрая успя.Момчето се гордееше с него и затова реши да си почини добре..
Върнете се в началото Go down
Moderator
Admin
Moderator


Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 4:59 pm

/Какаши: Мисля, че не са достатъчно редовете.
Шин: +102 сила; +115 сила втори път; 1 ниво с катана; +136 сила трети път; +38 бързина/

Една млада жена тръгна бързо от офиса на кагето и стигна задъхана тренировъчните площадки.
-Боже...Колко много имам за проверка днес!
Огледа се и се смръщи.Имаше много генини наоколо, тук-таме и по някой чуунин.
-Хм?
Вниманието й първоначално бе привлечено от Какаши.Тя го погледна и поклати тъжно глава.Макар и всичките си усилия, нещо не му достигаше.Премести погледа си на Шин и се изненада.Буквално преди ден-два бе излязъл от академията, а вече показваше такива резултати.Тя се приближи към него, пристъпвайки бавно.Огледа напрежението, което се четеше по неговото изражение.
-Добър си.
Усмихна се леко и седна отстрани, наблюдавайки всяко негово движение до момента, в който той реши да си почине.
Върнете се в началото Go down
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Шин


Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 5:04 pm

Момчето лежеше под дървото понеже цялото му тяло бе пренатоварено след тези тренировки и гледаше жената до себе си.
-С какво мога да ти помогна.-гласът на момчето звучеше уморен но това бе нормално.За сега още не бе минала мисълта да поиска помощ от нея за да му помогне със чакра контрола но.Всичко с времето си.
Върнете се в началото Go down
Moderator
Admin
Moderator


Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 5:07 pm

-Хм?
Тя го последна с големите си сини очи и му се усмихна с нейната любима едва личаща усмивка.
-Просто те наблюдавам.Добър си.Скоро ще станеш много добро шиноби.Продължавай в същия дух.
Тя погледна към залязващото слънце.
Е, аз имам работа.Имаш ли въпроси към мен или да тръгвам?
Девойката стана и се изтупа, повдигайки вежди и гледайки го въпросително.
Върнете се в началото Go down
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Шин


Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 5:10 pm

Шин стоеше все така отпуснат на земята.Повдигна очи нагоре като се замисли малко над думите на момичето. То не бе много по голямо от него като чи ли но това не бе от значение.Не му бе до това.Не и сега.
-Кой ще са в отбора ми?-думите сякаш сами наизлезеха от устните на момчето.Пролича си понеже след като ги произведе той направи замислена физиономия и одобрително кимна.Сякаш се съгласи с това което бе казал той.
Върнете се в началото Go down
Moderator
Admin
Moderator


Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 5:33 pm

-М?О, не съм прегледала списъците!
Тя се засмя.
-Мисля, че Какаши Хатаке и Обито Учиха, но не съм много сигурна.
Върнете се в началото Go down
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Шин


Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 5:40 pm

Шин се засмя на равно със момичето и поклати глава леко.Но в следващия момент когато чу имената на двете момчета усмивката му замръзна.Учиха... Учиха това име се завъртя десетки пъти в главата му.Лицето му бе станало сериозно и нямаше следа от усмивката до преди секунди.
-Ясно.-отговори момчето със един студен глас .Кагето и другите в селото не знаеха това което бе казал дядо му но това бе хубав новина.Но бе дошла прекалено рано за жалост на момчето. Трясваше да стане по бързо силен за да изпълни това което бе обещал на дядо си.
-Благодаря за информация...- момчето направи замислена физиономия.
-Хамм не ти знам името.-засмя се неловко момчето.(може малко повече инфо за момичето)
Върнете се в началото Go down
Moderator
Admin
Moderator


Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 5:46 pm

-Аз съм Харико.
Тя впи светлите си очи в неговите тъмни и прокара ръка през кафявите си коси, чиито размери бяха невероятно дълги.
-Дано да те поеме Кира Номура.Много е добър, но в същото време и страшно строг.Ще се наложи да внимаваш около него малко или много.
Поредната усмивка заблестя на красивото й снежнобяло лице.
Върнете се в началото Go down
Хатаке Какаши
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Хатаке Какаши


Брой мнения : 38
Join date : 01.09.2013
Местожителство : На най-непознатото място в твойте сънища XD

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 5:47 pm

Тренировка за сила

Този път всместо Какаши да тренира някаква техника той реши да направи една тренка за сила.
Младото шиноби тръгна към тренировачната площадка. 2 минути по-късно той вече беше там. Тренировката му щеше да бъде на по различно място. Този път Какаши се скри под едно дърво, което имаше прекрасна сянка. Днескашния ден бе много топло.
Започна да мисли с какво ще започне. Реши първо да си направи разгрявката. Това продължи 2 минути. След разграявката започна с лицеви. Какаши реши да не мисли много за умората, която го достигна. Мисълта за чуунинския го караше да не мисли за умората. Тези дни той беше много притеснен и трябваше някъде да си изчерпи енергията. Притеснието го караше да забрави за всичко около него. Стигна до 100 лицеви, но той все пак продължи. Мислите му го караха да не мисли за нищо. След като стигна до 150 лицеви, той започна със коремните. И така с часове.
След като свърши той си почина за 5-10 минути, за да може да си вземе въздух. Имаше нещо, което тревожеше много Какаши, но и той не знаеше. Имаше и лоши мисли, които му се въртяха в главата. Но не. Небиваше да се подчинява на тези мисли. Той продължи с тренировките. Започна отново с лицевите. Този път искаше да направи 300. Продължи така 40 минути. '' Този чуунински! Защо мисля само за него?! Не мога да се отърва! Но не аз няма да се поддам на това!'' каза си Какаши. Продължи така и стигна до 256. Той започна все повече и повече да се уморява, но той продължи. Стигна и до 299 и до там спря. Не го държеше вече тялото. И падна на земата за почивка. Времето неусетно минаваше. Вече беше станало 17 часа. Но нищо не го притесняваше, за това той продължи. Коремни, лицеви, коремни... и така до 19 часа. Но наистина не можеше да си поеме дъх вече дъх. Не го държаха краката. Но все пак продължи. След 20 минути той си тръгне. Трябваше му голяма почивка и много, много вода.
Върнете се в началото Go down
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Шин


Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 5:50 pm

Нямаше нужда да се представя и той, очакваше се тя да знае името му но. Идиота си е идиот.(интелекта малкооооо, много малкоооо)
-Аз съм Шин.-момчето се понадигна малко но остана седнал и кръстоса крака като не изпускаше момичето от поглед.
-Приятно ми е да се запознаем.- една очарователна усмивка се появи на лицето на Шин.
-Къде мога да те намеря ако ми потрябва твоята помощ за нещо.-това бе първото което бе в глава на момчето и го каза без да се усети.Но успя да го асимилира след може би две секунди след като го каза и премигна три пъти бързо.
Върнете се в началото Go down
Moderator
Admin
Moderator


Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 6:28 pm

Тя се засмя лъчезарно за N-ти път.
-Аз съм между проверяващите джонини, по всяко време съм на разположение тук.Е, ще се наложи да вървя, имам още работа.
Тя се отдалечи малко и му махна.
-До нови срещи...Шин!
Затича се към едни деца, които се опитваха усилено да се покатерят на едно дърво и остави Шин сам на площадката.
Върнете се в началото Go down
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Шин


Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyЧет Окт 17, 2013 6:38 pm

Трен за Издръжливост Сила и Бързина
След като момчето си тръгна Шин легна и удари една хубава дрямка. Смяташе след като се събуди да се захване с нещо полезно което ще го отведе по близо до целта му.щеше да му предстои една тренировка над чакрата му.
Но за жалост когато се събуди след час и нещо това желание го бе напуснало от всякъде. Без да се бави реши да стане още по силен физически понеже смяташе че ако е силен физически, чакрата му ще бъде по силна и ще я усвои по лесно. Здраво тяло-здрав дух.На бързо той направи един план за действие и започна.

