New Naruto World

Добре дошли в един нов свят на Наруто! ^^
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Тренировъчната площадка

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
Обито Учиха
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 32
Join date : 11.09.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 10:03 am

//Офф..sry не видях уловката..:xD//

Тоби беше на крачки от излизането на площадката когато изведнъж, бе усетил кунай идващ към него.
Въпреки че беше на ръба на силите си той успя да се изтласка в страни активирайки шарингана си.
Момчето се обърна бързо на зад, и забеляза трениращо момче.
'Кога ли е дошъл' каза си момчето.
'Добър опит' каза си момчето на ум и си замина..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 10:28 am

Трен за Издражливост пореден
След като момчето се събуди от сън бе решило да по тренира малко .Даа бе малко отново . Почва да му писва да тренира толкова често и най вероятно скоро щеше да спре да го прави.Но за сега така и така бе тук щеше да даде всичко от себе си в тази тренировка за която бе дошъл .Той седна на един камък и започна да мисли плана си за действие.След няколко минути момчето се изправи и без да чака нищо повече легна на земята и започна да отброява опора след опора.Той бе много концентриран в това което правеше и нищо не можеше да го разсея.След 35 лицева гнеинът дори не се бе бзадъхал,явно тактиката му да прави първо трудните упражнения даваше ефект.Той се бе съсредоточил само върху това което вършеше и бе оставил другите неща настрани. Шинобито продължаваше самоуверено да прави опора след опора,като няколко минути по-късно то вече бе стигнал до 100. Пуслът на му започна да бие учестено,това означаваше,че нинджата започва да се измаря,но той в никакъв случай нямаше да с предаде. Сивокоското не спираше нито за миг.Първата серия винаги бе най-лесна,защото с нея момчето само загряваше.Той не спираше да брои на глас и след известно време с много усилия изрече:
-150-строполявайки се на земята,Шин започна да си почива.Той не се бе изморил кой знае колко много,но все пак и това го имаше. Сивокоското избърса потта от челото си и седна под едно дърво и продължи да си отдъхва.След 5 минути той отново легна на земята и започна да прави втората серия лицеви опори.Тя определено щеше да е по-трудната от двете .Шин отново отброяваше на глас.Той се абстрахира от околния свят. Сивокоското гледаше да не се занимава със странични неща,които само го разсейваха.Той умееше да се съсредоточава във важните моменти и това можеше само да му помогне,сега също бе така.Вятърът леко подухваше косата на момчето,а тревата леко се полюшкваше.Мястото бе спокойно,всичко бе в покой,а времето бе идеално за тренировки.Докато се усети генинът вече бе стигнал до петдесет и продължаваше уверено да прави опора след опора.момчето все повече и повече се задъхваше.Потта се стичаше бавно по цялото му тяло,а изгарящото слънце продължаваше да стои непоклатимо над него.Нинджата обаче не обръщаше обръщаше внимание на пречките пред него,той си гледаше своята работа.След известно време шинобито вече бе преполовило и тази серия и му оставаше само още малко,умората обаче се увеличаваше с всяка изминала секунда.За щастие обаче след няколко минути сивокоското вече си почиваше под познатото дърво.Той седеше неубеспокояван. След известно време генинът стана и започна да прави първата серия от коремните преси,които бяха доста по-лесни от миналото упражнение,но разбира се затрудняваха до известна степен момчето.То се бе вглъбило ужасно много в работата която вършеше и въобще не му пукаше за нищо около него .Шин бе възвърнал част от силите си,но все още бе леко изморен,тази умора отново започна да се увеличава.Той обаче стисна зъби и продължи в същото темпо да прави упражнението.След няколко миунути момчето бе стигнало до 60,което бе доста добре за него.До края обаче оставаше още толкова,че и отгоре.То не се оплака нито за миг,момчето продължи да изпълнява задачата,която си бе поставил.Той продължаваше да брои на глас.Наоколо всичко бе утихнало,слънцето продължаваше да изгаря гърба на момчето,само листата на дърветата шумоляха.Вятърът бе изчезнал,всичко бе спокойно. Шинобито продължаваше със серията и скоро след започването и вече само 20 го деляха до края.То обаче започваше да се чувства все по-уморено и по-уморено.Напрежението в коремните мускули на сивокоското се увеличаваше,той обаче стисна зъби и след малко произнесе така дълго чаканото"150".Веднага след това нинджата се строполи на земята и започна да си отдъхва.На него му оставаше толкова много,а вече бе така изморен.Генинът обаче не се предаваше след около 10 минутна почивка той отнво легна на земята и започна да прави коремните преси.Шин броеше на глас,а думите му оттекваха из цялата поляна,макар и те да не бяха силни,се чуваха навсякъде,защото мястото бе изкючително тихо.На него нямаше жива душа.Той продължаваше да прави преса след преса,сякаш нов прилив на енергия се бе влял в него.Генинът обаче знаеше,че скоро ще трябва да намали темпото.Той се концентрира още повече,след което побърза да намали темпо си,защото знаеше,че ако продължава така няма да стигне до никъде "Точно така.Трябва да продължавам в съшия дух"помисли си той,без да спира със серията.След няколко минути сивокоското вече бе стигнал до 100 и му оставаше само още 50,които обаче щаха да се окажат най-трудната част,защото умората започваше да завлядява тялото на Нара.Той продължи да потдържа темпото си,като гледаше да не го намаля нито за миг.Коремните мускули на Шин се бяха стегнали до маскимална степен,той нямаше да може да издържи още дълго.Оставаше му много малко и трябваше да не се предава.След известо време той отново се просна на земята и започна да диша дълоко "Добре,за сега се получи добре"каза си момчето,протягайки ръце.То отново си почина за около 15-20 минути,след което започна едно доста лесно,но и доста досадни упражнение-кляканията. Шинобито отново заброя на глас,като едно отекчително изражение се бе появило на лицето му.То знаеше,че това упражнение е доста полезно,но кляканията си оставаха все така гадни за генина. Той не спираше да ги прави,като потдържаше едно постоянно темпо. Сивокоското се бе абстрахирал от всичко (за пореден път) и не обръщаше внимание на каквото и да било друго различно от неговата работа.Изражението на лицето му не се менеше,когато преполови серията той започна да се задъхва,но знаеше,че не му остава чак толкова много до края.Напрежението в краката на Шин се увеличаваше с всяка изминала минута.След малко той вече бе привършил и си почиваше седнал под познатото вече дърво."Понякога се чудя защо изобщо правя тези неща"помисли си момчето като отново стана и започна втората серия.Шин вдиша дълбоко и продължи с упражнението.През галвата му минаваха какви ли не мисли,той обаче побърза да изчисти съзнанието си от всичко .Генинът бе изключително мотивиран.Докато се усети той веч бе стигнал до 100 и му оставаше още малко .момчето обаче започна да се задъхва все повече и повече.Умората в този момент си казваше думата,напрежението в краката на шинобито се увеличаваше с всяко следващо клякане.Той обаче вече бе стигнал до 147 и му оставаха само още три клякания:
-...сточетирсетиосем,сточетирсетидевет,сто иии пееттттддеессеееттт-извика черсенокоското,строполявайки се на земята."Време е за по-дълга почивка"помисли си той и започна да си отдъхва.След половин час Шин рязко се изправи и се хвана за един дебел клона на дървото,което бе над него.Той започна да се набира,като отново броеше на глас,за да не се прекара и да направи няколко набирания повече. Шин  следваше едно темпо,което никога не увеличаваше или намаляше .Той обаче бе много разсеян,в главата му се въртяха неща от сорта на -колко е часа, неска какво ядах,ядах ли изобщо неска .Това бе и причината поради която генинът се изпусна от клона и се просна на земята."Охх,сега трябва да почвам от начало"помисли си той и отново се хвана за въпросния клон.Този път шинобито бе максимално концентрирано и не се потдаваше на особени размисли.То затвори очи и започна да прави набиране след набиране.Когато стигна до 70,нинджата започна да чувства голямо напрежение в двете си ръце"Хайде,не се предавай"помисли си той и продължи самоуверено напред,макар и да чувстваше голямо напрежение в горните си крайници.На лицето на момчето  се изписа решителност,която доста му помагаше,след известно време той вече бе стигнал до 127 .Сивокоското напрягаше маскмално мускулите си,скоро неговите усилия дадоха ефект.Той вече бе привършил и се сгромоли на земята като започна да си почива "И трябва да нарпавя още една серия от това"помисли си той.След около 15 минути момчето се изрпави и отново се хвана за клона,като започна да брои на глас.То отново бе много съсредоточено,като обръщаше внимание на всеки детайл от упражненеито. Това бе последната серия на генина и той бе максимално мотивиран да свършва с нея колкото се може по-бързо .Шинобито увеличи малко темпото си,като не спираше нито за миг.Още след само 40 набиране обаче ръцете му бяха изтощени "Не отново"помисли си то,без да спира да се набира.Скоро Шин вече бе стигнал до 100,но умората бе завладяла и цялото му тяло.Той обаче не спираше,пот се стичаше по лицето му,а една вена бе избила на челото му.След много мъки Шин стигна до 150 и отново падна на земята,като започна да си отдъхва."Трябва да продължавам в същия дух"помисли си той дишайки дълбоко .Нинджата полежа за около 40 минути,след което изкара от някъде едно въже и започна да скача на него.Много голяма част от неговите сили се бяха възвърнали.Той поддържаше едно много добро темпо,което не намаляше,нито увеличаваше .Сивокоското продължаваше да скача на едно място,като бе изгонил от главата си негативните мисли,които винаги му бяха пречили.Той се бе съсредоточил само върху заниманието си и много внимаваше да не се спъне във въжето и да падне.Вече бяха изминали двайсет минути,а единствения ефект бе потта,която се бе появила по тялото на момчето.То продължаваше да подскача,без да обръща внимание на нищо около себе си.На 40-та минута обаче започна да се появява умората и напрежението в краката.То бе доста силно,а генинът вече предчувстваше каква убийствена мускулна треска ще има на следващия ден.Това бе последната част от тренировката за физика и той трябваше да се потруди още малко.След малко Шин вече почти бе приключил,той обаче доста трябваше да внимава,защото можеше да се спъне във въжето от силната умора.Все пак това не се случи и Шин успя сполучливо да завърши тази част от тренировката си,той легна на земята и започна да спи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Обито Учиха
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 32
Join date : 11.09.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 11:11 am

Тренировка за бързина.

