Класната стая

В класната стая се намират учениците, където ще научат първите си познания за нинджите - откъде са произлязли, първите джуцута, как фунцкионират и как да използват оръжия.

Основните техники са:


Име: Bunshin no Jutsu
Рaнг: Е


Име: Henge no Jutsu
Ранг: Е


Име: Kawarimi no Jutsu
Ранг: Е

Също така, ще се усвои първо ниво на боравене с оръжия (шурикен и кунай)

Конан влезе.Усмихна се лъчезарно. Пристъпи напред и каза:
-Здравейте!Дойдох да усвоя първите си техники ...

Този път в стаята имаше жена, която не изглеждаше толкова мила. Лицето й беше намръщено, погледа строг и изобщо не беше от меките характери. Изгледа още по-строго към синекосата и й отвърна:
- Хм. Добре.
Сенсея стана от мястото си и започна да преплита пръстите си. След секунди до нея се появи нейно копие, още наречено: клонинг.
- Това е Bunshin no Jutsu. Има способност да прави твои клонинги. Е, ще опиташ ли или първо ще потренираш върху техниката?

Конан изучаваше внимателно всеки знак, който жената направеше и запаметяваше всичко .Тя си пое дълбоко въздух  и премисли всеки знак стъпка по стъпка .Но по това време премина лека нишка на неувереност, която и напомни детството й, в което каквото и да опитваше, винаги не беше достатъчно добра.Винаги бе критикувана за това, което правеше и винаги дори и родителите и й казваха :
"-Не е достатъчно, не и за нашият клан, трябва да е перфектно, направи го отново ."
Винаги нещо не й стигаше, в очите на клана си тя беше провал, затова беше неуверена . Защото никога никой не беше й казвал:
"-Добра работа Конан, справи се отлично ."
Учителката сигурно забеляза че тя е нервна и неуверена, поне така си мислеше. В стаята беше топло, но това не притесняваше  Конан.Беше следобед и слънцето вече беше се обърнало в обратна посока и освети цялата стая в светлина  .Тя си пое въздух, усмихна се и повтори знаците, които жената беше направила . Затвори си очите и просто се отпусна  и осети топлото чувство на чакрата, която полетя по всят път и остави всичко на  съдбата . До нея се появи идеален клонинг, поне така усещаше и желаеше да бъде, но тя не посмя да погледне, защото се страхуваше какво ще види, дали няма да е само илюзия и как ще реагира сенсея.

-Отлично.Сега Хенге!
Показа й пример, а после зачака.

Конан внимателно наблюдаваше действията.Запамети всяко движение.
''-Няма да е много трудно, нали?''-мислеше си тя.
Добре.Знакът беше само един, което значеше един проблем по-малко.
''-Никога не съм правила хенге...Това е вторият път, в който виждам как става...''
Въздъхна и сложи пръстите си в знак.Концентрира се.
''-Сега...чакрата...''
Тя започна да усеща циркулирането й из себе си.Скоро може би щеше да го направи.
''-Външен вид!''
Огледа пред себе си хубаво и запамети всеки детайл внимателно.
-Хенге!
Когато дима се разсея, отново видя лицето на сенсей пред нея.
''-Дали успях?''
Оставаше само да й бъде съобщено.

-Остана ти Каварими!
Показа отново пример и зачака девойката.

Конан си спомни за детството си как се опитваше да направи това джутсу и никога не успяваше да постигне резултата на сестра си. Тя беше идеална в всичко и никога не бъркаше с нищо . Винаги тя беше на второ място от сестра си и винаги беше в сянката и . Но сестра и беше по-добра като нинджа, но ужасно мила когато бяха малки Конан си спомняше как като баща им ги караше да тренират през зимата навън на стъда . Бащата на Конан беше строг и не позволяваше да се провалят той искаше те да не бъдат като него слаби .  И тои винаги им крещеше :
\\\\\\\-Хайде, Конан, бъди повече като сестра си не бъди слабачка.\\\\\\\
\\\\\\\-Спокоино татко тя ще го хване само и трябва време .\\\\\\\
Тя отърси главата си от спомените и си каза:
''-Сега ще успея!''
Сложи ръце пред себе си.
-Каварими но джутсу!
Представи си резултатите.Надяваше се и да беше успяла да ги завърши.

