Анко се стресна от някакъв шум навън и се събуди. Огледа се объркано и се прозина. Беше вече сутрин. Котето явно беше станало преди нея и сега нервно обикаляше новия си дом и мяукаше.
-Гладен ли си бе, сладур? - попита го тя с весел тон
-А, аз още не съм ти дала име, нали? - сети се тя и погледна животинката замислено, докато сипваше мляко в купичката му. Черната му козина вече беше лъскава и чистичка и то изглеждаше доволно. Единственото бяло петънце беше под формата на черта на челото му и изглеждаше сякаш има една голяма бяла вежда.
-Какво ще кажеш за Куро? - тя се засмя, защото беше тъпо, но пък беше първото, което и хрумна, пък и едва ли на котката и пукаше особено как ще и казва, стига да я храни.
- Е, Куро, какво ще кажеш да посетим съседите? - усмихна се. Беше и скучно и самотно, пък и трябваше да се запознае с някой. Грабна едно онигири за из път и гушна котето, като го помъкна със себе си.