След като Обито си бе починал добре вечерта и си беше възвърнал силите той отново се беше върнал на площадката за сутрешна тренировка.
Момчето се почуди каква да е тя и тогава се сети че трябва да по тренира бързината си.
Момчето пристигна бързо и се насочи към пистата на площадката готов да започне.
Той се приготви за тренировката си и започна.
С умерено темпо да бяга по пистата, Момчето си бе поставил за цел 10 обиколки с две серии.
Беше малко хладно но и приятно като за сутрин, Момчето бягаше вече петата си обиколка стараещ се да диша както трябва за да не се уморява.
Момчето се уморяваше леко тъй като въздуха беше студен и му беше малко трудно да диша.
Пистата беше голяма и обиколите му се увиждаха но това нямаше значение за него тъй като той беше издражливо момче.
Вече караше деветата обиколка и реши да ускори на спринт последната обиколка.
Момчето ускори и свърши обиколките някъде за пед до седем минути.
Като свърши се утпусна на тревата и застана там в седнало положение за около десетина минути.
Времето беше доста приятно а небето чисто имаше един генин който тренираше по на долу но Обито не му обърна внимание искаше да си преключва с тренировката по бързо и да се опита да научи нова техника но този път от втория си елемент.
Момчето ззнаеше че врорият му елемент е светкавица и днес щеше да научи една техника от него.
Тъй като имаше в арсенала си шест техники и му трябваха още четири за да се класира в чунинския.
Обито имаше кекегенкай пламък и той възнамеряваше да го развива за напред но това щеше да стане чак като стане чунин или дори джоунин.
В мисли вече бяха изминали пет минути и Обито реши да се залавя за работа.
След това щеше да се отбие във някоя закусвалня че не беше закусвал тази сутрин а направо се беше облякъл и беше отишъл да тренира.
Момчето се изправи и започна да бяга.
Този път реши да бяга с по бързо темпо за по добър резултат.
На третата обиколка той започна да усеща напрежение в краката и умора, на шестата започна вече да се уморява и да се поти, на деветата вече не можеше да се държи но той си продължи като стисна зъби.
Като приключи той се строполи на земята и започна да си почива.
Обито си лежеше тихо на тревата замислен за чунинския изпит. чудеше се с какви ли хора щеше да се изправи и какво щеше да стане той бе решил да помете всички по пътя си но знаше също че и противниците му нямаше да ядат сливи а щяха също да дадат всичко от себе си за да спечелят а тъй като той не е много напреднал щеше да му  е трудно да победи за това сега трябваше за отрицателно време да напредне и да се изправи със сила и воля пред противниците си.
Обито си бе отпочинал малко и беше готов да започне да бяга отново.
Тъй като той искаше да се натовари още малко той се сети че ще е добре да побяга малко спринт.
Момчето направи един буншин и му каза да седи в началото на пистата и да му отчита времето сега беше време за рекорди каза си момчето и започна да бяга, Клонингат го чакаше от другата страна отчитайки колко е бърз. момчето бе стигнал бързо до него а хронометъра показваше тринайсет секунди а това си бяха педесет метра, Обито беше готов за втори опит той се приготви от нисък старт,    изчака клонинга да се приготви и да настрои хронометъра за да започне отчитането.
Клонингат дигна рака и я свали бързо а Обит тръгна да бяга на спринт беше си бърз и това си личеше.
Като стигна до клонинга хронометъра отчете единайсет секунди
''Обито можеш  и по добре'' каза си той тропайки с кракпо теревата.
МОмчето отново се върна на старта и изчака клонинга а след секунда колонинга вече бе свалил раката си и Обито се втурна към него бързо.
Този път се бе постарал и напрегнал повече и хронометъра отчете изненадващите седем и две секунди.
Обито се усмихна и се излегна да се възтанови енергията....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 11:27 am

Muhahahaha  давай след тая тренка сложи още един псот Обито.
Трен за Сила и Бързина и нива на катана
След като момчето стана реши да направи една тренировка и след нея да започне да учи техники,понеже всички около него тренираха техники само той не бе усвои нито една.
За Сила:
Планът на генинът бе първо да направи 2 серии по 150 лицеви опори,3 серии по 150 коремни преси,100 коремни преси овиснал от дърво,пробягване на 10 км и скачане на въже за около 1 час. Шин броеше на глас всяка следваща своя опора.Той бе позаякнал и вече те не му се виждаха толкова трудни,макар и още да не му бяха много лесно.Докато се усети бе минал половината и продължаваше напред.Той се движеше в добро темпо,като след 120 опора започна да чувства напрежение в ръцете,което бе добър признак.Шин не намаляше темпото си нито за секунда,той продължаваше все така усърдно да прави опора след опора и скоро вече бе свършил с тях.Той почина за няколко минути и без да се замисля започна втората серия.Момчето отново заброя на глас в същото темпо.До преди няколко седмици той едвам едвам свършваше тези серии,а сега те не му създават почти никакви проблеми.Въпреки това обаче,той започна да се задъхва на 92 опора,но не намаляше темпото.На генина му стана горещо,той се изпоти,но продължаваше да прави упражнението.Той нямаше намерение да се отказва.И наистина неговите усилия даваха успех,защото той вече бе към края-148,149,150-след като изрече тази цифра момчето свали фланелата си и я остави на дървото.Той направи една кратка почивка и започна да прави коремните преси:
-1,2,3-заброя той,като в тон с броенето си тананикаше една песничка.Това му помагаше и то много.оранжевокоското продължаваше в умерено темпо,като потта по тялото му се увеличи,макар той да бе свалил дрехата си.момчето стигна до половината,когато започна отново да се задъхва”Това не е на добре”каза си той и продължи с упражнението.”Не трябва да се предавам”бе поредната му мисъл.На 123 преаса генинът вече бе изморен,но не намаляше темпото.Той даже не си и помисляше за това.Волята му бе твърде голяма,за да се откаже толкова лесно.След няколко минути Шин вече бе свършил и си отпочиваше.Той наистина имаше напредък,но още се измаряше от тези упражнения.Без да чака повече момчето отново легна на земята и започна да прави преса след преса,в същото темпо от преди малко.Той си бе отпочинал,но знаеше,че умората пак ще се появи.Нинджата не се замисляше нито за секунда.Той бе избистрил ума си и се бе фокусирал само и единствено на тренировката.Младокът започна да чувства и напрежение в краката след 111 преса,но не спираше да ги прави.Генинът започна и да се поизмаря,но не се предаваше.Всяка следваща преса му се струваше по-трудна и по-трудна.Момчето обаче бе много упорито и не се предаваше”Мога,мога”повтаряше си то на ум,като по този начин се мотивираше.И скоро той вече привършваше-148,149,150-„Охх още дна серия остана”каза си той и легна на земята,за да си почине.След около 15 минути той започна да прави последната серия.След като е легнал на земята по тялото на Шин се залепиха какви ли не боклуци,но той не им обръщаше внимание.Шин се бе фокусирал само и единствено върху серията.Той отново броеше на глас,за да не се прекара по някакъв начин.Момчето се бе абстрахирало от всичко около себе си,то не се влияеше от това какво става одстрани.Генинът се занимаваше само и единствено с упражнението.Почивката явно му се бе отрзила добре,защото той вече бе минал 100,а още не се бе изморил,само леко се бе задъхал.Той не спираше нито за секунда.Шин продължаваше с опорите и едва към края започна да се измаря,но вече привършваше-149,150-каза той и легна на земята за почивка от около 10 минути.Следващото упражнение бе много трудно и той трябваше да се постарае.Нинджата се изкачи на едно голямо дърво.Отиде на един от по-долните клонове,който обаче бе и много здрав и провисна с главата надоло от него.Той издиша дълбоко и започна да прави пресите една по една,като много внимаваше да не се просне по вежди.Това обаче се случи точно на 13 преса.Момчето се изтупа след падането си и отново се качи на дървото”Добре този път трябва да успея”каза си той и отново започна със серията.Шин наредваше много добре,като на 30 преса започна да чувства напрежение в корема”Добре,че това упражнение е само една серия”.На 65 преса обаче мускулите на корема на генина се бяха стегнали изключително много и той се бе изморил.”Няма как”каза си сивокоското и съвсем малко намали темпото,което все още бе в умерен ритъм.Младокът продължи така спокойно напред и скоро вече привършваше”Добре,добре малко остана”мотивираше се той-99,100-след като прозвуча това число оранжевокоското се просна по гръб на земята и започна да почива.Той дишаше учестено „Поне тежките физически упражнения свършиха”помисли си той и продължи да почива.

За Бързина:
След 30 минутна почивка момчето бе възвърнал част от силите си и бе готов за бягането.Той отиде до познатите дървета,намиращи се на 150 метра едно от друга и започна да прави дължините си.10 километра бяха целта,това бе най-дългото разтояние което нинджата щеше да пробяга за една тренировка.Шин бе изминал вече 2,5 и не чувстваше никаква умора,само напрежението в краката му се появи.Той продължаваше да бяга в умерено темпо както винаги.Момчето бе вдигнало летвата високо с тези 10 километра,защото то никога не бе пробягвал толкова,но за всяко нещо си има пръв път.На половината от разтоянието Шин се поизмори,но не достатъчно,за да се откаже от бягането.Той вече бе свикнал с тези неща и продължаваше напред.Момчето вече бе наистина изморено и му трябваше почивка,но до края не му оставаше много и то реши да продължи,въпреки,че бе трудно.Оставаха му само две дължини,които щяха да се пробягат в бавно темпо,поради състоянието на момчето .След няколко минути той бе на финалната права,след като измина и последната дължина се просна на земята и започна да си почива.”Охх”бе единственото нещо което излезе от устата му.На него му оставаше само скачането на въже,то бе последното нещо тежката тренировка.След 30 минути Шин взе едно въже и започна да подскача,като си тананикаше песничката „Faint” .По този начин той си улесняваше упражненията и то много.Момчето скачашели скачаше и въобще не се измаряше.Това бе едно от упражненията които му бяха забавни.Генинът не намаляше темпото,той даже го увеличаваше от време на време.Вече бяха изминали 27 минути,а момчето чувстваше само напрежение в краката си.Той продължаваше да порменя темпото,което никога не беше бавно.След малко Шин се поизмори,но му оставаха само още 15 минути.И наистина песничката „Faint”помагаше,Шин вече бе свършил и си почиваше до едно дърво

-------------------------------------------------
След няколко часа се той продължи с тренировката.