-Честито!Вече си генин.Служи на селото си Сунагакуре, кунойчи!
Подаде й банданата и я отпрати.

-Благодаря.Тя пое банданата и излезе доволна.

Момичето влезе в стаята и с гордо вдигната глава каза тихичко хД:
-Искам да усвоя основните техники и да стана генин ^^

Сенсея изгледа светлокосата и се усмихна:
- Е, радвам се! Като за начало ще ти покажа Bunshin no Jutsu. Това джуцу има способността да прави твои клонинги, които да ти помагат в битка или да излъжат противника, че си оригинала. - мъжа отстъпи леко назад, направи нужните знаци и след секунди до него се появи едно идеално негово копие, но сетне се изпари.
Той погледна към Цунаде въпросително:
- Е? Ще опиташ ли или искаш първо да потренираш?

-Ще се опитам! - каза русокосата с ентусиазъм
Тя затвори очите си и се концетрира. Представи чакрата си, която минаваше по цялото й тяло и усещаше лекия вятър, който се промъкваше от прозореца. Кръстоса ръцете си, издиша и леко изпука врата си. Представи тялото си. Видя лицето си и перфектно започна да си се представя от очите на другиго. Видя жълтеникавите си очи, видя русите си коси и след дългата концетрация на висок глас каза:
-Bunshin no jutsu - не искаше да погледне резултата.

Сенсея наблюдаваше внимателно, но резултата не беше много розов. Момичето бе създало неин клонинг, но такъв, че едва да се държи на краката си и да гледа като умряло теле. Това не го накара да изгуби вяра в Цунаде, той знаеше, че тя ще успее.
- Опитай пак, Цунаде. Този не се получи много добре.

/напиши 10 Хреда, чадо/

Цунаде се смути. Загледа се надолу и виждаше разтреперените си ръце. Сякаш една чиста прозрачна сълза капна от окото й. Защо този път не стана? Принципно ставаше... Няма значение, трябва да се стегне. Идва чунинския изпит... та как ще го вземе, ако дори не е станала генин.
Тя си плясна един шамар и започна да си мисли:
"Стегни се бе, стегни се, няма да ревеш или ще ти стъжна живота"
Усмихна се и погледна напред. Обърна се към учителя и поклати одобрително глава. Иззад нея се чуха гласовете на няколко момчета, които й се подиграваха и казваха:
-Айде де, до кога ще те чакаме, ясно е, че пак ще се провалиш.
-Аз съм по-бърз в тоалетната, а там имам телевизор. - русокосата се ядоса. Обърна се към тях с лице червено като домат и едва се сдържа да не скочи да ги набие. Жълтите и очи започнаха да трепкат, а едната й вежда сякаш подскачаше нагоре-надолу. Младата Сенджу твърде лесно и бързо се ядосва.
Вятър развя малките й опашки, а тя в същото време високо каза:
-Bunshin no jutsu - този път я полазиха хладни тръпки. Ами ако не се беше справила, отново щеше да чуе подигравателните тонове на "скъпите й" съакадемици.
/Добре, надявам се да излязат 10 или ще се гръмна.../

Сенсеят огледа резултата.Беше с пъти по-добър от предния.
-Браво, момиче.Сега направи Хенге.Смисълът на техниката е да се превъплътиш в образа на някого.Примерно се опитай да пресъздадеш моя.Знаците са лесни, надявам се да ги знаеш.
Той й ги показа, а после изчака нейните резултати.

-Хай,  сенсей. - момичето се разтърси и погледна към момчетата, които злобно й се подиграха. Те я гледаха с доста уплах в очите, очевидно Цунаде отново не е изглеждала много привлекателно докато е била ядосана.
Момичето им се усмихна лукаво и постави ръцете пред гърдите си. Избистри очите си и погледна в учителя си.
Птичките на дървото отвън тихо пееха мелодиите си, но това още повече изнервяше жълтооката.
Представи си цялото му тяло на отделни части. От голямата глава до малките пети. Средоточи чакрата в мозъка и кожата си. В ума й се въртеше:
"Ще успея ли? Трябва да успея. Правила съм и по-трудни неща та това ли ще ме затрудни"
Тих ветрц проникна през прозореца и мина покрай тънките й руси коси. Сякаш природата й каза:
"Давай, не се спирай"
Сенджу направи знаците и каза на висок глас:
-Henge no jutsu! - този път нещо я караше да мисли, че наистина е успяла да придобие образа на учителя си, но определено я беше страх да погледне част от тялото си.

По небето започваха да се сгъстяват сиви и мрачни облаците. Птиците започнаха да пляскат с криле ниско над близкото езеро, лек, но хладен вятър, който сякаш проникваше в тялото ти и те караше да настръхваш преминаваше през клоните, чиито листа окапваха.
Какви ли не звуци преминаваха през отворения прозорец и стигаха до ухото на сенсея, но и на Цунаде. Звуци, които можеха да те разсеят за секунди или да потрепнеш. Но една дълбока концентрация изискваше прекалено много, особено щом става дума за Хенге. Макар и Е ранк, не бива да се подценяват техниките.
Сенсея хвърли един бърз поглед навън и усети студения полъх да преминава и през него. Той си бе наумил да затвори прозореца, но веднага щом приключи с русокосата академичка, която стоеше пред него и правеше опити да направи Хенге но джуцу. Мъжа не откъсна и поглед от момичето и наблюдаваше всяко нейно движение. Предишните й опити не бяха от най-впечатляващите, но това не ядоса ни най-малко учителя, той предполагаше, че може да се случи нещо подобно. Но в този момент, Цунаде успя да направи Хенге. Една лека, но толкова силна и изпълнена с емоции усмивка изгря на лицето на Чуунина, че колкото и малка да бе, се виждаше колко горд беше с младата Сенджу.
„Упорита е!”
- Отлично, Цунаде. Перфектно. Ако успееш да направиш и Каварими, - той посочи с поглед банданата, която лежеше самотно на бюрото и чакаше своя притежател, - ще я имаш.
Сенсея знаеше, че тя няма да се справи без един лесен и бърз урок. Отстъпвайки крачка назад, заставайки мирно на малкия подиум, мъжа вдиша дълбоко въздух и мислено си избра обект, с който да се размени. След като сключи пръстите си в определен знак, последва още един... и още един...
Сетне се появи лек и безобиден дим, който след като се изпари разкри не сенсея, а съвсем друг предмет. Отново се появи онзи лек дим и мъжа се върна на мястото си.
- Е? Ще опиташ ли?

-Да сенсей. - Цунаде обърна главата си отново към прозореца. Облаците тежко се наслояваха по бледосиньото небе. Нещо подтикваше русокосата отново да отвори прозореца и да усети нежния полъх на разтреперващия вятър. Беше някак студен, някак плашещо тайнствен.
Тя мина няколко крачки и завъртя дръжката, след това тихо си каза:
-Само стой горе и гледай. - притвори очите си и се върна при сенсея си. Рязко отвори очите си и видя сиует в лъскавите очи на възрастния. След като наблюдаваше хипнозиращите му очи се загледа и в лентата която беше от лъскава стомана, в която можеш да видиш отражението си. Искаше да сложи студената плочка на челото си и най-сетне да усети копнежа от това да е куноичи.
-Йоши. - блъсна юмрука в ръката си, която беше пред гърдите й. Лъсна усмивка на лицето й, която се разтягаше почти до ушите й.
В мозъка й започна да се върти облика на едно просто парче дърво. Леко нацепено с ивици по цялата дължина. Кръстоса ръце и на ум си превъртя заглавието на техниката няколко пъти, прекара чакра през тялото си и просто тихо изрече някъде в пространството:
-Дано не се провалих...

Краищата на устата на сенсея леко се повдигнаха. Оформи една лека усмивка, която изразяваше много емоции, но най-вече приятни. Изведнъж промени физиономията си. Сведе поглед и стисна рязко зъби. Разтри с пръсти челото си и след това направи една дълбока въздишка. Погледна, сякаш уморено, към русокосата и проговори:
- Цунаде... - разклати глава леко.
Реакциите му сякаш бяха за човек, който не се бе справил със задачата. В следващия момент усмивката му изгря на лицето, зъбите му се разкриха и очите му блестяха весело. Сенсея се обърна леко, протегна се, взе една бандана и я подаде внимателно на Цунаде.
- ...Справи се отлично! Поздравления, ти вече си Генин на Сунагакуре! Успех за напред!