Издръжливост
Генина знаеше че за да няма инциденти в една тренировка трябва преди нея да се загрее. Той както винаги правеше това със самите упражнения но в по-малки серий. Момчето реши да започне с десет обиколки на площадката и без да се бави повече започна да тича. Шин подържаше нормална скорост защото не искаше да се измори още на загрявката. Той мислеше че бягането е най-доброто упражнение за загрявка. Генина много искаше да стане по-силен защото на последната му мисия само защото беше лицемерен имаше неприятности и ако съотборниците му не му бяха помагали вече едва ли щеше да е сред живите. Тази мисъл едновременно го мотивираше и го караше да се замисли. Момчето мразеше другите да го съжаляват защото според него това е един вид да те мислят за по-слаб от тях. Момчето за момент се начумери но веднага след това си възвърна нормалното изражение което показваше безразличие и може би малко тъга. Генина завърши десетте обиколки без въобще да се бе изморил. Той усещаше че краката му вече са загрети но реши и да заправи петдесет клякания. Сложи ръце зад врата си и започна с доста бързо темпо да се изправя и кляка. Това беше най-лесното упражнение за него но момчето мислеше че не е и много ефективно. Все пак го правеше в всяка тренировка като завършек на повишаването на бързината си. Шин не променяше физиономията си и не правеше никакви излишни движения. Беше на четиридесет и осмото повторение когато едно доста силно изпукване дойде от краката на Шин и сякаш камък падна от тях. Вече бяха напълно загрети и момчето мислеше че няма да има проблеми с тях. След като завърши серията Червеноокото легна на земята и застана в поза за лицеви опори. Раздалечи ръцете си допълнително за да му бъде по-трудно и изпъна тялото си максимално. Започна бавно и внимателно да прави петдесетте повторения които бяха целта му за загрявката. Това бе любимото упражнение на генина и той го изпълняваше много внимателно, защото според него ако нещо каквото и да е се прави грешно значи от това нещо няма никакъв смисъл. Генина е максималист което не си личеше много поради безразличието с което прави всичко но все пак дълбоко в себе си иска всичко да се прави както трябва и специално в тренировките да е във възможно най големи количества. След като момчето свърши с лицевите опори то се обърна по гръб и сложи ръце зад главата си. Започна да повдига и сваля тялото си доста бързо защото това упражнение също като кляканията му беше много лесно. Все пак макар и голямо темпо Шин спазваше условието което той сам си беше поставил винаги да изпълнява всичко както трябва за да има смисъл. Генина искаше да направи петдесет повторения. Вече малки капки пот избиваха по челото на момчето и докато падаха към замята пробляскаха като диаманти под слънчевите лъчи. Те оставяха малка следа но тя веднага изчезваше заради жаркото слънце. След като завърши коремните преси Шин реши да завърши загрявката с тридесет набирания. Генина се приближи до дървото. Той се хвана за един клон който беше на около тридесет сантиметра над главата му и започна да се повдига като искаше цялото му лице да се покаже над клона. Момчето бе стриктно и в това упражнение защото смяташе че от него наистина няма смисъл ако не се изпълнява правилно. Генина затвори очи защото капките пот го разконцентрираха когато влизаха в тях. Това беше много неприятно а пък и Генина бе по съсредоточен когато бе с затворени очи. В такъв случай той изглеждаше по много по различен начин. Все пак тъмно червените му очи придаваща различен облик на лицето му. Момчето винаги изглеждаше замислено и това впечатление може би придаваха очите му... или пък той наистина беше замислен. След като Шин завърши и серията от набирания той скочи от клона и направи едно задно салто. Генина се приземи на крака и усети, че цялото му тяло е загрято. Той беше готов да започне тренировката и без да се бави повече го направи.
2.Бързина.
Шин реши да започне с бързината. Той започна с обиколки на площадката. Първоначално генина бягаше с нормална скорост защото не искаше да се измори още в началото. Целта му беше да направи сто обиколки като не спираше за почивка. Това нямаше да е много трудно защото момчето го бе правило преди но все пак не беше и разходка в парка. Генина се мотивира. Той наистина искаше да научи дръги техники защото искаше да бъде силен.Но за да научи техники и други джуцута трябваше да стане силен а точно това сега се опитваше да постигне момчето. От челото на генина се стичаха капки пот но това не беше заради умора а защото жаркото слънце напичаше площадката и всичко върху нея. Това беше доста неприятно особено като е последвано от мисълта че тук трябва да се направят още доста упражнения. Момчето бе решено да завърши тренировката си както я бе планирало и да не се отказва по никакви обстоятелства. Шин бе завършил тридесетата обиколка когато започна да бяга с много по-голяма скорост. Даже той сам се впечатли. Веднага след промяната на скоростта бройката на обиколките започна да се увеличава по бързо но и умората вече се появяваше. Генина усещаше и лека болка в краката но по големият му проблем беше умората. Той започна да се задъхва и да диша начесто. Момчето осъзнаваше че това няма да му донесе нищо добро и затова се опита да поконтролира дишането си. Стараеше се да диша през нормални интервали а не да вдишва по два пъти на секунда защото това допълнително го изморяваше. Шин се опитваше да игнорира всички тези неща които бяха срещу него но май само болката в краката му отминаваше. Все още той дишаше прекалено начесто а и се беше изморил доста от високата си скорост. След шейсетата обиколка Генина пак намали темпото си защото мислеше че ще се измори прекалено много ако продължава с високото. Сега пак бройката се увеличаваше бавно и мудно или поне така му се струваше заради умората. Вече от тялото му обилно течеше пот а тя не беше заради горещия ден а заради умората която мъчеше момчето. Когато Шин стигна до обиколка номер седемдесет той се опита да не обръща внимание на всичките неща които му пречеха и се опита да повиши скоростта си за да приключи с това по бързо. Това не беше успешно а даже увеличи болката в краката на Генина. Той пак продължи с първоначалната си скорост като сега и глезените му го боляха. При мисълта за клековете след обиколките мотивацията на момчето тотално отиваше по дяволите. Шин пак се опита да увеличи скоростта си след осемдесетото повторение но и този път нямаше успех. Изглежда че нямаше да стане с по-висока скорост а трябваше да се мине през това бавно мудно и мъчително. Генинът се стараеше да не показва че изпитва всичко това но май не беше успешно. По лицето му се четеше болка гняв и умора а не обичайното безразличие. Той прехапа устни и се начумери. Секунда след това се опита да увеличи скоростта си като не обръщаше внимание на болката и умората. Това въобще не беше лесно но момчето осъзнаваше че колкото по бързо бяга толкова по бързо ще свърши и следователно след по малко време мъчението ще свърши. Шин бягаше с тази висока скорост до деветдесет и шестата обиколка когато вече не му достигаха сили и той продължи по бавно. Вече беше съвсем близко до края но високата скорост беше увеличила болката а умората не можеше да се махне без почивка. Генина нямаше намерение да спира дори и да трябва да се влачи до финала но предаването не е опция за него. Той прави всичко до края или въобще не го прави. Все пак момчето завърши обиколките успешно и сега трябваше да продължи с кляканията. Постави си за цел да направи триста повторения. Това упражнение беше лесно но след сто обиколки на площадката и болка в краката може би щеше да има трудности. Шин започна да кляка и да се изправя с доста високо темпо като се надяваше това да провокира болката. Ръцете му бяха зад главата а той гледаше в една точка сякаш там имаше нещо което беше много важно. Такова нещо нямаше а Генина гледаше натам за да се съсредоточи и да не обръща внимание на каквото и да е било. Той не правеше никакви излишни движения. Само клякаше и се изправяше. Изглежда мислеше, че всяко движение му коства енергия а тази енергия му трябва в следващите фази на тренировката. От време на време краката на момчето изпукваха а то не им обръщаше внимание. Мислеше за това как става по силен и по бърз защото наистина искаше да бъде такъв. Смяташе че не е слаб но винаги може да е по добър. Това беше условието което той сам си беше поставил да бъде по добър във всичко от другите. Разбира се това беше много трудно но поне запълваше времето на Шин . Това беше главната му мотивация. За разлика от повечето му познати които искаха да станат хокагето или казакагета момчето просто искаше да си отмъсти за родителите си което му вдъхваше кураж да не се предава пред нищо.Той броеше наум повторенията които беше направил. До момента те бяха сто седемдесет и осем но бройката растеше постоянно. Болката в крака на момчето сякаш бе изчезнала и това беше много добре. Шин поддържаше темпото си което беше доста бързо но все още беше доста изморен. След кляканията смяташе да си почине и след това да продължи с упражненията за сила. Генина се почеса зад главата което беше първия му признак че не е машина която прави само упражнения. След това той увеличи темпото си малко но все пак имаше ефект. Секунда след секунда бройката се увеличаваше но момчето се изморяваше все повече и повече. Имаше чувството че краката му всеки момент ще паднат от тялото му. Те леко трепереха след всичките тези упражнения които натоварваха главно тях. Генина бе стигнал до двеста петдесет и шестото повторение когато пак намали темпото си. Това беше заради болката в краката която беше по силна от преди. Следващите клякания щяха да са много по трудни от тези защото при всяко свиване на крака тази болка сякаш го реже. Същото се повтаря и при изправянето. Капките пот дошли от умората все още падаха на замята но сега бяха много повече. Умората си казваше думата но не само тя пречеше на Шин . Той вече правеше повторенията много бавно. Всяко му костваше много усилия но Генинът бе решен да не се отказва. С последни сили той завърши серията и падна на земята. Леко се усмихна и затвори очи. Стоя така около пет минути и след още пет в които наблюдаваше облаците се изправи. С характерната за него мудна скорост на вървене и прегърбен гръб след почивка той се запъти към чешмата. Когато стигна до нея отпи и си плисна бистра водица на очите.Момчето вече горе долу си беше починало и реши да направи последното упражнение за бързина а след което да се заема с повишаването на силата си.Шин отиде до едно дърво качи се на него след което зае позиция за тръгване като беше застанал на един по висок и дбел клон.Упражнението беше момчето да скача от клон на клон като да поддържа едно и също темпо което в началото щеше да е лесно но после не чак толкова.Момчето изпука ръцете си съсредоточи се като гледаше клоните през които трябваше да мине.След като Шин се почуства готов той тръгна напред като поддържаше едно темпо.Момчето скачаше от клон на клон от дърво на дърво и му беше някак си малко весело.То си мислеше за миналото и бъдещето.Генина си милсеше че това упражнение е много лесно но и доста полезно.Момчето скачаше с удоволствие от клон на клон.