За сила:
Шин започна с 50 лицеви опори.Той легна на земята,сви юмруци постави краката си на права линия с раменете и започна да се надига на юмруци.Момчето отброяваше всяка от своите лицеви опори.Той ги правеше бавно за да не се измори .Момчето на всеки 10 опори си почиваше и пак започваше да се повдига и понижава като понякога от устата му излизаше цифра.След като направи първите 30 Шин си почина малко повече и продължи.Мускилите на ръцете му не бяха в много добра форма затова той си почиваше през всеки 10.Най-накрая щом привърши момчето се изправи и облегна на едно дърво замалко.След това Шин реши отново да "посети" земята с коремни преси.Той легна и сложи ръце на тила си.Опъна краката си и започна да се надига като внимаваше да не си свива краката.Тук също действаше номера със сериите.Момчето направи 5 серии по 10 коремни преси като внимаваше да не се натоварва много.Щом приключи момчето продължи с клякания.При кляканията важеше същият план със сериите.Момчето реши да направи 10 серии по 20 клякания всяка.Момчето започна да кляка бавно и постепенно забърза темпото.Слънцето печеше силно и момчето реши че това е идеалният ден за тренировки.Той съблече якенцето си и продължи с кляканията.На 197-мото клякане Шин избърса челото си от потта и довърши със зор другите 3 клякания.След като привърши момчето започна да скача като свиваше краката си до максимум.Тук той реши да прави свободно скоковете докато се измори.Момчето казваше цифрата на всеки 10 скока.По едно време се чу 80 и момчето падна изтощен.Очевидно това беше лимитът му.Шин се облегна на едно дърво и се загледа в облаците.След час-два момчето се събуди от сън който му изглеждаше че е продължил с часове.Момчето не бе приключило с тренировката затова то продължи с набирания на една ръка.Той приложи отново тактиката с сериите и направи 5 серии по 5 всяка с дясна ръка и 5 серии по 5 всяка с лява ръка.Момчето не бе натоварвал така ръцете си почти никога затова то направи една по-голяма почивка между сменянето на ръцете.Изведнъж по-силен
вятър духна и Шин се изхлузи от дървото.Имаше късмет че падна на крака и не се беше наранилоМомчето реши че е време за тренировки на бързина.

За бързина:
Шин започна да прави обиколки на полянката.Тук той също реши да мине на серий."5 серий всяко от 10 обиколки"реши момчето и започна да тича.Момчето започна бавно да бяга първо да заграе а после продължи по-бързо да бяга около полянката.Първите 10 обиколки бяха за загрявка а после момчето продължи да бяга по-бързо.Така на всеки 10 той увеличаваше по-малко бързината си.След като от устата му излезе думата 50 момчето спря да си почине за 5-10 минутки.След кратката почивка Шин се изправи и тръгна да скача от клон на клон като постепенно увеличаваше скоростта.Шин скачаше свободно като си мислише да не падне.Шин броеше на глас обиколките които направи около.Скоро без да усети Шин каза 50 и изведнъж той спря за да се подготив за другата тренировка


Катана
Трениране работата с катана бе също много важно за него той умееше да я използва доста добре ,но както винаги все пак му бе нужно да подобри малко още някой техники и да стане по-умел в нейното използване.Той се сети преди как се биеше със хлапетата в махалата.Как размахваха тояжки и в прочие. Само и само за да може да овладее някой друг начин за предпазване и атака или общо казано подобряване на уменията му.Така като за начало започна тренира на вадене на катаната и прибирането и обратно в ножницата , колкото се можеше по-бързо .Така той се опитваше да механизира движението , но както всички пъти имаше и конфузни опити , за няколко пъти да си отреже я ръката я някой друг крайник за щастие това не се случи и той можеше да благодари на бога.След като реши че достатъчно е вадил катанта от ножницата й.След като се взе в ръце той реши да я размаха няколко пъти и да се опита да разсече някое дърво , разбирасе ако това беше възможно.Той замахна много силно към едно дърво , което не падна , след това замахна отново към него , няколко драскотини само бяха изресувани по кората му , и никаква външна промяна по него не лечеше.Шинобито реши да пробва както повечето пъти другият вид удар , със сведкавично изваждане на катанта и посягане за разсичането на дървото веднага от ножницата.Този удар беше доста силен и наистина можеше да се постигне някакъв ефект , но за жалост такъв нямаше , а за сметка на това тя се заби много навътре в дървото и той едвам я извади от там .След като направи това той се ядоса доста и замахна още по силно от ножницата към дървото , като се стремеше този път да направи нещо.Катанта му се плъзна по повърхността на дървото и нищо отново не се случи.Трябваше да се пробва отново и отново.Шин направи още опити като се стремеше да събори дървото.Това стана след около 20 опит на момчето , той доста се отчая от себе си и затова реши да започне с друго ново дърво което изглеждаше също толкова кораво както предишното.Отново изкарваше бързо катанта от калъфа й и се стремеше да направи много бърз удар .дървото бе съборено на около 10 удар имаше малък напредък.След този опит започна наново да посяга към ново дърво този път бе разсечено точно на 5 удар.Следващият опит трябваше да бъде победоносният и този към успеха затова момчето се надяваше наистина да стане.Удара бе доста силен и единственото което се видя как катанта минава през цялото дърво и то понечи да пада на ляво .Детето се зарадва наистина много и затова отсече още няколко дървета , след което започна да тренира отблъскването на кунай и шурикени.Той просто ги метна нагоре и завъртя много бързо катанта си като я премяташе от една едната си ръка към другата и ръцете му бяха право нагоре , за да може да се избегнат всичките кунай и шурикени .Щом те го доближиха просто се чу един звук на желязо и кунайте и шурикените бяха се разхварчали на всички възможни страни и се зажбили по всички дървета.След няколко минути те бяха събрани от момчето и той отново ги метна нагоре и изкара катанта си като се опита да ги избегне .Минаха няколко минутки и той отново събираше кунайте и шурикените.След този опит той метна 2ойно по голям брой и завъртя катанта си още по-бързо .Оръжията се забиха в страни с още по-голяма сила той отново ги събра и дойде време да приключи с тази част като за финал отсече няколко дървета и пристъпи към следващата , част като си мислеше че няма никое шиноби което да е по добро от него с катанта освен учителите и по-силните шинобита .Доволен до край от себе си той пристъпи към почивката.


Последната промяна е направена от Шин на Съб Окт 19, 2013 3:05 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Обито Учиха
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 32
Join date : 11.09.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 12:34 pm

Тренировка за Сила.

обито се върна след почивката си за да направи още една тренка за сила.
Беше си остроил схема.
Първо щеше да започне със лицеви опори коремни преси клякания набирания вдигане на тежести и ако иима още сили щеше да продължи с бягане отново с тренка за бързина, все пак бързината е много полезна в еднио сражение в една битка така да се каже.
Обито застана в стойка и започна да прави лицеви опори не му беше много трудно тъй като вече беше свикнал и нямаше проблем с лакети с напрежение и така на татък беше си възвърнал формата и си беше казъл че вече ще тренира всеки ден и много ще се старае за чунинския да бъде на ниво и да победи опонентите си. Той започна да се надига бавно и да се спуска не му отнемаше много време за лицевите опори тъй като ги правише бързо и лесно.
Той се беше решил да направи двеста лицеви с по две сеерии + почивка разбира се.
Той побърза да свърши се излегна на тревата да си почине и да продължи с тренката си за да не губи много време той стана и разпусна малко.
Разгря малко лакетите главата кръста всеки мускул всяка кост и всичко с което се движи беше се раздвижил добре и подскачаше енергично. След това отново застана в стойка и започна отново с лицевите опори.
Като стигна някъде 150 той започна малко да се уморява но не се притесни ни най малко а дори продължи.
Обито се изтласка с раце и се изправи бързо след като вече беше приключил след това разпусна наново и отново се излегна да си почине.
Генинат отново беше на няколко метра отново и тренираше личеше си че и той се подготвяше добре за чунинския На Обито му се стори Симпатичен и той реши да се приближи. Но като видя че Генинат не обърна внимание Обито продължи с коремните преси.
Той се излигна и започна караше ги странични караше ги на пред класическите  по 50 за минута беше сидоста енергичен.
Слънцето грееше и потеше тялото на Тоби доста силно но той си продължи с тренировката с усмивка.
Беше обеден че след това щеше да одари еин хубав душ и да се върне може би за още.
Той засили темпото стараейки се да не се преоморява. Гледаше другото момче с крайчеца на окото си и си личеше че и той се трудеше доста упорито и той напредваше искаше да стане доста силен и да  има покаже кой е шефа на чунинския. До колкото беше забелязал обито момчето същоо  тренираши сила и по неговата преценка той се справяше дота добре, Момчето се зачуди каде е другия генин който трябва да тренира в момента а сигурно се размотава или мързелува, това въобще не беше правилно при случая че и чунинския наближаваше с все по голяма скорост.
обито се изправи и започна втората си серия с коремни преси.
Момчето ги беше правило този път доста бързо и инергично, беше ги направил някъде за 2 минути висичките.
А сега беше време за почивка.
Обито се облегна на едно дърво гледайки другия генин който тренираше сякаш без умора  и толкова енергично точно като Обито.
Сякаш и двамата се готвеха за нещо много важно много ясно това си беше чунинския и двамата не си губиха времето а си почиваха малко и продължаваха.
След като Обито си почина добре беше ред на кляканията.
Той застана в стойка и започна да кляка и да става с одскок разбира се.
Беше доста бърз и инергичен сякаш бе активирал шарингана си а това не беше така. Момчето си представи какво ще е ако беше си активирал шарингана.
Обито клякаше и клякаше в продължение на няколко минути вече беше направил около 100..150..клякания и имаше добър резултата той започна малко да се уморява а след няколко минути беше толкова уморен че дори не можа да продължи затова се просна на земята за да си почине.
Почивката е мноого важна в една тренировка.
Обито си почина за няколко минути и сега беше ред на набиранията.
Той се покатери на едно дърво и се захвана да се наббира.
Не му беше особенно трудно ззащото беше във мноо добра форма и се надигаше доста бързо, пък и си беше отпочинал добре и сега му беше доста лесно.
Обито се набираше бързо после забавяше темпото после отново го засилваше и отново го намаляше и отново го засилаваше и така до края.
След като свърши той скочи доло и легна на меката трева да си почине.
Като си почина добре той се изправи и не беше много уморен затова реши да направи и малка тренка за издражливост.


