Мей слушаше внимателно описанието на старицата.
-Не се тревожете, мадам, ще намеря Кора!-поклони се учтиво и бързо изскочи от къщата.
''-Къде ли да го търся?''-зададе си въпрос Мей.
Тя се огледа навсякъде.Скочи на един восок клон и зорко започна да разследва околността.
Изведнъж нещо прихвана погледа й.
-Ето те!-заяви тя доволна.
Мей скочи отново на земята и се затича.
''Като наближа, трябва да бъда по-тихо и от водата!Кора може да избяга иначе!''
Мей Теруми подскочи грациозно във въздуха, след което докосна безшумно, също като балерина, клонките по земята, които дори не изпукаха.
Девойката бавно, но сигурно започна да дебне храста, стараейки се да не издаде звук.
-Квик!
Този звук дойде право от целта.Листата се разшумоляха и разклатиха.От там се подаде едно куче, което съответстваше на всички описания.То стоеше и я гледаше плахо.
-Кора?-прошушна тихо Мей.
Кучето изквича в съгласие.Приближи се към нея, а тя ловко го хвана.
-А сега, да те върнем на стопанката ти!
Мей взе палето на ръце и се затича към старата къщичка и домакинята й.Като стигна, девойката почука на вратата, а кучето весело излая колкото глас му държи.