След малко момчето увелечи темпото си бавно но славно.Това му помагаше да не се изморява защото при бързото увеличение на бързината си момчето можеше да се измори бързо затова момчето увеличаваше бавно темпото си за да свиква с него.В последните си тренировки момчето даваше всичко от себе си и това показваше влияние върху силата на генина.Шин бе опорито момче и не се предаваше току така или по точно дори не се предаваше пред нищо.Момчето искаше да успее.Да успее някой ден да стане най силното шиноби за да може да си отмъсти за родителите си.Това му даваше сили да продължи напред да не се предава и да следва мечтите си!Момчето продължаваше да скача от клон на клон но по едно време се хлъзна на един клон и за малко да не падни но успя да вкара малко чакра в стъпалата си и отново да се задържи на клона.Шин вече беше изминал 149 обиколки оставаше му само 1.Момчето се стегна и тръгна напред като гледаше устремо пред себе си.Шин продължаваше да скача като вече почуства изморяване и леки болки в краката си.Момчето стисна зъби извади 2 кунай по 1 кунай в ръка.Когато момчето направи и последната си обиколка то скокна от клона като докато падаше хвърли 2-то куная към едно дърво след което момчето изкара всичките си кунайчета (които са 30 но сега като е хвърлил 2 значи вади 28) хвана по 5 в всяка ръка и захапа с зъби а другите 7 ги сложи обратно в чантичката си.Момчето направи всичко това в движение като бягаше покрай дървата на около 30-50 метра.След като момчето се приготви то засили темпото и започна да обикаля площадката.Шин бягаше напред като всяко дърво което беше видял хвърляше кунай към него като за всеки истрел вкарваше по малко чакра в ръцете си и се прицелваше колкото можеше по точно но и бързо.След като момчето хвърли всичките си 28 куная то спря и се огледа видя че 17 от тях са улучили където трябва а 13 кадето не трябва.След това момчето си събра всичките си кунайчета (пиша в омалително число кунайчета щото иначе става „събра всичките си кунайове/кунай” и малко не си пасва според мен.Ако имате предложение как да го пиша само кажете пЃЉ)След като си ги събра момчето легна на земята и си почина 40 минути.След хубавата почивка момчето стана и реши да потренира силата си:
3.Сила
Шин кръстоса пръсти и те изпукаха. После легна на земята и застана на юмруци. Изпъна тялото си максимални и започна да се повдига докато горните и долните части на ръцете му не образуваха прав ъгъл. Той изпълняваше упражнението много внимателно като гледаше в една точка. Генинът искаше да повиши силата си максимално защото смяташе че това бе най-слабата му част ( и наистина е така силата ми е най малко ама както и да е). Това беше любимото му упражнение и затова той бе решил да направи десет серий всяка от по двадесет повторения като последните четири ги прави на една ръка- две на лявата и две на дясната. Момчето бе готово с първата серия тъй като правеше упражнението доста бързо като се стараеше всичко да е правилно и да не прави нищо грешно. То си почина за около десет секунди и пак застана в същата поза. Отново правеше повторенията със същото темпо. Шин затвори очи и прехапа устни. Все още нищо не го болеше но той очакваше това да стане. Почивката му от четирсет минути не беше достатъчна и под него вече беше мокро от потта му. Времето също допринасяше за неблагоприятното развитие на нещата. Генина въздъхна тежко и отвори очи. Току що бе завършил и втората серия. Той се обърна по гръб и започна да диша тежко. Изглежда беше много уморен. Това беше разбираемо след всичките упражнения които беше напавил а при мисълта че трябва да прави наирания му ставаше меко казано неприятно. Пред себе си той имаше много работа но не се оплакваше и се опитваше да не мисли за това заото това можеше да го докара до отчаяние което нямаше да е никак добре. Момчето вече започна и третата серия като сега се опитваше да прави повторенията с по бързо темпо. Той все още бе прехапал устните си защото така игнорираше умората болката и всички други неща които му пречеха когато прави нещо. На деветото повторение лявата му ръка изпука и го заболя жестоко. Имаше чувството че ръката му под лакътя ще падне и сякаш това щеше да бъде по добрия вариант. Генинът с много мъка продължи серията като се бореше с болката при всяко свиване и разтягане на ръката. По лицето му се виждаше болката макар че той се опитваше да не я показва. Той успешно завърши серията но не знаеше дали нараняването е сериозно и затова се притесняваше. След десет секунди момчето започна четвъртата серия като се надяваше инцидента да е бил само за момент и да мине. За жалост не беше така и тази серия също щеше да бъде мъка но Шин се притесняваше повече за серийте които щеше да прави само на лявата си ръка.Това щеше да бъде истински ад ако болката нямаше да мине. След секунда генина прогони тези мисли от главата си защото те само разваляха концентрацията му. Сега той внимаваше много повече и изпълняваше упражнението бавно защото го беше страх за нараняването. Момчето правеше всичко много бавно и много съсредоточено. Все пак той завърши серията но това му костваше много усилие и търпение. Шин бе свикнал да прави всичко колкото може по бързо защото може за изгубеното време да прави и друго по важно нещо. Това също бе едно от правилата които си бе поставил но него не го спазваше винаги. Той си почина за десет секунди и продължи с петата серия. Мислеше си че едва сега стига до половината а в другата половина упражненията бяха по натоварващи и специално двете серий от лицеви опори само на лявата ръка щяха да бъдат доста трудни но без жертви няма успехи. Генинът продължи с бавното изпълняване на повторенията макар че това го изморяваше повече. Той предпочиташе да се изтощи максимално пред това да се откаже. Момчето дишаше тежко а потта която падаше от челото му към земята беше доста обилна. По лицето му се четеше болка но след единадесетото повторение Шин продължи с бързото си темпо. Изглежда бе решил да игнорира болката до колкото е възможно и да завърши по бързо. Той завърши серията но сега лявата му ръка го болеше много повече. Изглежда решението да увеличи темпото си не беше правилно но вече нямаше връщане назад. Генина стоя по гръб за десет секунди които по скоро бяха времето в което трябва да търпи ужасна болка от колкото времето в което трябва да си почине. Момчето пак застана в поза за лицеви опори въздъхвайки тежко. Мислеше си за това че това е последната му серия с две ръце а нататък става по трудно. Той се опита да не обръща внимание на режещата го от вътре болка колкото и трудно да беше това. Правеше упражнението доста бързо но една не закрещяваше от болка. Имаше чувството че някой е забил стотина игли в лакътят му и в областта около него. При всяко сгъване и разпъване на ръката тези игли се забиваха по навътре и по навътре.Шин сам се мъчеше и ако някой го гледаше отстрани би си помислил че той е мазохист но той просто не се предава. Затова правеше всичко това затова тренираше като луд затова учеше техниките затова беше шиноби. Той не спираше да прави нещо дори да го боли адски много. Ако се заеме с нещо сериозно не спира преди да го завърши. Дори мързела му не можеше да се мери с желанието му да бъде най добрият. Той завърши шестата серия и се просна на земята защото вече тялото му не го държеше. Преброи до десет тихо като чели не искаше никой да го чува и пак зае тази поза но този път на дясната си ръка. Искаше поне малко лявата да почине и вероятно да го отболи което беше малко вероятно. Генинът нямаше проблеми със седмата серия защото не натоварваше наранената лява ръка. Свърши за около двадесет и пет секунди и сега го очакваше нещо ужасно трудно. Той трябваше да направи двадесет лицеви опори само с наранената си лява ръка. Момчето сякаш броеше секундите до края на живота си. По лицето му се четеше много болка и мъка. Той прехапа устни и затвори очи. Започна със серията и още при първото повторение Шин стисна зъби. Лицето му говореше без думи. Той изпитваше нещо ужасно. Генинът продължи но със всяко следващо повторение ръката му трепереше все повече и повече. На деветнадесетото повторение момчето загуби равновесие което може би се дължеше на ужасната болка и падна по лице на земята. Не мърдаше. Не показваше никакъв признак на живот. Сякаш бе мъртъв но не беше. Това се разбираше от ударите които Шин нанасяше на земята с дясната си ръка. След деветнадесетия удар той се изправи на колене. В очите му се четеше гняв той рязко обърна главата си на ляво и погледна към наранената ръка по изражението му се виждаше че сякаш искаше да я откъсне но не го направи. Само извика много високо. От болка ли от гняв ли. Само той знаеше а може би и не знаеше. Сигурно ехото му се бе чуло в цяла Суна. Това не беше характерно за него. По принцип беше тих но изглежда сега нещо му бе станало. Малко след вика момчето се успокои и се изправи.Погледна към земята и си каза „Не няма да се предам това е единственото което няма да направя ще си отмъстя а родителите си ще го направя!” момчето се беше разгневило като продължи с по яростен тон „ще възвърна клана си на крака и няма да съжелявам за мъките които изтърпявам в момента!” Шин се стегна легна на земята стисна зъби присви усни и започна да прави лицеви опори като сменяше ръцете си 10 с едната 10 с другата.Момчето се беше изморило до тоталното ниво но искаше да приключи с това.То даваше всичко от себе си и наистина това си личеше.Младото шиноби продължаваше да прави лицевите опори като сменяше ръцете си.Генина проеше на ум бройките които е направил.От челото му падаше пот и всичкоо под него беше мокро но изсъхваше бързо зареди високите температури и нагретия пясък.Скоро момчето изпъшка за последен път и падна на горещия пясък.Шин най накрая превърши всичките си лицеви опори.То дигна глава нагоре към слънцето усмихна се така сякъш е направил нещо кой знае какво и след това падна на земята.Момчето остана там около 30 минути след което стана.Лявата ръка още го болеше но момчето реши да направи последната си тренировка и тогава вече да си почива на воля.Генина погледна към един клон и отиде до него.Той беше на около 30-40 сантиметра над главата му и беше достатъчно дебел за да не се счупи. Шин се хвана за клона и започна да се набира като се опитваше цялата му глава да се показва над клона.Реши да направи 150 набирания.От начало на Шин му беше много лесно но зареди жаркото слънце отново започнаха да падат капки пот от челото на шинобито .Шин ги правеше много лесно но гледаше всичко да е точно и без грешки за да може да има смисъл от тренировката му.Шин продължаваше да прави набиранията без проблем но след като стигна до 120-тото набирание вече започна да се изморява.След тези всички бързи набирания момчето реши да забави малко темпото.Сега Шин гледаше да не е бързо а да е точно.Шин се набираше като привсяко набирани лицето на момчето заприличваше на домат.Шин не искаше да се откаже и продължи да прави набиранията.Доста скоро на момчето му оставаше само 1 набирание последното му.Момчето напъна за последно силите си и го направи след което се пусна от клона но краката му не го издържаха и той падна на земята.
Върнете се в началото Go down
Хатаке Какаши
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Хатаке Какаши