//След 20 минутки почивка...Тренировка за Издражливост.//


обито застана стабилно на крака и се заммисли как да устрои днес тренировката си за издражливост той реши да се потрепе малко с клонингите си след това щеше да измисли нещо друго ако има останала сила в себе си.
- Буншин но джуцу - извика ясно генина и до него се появи един клонинг той се отдалечи от клонинга и му кимна да започнат.
Те се втурнаха с еднаква сила и започнаха да се бият с тайжуцу.
Боч продължи дълго тъй като и двамата не се предаваха и двамата атакуваха и се блокираха отскачаха изтласкахха се продължаваха но с всяка минута все повече има намаляваше бързината на ударите тъй като се уморяваха малко по малко.
Клонингат изчезна след като получи най после един тукат в стомаха  и след него остана само пушек който се разсея след секунди.
- Буншин но джуцу
Извика отново момчето призовавайки този път петтима клонинги.
Беше се уморил малко но все пак това си беше тренировка за издражливост за това си продължи със стиснати зъби.
Сегга щеше да е п о трудно тъй като клонингите имаха числено превъзходство.
Но обито не го интерсуваше това той знаеше че в живота ще му се случи много пъти това враговете му да го превъзхождат числено затова той им кимна и се засили срещо тях.
С вик той бе ударил два клонинга сллед което те изчезнаха на мига но бе получил още няколко удара по тялото от останалите трима.
Обито се изтласка на горе.
- Катон голкакю но джуцу
И ги изпепели всичките с едно голямо огнено кълбо.
Това му струваше доста чакра за това той скочи на земята и се струполи звучно изпуфтявайки.
Беше се уморил доста явно щеше да има резултат от тази тренка момчето пропълзя на бързо до дарвото и се облегна за да си почине.
Като си почина добре и бе възвърнал чакрата си на половина той се изправи.
-Буншин но джуцу.
И срещо него на около десетина крачки се почвиха десет клонинга с които трябваше ад се сражава в следващите часове.
Обито си беше обещал че няма да използва шарингана сега не му трябваше допълнителна енергия за да победи няколко си клонинга.
Чернокосия се спусна срещо тях и започнаха да се бият жестоко.
Той отбягваше тяхните удари но не можеше да ги отбегне всички беше му трудно затова той отскочи и направи.
- катон голкакю но джуцу .
И изпепели половината тъй като другите успяха да се изтласката и да се спасят, той скочи на земята на ръба на силите си и започна да се бие отново.
След няколко часово мъчение беше останал баш на ръба на силите си срещо един клонинг те се удряха и удряха.
Обито се отвартя и му залепи един крак в муцуната а клонингат изфръкна и изпуфтя във въздоха оставяйки след него само пушек.
Обито падна на тревата изтущен и без пукната чакра в него.
той до пълзя до дървото и се облегна за почивка.....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Обито Учиха
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 32
Join date : 11.09.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 1:55 pm

Усвояване на техника: Raiton: Chidori

Обито си почиваше доста дълго време, някъде около половин час, но така беше най добре тъй като беше изгубил много чакра а и го очакваше нова тренка за усвояване на техника.
Обито си каза че ще научи Raiton: Chidori и ще приключи за днес, тъй като от сутриинта е на площадката а не му се искаше да се пренатоварва.
Обито се изправи и сабра чакра после я насочи към раката си, но нищо не се получаваше, би трябвало ръката му да светне във светкавична чакра но не се беше получило нищо.
Обито се приготви за втори опит застана в стойка и започна да събира чакра като свърши със сабирането се захвана да я насочва леко и равномерно към дясната си ръка, след това направи бързо знаците хваанаси раката.
- Chidori.
-извика той но успя само ад забележи леко проблясване но само това, нищо повече.
Обито реши че трябва да се постарае повече и да се стегне, умората от днешния ден му се отрази и сега му бе по трудно с научаването на техниката.
Обито застана в поза и започчна с кръстосани раце да сабира чакра стараейки се да я насочи равномерно  към дясната си ръка след това направи бързо знаците.
-  Chidori.
Извика звучно учихата хващайки се за раката от дланта му проблесна светкавична чакра и и беше доста яка като видя обито сега оставаше да одари нещо за да и изпробва силата.
Обито се засили срещо една скала малко по голяма от него самият и се вряза в нея.
Скалата се разряза на две и обито се усмихна.
Чернокосия реши да затвърди техниката и да я направи още по силна за това реши да направи още един опит преди да свърши.
Момчето застана в стойка и субра правилното количество чакра.
След това  насочи бързо в дясната си ръка.
Направи знаците и.......
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 3:04 pm

Тренировка за ловкост
Момчето прекара доста време почивайки си като се приготвяше за една нова по сериозна тренировка .Докато стоеше и си почиваше той беше измислил план как точно да я направи, за да тренира всяка част от тялото си и да повиши силата и бързината си. Преди всяка тренировка трябва задължително да се загрее, затова момчето започна да прави обиколки със средна скорост. След като свърши втората момчето вече чувсваше затопляне в краката си. Те бяха загряти, но момчето не чувстваше никаква умора. Без да си дава почивка, генина веднага легна на земята и сложи ръце зад главата си. Започна да прави коремни преси като се повдигаше, така че краката и горна та част на тялото да образуват прав ъгъл. Момчето си мислеше, че за загрявка двадесет са напълно достатъчни. В момента, в който се повдигна за двадесети път, Шин се завъртя и застана на юмруци. Изпъна тялото си максимално и започна да прави лицеви опори. Тъй като това беше любимото му упражнение генина реши да направи тридесет повторения. Вече капки пот се появяваха по челото на момчето и падаха на земята като за секунда оставяха малка следа, а после изчезваха. След като вече беше готов с лицевите опори Шин се изправи и пое дълбоко въздух. После издиша и без да церемони повече започна да кляка и да се изправя. „23...24...25” ритмично си броеше момчето наум. След като свърши и със клековете Шин беше почти готов да започва истинската тренировка, но искаше да направи още само едно упражнение. Приближи се до едно дърво, подскочи с вдигнати ръце и хвана един клон, който на око изглеждаше здрав. Генинът започна да вдига тялото си, така че цялата му глава да се появи над клона. Повтори това двадесет пъти и скочи на земята. Цялото му тяло пулсираше, а Шин се чувстваше готов да върши чудеса.
По плана подготвен от момчето първо трябва да се тренират краката. Той отново огледа околността и веднага си измисли един маршрут, който беше дълъг около осемстотин метра. Генинът смяташе да направи двадесет обиколки. Без да чака повече Шин започна да бяга с нормална скорост,като въобще не беше изморен. Капки пот се стичаха по челото му, но той ги игнорира и продължаваше да тича. Когато започна шестата обиколка момчето изпита малка болка в краката, но това го мутивираше да продължава. Започваше и да се запъхтява и да диша тежко. Генинът се опитваше до колкото може да контролира дишането си и да не остане без дъх. И така до дванадесетата обиколка. Вече към средата й Шин дишаше много тежко и начесто. Издаваше странни звуци при вдишване, защото го изгаряше болка в гърдите. Сякаш се бореше за всеки дъх, но това не бе достатъчно. Краката на момчето яко боляха при всяка крачка, но той търпеше и продълаваше напред. На петнаддесетата обиколка Шин се опита да забърза малко, като искаше да свърши по бързо. Все още усещаше ужасна болка при всяко вдишване, но за сметка на това вече свикна с болката в краката си и я игнорира. До деветнадесетата обиколка генинът поддържаше същата скорост, но когато започва последната се опита даже да спринтира. Опитва се и да не показва умората,но все още диша начесто и измъчено. Вече към края на бягането лека усмивка се появи на лицето му и той се опита напълно да игнорира умората. Когата вече за двадесети път мина покрай мястото от където тръгна, момчето легна за да си почине така стоя около десет минути когато отново се изправи. Раздвижи се като потича малко и продължи с тренировката. Момчето започна да прави клекове. Беше решен да направи сто и до шейсетия нямаше проблеми. Към шейсетото клякане, момчето започна да чувсва болката от бягането, но се опита да я игнорира и да не я показва. Капките пот от тялото му падаха на замята и оставяха мокра следа, която след секунда изчезваше. Момчето нервно броеше кляканията наум „...77...78...79...” . След тази мисъл започна отново трудността.Ужасна болка идваше откъм глезените на Шин , но той продължаваше да кляка, като и през ум не му минава да спре преди да е завършил серията. Вече когато е на 95 момчето продължава с клековете, но много по-бавно, заради болката.”97...98...99” продължаваше да брои с очакването скоро да каже сто. Последното от всичко както винаги е най-трудно, но тези мисли не минаха през главата на генина и той завърши поредицита от клякания. Веднага след това падна на земята, защото краката му не го държаха. Стоя легнал за около пет минути и след това вече беше като нов. Шин реши, че вече е свършил с тренировката на краката и,че трябва да започне да натоварва горната част на тялото си. Момчето отново легна и сложи ръце зад главата си. Постави си за цел да направи двеста коремни преси без почивка. Шин първо си помисли, че двеста са прекалено малко, но не искаше да се преуморява. Та нали щеше да прави и други упражнения. Генинът започна бързо да повдига тялото си, а бройката на пресите бързо се увеличаваше. Той искаше да свърши бързо и да продължи с тренировката си. „...98...99...100...” продължаваше да брои, а няколко капки пот се показаха на челото му. Те бавно падаха, минавайки през лицето на момчето. Докато правеше повторения на упражнението, момчето си мислеше какво ще прави след като свърши с тренировката. „152...153...154...” ритмично броеше наум, като вече темпото му ставаше малко по-бавно. Той не показваше никакъв признак на умора, тъй като наистина не усещаше такава. Мислите му за това как той става наистина силен го мутивираха да продължава, като той отново повиши скоростта с която повдигаше тялото си от земята. „...198...199...200” каза Шин на глас, тъй като бе свършил и с тази поредица. Момчето кръстоса пръстите на ръцете си и те изпукаха. След което се обърна и застана на юмруци. Започна да прави лицеви опори, като искаше да направи само петдесет от този вид. Нямаше големи проблеми с това и поддържайки нормално темпо, генина се доближаваше до петдесетата опора. Когато направи четиридесетото повторение усети лека болка в мускулите на ръцете, но се опита да я игнорира. Забави малко темпо, за да може да си почива по време на интервалите. Шин продължаваше да брои наум и стигна до петдесет. Момчето застана на колене и усети как ръцете му пулсират. Той леко се усмихна и пак започна да прави лицеви опори, но този път на една ръка. Също генина не се държеше на юмруци, а цялата му длан беше на земята с изпънати пръсти. Той мислеше така да направи тридесет опори. Още отначалото Шин усещаше болка, но тя не беше голяма и момчето лесно я „преглътна”. Всичко беше наред до петнадесетата опора, когато лакътя на момчето изпука и всяко свиване и изпъване бе доста неприятно. Генина търпеше до 25-тата опора, но след нея вече изпитваше големи мъки при всяко помръдванена дясната си ръка. Момчето се стараеше да не загуби баланс, защото все пак се държеше само на една ръка. Оставаха му още само три повторения и при тази мисъл Шин се мутивира маклсимално и игнорирайки болката генина завърши серията много бързо. Веднага след като свърши той легна на земята като искаше дясната му ръка да го отболи скоро. Така стоя около пет минути, когато вече беше готов да продължи с последното упражнение от днескашната му тренировка, а именно- набиране. Момчето бак се приближи до дървото където направи загрявката си и се хвана за същия клон.Шин искаше да направи четиридесет набирания и да приключи. Той започна бързо и мутивирано да се повдига над клона докато цялото му лице и врат се видят над него. Момчето направи първите тридесет без затруднения, но на номер 31 болката от лицевите опори се обади. Генина знаеше, че му остават само още девет и макар бавно продължи със серията си. На лицето му се изписваше болката в ръцете, но Шин продължи. След като напави и 39-тото набиране момчето имаше чувството, че ще падне от дървото. От цялото му чело капеше пот, но той бавно се надигаше правейки го за последен път. Той прехапа устни и с последни сили направи набирането. След това Шин падна от дървото, не не се удари лошо. Той затвори очи и на лицето му се появи лека усмивка. После ги отври и се загледа в небето. Беше много доволен от тренировката си, но сега просто искаше да си почине.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хатаке Какаши
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 01.09.2013
Местожителство : На най-непознатото място в твойте сънища XD

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 3:18 pm

Тренировка
Усвояване на техника - Raiton: Shichū Shibari
Ранк: C/Ц

Сутринта беше хладна и беше необичайно мъгливо. Какаши тази сутрин стана към 9:30 часа. Както винаги се облече и закуси. Запъти се към тренировачната площадка, където щеше да тренира.
2 минути по-късно
Замръзнал до уши Какаши се появи на очакваното място. Днес той имаше планове да научи една от специалните техники. Но преди да започне да тренира техниката първо трябваше да направи разгрявка. Разграявката започна от главата до краката. 5 минути по-късно той седна на зямата и започна да събира чакра. ‘‘ Трябва да се концентрирам добре.‘‘ каза си Какаши. И отново започнаха да му се въртят мисли за чуунинския. Чудеше се в кой отбор ще бъде, ще успее ли да се представи добре... По този начин не само , че не можеше да се концентрира, но и го изнервяше и то доста. Събра чакра, но концентрацията му куцаше. Започна отначало да се концентрирва, но пак не успя. За това направи друго. Започна да прави лицеви. И едно, и две , и три, и четири, и.... така до 30. Когато правеше лицеви той по някакъв начин се успокояваше и не само това..... мозъкът му се избистряше.
След като направи кратък тренинг започна отново да се концентрирва. Какаши стана концентриран и уверен в себе си. Направи наопходимите знаци и извика силно:
- Raiton: Shichū Shibari
‘‘ Чудя се защо от първия път никога не ми става техниката‘‘. – позамисли се Какаши. Но имаше достатъчно време да я тренира, така че нямаше защо да се тревожи. Започна отново техниката, но пак се появиха онези мисли за чуунинския. И започна отново да прави отново лицеви. Този път направи 40. И така сега всичко беше наред и можеше да продължи тренировката си. Концентрация, знаци и напред. Но пак нищо не стана. Унила физиономия изкара Какаши. ‘‘ Да му се навиди! Защо не мога да я направя?!‘‘. Онеха му 2 часа, за да постигне напредък, но си струваше. След около 13 пъти той беше постигнал нещо. А то беше, че можеше да прави техниката. ‘‘ Постигнах нещо, Уеййй! Е, не е много идеално, но все пак..‘‘. И той направи чаровна усмивка. Продължи по този начин още около 2 часа. И наистина я бе направил. ‘‘ Техниката не била толкова трудна.‘‘. Наистина не беше много трудна, но все пак за Какаши не беше и лесна. Потренира още малко върху нея.

1 час по-късно

Все пак понякакъв начин се справяше. Накрая обаче той се измори. Легна на земята за отдих и погледът му веднага се втурна към небето. То бе много приятно за гледане. Какаши реши да поостане още малко. Да тренира на толкова приятен и чист въздух за него бе удоволствие. Техниката не беше единственото н ещо, което го накара да поостане още малко на тренировачната площадка. Той се наслаждаваше и на небето, и на времето. Обичаше, когато времето не е нито слънчево, нито студено. Техниката я направи още около 5 пъти, за да може добре да я усвои. Иначе щеше да се чуди как се прави след 1-2 месеца. След като упражни техниката още малко той направи кратка почивка. След 5 минути трябваше вече да тръгва. Беше се съмнало, а и беше много изморен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 3:19 pm

Шин пристигна на поляната с яростно ръмжене и желание да изразходва доста енергия. Случката на границата го беше изнервила изключително много и той не можеше да си намери място от излишна стимулация. Време беше за сериозна тренировка и момчето смяташе да направи точно това, като си намери място, където да има няколко дървета около него. В началото реши да започне от обиколките, понеже стягаха цялото тяло равномерно и бяха сами по себе си вид загрявка. Шин започна да тича, ограничавайки скоростта си до леко тичане. 10 обиколки по един километър можеше да мине, беше сигурен, макар и още да не беше пробвал. Към края на обиколките, ако не беше много изморен, щеше да се забърза. Направи 5 с тази скорост и усети напрежение в прасците си, но го игнорира, продължавайки да тича без да я променя. От голяма умора беше още далеч, поради което Шин се засили още малко, отхвърляйки още и още разстояние зад себе си. Вече беше избягал близо 9 километра, ръцете и краката му тежаха като олово а той самият беше доста задъхан, но противно на всякаква логика, усмивката му само се разширяваше. Изсмивайки се тихо, Шин мина 9ия километър и започна да спринтира през последната обиколка. Свърши я за доста по-кратко време, макар че на края й за момент му се стори, че ще се строполи преди финала. Шин се спря и започна да се разхожда бавно наоколо, дишайки дълбоко, докато мускулите му не се отпуснаха, а силите му не се върнаха. . Следващи наред бяха лицевите опори.... Младежът си пое дълбоко дъх и зае нужната позиция, след което започна да прави упражнението. Беше свикнал с него, но 100 си беше едно сериозно число. Шин беше правил и повече, но никога само като загрявка. "44...45...46..." - отброяваше ритмично той наум. Контролираше дишането си - вдишване при спускане, издишане при вдигане. По този начин бройките вървяха по-лесно, а умората се натрупваше по-бавно. Въпреки всичко около 70тата опора почувства натрупващото се напрежение в мускулите и приложи вторият трик, който му помагаше в такива ситуации - отклоняване на вниманието. Шин се стараеше да не мисли над самото упражнение, а отвличаше умът си с размишляване върху други неща - миналото, плановете му за бъдеще, новостите в живота му. Последните 10 бройки си бяха цяло мъчение, но с доста ръмжене и напрягане, в крайна сметка успя да ги завърши. Нова почивка от около 5 минути го освежи и той легна на земята, приготвяйки се за последната част от тренировката. Оставаше му най-лесното за него упражнени, и макар че тежестите на ръцете щяха да му пречат, не виждаше възможност за неуспех. Започна да повдига горната част на тялото си, ползвайки помощта на контролираното дишане и бързо докара бройката до 50. Старанието му да прави пресите абсолютно правилно усложняваше малко задачата, но далеч не толкова, колкото си беше мислил. Следващите 20 минаха със същото темпо, а последните 30 преси бяха трудни за завършване поради натрупаната от предните упражнения умора, но Шин не показваше това външно, а се стегна максимално, завършвайки и последните няколко от тях. Легна на земята задъхан, а на лицето му цъфна усмивка. Толкова стигаше...за загрявка.
Както годините го бяха научили, ползотворната цялостна физическа подготовка трябва да започва от горната част на тялото, а именно-от врата и рамената. Шин се огледа и бързо намери това, което търсеше - клон, не много високо над земята и достатъчно здрав, за да го издържи. Момчето скочи леко, увисвайки на него. Започна да прави набирания, като главата му отиваше пред клона. Контролирайки дишането си с методични движения докара бройката до 20 преди да усети по-сериозно напрежението в мускулите на рамената си. Добре, достатъчно от това значи. Шин обърна захвата на ръцете си и започна да прави вече нормални набирания, като главата му минавае зад клона. "След рамената следват гърди, ръце, корем, кръст..." - пресмяташе той, докато продължаваше упражнението. "18...19...20...стига толкова". Отново смени захвата на ръцете си, почвайки да прави набиранията странично, като всеки път главата му минаваше от различна страна на клона. С немалко усилия ги направи, пусна се от клона, разкърши се и без да губи време премина на следващото упражнение : лицевите опори бяха наред отново. Понеже имаше опит с тях, зае отново любимата си позиция за правенето на това упражнение : с по-широко поставени от нужното ръце. Това щеше да постави по-голямо напрежение върху мускулите му, но и тренировката щеше да бъде пълноценна. Опорите вървяха една след друга, за Шин те бяха просто рутина. Едва след петдесетата той започна да усеща по-сериозни признаци на умора. Е, нормално, още не беше съвсем отпочинал и от предното упражнение. Да ги докара до 80 се оказа много по-трудно отколкото очакваше, и Шин се отказа да се напъва за повече. Искаше да може да движи ръцете си тези дни все пак. "Добре, следва...А, да, преси за пореден път..." - помисли си не твърде въодушевено той и взе решението да почне първо от по-трудните. Покатери се до клона, след което се провеси надолу с главата, като беше прекарал краката си през клона за опора. Започна да прави по-натоварващите коремни преси, които вървяха изненадващо бавно, а и скоро главата му почна да пулсира от насъбралата се в нея кръв. Едвам успя да докара бройката до 50, след което скочи на земята и от резкия световъртеж едва не се строполи. Легна на земята и започна да отброява, стремейки се да не се замисля много върху самото упражнение. Докарвайки бройката вече до около 40, той беше започнал да планира заниманията си след тренировката. До седемдесетата вече беше решил, че ще отиде до книжарницата, а до деветдесетата - и че ще отиде за мисия. Парите му трябваха, по дяволите. Изкарвайки последната, стотна преса Шин остана неподвижен за около две минути, за да си поеме дъх. После скочи на крака, радостен, че му оставаше още енергия, която да превърне в движение, в тренировка.. Момчето сложи ръцете си на врата и започна да прави клякания. "Докарай ги до 100, само 100 и си готов." - насърчаваше се той. Уви, беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Още уморен от предишните усилия, краката му започнаха да изтръпват още на шейсетата бройка. По дяволите! А оставаха още 40! Стискайки зъби, Шин приложи всички трикове, които знаеше - отдели отново мислите си от упражненията, започна да вдишва и издишва съгласувано с ритъма на кляканията, леко събра краката си за по-голяма повдигателна мощ. Всичко това помогна, но 10 бройки преди края, Шин не беше съвсем убеден, че ще може да ги направи. "9...8...7-Давай!-" - Скърцаше със зъби той. "6...5...4..." Чувстваше краката си като кашкавалени. "3...2...1..." И точно на последното клякане, Шин едва не се сгромоляса. Но ненадейно през главата му мина мисълта, колко нелепо щее да е, да падне на последната серия на последното упражнение от тази дълга тренировка. "Това просто няма да го бъде!" - изръмжа той наум и бавно, сякаш вдигаше планина на гърба си, го направи. Тогава вече Шин наистина се сгромоляса и започна да диша тежко. Остави си двадесетина минути почивка, след което се изправи и раздвижи леко мускулите, за да ги предпази от схващане. Все още не... все още беше недоволен... Щеше да опитва различни комбинации от удари, за да разбере кои от тях могат да са най-ефективни. Застана до едното дърво, пое си дъх и започна : "Прав с ръка, ритник отстрани, завъртане...не, не, оставам открит..." - замисли се за момент, след което продължи да налага ствола на дървото - "Удар с крак на височината на главата, ритник в гърдите, опонента отхвръква назад..." - Шин се отдръпна няколко метра, за да добие по-добра представа - "Скок към него...и сега...? Да! Konoha Reppu!" - последното го извика на глас, докато кракът му удряше дървото с пълна сила. Сигурно щеше скоро да започне да усеща болка в крайниците се, но не и преди да си разучи поне тази серия. "След подсечката - падащ ритник, след това...лакът? Още един ритник? Не, засега толкова. Всяко следващо продължение ще ме остави открит за контраатака.". С тази мисъл Шин се отдръпна и започна да повтаря серията от четири удара, която си беше измислил. Правеше го, защото придаваше повече красота на боя, а и защото знаеше, че ако нанесе повече удари преди отговора на противника, имаше по-големи шансове да спечели. Продължи тренирането на комбинацията върху дървото около двадесет минути, след което прецени, че би могъл да я използва и в истински бой. Краката, който Шин използваше за три от четирите удара вече боляха адски и момчето реши да им даде малко почивка. Седна, изчаквайки зрението му да се прочисти от умората и отново се изправи на крака. Доближи се до дървото и започна да прави силни прави удари , които оставяха дълбоки резки върху кората. Редувайки ръцете, направи 150 удара и се загледа в пръстите си, които не го боляха толкова, колкото при предната подобна тренировка.
След тази силова тренировка момчето се завъртя и тръгна на някаде да отива. Но видя нещо странно. Видя други ве момчета да тренират не много далеч от него и те бяха на неговата възраст.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хатаке Какаши
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 01.09.2013
Местожителство : На най-непознатото място в твойте сънища XD

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 3:34 pm

На следващия ден Какаши както винаги бе готов и пълен с енергия да тренира на тренировачната площадка.
След 5 минути..
Какаши задъхан се почяви. Днес щеше да се упражнява. Нямаше да учи никакви техники. Просто искаше да направи една малка тренировка. Докато Какаши си правеше разграявката от главата до петите той забеляза нещо интересно. Видя момче на неговата възраст, което да тренира. Момчето май също го беше забелязал. То изглевдаше някак странно. Отдалече сякаш изглеждаше като джонин. Тренираше като професионалист. '' Интересно, мхмм!'' каза Какаши. Искаше да се запознае с него, но нещо го спираше. Това беше срамът. Никога не го беше изпитвал. Но накрая той се усмели да му каже едно ''Здрасти''. Но го беше срам да не го помисли за  ... идиот. Но все пак той зачака отговора на момчето.
След 2 минути Какаши забеляза, че отстрани има още едно момче на неговата възраст. Но то тренираше и беше заето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Обито Учиха
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 32
Join date : 11.09.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 3:43 pm

Тренировка за Сила.


Обито Реши в последствие да направи още една тренировка тъй като без това имаше няколко часа преди стъмване и таман щеше да свърши.
Обито се върна на площадката и започна да разгрява отново.
Първо започна от китките, главата, круста, лакетите, колената, глезените и така на татък.
Като свърши със разгрявката реши да одари една схема какво точно ще прави.
Щеше отново да започне със лицеви опори после да продължи със коремни преси и със набирания клякания може ни и скачане на важе.
Обито се приготви и започна бавно да ги прави той се надигаше и падаше умерено после засилваше и пак намаляше .
Момчето отново гореше от енергия и ги правеше доста оборотно,
Момчето знаеше че ще напредне и беше  обеден че ще се представи добре на чунинския изпит.
Той знаеше много добре че конкоренцията ще е доста голяма и няма ей така да отиде и да стане чунин затова всеки ден той реши да тренира усилено за да не остава на заде.
Обито направи сто лицеви и се спря за почивка, нождаеше се от нея защото  в края на деня си беше доста уморен, все пак цял ден тренираше и щеше да го нашрави и на другия ден и на по другия и така до чунинския щеше да ги спука от бой и щеше да го премине като по вода, поне така вярваше.
МОмчето си почина добре и отново започна с лицввите опори той разтегна длан и започна да ги прави с бързи обороти.
Обито се умори малко но си продължи с все същата скорост без да амаля или да ускорява да не вземе да претовари някой мускул и оп в болницата да се намери на следващия ден.
Като свърши със следващата серия от опори той се излегна да си почине на вън беше малко захладняло но той се беше загрял и не обърна особенно внимане на това.
Като свърши с почивката дойде време на коремните преси.
Той се излегна и започна беше потен и уморен но продължаваше все така по бързо и по бързо.
той си продължи така някъде около пет минути и вече най накрая свърши със втората серия и можеше да си почине.
Момчето се замисли за генинат който тренираше цял ден тук без да спира, Обито беше като него почти но той баш цял ден беше тук а обито се бе пребирал да яде и да отдъхне за час два.
Като си почина добре той се изправи и започна с кляканията.
Той клякаше и ставаше а с последните няколко започваше да отскача за по голям ефект.
Тренировката му за сега протичаше добре без излишни натоварвания и заболявания от физиката си.
МОмчето свърши бързо с първата серия  и започна направи с втората без почивка.
МОмчето този път засили темпото и отскачаше доста енергично и обиротно въпреки че нямаше никаква капка чакра той изкарваше от някаде тази енергия.
Като свърши със кляканията той се облегна на дървото този път да си почине преди да започне с набиранията.
ПОчивката не потрая дълго поседя няколко минути и се изправи на крака.
Сега беше ред на набиранията.
Обито отскочи на дарвото и започна да се набира бързо.
Само за няколко минути той беше направил сто набирания и реши направо да започва със следващата серия а да не се бави излишно.
Момчето вече бе доста изморено и нямаше капка сила той се набираше все по бавно но най-накрая ги бе докарал до сто.
Като свърши той отскочи на земята скапан и  се излегна до едно дърво за да си почине...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 4:40 pm

Шин точно гледаше към другото момче което тренираше някакви набиранки в момента и чу някакво здравей.В първата секунда не успя да асимилира от къде дойде и за кой се отнася но се обърна по инстинкт.Вида на няколко метра момчето което имаше подобен цвят коса на неговия.Една лека усмивка се появи на лицето му.
-Здравей.-отсечено каза момчето като прекара един поглед по цялото му тяло в момента.До преди секудни той бе непознат индивид на няколко десетки метра от него а сега бе някой който явно имаше някакъв проблем или нещо подобно.Щом бе решил да заговори някой.За момчето за да заговориш някой означава че ти трябва помощ за нещо.Преди да се усети устните на момчето се отвориха и от устата му излезна.
-Да ти помогна с нещо?- това бе несъзнателна реакция от негова страна понеже така бе свикнал да отговаря почти винаги когато някой го заговори.Даже се учуди как така не бе попитал това още когато другият му бе казал здравей.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хатаке Какаши
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 01.09.2013
Местожителство : На най-непознатото място в твойте сънища XD

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 4:54 pm

Докато Какаши тренираше той чу непознат глас. '' Кой го каза?'' попита Какаши. Този глас, който беше чул беше на онова непознато момче. Какаши направи чаровна усмивка. Беше изненадан, че онова момче му отвърна на отговора. Какаши нямаше много приятели. Той реши, че това може да е началото на едно ново приятелство. За това той му отвърна:
- Не, не не ми трябва. Само искам да ти кажа Здравей.
На Какаши това сякаш не му се стори много любезно, за това започна да мисли какво друго да му каже, за да може да се сближи с него. '' Хмм....'' замислено каза Какаши. Най - сетне се сети. Да го покани да тренират заедно и се провикна:
- Хейй, имам една идея! Искаш ли да тренираме заедно?
Въпреки, че непознатото момче беше на 10 метра от него те все някак се разбираха какво си говорят. И Какаши зачака отговора на момчето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 5:07 pm

Шин стоеше и гледаше как момчето до него стоеше и се чудеше какво да каже.Личеше си че не бе от най контактните и бе свикнал хората да го подминават .Може би най добре щеше и за Шин да го направи.Все пак за една нинджа бе най добре да разчиташе на себе си и в краен случай на съотборниците си.А за сега още нямаше точно определени съотборници. Момичето от по рано му бе казала май еди кой си щяха да бъдат.Но не бе сигурно, индивида пред него едва ли бе някой от двамата който бе споменала тя но не можеше да е сигурен.За да се подсигури че случайно не говори със свой бъдещ съотборник и че няма случайно да започне с лошо впечатление със него реши да се представи.
-Аз Шин ,като за начало.А ти си?-в гласът на момчето се улавяше някак досада.Или може би нежелание.Беше някак възпитано ако заговориш някой да се представиш а въпросния индивид бе казал едно здравей, бе направил първата крачка но после нула.това говореше за лошо възпитание в него,дори и да бе сирак не би му било извинение.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Обито Учиха
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 32
Join date : 11.09.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 5:15 pm

Докато Обито си почиваше забеляза чи малко по надоло от него разговаряха два генина, а по преценката му сега се започнаваха.
Момчето ги гледаше и се чудеше дали да отиде при тях.
Не че имаше защо да го прави, просто от любопитство или може би да разнообрази малко обстановката.
Обито не беше много разговорлив и смяташе че е излишно да отиде и да се натрапи но точно в този момент усети че му се разговаря с някого, момчето тренираше цял ден и нямаше да е лошо да се започнае с някой най-накрая в това село.
Пък и можеше да по тренират още малко заедно.
Учихата се изправи леко отпочинал малко, и се впусна с бавна крачка към тях.
- Здравейте момчета - каза с лек и спокоен тон момчето...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хатаке Какаши
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 01.09.2013
Местожителство : На най-непознатото място в твойте сънища XD

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 5:19 pm

- Съжалявам, че не се представих. Моето име е Хатаке Какаши. Аз съм един от тези, които са се записали за чуунинския. Приятно ми е Шин.
Какаши разбра, че непознатото момче се казва Шин. '' Я, чакай малко! Това е май един от съотборниците ми за чуунинския'' каза си Какаши.  От отговора  на Шин генина леко се умисли. Не знаеше дали ще се сприятели с него. Все пак никой не искаше да говори със странния генин, на който родителите му са убити. Всички в това село го мислеха за карък. И искаше да си намери приятели, с които да споделя и да си говори като приятел на приятел, не като приятел на... стена. Искаше поне някой да го забележи. Какаши продължи да тренира. Беше потънал в мисли и всичко пред него се замъгли. Но това не го накара да си свали гарда и си продължи с тренировките и техниките. Но след 3 минути чу гласа на онова дете дето беше заето с тренировки. Не искаше да говори повече с никого, но за да не бъде неуважителен му отговори:
- Здрасти!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шин
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 15.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 5:34 pm

Когато момчето получи този отговор и такова държание от Какаши му доите да му разбие черепа във дървото.Ама яката мъжката.Той се бе опита да го заговори и да влезнат в някакъв разговор а този дори не го оказа със ръкостискане или дори да гледа към него. бе получил някакъв бегъл поглед и нищо повече. Той не спираше да прави някакви глупави упражнения който просто бяха гхааааа.
Без да казва нищо Шин се обърна и тръгна към другия край на поляната. Не искаше да се доближава до този тип повече.
След няколко крачки той асимилира името което бе чу .Какаши... та това бе еди от евентуалните му съотборници.Той се спря и хвана с палец и показалец частта на носа която се намираше между очите му и поклати глава.
-Какъв карък съм само.-каза момчето и тръгна по пътя си.Чу някакво здравейте момчето идващо от страни но нямаше никакво желание да се обръща на там.

/кви са тия 3 минути правиш упражнения и аз кво стоя и те гледам от страни ли?/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Обито Учиха
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 32
Join date : 11.09.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 5:40 pm

Момчето разбра че е игнорирано, той нямаше голямо желание за запознанство и от една страна някак си се зарадва.
Той изгледа едното момче което отиваше на някъде, докато го загуби от поглед.
След това Обито се насочи към изхода.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moderator
Admin
avatar

Брой мнения : 242
Join date : 15.08.2013
Местожителство : Селото скрито в Чорбата.

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 7:09 pm

/Какаши: 52 сила, Raiton: Shichū Shibari
Обито: 76 бърз, 88 сила, 62 издр., Чидори,
Аз това успях да проверя, другото остава за другите 2 админа, аз нямам сила за повече.Съжалявам, за краткия пост, който ще напиша, но просто тази вечер нямам настроение за още./

Всички се справяха идеално и това пълнеше с радост очите на един възрастен мъж, който вече бе бивша нинджа.До него се намираше и сенсеят, който щеше да обучава трима от тях.Неговото име бе Кира Номура.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хатаке Какаши
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 01.09.2013
Местожителство : На най-непознатото място в твойте сънища XD

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 8:33 pm

След 5 минути идва Какаши (истинския). Както си върви той подминава човек приличащ на него. Връща се 3 крачки назад и какво да види брадчеда му се престорил на него.
- Ти ко прайш тука ве? попита го Какаши.
След това му разказа всичко, което бе станало. Какаши замалко да го наръга с куная си, но брадчеда много бързо избяга. Той видя Шин как се повече и повече се отдалечава. Той се забърза към него и започна да му обеснява какво се е случвало, докато истинския Какаши го е нямало.
- Спри...! Не знам как се казваш точно, но виж онзи Какаши, който се държеше като идиот не е бил истинския. Сега не знам как точно да ти обясня. Така.. започвам. За да ми направи номер брадчеда ми е дошъл замалко на гости. Той се преоблякал точно като мен. И е започнал ''да тренира''. Видял та е и започнал да се прави на много готин и да се прави на сирак. Държал се е като Идиот на кратко. Виж това не бях аз. Знам, че брадчеда те е обидил и то много, но виж аз съм истинския Какаши. Нека започнем отначало. АА, какво ще кажеш? Моето име е Хатаке Какаши. На 17 години съм от село Кумо. Не съм сирак просто още, когато съм бил на 3 години родителите ми са били убити от някакви нинджи-бегълци. Не съм нито сирак, нито неуважителен към хората. Понеже ще бъдем в един отбор трябва по някакъв начин да станем единни. Какво ще кажеш? Мир?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хатаке Какаши
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 01.09.2013
Местожителство : На най-непознатото място в твойте сънища XD

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 9:09 pm

Тренировка за ловкост
Днескашния ден не беше един от най-хубавите. Беше дъждовно и студено. Какаши този път беше станал много по-рано от обикновено. Часът беше 5. Генинът си взе и една горница за всеки случей. След това той закуси набързо и тръгна към тренировачната площадка.
Както и предполагаше нямаше и една жива душа там. Най-много така му харесваше - без много хора, само той и още някой ако има. Днескашната задача беше тренировка за ловкост.
Но както винаги на първо място бе разтягането, което Какаши винаго него правеше първо. Първо се започаше от главата, а на края бяха краката.
5 минути по-късно
След това Какаши започна с лицевите. Реши да направи около 40 лицеви като за начало. И едно, и две, и три, и четири, и ...... така до читирсет. Винаги след лицевите следваха коремните.
Минаха 10 минути и той вече беше готов да се захване с основната тренировка. Какаши под едно дърво, кръстоса си краката и започна да събира чакра. Концентрацията му беше стабилна, защото лицевите го караха да си избистри мозъка и да не мисли за нищо.
4 минути по-късно
Какаши събра предостатъчно чакра и се захвана с тренировката. Първата му задача беше да направи техниката Буншин но джутсу. Той направи неопходимите знаци и извика силно:
- Буншин но джутсу
Пред него се появи един клонинг. С помоща на клонинга Какаши щеше да си подобри уменията. И започнаха. Те извадиха кунаите си. Приготвиха се и старт. Ззапочнаха да се атакуват. Какаши ловко избягваше кунаите. Той рани клонинга и битката приключи. След това Какаши призова още 4. Започна ‘‘ война‘‘. Всички атакуваха, сякаш беше на живот и смърт. Два от клонингите раниха ‘‘ истинския‘‘. Раната не беше сериозна, за това Какаши продължи. Той нокаутира 3ма от тях. Но младото шиноби не забравяше факта, че клонингите мислеха същото като него. За това той трябваше да мисли за нещо различно от това, което ще направи. По този начин той победи всичките си клонинги. Беше горд с това. Защото и тази тренировка беше добра. Сега вече Какаши можеше да продължи към техниката си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Минато Намиказе
Генин/Коноха
Генин/Коноха
avatar

Брой мнения : 392
Join date : 11.07.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Съб Окт 19, 2013 9:23 pm

/Какаши .. +42 Ловкост/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Обито Учиха
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 32
Join date : 11.09.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Нед Окт 20, 2013 7:26 am

Тренировка за Сила.

Обито дойде днес рано на тренировъчната площадка, беше си казъл че днес ще тренира цял ден без да спира.
Обито решши да направи първо една загрявка.
Момчето започна от главата, китките,лакетите,и така на татък.
Като си беше раздвижил сяка част на тялото а след това започна да мисли със какво ще започне.
На първо място естествено ще е лицеви опори след това коремни преси, клякания, набирания, скачане на важе и други различни упражнения.
Обито се приготви за опорите и започна.
Този път започна да ги прави със свити юмруци за по добър ефект.
Момчето се стараеше да засилва и да намаля темпото на еднаакви интервали. Обито се бе испотил още на половината лицеви опори но не беше никак уморен. Дори бе по свеж от сякога готов за целодневната си тренировка. Момчето щеше да научи поне още две техники днес за това беше доста развълнуван. Обито ги правеше с лекота беше му много лесно и това го радваше той беше в идеална форма тъй като вече трети ден тренираше целодневно.
Обито приключи бързо и реши да започне направо със втората серия тъй като изобщо не се беше уморил кой знае колко.
Момчето започна и ги правеше доста бързо, искаше да свърши бързо и да започне със техниката.
Обито беше някъде на сто и педесетатата когато започна да се поти обилно но това не го притисни и той продължи до края.
След като свърши той реши да си одари една бърза почивка и да продължи със коремните преси.
Чернокосия се облефна на едно дърво и се замисли за онези двамата от вчера, до някаква степен му се сториха странни тъй като той за пръв път беше тръгнал да заговаря някой а те го игнорираха така грубо, така обито се очужди още повече и си каза че това повече няма да се повтаря.
И двамата бяха доста енергични и си лечеше че тренираха усилено.
Момчето се застоя 5 минути и се изправи.
Застана в стойка и започна беше си поставил за цел този път три серии по сто коремни момчето се приготви и започна.
Правеше ги с умерено темпо и си броеше тихо на ум стараейки се да не загуби концентрацията си.
Той се потеше малко и бе решен че като се върне ще си одари един добър душ но това щеше да стане чак вечерта се пак си бе казъл че ще тренира цял ден.
Обиито свърши бързо и седна да си почине на тревата.
Огледа се около него и видя че няма никого за това бързо се изправи и продължи.
След няколко минути само се чу..98...99..100..и седна отново на меката трева.
Сега идваше ред на кляканията с отскок.
Момчето си почина бързо и започна с кляканията които му бяха доста лесни като детска игра, обито започна с бавно темпо а след минута го засили после пак го намали и пак го усили и така до края отскачаше и клякаше без проблем.
МОмчето свърши и отново се потпря да си почине.
След около пед минути почивка той се приготви да започне със набиранията.
Той се изтласка и се захвана стабилно за един клон който му беше точно като по мярка за раката (за дланите на рацете)
Обито започна набиранията като се стремеше да ги прави цели а не на половина.
Като свърши той направо започна със втората серия след като свърши щеше да направи една тренировка да научи техника а след това щеше да си почине и да потренира бързината си може би.
Щеше да си реши тогава.
Обито свърши бързо и със втората серия тъй като беше доста бърз и енергичен.
той скочи на земята и седна на тревата.
Като си почина той се изправи и се огледа за въже щеше малко да поскача за пръсци.
той намери в ъгала на една малка хлупена зграда едно оставено въже а от другата страна бяха наредени още повече.
Момчето го взе и се върна там кадето си тренираше.
След това започна, да подскача, от начало бавно после бързо после ги правеше на крастоска скачаше един път а превъртваше два пъти дори три но като се опита да направи три се оплиташе трябваха му още тренировки.
Момчето направи двеста подскока за отрицателно време и това му се хареса.
Почина си малко и отново започна със още двеста.
той реши да ги направи този път доста бързо и въжето се чуваше как  фучи около него.
Като свърши и със втората серия той се спря върна се и остави въжето на същото място за да го земат и други трениращи след това се върна и се облегна на едно дърво за почиивка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хатаке Какаши
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 38
Join date : 01.09.2013
Местожителство : На най-непознатото място в твойте сънища XD

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Нед Окт 20, 2013 7:38 am

Тренировка
Усвояване на техника: Raiton: Raiden
Ранк C/Ц
‘‘ АААА‘‘ – Какаши направи огромна прозявка. Беше 6 часа сутринта и на Какаши много му се спеше, но трябваше да става за тренировки. Облече се, закуси и сънен тръгна към тренировачната площадка.
Днескашната мисия беше да усвои техниката Raiton: Raiden. Тази техника беше малко по различна от останалите. За нея се изискваше клонинг. Но сега нямаше да започне направо с техниката. Както винаги сънчото трябваше да си направи разгрявката. Винаги той започваше от главата до краката. И така.... направи си разгрявката. Сега беше време и за малко лицеви. Реши да направи 100. И започваме... и едно, и две, и три, и четири, и пет, и шест и така.... до 100. През цялото това време Какаши си мислеше за чуунинския. Чудеше се дали ще успее да научи неопходимите техники, в какъв отбор ще бъде... Но лицевите го караха да забрави за всичко. И така... 2 минути по-късно генинът беше готова за техниката. Той седна на земята, кръстоса краката си и започна да събира чакра, и разбира се да се концентрирва.
5 минути по-късно
Готов Какаши направи неопходимите знаци извика:
- Буншин но джутсу
И пред него се появи клонинг. Истинския Какаши започна да обяснява на клонинга каква е днешната тренировка. Клонинга поклати глава все едно е схванал, но се знаеше, че нищо не му е влязло в главата. ‘‘ Това наистина е моя клонинг‘‘. - с усмивка каза Какаши. И така той започна... отново да му разказва. И този път не схвана . Младото шиноби започна да се изнервя.
- Просто прави каквото аз правя, чули? – каза с висок глас.
Клонинга поклати глава и те започнаха. Какаши се концентрира още един път заедно с фалшификата. Готови и уверен в себе си те започнаха... Направиха неопходмите знаци и извикаха едногласно:
- Raiton: Raiden
‘‘ Защо ли е толкова трудно да се работи с клонинг?‘‘ учудено се замисли Какаши. Започнаха от начало. Но и този път не стана. ‘‘ Ще те гръмна, знаеш ли? Какво е толкова трудно! Само трябва да правиш нещата като мен. Идиот!‘‘ каза Какаши. Идеше му да се гръмне. За това те започнаха да правят лицеви. По този начин не само си избистряха мозъците, но и се успокояваха. Сега бяха по-спокойни.

6 минути по-късно

И започнаха.. Този път бяха постиганали нещо. Все пак това беше голям напредък. Направиха го още 2 пъти, но на истинския Какаши му свърши чакрата. Все пак те използваха една чакра. За това и клонинга се изпари. Той седна на сянка под едно дърво да си отдъхне. Но усмивката му не можа да слезе от лицето. Той беше радостен, че беше научил техниката. Все пак тя не е хич лесна. Но все някак я беше направил.

2 минути по-късни

Какаши си беше отдъхнал достатъчно. За това той се конценнтрира още веднъж. Направи техниката Буншин но джутси и започнаха да се опражняват. Техниката не беше много трудна, колкото си мислеше Какаши. Направиха я още няколко пъти. След това Какаши беше много изморен. Имаше чуството, че костите му се разпадат. Той седна под едно дърво и умислено започна да гледа небето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Обито Учиха
Генин/Кумо
Генин/Кумо
avatar

Брой мнения : 32
Join date : 11.09.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   Нед Окт 20, 2013 7:59 am

Усвояване на техника: Raiton: Raiden.

Обито си почина добре и се изправи, сега беше ред да научи нова техника, а след това щеше да си продължи със другите тренировки.
Учихата реши да помисли коя техника точно да научи имаше доста голям избор но той се спря на Raiton: Raiden...тя щеше да му е доста полезна в битка и реши че ще е добре да я научи.
Обито застана в стойка.
- буншин но джуцу.
До него се почви един клонинг той му кимна и клонинга разбра какво трябва да направи.
И двамата започнаха да събират чакра след това я насочиха към рацете бяха на няколко крачки един от друг трябваше да си свържат светкавичната чакра и да се образува нещо като светкавично въже.
И двамата започнаха да образуват светкавична чакра в ръцете а след това в един глас извикаха.
- Raiton: Raiden.
И от двамата се почви малък лъч светкавична чакра и двата лъча се доближаваха един към друг но на половината път избледняха и изчезнаха.
ехх..за малко каза си той и извика на клонинга.
- Втори опит.
И двамата започнаха да събират чакра и започнаха да я насочват към дланта си направиха бързо знаците.
И двамата в един глас извикаха.
- Raiton: Raiden.
И от двамата се стрелнаха два лъча които се доближаваха доста по бързо от първия път и за секунда се свързаха и образуваха светкавично въже..Обито реши да направят още един опит.
Кимна му и двамата започнаха да събират чакра след това направиха знаците и извикаха.
- Raiton: Raiden
Извикаха те в един глас...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Тренировъчната площадка   

Върнете се в началото Go down
 
Тренировъчната площадка
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 3 от 4Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
New Naruto World :: Играта :: Селото скрито в облаците ( Кумогакуре )-
Идете на: