Класна стая

В класната стая се намират учениците, където ще научат първите си познания за нинджите - откъде са произлязли, първите джуцута, как фунцкионират и как да използват оръжия.

Основните техники са:


Име: Bunshin no Jutsu
Рaнг: Е


Име: Henge no Jutsu
Ранг: Е


Име: Kawarimi no Jutsu
Ранг: Е

Също така, ще се усвои първо ниво на боравене с оръжия (шурикен и кунай)

Пристъпих плахо в класната стая където щеше да се проведе изпита ми.
-Добър ден!-поздравих все така плахо.

Сенсея погледна момичето.
-Как са ти имената?Генин ли искаш да станеш?

-Темари Субакуно!-заявих високо и гордо.Погледнах сенсея в готовност.Бях ентусиазирана и вярвах, че ще успея каквото и да ми коства.

-Добре, Субакуно!Да започваме.Искам да направиш Буншин.Това е първият изпит.
Той набързо направи един клоинг.Изглежда се беше паднал не особено търпелив сенсей.
-Ако искаш, можеш да тренираш над техниката в залите за тренировки, а ако не - направи Буншин но джутсу.

Забелязах нетърпеливостта на сенсея, който щеше да промени бъдещето ми.Поех си дълбоко въздух изпразвайки съзнанието си.Кръстосах пръсти и извиках уверено:
-Буншин но Джутсу!-около мен се появи облак.Не виждах нищо от гъстия дим.Очаквах всякаква реакция, но не и такава.Успях!В началото не доумявах какво съм постигнала.
Гледах шокирана в своето копие.Когато тренирах с помощта на книгата от която научавах всичко, успявах да се клонирам от седмия или осмия път, а сега от първия!В стаята стояха две Темари и втората беше клонинг.
-Успях!-едва успях да извадя нотка от гласа си, за да озвуча думите си, но беше толкова тихо, че дори аз самата едва чух какво съм казала.
Чувствах се неописуемо.Идеше ми да започна да прегръщам сенсея.
'Ей успокой се момиче'-тихо си нашепвах, но накрая не издържах.
-Успях!!!!-извиках малко по-силно от предния път и една огромна и щастлива усмивка се разнесе по лицето ми.

Сенсея поклати глава.
-Справи се.Сега следва Хенге!Това се случва ето така.
Направи знак.
-Хенге!
Пред Темари се появи нейно изпипано и огледално копие.
-Давай и ти!Трансформирай се в мен.-каза, като завърна облика си.

Огледах добре сенсея, за да знам как изглежда.Притесних се.
'Хайде стегни се Темари!'-появи се едно гласче.
'Нямаш шанс!Защо въобще си тук!'-друг глас в мен се се надигна.
'За да стана силна и да покажа на всички които ме отбягвах, че не съм безполезна!'
'Спомни си как се упражняваше!'-нашепна ми другото гласче.
Спомен:
*-Хайде Темари!Пак!-нашепнах си и направих знака.
''ПУФ''.След като дима се разсея се погледнах.Пак нищо, но това не ме отчайваше, напротив това ме стимулираше да продължа.
Всеки ден ходех в гората близо до дома ми и се упражнявах.
-Мога!-казах и отново направих знаците.''ПУФ''.Погледнах надолу.Не!Това не бяха моите дрехи!Пипнах ги за да се уверя, не не бях а моите.Извадих малкото огледалце от чантата си и го сложих пред лицето си.
-Да!Справих се!-подскачах напред назад.*Край на спомена.
Въздъхнах.
'Да става каквото ще става!'-казах си на ум и направих знаците.

Макар и да се стараеше да не показва емоция, впечатлението му си личеше отдалеч.Определено резултатите бяха много добри.
-Остава ти само Каварими но джутсу!
След като го каза, на негово място бързо се появи дънер.След минута се завърна отнякъде.
-Ще успееш ли?-нетърпеливо каза.

-Сега ще разберем!-усмихнах се насила защото не можех да правя много добре Каварими  но Джутсу!Единствено то ми куцаше.
'Успокой се Теми'-нашепна ми ангелчето но щом има ангелче и дяволчо ще се пъкне от някъде със сигурност.
'Не я успокоявай с Хенге се справи незнайно с каква сила,но Каварими е саката тема за нея'-засмя се дявола ми.Това ме ядоса малко.Аз слушах дявола, което значеше че губя вяра в себе си, а не трябваше!
'Темари!Съзнанието си е твое!Стига да искаш можеш да го изриташ!'-посъветва ме ангелчето ми.Защо ли не се сетих по-рано?
'Сега се съсредоточи върху техниката и не мигли за нищо друго!'-след тези думи изчезна.
Послушах съвета му, затворих очи и се съсредоточих.
Започнах да се отпускам все едно си правех закуската.През прозореца се подаваше щастливото и усмихнато слънце.То огряваше напрегнатото ми на външен вид лице.Започнах да се сещам за това което пишеше в книгата.
'Какво ти става?Ти не си страхливка Темари!'-това ме извади от отпуснатото ми положение и мен накара да се напрегна да се напрегна до краен предел.

-Честито, генин на Киригакуре!
Подаде й банданата.

Усмихнах се до уши и поех банданата в ръце.Не отделях поглед от нея.
-Благодаря!-усмихнах се мило.
-Довиждане!-излязох доволна от стаята.