Брой мнения : 38
Join date : 01.09.2013
Местожителство : На най-непознатото място в твойте сънища XD

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyПет Окт 18, 2013 4:01 am

Тренировка за ловкост
Тази сутрин беше неочаквано мъглива. Не беше особено слънчева. Подухваше лек ветрец. Какаши реши да стане рано днес, за да може по-дълго да тренира. Но и на него много му се спеше. Едвам виждаше къде ходи, за това си намокри лицето съсъ студена вода. 5 минути по-късно той тръгна към тренировачната площадка.
5 минути.....
След 5 минути той беше вече там.
- Така днес с какво да започнем. Нека да е тренировка за ловкост.
Първото нещо, което беше много важно е разгрявката. Какаши започна да разтяга врата, след това е раменете,кръстът... докато не стигна до краката. Тренировката му за издръжливост щеше да една много по трудна тренировка. И.... започвамее. Първо да събере чакра .. Когато беше готов той извика силно:
- БУНШИН НО ДЖУТСУ!!
Пред него изведнъж излязоха два клонинга. Те извадиха кунаите си от чантичките и.... започна борба. Какаши избягваше ловко кунаите. Но клонингите му знаеха какво точно мисли той и какво ще направи. Младото шиноби беше забравило това, докато не го раниха. Но продължи. Кратка пауза на тренировката. За Какаши това беше страхотно. Вече знаеше каква е тръпката, когато се биеш с някого. След 5 почивка Какаши си каза: '' Да взема да призова още един клонинг ли?!''.
3минутно мислене. Накрая той призова още един клонинг. ''Вече са трима''. Ии така започнаха. Успорвана битка между оригиналност и фалшивост. Всички бяха съсредоточени върху битката. Какаши беше ранил един. С кунаите той беше много добър. Когато беше малък майка му и баща му го учиха как да ги използва.. и така до ден днешен той не е забравил този спомен. Какаши започна леко по леко да се изморява. И клонингите му не бяха и те много енергични. За това направиха още една почивка. След това отнво си продължиха тренировката. Но времето минаваше много бързо и докато Какаши тренираше вече беше станало 18 часа. Като видя часа той леко се стресна. И прокл'чи тренировката. Трябваше да се прибере и да си почине добре.
Върнете се в началото Go down
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Шин


Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyПет Окт 18, 2013 9:23 am

Тренировка за издражливост

След последния си напан момчето бе легнало да си почине.Е то нямаше и как инъче нали?То бе ударило една хайдушка дрямка под неговото така любимо дърво, даже обмисляше идея да си донесе и възглавница следващия път когато се прибираше у дома. Осъзна че прекара днес прекалено много време на това място.Но какво да  се прави идиот. Когато стана реши да се по раздвижи малко и на бързо състави един хубав план за действие.
-2 серии по 150 лицеви опори
-2 серии по 150 коремни преси
-2 серии по 150 клякания
-2 серии по 150 набирания
-скачане на въже за около един час
Без да чака нищо повече Шин започна да прави упражненията.Той нарочно започна с лицевите опори,защото по принцип те бяха най-трудното упражнение от всички и щеше да му е много по-трудно да го изпълни,ако бяха последни.Генинът броеше на глас всяка следваща опора,като след 35 дори не се бе задъхал,явно тактиката му даваше ефект.Той се бе концентрирал само върху твоа което вършеше и бе оставил другите неща на страни. Шинобито продължаваше самоуверено да прави опора след опора,като няколко минути по-късно то вече бе стигнал до 100 .Нинджата леко се позадъха,но това не можеше да я спред .Той не спираше нито за миг.Първата серия винаги бе най-лесна,защото с нея момчето само загряваше.Той не спираше да брои на глас и след известно време той изрече:
-150-веднага след това Шин се строполи на земята и започна да си почива.Той не се бе изморил кой знае колко много,но все пак и това го имаше. Белекоското избърса потта от челото си и седна под едно дърво,започвайки да си почива.След 5 минути той отново легна на земята и започна да прави втората серия лицеви опори.Тя определено щеше да е по-трудната от двете. Шин отново започна да брои на глас.Той се абстрахира от околния свят. Белекоското гледаше да не се занимава със странични неща,които само го разсейваха.Той умееше да се съсредоточава във важните моменти и това в повечето случаи доста му помагаше,сега също бе така .Докато се усети генинът вече бе стигнал до петдесет и продължаваше уверено да прави опора след опора,всяка следваща от които броеше на глас.Момчето започна все повече и повече да се задъхва.Потта се стичаше бавно по цялото му тяло,а изгарящото слънце продължаваше да стои непоклатимо над него. Нинджата обаче не му обръщаше особено внимание,тя си гледаше своята работа. След известно време шинобито вече бе преполовило и тази серия и му оставаше само още малко,умората обаче се увеличаваше с всяка изминала опора.За щастие обаче след не много време белекоското вече си почиваше под познатото дърво.Той седеше неубеспокояван. След около 15 минути генинът стана и започна да прави първата серия от коремните преси,които бяха доста по-лесни от лицевите опори,но разирасе затрудняваха до известна степен момчето,което отново започна да брои на глас.То се бе вглъбило ужасно много в работата която вършеше и въобще не му пукаше за нищо около него.Шин бе възвърнал част от силите си,но все още бе леко изморен,тази умора отново започна да се увеличава.Той обаче стисна зъби и продължи в същото темпо да прави упражнението.След няколко миунути белекоското бе стигнал до 60,което бе доста добре за него.До края обаче оставаше още толкова,че и отгоре .Шин не се оплака нито за миг,той продължи да изпълнява задачата,която си бе поставил.Той продължаваше да брои на глас.Наоколо всичко бе утихнало,слънцето продължаваше да изгаря гърба на момчето,само листата н дърветата шумоляха.Вятърът бе изчезнал,всичко бе спокойно.Всичко бе утихнало .Шинобито продължаваше със серията и скоро след започването и вече само 20 го деляха до края.То обаче започваше да се чувства все по-уморено и по-уморено.Ръцете на белекоското бяха изтощени,той обаче стисна зъби и след малко произнесе така дълго чаканото"150".Веднага след това нинджата се строполи на земята и започна да си отдъхва.На нея й оставаше толкова много,а вече бе така изморена. Генинът обаче не се предаваше след около 10 минутна почивка той отново легна на земята и започна да прави коремните преси.Той броеше на глас,а думите му отчекваха из цялата поляна,макар и те да не бяха силни,се чуваха навсякъде,защото мястото бе изкючително тихо.На него нямаше жива душа.Шин продължаваше да прави преса след преса,сякаш нов прилив на енергя се бе влял в него.Той обаче знаеше,че скро ще трябва да намаля темпото.Белекоското се концентрира още повече той побърза да намали своето темпо,защото знаеше,че ако продължава така няма да стигне до никъде "Точно така.Трябва да продължавам в съшия дух"помисли си той,без да спира със серията.След няколко минути белекоското вече бе стигнал до 100 и му оставаше само още 50,които обаче щаха да се окажат най-трудната част,защото умората започваше да завладява тялото на Шин .Той продължи да потдържа темпото си,като гледаше да не го намаля нито за миг.Коремните мускули на Шин се бяха стегнали до маскимална степен,той нямаше да може да издържи още дълго.Оставаше му много малко и трябваше да не се предава.След известо време той отново се просна на земята и започна да диша дълоко "Добре,за сега се получи добре"каза си момчето,протягайки ръце.То си отново си почина за около 15-20 минути,след което започна едно доста лесно,но и доста досадно упражнение-кляканията .Шинобито започна да брои на глас,като едно отекчително изражение се бе появило на лицето му.То знаеше,че това изпражнение е доста полезно,но кляканията си оставаха все така гадни за генина. Той продължаваше да ги прави,като поддържаше едно постоянно темпо. Белекоското оското се бе абстрахирал от всичко (за пореден път) и не обръщаше внимание на каквото и да било друго различно от неговата работа.Изражението на лицето му не се менеше,когато преполови серията белекоското ]започна да се задъхва,но той знаеше,че не му остава чак толкова много до края.Напрежението в краката на Шин се увеличаваше с всяк изминала минута.След малко той вече бе привършил и си почиваше седнал под познатото вече дърво."Понякога се чудя защо изобщо правя тези неща"помисли си той като отново стана и започна втората серия.Шин вдиша дълбоко и продължи с упражнението.През галвата му минаваха какви ли не мисли,той обаче побърза да изчисти съзнанието си от всичко. Генинът нито за миг не наваляше темпото,Той бе изключително мотивиран. Докато се белекоското оското вече бе стигнал до 100 и му оставаше още малко.Той обаче започна да се задъхва все повече и повече.Умората в този момент си казваше думата,напрежението в краката на шинобито се увеличаваше с всяко следващо клякане.Той обаче вече бе стигнал до 147 и му оставаха само още три клякания:
-,сточетридесет и осем,сточетирсет и девет,сто и пеетттддеессеееттт-извика черсенокоското,строполявайки се на земята."Време е за по-дълга почивка"помисли си той и започна да си отдъхва.След половин час Шин рязко се изрпави и се хвана за един дебел клона на дървото,което бе над него.Той започна да се набира,като отново броеше на глас,за да не се прекара и да направи няколко набирания повече.Шин  отново следваше едно темпо,което никога не увеличаваше или намалеше. Той обаче бе много разсеян,в главта му се въртяха неща от сорта на -колко е часа,неска какво ядах,ядах ли изобщо неска .Това бе и причината поради която генинът се изпусна от клона и се просна на земята."Охх,сега трябва да почвам от начало"помисли си той и отново се хвана за въпросния клон. Този път шинобито бе максимално концентрирано и не се поддаваше на особени размисли.То затвори очи и започна да прави набиране след набиране.Когато стигна до 70,нинджата започна да чувства голямо напрежение в двете си ръце"Хайде,не се предавай"помисли си той и продължи самоуверено анпред,макар и да чувстваше голямо напрежение в горните си крайници.На лицето на момчето се изписа решителност,която доста му помагаше,след известно време той веч бе стигнал до 127 и му оставаше само още малко .Белекоското напрягаше максимално мускулите си,скоро неговите усили дадоха ефект.Той вече бе привършил и се сгромоли на земята като започна да си почива "И трябва да направя още една серия на това"помисли си той.След около 15 минути момчето се изправи и отново се хвана за клона,като започна да брои на глас.То отново бе много съсредоточено,като обръщаше внимание на всеки детайл от упражнението. Това бе последната серия на генина и той бе максимално мотивиран да свършва с нея колкото се може по-бързо.Той увеличи малко темпото си,като не спираше нито за миг.Още след само 40 набиране обаче напрежението в ръцете на Шин започна да се връща "Не отново"помисли си той,без да спира да се набира.Скоро той вече бе стигнал до 100,но умората бе завладяла и цялото му тяло. Шин  обаче не спираше,пот се стичаше по лицето му,а една вена бе избила на челото му.След много мъки шинобито стигна до 150 и отново падна на земята,като започна да си отдъхва."Трябва да продължавам в същия дух"помисли си то дишайки дълбоко.Момчето полежа за около 40 минути,след което изкара от някъде едно въже и започна да скача на него.Много голяма част от неговите сили се бяха възвърнали.Той поддържаше едно много добро темпо,което не намаляше,нито увеличаваше. Белекоското продължаваше да скача на едно място,като бе изгонил от главата си негативните мисли,които винаги му бяха пречел.Той се бе съсредоточил само върху въжето и много внимаваше да не се спъне в него и да падне.Вече бяха изминали двайсете минути,а единствения ефект от упражнението бе потта,която се бе появила по тялото на момчето.То продължаваше да подскача на едно място,без да обръща внимание на нищо около себе си.На 40 минута обаче започна да се появява умората и напрежението в краката.То бе доста силно,а генинът вече предчувстваше каква убийствена мускулна треска ще има на следващия ден.Това бе последната част от неговата тренировка и той трябваше да се потруди още малко.След малко Шин вече почти бе приключил,той обаче доста трябваше да внимава,защото можеше да се спъне във въжето от силната умора.Все пак това не се случи и Шин успя сполучливо да завърши тренировката си. Той тръгна на някъде.
Върнете се в началото Go down
Обито Учиха
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Обито Учиха


Брой мнения : 32
Join date : 11.09.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyПет Окт 18, 2013 7:00 pm

Тренировка: Сила.

Обито днес реши да направи тренировка за сила. Искаше да си направи лека почивка от тези тренировки. Той искаше да обърне малко внимание и на физиката си. Все пак на чунинския го чакаше много голяма кункоренция и му трябваха доста тренировки за да се впише поне в челната десятка тъй да се каже.
Обито профуча като стрела към площадката нямаше отново никой, Той бе дочул че има нови генини  с които можебеи дори ще са в отбор не му се нравеше много на обито но за сега тря бваше да е по сдържан ида си седи на газа
Момчето реши да си изготви схема с какво точно ще ангажира времето си за тренировка.
Той не се изморяваше лесно тъй като още от малък обичаше да си потренирва одома.
Като бе стигнал на осемдесетата някаде той реши да ускури темпото за повече напън и резултат, осещаше малко напрежение във рацете но това не го притесни тъй като не бе тренирал отдавна и беше загубил форма. Обито си бе казъл че вече ще тренира по често и ще се приготви добре за чунинския за да победи кункоренцията и да премине изпита с успех, което си бе малко трудно пустижимо но той имаше увереност и знаеше че ще победи.
Момчето гореше от енергия затова реши да ускури темпото още повече.
Като свърши тох си намери одобно място до едно дърво на сянка да си почине. Той си бе нарочил 10 минутиз за почивка и да започва втората серия.
Тъй като беше много топло и той се беше испутил доста сега се радваше че е на сянка.
Момчето се замисли за генините с които щеше да е в отбор, тъй като неговия клан бе тъмен и зъл с тъмна чакра и много лоши постъпли може би ще си има проблеми с останалите, но това бързо отмина защото той реши да ги игнорира на бързо  и да не мисли за излишни неща.
Момчето както се бе замислило започна да се спомня за родителите си и тогава започна отново да се нерви но всъщия момент реши да се успокои и да си продължи стренировката.
Обито се изправи и отново в одобна поза започна да прави лицеви опори.
Обито си почина бързо дори не изчака да минат 10 мин а на 5-тата се изправи и светкавично започна да ги прави бързо по бързо от по рано.
Той не се уморяваше имаше доста енергия и бе готов да я изразходи.
На 50-тата започна вече да ускорява все по бързо докато лакетите му не започнаха да пукат но той не се уплаши щото знаеше че е изгубил форма и така ще е засега с времето щеше да спре и да си ги прави с лекота.
Като свърши той се изправи направи няколко подскока за разтоварване и седна бавно на меката трева за да си почине за малко. той се облегна на дървото и се замисли.
За това какво ще прави за напред, искаше му се сега да остане тук за извесно време но той мразеше да се задържа на едно място.
Момчето се изправи бързо изведнъж с много сериоен поглед той легна и започна да прави коремните преси.
Те му бяха по лесни тъй като му беше любимото упражнение да ги прави.
Веднага след Започването на коремните преси започна да усеща напрежение в стомаха но отново се сети за формата и си продължи като ускори темпото за малко след това пак си възвърна баланса.
Като направи 100 не беше изобщо уморен затова реши да направи още 100 без почивка но спо бавно темпо за да не се пренатовари не му се искаше да има на другия ден треска само това ще му липсва след всичко за което трябва да мисли.
Обито направи бързо още сто и се изправи разпускайки.
След това се облегна леко на дарвото но този път прав и се замисли дали няма да е по добре...
И след секунда беше увиснал на един клон правейки коремни преси по различен начин той увисваше и отново се надигаше.
Беше малко по трудно но това му харесваше тъй като той обичаше да прави различни неправени неща.
Момчетъо направи 80 и се истласка на земята разпускайки отново.
'Хмм сега е ред на кляканията' каза си момчето и започна да кляка и да става.
беше му атски лесно, той бе свикнал да се натовари с коремните преси и лицевите опори, затова реши с ставането да отскача и да кляка но по оборотно.
Като направи сто той се спря и разпусна малко,за да не се схване след това си почина за около пет минути и отново продължи с още една серия с 100 клякания.
Той започна със същата тактика да кляка и като става да скача и отново да кляка.
Осещаше малко напрежение в колената но не обърна особенно внимание тъй като знаеше отговора.
Момчето ги направи бързо и се излегна до дарвото.
Обито се зачуди вече трети час тренираше а не беше видял никого не че му трябваше но просто се зачуди.
Сега идва ред на набиранията.
Обито се изправи и се огледа за одобен клон за да се набира имаше на няколко метра от него няколко лостове но той реши че иска да ги прави на клон.
Момчето намери търсенето отскочи и се захвана бързо решен да започне.
Той започна да се набира бавно но сякаш вече неговата енергия отшомяваше.
четири часа без да спира най-накрая му се отразиха беше си нормално, затова Обито реши да свършва с набиранията и да си заминава.
Той се набираше от бавно към по бавно защото започна да се уморява.
Със сто зора но той успя да направи педесет набирания след което се просна на земята като неухранена кубила. Оставаше му още една серия а той беше на ръба на силите си но това не го бъркаше той си почина този път пълни 10 минути и започна с следващата ерия.
От начало му бе лесно някъде до 28..30..затова започна да намаля темпото..за да си възвърне малко енергия решен че последните 10 ще ги направи бързо и ще е готов да си замине.
Като стигна 40 той се забърза имаше си запас колкото до 50 затова не смяташе да прескача това число.
Момчето ги направи истласка се от клона който се размърда от истласкването с скочи плавно на земята. МОмчето си почина за пет минути не му трябваше повече тъй като беше доста гладен и щеше да вари да търси нещо да си купи да хапне че гладна мечка хоро не играе както се казва..Щеше да си реши там на място какво точно да е дали рамен дали паржоли дали скара ще си види...
Той се изправи  и беше готов да си замине.
Момчето се огледа за последно и забеляза че няма никой отново.
След което си взе горнощето и се насочи към изхода.
с бавна крачка той реши да отиде да хапне.
Тъй като беше доста уморен и изгладнял щеше да изяде няколко паржоли преди да си легне.

// 60 реда +13 кръв!!//..//даже са повече от 60 ;д;д//
Върнете се в началото Go down
Админ
Admin
Админ


Брой мнения : 341
Join date : 11.07.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyПет Окт 18, 2013 7:25 pm

За Обито: /края на седмицата е неделя ._./

Поредния ден в Кумо на един самотен сенсей се проточи в наблюдаване на генините, които така упорито тренираха. Наистина искаха да станат силни. Това накара мъжа да се усмихне весело, радваше се, че надеждата за всяко село не е изгубена. Той погледна към малкото си джобче и забеляза как един кунай леко му стърчи, извади го и го метна към чернокосия. Искаше да види дали се е справил толкова добре с тренировката си, за да забележи куная. Е, нямаше нужда, знаеше се, че Обито щеше да отбегне.
- Отлична тренировка, Тоби! - мъжа се провика с усмивка на лице и се загледа към другото момче.
Сивокосия му се стори доста интересна личност. Явно, доста упорит, защото всеки ден той бе на площадката. Изглежда целта му да стане велика нинджа, каквато цел е на всяко шиноби, започващо своя нинджа път, вече бе в действие. Шин се справяше отлично с тренировките си, както и Тоби. "Хм, чудя се какво ли ще се случи на Чуунинските изпити.", леко повдигна зачудено вежди и изпуфтя изморено. Сенсея се подпря леко на дървото, до което седеше и вдигна погледа си нагоре. Небето потъмняваше и луната бледнееше.

/За Обито, Сила: +136
За Шин, Издръжливост: 174/
Върнете се в началото Go down
https://newnarutoworld.bulgarianforum.net
Хатаке Какаши
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Хатаке Какаши


Брой мнения : 38
Join date : 01.09.2013
Местожителство : На най-непознатото място в твойте сънища XD

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyПет Окт 18, 2013 8:42 pm

Тренировка за сила
Беше 8:30 часа. Ставането рано не беше много добра идея. Вчера Какаши си легна малко по-късничко от обиконовенно и не беше в много добро настроение. След като се облече и закуси тръгна към мястото, където най-много обича да прекарва времето си, то бе - тренировачната площадка. Стигна там и какво да види:
‘‘Не мога да повярвам, че имам толкова много хора тук‘‘. Тук се бяха събрали генини и чуунини за тренировки. Всички бяха тук за чуунинския, предполагаше Какаши. Това още повече го притесни.
За днескашната тренировка му бяха нужни кунаи.
След 5 минути търсене на място за тренировката...
‘‘ Супер! Намерих си сянка. Така няма да ми пече много слънцето.‘‘- каза си генина. За три минути той трябваше да направи разгрявката. Започна от главата до краката. И свърши точно за три минути. Съсредоточи се върхи чакрата и концентрацията.
2 минути по-късно
Какаши събра достатъчно чакра и извика силно:
- БУНШИН НО ДЖУТСУ
Пред него се пявиха 2 клонинга досущ като него. Те извадиха от чантите си кунаи и започна ''войаната''. Клонингите му знаеха за какво си мисли в момента Какаши. И не беше много лесно. Все пак бяха двама срещу един. Дори и да беше нечестно беше едно голямо предизвикателство за него. А той обожаваше предизвикателствата. Все още всичко беше в равновесие. Погледите на хората, които седяха отстрани бяха върху Какаши. Но на него това не му обръщаше внимание. Цялата му мощ и концентрация беше върху клнонгите. Младото шиноби (оригинала) беше ранил единия. След 2 минути и втория беше ликвидиран. След тренировката Какаши реши да направи кратка почивка и започне с лицеви и коремни.
Коремните бяха първи по ред. ‘‘ Ще направя първо коремните. Този път нека да бъдат 250. Все пак трябва да ми остане дъх и за лицевите.‘‘ каза си Какаши. И едно и две, и три, и четири, и .... така той стигна до 100. Продължи така в продължение на 5 минути.
2 минутна почивка
Започна с лицевите. ‘‘ Нека да бъдат 150.‘‘. Ии както винаги се започна. Продълженито беше около 10 минути. Но той се справи без никакви усилия. Имаше и лост за набирания. ‘‘ Идеално‘‘ каза си Какаши. След лицевите започна да се набира. Направи 50 и спря. Задъхан той се облегна на едно дърво. Не беше особено лесно да се тренира сред толкова мнго хора. Всички очи го гледаха. В първия миг той се стресна. Тези очи му напомняха за семейството му. Но сега не беше момента за това. След 10 минути почивка той стана енергично и извика:
- Буншин но джутсу
И пред него се появи един клонинг. Започна отново битка между фалшификата и оригиналния Какаши. Клонинга го рани леко по рамото. ‘‘ Лека дръскотина. Ще се управя.‘‘ каза Какаши. Но най сетне оригинала спечели двубоя. След това той се поразоди малко за отдих и се прибра в уютния си дом.
Върнете се в началото Go down
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
Шин


Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 EmptyПет Окт 18, 2013 8:53 pm

Трен за Издражливост

Шин се появи за пореден път на тренировачната поляна,като реши да направи една тренировка,която щеше да е физическа.Ето какъв бе плана на момчето:
-2 серии по 150 лицеви опори,3 серии по 150 коремни преси,3 серии по 150 клякания и 500 удара с юмрук по дънер,500 удара с крак по дънер,пробягване на 7 километра и скачане на въже за около 1 час.
След като уточни плана си момчето се зае за действие,като се просна на земята и започна да прави лицеви опори:
-1,2,3-броеше той на глас,за да не загуби бройката-35,36,37...50,51,51-продължаваше да брои генинът неуморно.Първата серия,както многократно се бе изразявал,не бе толкова трудна.Докато се усети сивокоското бе стигнал до 80 и продължаваше нагоре-81,82,83,84-тук малко се запъхтя,но не спря за миг-...125,126,127-момчето вече бе близо до края и за да напрегне още мускулите си увеличи темпото.След около 2 минути то бе привършило-147,148,149,150-след което се просна на земята и си почина за малко”Тази серия не бе толкова трудна”помисли си Шин и реши да започва втората:
-1,2,3,4,5,6,7...25,26,27...40,41-броеше без да се колебае младата нинджа и продължаваше в същия дух.-81,82,83...105,106-момчето се поизпоти,но продължаваше да брои,като вече мускулите му се бяха напрегнали доста,а той бе леко изморен-130,131,132-по лицето му се стичаше пот,а той се запъхтя още повече,но не спираше-146,147,148,149,150.-след тази серия Шин се просна на земята и започна да диша дълбоко,за да си почине по-бързо.Той поседна за 5 минути.След като вече бе заредена с нови сили,младата нинджа започна с коремните преси:
-1,2,3,4-броеше той без да се замисля-50,51,52,52-сивокоското се опита да се абстрахира от всичко около него,за да му е по-лесно в упражненията-90,91,92-„Трябва да направя тези упражнения,ако искам да си подобря уменията”мислеше си момчето,като по този начин се самомотивираше-136,137,138-Шин отново взе да се задъхва което не му харесваше.Той се успокои с това,че вече е близо до края на серията-148,149,150-след нея сивокоското издиша едии път и седна за няколко секунди на един камък,колкото да се концентрира.След което започна отново:
-1,2,3,4,5...31,32,33,34-той се замисли за малко,но продължи отново-70,71,72-момчето продължаваше уверено напред,но след като стигна до сто,той започна да става нестабилен.Голямото напрежение в корема му се засилваше с всяка следваща преса.Той обаче не трябваше да се оплаква,защото едно шиноби трябва да изтърпи всички болки,за да стане по-силно-147,148,149,150-нинджата буквално се просна на земята и започна да диша учестено.След известно време,той вече бе стабилизирал дишането и започна да прави третата и последна серия коремни преси:
-12,3...26,27...51,52,53-броеше Шин ,като този път бе по-уверен в себе си и се справяше по-добре-82,83,84”Да определено има промяна в издържливостта,явно миналата и тази тренировка ми са се отразили много добре” помисли си той и продължи без колебание,макари и отново да чувстваше напрежението в корема-131,132,133,134-генинът отново се поизмори,но този път не толкова колкото преди.Той се бе научи да разпределя рационално силите си,така че след всяка почивка да му е по-лесно-147,148,149,150-този път оранжевокоското не се просна на земята,а просто отиде до познатия камък,седна и взе едно шише вода,което си бе взел предварително.След няколко минути бе време за кляканията.Тези упражнения бяха най-досадните,но много полезни:
-1,2,3,4-започна отново броенето момчето-61,62,63-леко отегчено продължи то,като този път чувстваше съвсем леко напрежение в краката-111,112,113-тук вече краката му бяха по-натоварени,като напрежението се усилваше след всяко клякане.Започна да му става горещо,като потта започна да се стича по-силно по-силно.След малко бе привършил-148,149,150-след което седна на познатия камък отпи от водата,подскочи един два пъти и започна втората си серия:
-1,2,3-броеше уверено момчето,но той знаше,че тази увереност може да изчезне по-нататък.Шин усещаше как клоните на дърветата шумолята,а тревата под него бушува.Вятърът се засилваше и галеше челото на момчето което продължаваше да брои,като до момента бе стигнал до 56. Генинът обаче продължаваше да кляка,като след всяка изречена цифра се чуваше и едно пъхтене,което изразяваше умората му.Той бе свалил фанелата си специално заради упражненията,но изглеждаше,че ще трябва отново да я слага защото се застуди.Колкото се увеличаваше студът,толкова повече се измаряше сивокоското -115-измърмори под носа си за пореден път той и продължи самоуверено напред.”Няма да се предам,може да е трудно,но няма да се предам.Трябва да стана силно шиноби,ако искам да го настигна”мислеше си момчето ,като той имаше предвид баща си,който му бе идол.Точно след тази мисъл силите му се върнаха и той започна с още по-голяма мотивация да прави упражненията,като вече привършваше-148,149,150-каза оранжевокоското с много мъки и легна за около пет минути на земята.След което отиде взе си фанелата,отново я облече и започна поредната серия:
-1,2,3броеше неуморно той и продължаваше като си казваше на ум”Давай,давай ще успееш”,като по този начин се мотивираше.Напрежението се увеличваше.Генинът бе стигнал едва до 82,когато вече бе уморен”Не излъга съм се,все още нямам напредък по отношение на издържливостта”помисли си той и продължи напред-111,112,113-Шин не спираше дори за секунда,защото така се губеше ефективостта на упражненията.Той вече привършваше,но вече се бе и изморил-148,149,150-след тези упражнения,генинът едва се добра до познатия камък и отново отпи от водата,като дишаше дълбоко.Този път той щеше да си почине повече,за да може да направи както трябва следващото упражнение.
След като разпусна малко Шин се изправи срещу дънера който бе висок около 180 сантиметра и бе около 130 сантиметра широк.Той зае подходящата позиция,концентрира се и започна да удря по дънера с почти всичка сила.Шин започна да брои на глас:
-1,2,3-чуваше се силно тупкане и след десетия удар кората взе леко да се прпуква.Момчето продължаваше яростно да удря,като сега можеше да излее гнева си,за всичко лошо което му се бе случило през последните дни.Малки ранички започнаха да се появяват по ръцете на оранжевокоското след деведесетия удар.Генинът продължаваше да брои,като след всеки изпъхтяваше в знак на ярост.След 10-тина минути той бе стигнал до 190 и продължаваше в същя дух.Момчето започна да се изпотява за пореден път,а като вятърът духнеше момчето веднага настръхваше.Той не смееше да пусне ръкавите си,които бяха навити до лактите,защото трябваше да прекрати упражнението.Момчето се поизмори и започна да пъхти още повече,но този път не от ярост,а от умора.Това се случи,когато той бе стигнал до 320 „Остава ми толкова много,но ако продължавам да се оплаквам ще ми стане още по-трудно.Хайде стига съм хленчил”помисли си той и даже увеличи темпото,макар и да изтощен,Шин искаше да се изцеди до край.Нинджата продължи с ударите,като раните му се бяха огулемили,но не бяха сериозни,просто нещо като ожулвания.Оставаха му още 50,а той вече едва удряше дънера,бе твърде вероятно да се падне на земята от умора,но той имаше твърде силна воля,за да се предаде толкова лесно.След няколко минути оранжевокоското вече бе към края на това упражнение и към края на всички физически упражнения-...495,496,497,498,499,500-генинът се строполи на земята и започна да си почива.Оставаше му още толкова много от тренировката,а той бе толкова уморен,все пак момчето не се предаваше.Без да чака нищо Шин започна с ударите с крак:
-1,2,3-броеше отново на глас той,като след почивката си бе възвърнал част от силата си и сега се движеше в много добро темпо.Момчето се бе концентрирало само върху ударите с крак и нищо не можеше да го разсея.След няколко минути в удряне на дънера,неговата кора започна да пада,а Шин започна да се измаря,но той не се предаваше.Генинът вече бе минал половината,но се бе поизморил,той обаче нито за миг не намаляше темпото си.Момчето удряше все така уверено по дънера,като яростта му се покачваше а кората на дървото вече се отчупи.Шин обаче продължаваше да блъска с всичка сила.След още няколко минути нинджата бе стигнала до 367,но се бе изморила,тя не искаше да се предава и нямаше да го направи "Хайде трябва да се напъна ощ малко"каза си момчето и продължи да удря.След около 15 минути осилията му дадоха ефект и на него му оставаха само още 10 удара:
-10,9,8,7,6,5,4,3,2,1-след като изрече тази цифра момчето се строполи на земята и започна да си почива.На него му оставаше само бягането и скачането на въже.Шинобито си почина за около 20 минути и отидо до вече до болка познатите дървета,които се намираха на 150 метра едно от друго.То започна да бяга от едното до другото дърво в умерено темпо.Шин трябваше да се потруди ако искаше да е готов за чуунинския изпит който щеше да се проведе по-късно вечерта.Докато се усети генинът вече бе изминал 3 километра и продължаваше все така напред без да се колебае.Той бе избистрил носа си и се бе концентрирал само върху бягането.След 4 километър,момчето започна да чувства напрежение в краката си,а малко по-късно започна да се задъхва"Няма да се предам"мотивираше се той и продължаваше да бяга в същото добро темпо.Нинджата започна да си представя какви ли не хубави места,като това му помагаше.Скоро той бе стигнал до 5 километра и му оставаха само още два"Хайде още малко,още малко"повтаряше си оранжевокоското и наистина след няколко минути той вече бе към края."Хайде,последен напън "след още няколко минути Шин вече си почиваше от бягането и гледаше напред към скачането на въже.След 20 минутна почивка той стана и започна да скача."Hearth full of pain ..."(linkin park - faint xD) пееше си шинобито като много си помагаше по този начин.Той вече бе скачал в продължителност на 25 минути,но още не чувстваше нищо.момчето обаче не се успокояваше от това,той знаеше,че скоро ще почне да се задъхва.И така и стана на 40 минута генинът чувстваше голямо напрежение в краката си и се бе задъхал много,той обаче не се предаваше,нито за секунда не се поколебаваше и не намаляше темпото си.Сивокоското продължаваше скача и скоро вече бе към края"Малко остана",той обаче и се бе изморил доста,все пак успя по някакъв начин да завяърши упражнението .Шин легна на земята и заспа

Имам тренировак за проверяване на предната страница +
бързина: 208
издражливост :352
сила :383
Интелект :208
това трябва да са статистиктие ми има малки грешки във въвеждането и някой неща са пропуснати.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Тренировъчната площадка - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Тренировъчната площадка - Page 2 Empty

Върнете се в началото Go down
 
Тренировъчната площадка
Върнете се в началото 
Страница 2 от 4Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next
 Similar topics
-
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчна площадка
» Тренировъчна площадка
» Тренировъчна площадка

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
New Naruto World :: Играта :: Селото скрито в облаците ( Кумогакуре )-
Идете на: