Академията

В академията ще научите първите три техники нужни за една нинджа!


Име: Bunshin no Jutsu
Рaнг: Е


Име: Henge no Jutsu
Ранг: Е


Име: Kawarimi no Jutsu
Ранг: Е

След като мечтата му започна да се сбъдва момчето тръгна към Академията.Това беше мястото където щеше да започне неговото приключение.Той почука на врата и леко я отвори.
-Ммм .. добър ден -каза момчето с усмивка.

Жената, стояща пред бюрото погледна към отварящата се врата и усмихнато кимна:
- Добър ден!

Момчето пристъпи навътре и затвори врата.
-Предполагам,че тук е мястото където ще стана генин .. е или поне ще се опитам - каза русокоското и се засмя.

Сенсея огледа момчето и се подсмихна. Отново обърна внимание на листата разпиляни по бюрото и след като ги събра в една идеална купчинка погледна русокосия:
- Щом искаш да се пробваш, добре. - жената с поглед покани Минато да седне на някой чин и след като той изпълни молбата й, тя стана от мястото си и го погледна - Първото ти изпитание ще бъде Bunshin no Jutsu. Амбицирано хлапе като теб би трябвало да има малко понятие за това, което изрекох, нали? - повдигна вежда и се отдръпна леко

Така момчето трябваше да направи Буншин но джуцу.
Тази техника ти позволяваше да направиш твой клонинг.
Момчето застана пред сенсея и зае позиция."Ммм Буншин .. така това беше клонинг точно е нека пробваме .. " помисли си той и пътво пое дълбоко дъх,след това направи съответните знаци и затвори очи."Дано не се оплескам много .. има няколко вариянта или да не направя клонинг или да не прилича на мен,а в най-лошия случай да не може да се държи на краката си ..но това не трябва да става трябва да се справя перфектно .. това е само началото,а колко още има,ако сега не успея значи съм за никъде .. "помисли си русокоското и стисна очи.
В съзнанието му изплува само неговия образ.Той концентрира цялата си чакра и остана съвсем спокоен.Почака малко и когато си мислеше че е готов ..
-Буншин но джуцо-каза Минато,но не така да го чуе цялата околност,а само той докато продължаваше да седи със затворени очи."Значи още няма да си отварям очите .. за да не се налага да припадна .. все пак ако се изложа на това просто джуцу .. не знам " .. мислеше си момчето и чакаше сенсея или да почне да се смее или да му каже,че е успял.

Учителката изгледа доволно, но строго към момчето. Макар и амбициран, той беше леко неуверен. Това не се хареса на сенсея и веднага се намръщи, но строгите са си строги.
Доколкото до клонинга на русокосия - беше идеален. Жената очакваше някоя кална локва да се появи пред нея, но всъщност беше доста по-добре.
- Отлично, момче! А сега се пробвай с Хенге но джуцу.

Сега следваше Хенге тази техника позволяваше да смениш облика си с на някой друг.
Минато добре огледа сенсея и леко се подсмихна .. "Хмм значи трябва да се трансформиран в жена .. предполагам,че пак ще съм си хубав .." помисли си Минато и продължи да оглежда жената той се опитваше да запамети в съзнанието си всяка извивка от тялото на сенсея.
" ММ така значи тук също има няколко варианта .. първия е да се справя добре .. другия е да се изложа напълно както и да изложа сенсея .. последния е туко виж да излезна по-хубав от нея ..надявам се да е първия .. " помисли си русокоското и продължи да я оглежда,след като се нагледа той отново пое дълбоко въздух и зае позиция.
Той направи знаците и затвори очи,но този път беше по-спокоен все пак притеснението нямаше да му помогне по никакъв начин.Той беше запечатал в съзнанието си идеално обика на сенсея.
"Ммм краката така .. косата ..очи добре добре .. да действам .. " помисли си той.Момчето отвори леко едното си око и за секунди огледа жената отново за да не е пропуснал нещо,след което отново затвори очите си и леко се засмя."Е мисля,че съм готов нали така дано само като отворя очите си .. да не посреща някоя бясня физиономия .. "помисли си Минато ..
-Хенге но джуцу .. -каза момчето съвсем спокойно надявайки се,че няма причина да не е спокоен ..

Пред очите на сенсея се разкри нещо като клонинг, но направен от друг човек. Жената се усмихна доволно и се замисли "Брей, това хлапе наистина е амбицирано!"
- Отлично, Намиказе. Справи се добре, но да те видим с Kawarimi no Jutsu.

Сакура минаваше по празния коридор на академията. Единствено се чуваха нейните стъпки и след всяка стъпка се нервираше все повече, сякаш я беше страх да влезе в стаята, където щеше да се проведе цялото й обучение. Все пак, момичето се стегна и уверено забърза крачките си. Накрая стигна до определената врата и смело почука, а след като чу гласа на сенсея "Влез!" тя послушно отвори вратата.
- Добър ден, искам да се запиша в Академията!

Момчето отвори очите си и видя,че сенсея е доволен от него.
Явно се справяше добре макар и с малко притеснение.Сега ред дойде на Каварими .. тази техника представляваше джуцу замяна.
Минато просто трябваше да се смени с дънер .. той се усмихна и пое дълбоко въздух."Така значи сега трябва да направя замяна .. мм дани не се изложа със всичко успях,ако на това се изложа не знам просто .. все тая трябва да се успокоя .. " помисли си русокоското и погледна се сенсея.Той отново зае позиция пое дълбоко въздух и направи съответните знаци .. като отново затвори очите си.
"Ммм дъб не лайно .. не и кофа за боклук,а дъб .. "мислеше си Минато и в съзнанието му изплува само облика на дъба.
Той концентрира цялата си чакра и стисна очи."Така спокойно .. не трябва да се притеснявам,ако не съм спокоен няма да успея .. спокойно .. " мислеше си момчето.
-Каварими но джуцу - каза русокосия и леко започна да отваря очите си ..

Сенсея отново метна поглед към вратата, която се отвори бързо. След секунди забеляза стройно момиче със странна коса, което също амбицирано като Минато искаше да се запише. Жената се подсмихна и я погледна:
- Отлично! Още един академик. Заповядай, момиче. Започни с Буншин, а аз междувременно ще погледна какво прави Минато! - сенсея хвърли поглед върху момчето.
Следващата й реакция бе странна. Тя ококори очи и забеляза, че момчето се справи и с последната си задача. Сенсея взе в ръка една бандана и я подаде на русокосия:
- Заслужи я, хлапе. А сега бягай, че да се разправям с тази девойка, но като гледам и за нея няма да отделя много! - след това се засмя и го огледа доволно

Момчето все бандана и се усмихна на сенсея.
-Мерси .. и не мъчете много девойката - каза русокоското и се засмя и си тръгна.

Момичето се усмихна на синеокия и след това погледна към сенсея:
- Bunshin no Jutsu? Да, знам. - тя се подсмихна и започна концентрацията си.
Не знаеше дали ще успее, отдавна не бе тренирала. Тя затвори очи, пое си въздух и представи себе си в главата си, сякаш тя е неутрален човек, който я гледа отстрани. Момичето концентрира чакрата си до степен, че да успее да отдели достатъчно за клонинг и лека-полека успяваше.
Изведнъж се разконцентрира и цялата й подготовка отиде на вятъра. Тя разклати рязко глава и отново кръстоса пръстите си. Отново започна да се представя. Не биваше да изпуска детайл, но друго беше важно - отделянето на чакра. Момичето отново започна да събира чакра и да я отделя. Нещата ставаха бавно, все пак това й се случваше за първи път от години! Но тя беше решена да успее. След като Сакура се почувства максимално готова, тя изказа думите:
- Bunshin no Jutsu! - а след това направи бързо нужните знаци за повече резултат.

Жената забеляза същата амбиция като при тази на Минато. Тя предположи, че няма да бъде от най-доволните, но ето че сбърка. Доволната й усмивка след успеха на момчето не се свали и продължаваше да си седи на лицето й, гледайки към розовокосата:
- Браво... Сакура! - тя погледна списъка с имената на записалите се и веднага изрече името й. - Ами сега ще се справиш ли с Хенге?

Момичето се усмихна. Явно не беше забравила тактиката си, което я накара да стои усмихната. Обаче, след последната реакция на сенсея, тя повдигна вежда и уверено отговори:
- Да се справя ли? Ще успея... предполагам! - зае позиция.
"Добре... Хенге представлява да се престориш на някой друг само по външен вид. Е, надявам се да успея!"
Сакура огледа сенсея пред нея. Опита се да запомни косата, очите, извивките на всяка част от тялото й, дори малките детайли. Запомни всяка извивка на косата й, облеклото й, дори стойката. Момичето беше наистина надъхана да успее. При следващото й движение, тя кръстоса пръсти, надявайки се да е правилния знак и затвори очи, представяйки си фигурата на учителката. Започна да концентрира чакрата си, стремейки се да не изпуска картината на сенсея й, която се бе запаметила в главата й. Минута след това, тя въздъхна дълбоко и изрече:
- Henge no Jutsu!
Сакура отвори едното си око колебливо, а след това другото и се огледа. Зачуди се дали е станало и след това погледна въпросително към сенсея.
- Е?

Жената огледа творението на Сакура. Огледа всяка една част - от главата до петите.
- Отлично, Сакура! Справи се идеално, а сега какво ще кажеш за Kawarimi?

Сакура просто кимна и реши да се зае с последната техника, която ако успее да я направи ще стане генин. Мисълта й да премине академията с един последен и успешен ход я нахъса може би най-много и отново зае позиция, замисляйки се:
" Джуцу замяна. Трябва да се заменя с нещо, преди да са ме наръгали с ножки. " - тя без да иска извъртя очи и леко се подхили, но след миг отново се концентрира.
" Дъб, дъб, дъб... по-скоро част от дъб. Дънер, бих казала. "
Това приличаше на Хенге но Джуцу, само че не се заменяш с облика на друг, а се заменяш с дънер и самия ти отиваш някъде другаде.
Момичето затвори очи и въздиша дълбоко. Представи си как опасността я дебнеше и всеки момент някой ще й скочи с кунаи в ръка. Това някак си я стресна и веднага концентрира чакрата си, предизвиквайки лека паника в гласа си:
- Kawarimi no Jutsu!

Сенсея се усмихна за пореден път, обърна се и взе бандана за Сакура. Обърна се към нея и й я връчи.
- Явно и ти имаш големи планове! Браво!

След доста лутане, Анко най-накрая намери сградата на Академията. Есштествено, беше се изгубила поне 2 пъти и макар, че беше малко стеснителна сред тукашните хора, те я баха упътили с усмивка. След толкова скитане, най-накрая беше намерила място, където я бяха приели с отворени обятия. Хокагето беше харесал нейната увереност и безстрашие, но беше поставил едно условие - да завърши нинджа академията. Анко го разбираше, все пак имаше цяло село да защитава, не можеше просто да се довери на едно момиче от неизвестно дело. И така, потънала в размисли, тя прекрачи прага на класната стая, в която я бяха пратили, и уверено каза:
Добър ден! Аз съм Митараши Анко и съм тук, за да премина Академията.
Беше забравила да почука, но изглежда я очакваха.

В Академията смело влезе момиче, което явно се беше нахъсала като останалите ученици. Сенсея се усмихна и отговори:
- Здравей, Анко. Радвам се, че си тук. Смелостта ти ми харесва и те предизвиквам да се поупражниш върху Bunshin no Jutsu и да ми покажеш какво можеш!

Анко кимна и отиде в ъгъла на стаята да се упражнява. "Буншин но джутсу, а?" - помисли си тя - "Лесна работа!". Беше виждала това джутсу милион пъти. Знаеше, че изисква малко чакра и е полезно в битка, тъй като се използва за заблуда на врага, но лесно се откриваше от по-опитни шинобита, особено ако имаха шаринган или бякуган. Часовете прекарани над книгите, когато беше оставала заключена в стаята си щяха да се окажат полезни. Истината беше, че тя беше пробвала това сама няколко пъти, но резултатът никога не и харесваше. Направи знаците, усети как чакрата започна да циркулира из цялото и тяло, представи си точно как изглежда и тихо и спокойно изрече "Буншин но джутсу" и изпусна цялото количество чакра, което беше насъбрала. До нея стоеше втора Анко, но тя се почувства някак уморена, явно беше концентрирала твърде много чакра, затова мислено си отбеляза да използва по-малко, когато се яви пред сенсея.
-Сенсей, готова съм! - каза тя уверено, след като отиде до него и повтори стъпките от преди малко и коригира малката си грешка.
–Буншин но джутсу! - каза тя и около нея се появи дим.

Сенсея се загледа в момичето, което беше наистина надъхано. Жената наблюдаваше детайлите, които правеше с пръстите си, дори наблюдаваше как диша. Тя забеляза концентрацията й и това я накара да се усмихне доволно.
- Е, Анко... мисля, че току-що създаде един приличен клонинг! - сенсея показа с поглед към копието на тъмнокосата и се усмихна още веднъж. - Нека ти покажа следващото джуцу, а то именно е Хенге. С него може да размениш облика си с някой друг. Ето!
Жената направи знаците бавно, а след това ги направи бързо, за да види Анко каква е разликата в самите детайли. След това тя представи облика на Анко вместо нейния.
- Е? Опитай.

Итачи застана пред академията и си помисли: "От тук се почва, а?". На лицето му не се изразяваше никаква емоция. Той влезе вътре и бавно започна да върви по коридора, не обръщайки внимание на нищо и никого покрай него. Почука на вратата в края на коридора, след което влезе. Пред него стоеше някаква жена. Итачи отиде мълчаливо до нея и я погледна.
- Искам да се запиша в академията.
В тъмните му очи не се четеше абсолютно нищо, даже искрица нямаше...

Жената погледна към чернокосото момче, което изразяваше... абсолютно нищо. Тя реши да си спести учудените физиономии, които ги правеше и отговори на момчето:
- Значи си дошъл на правилното място! Е, нека започнем с първата техника.
Сенсея започна да преплита пръстите си, оформяйки знаци, които й помагаха да направи джуцуто, а именно Буншин но Джуцу. След като ги показа няколко пъти на Итачи, реши да го направи по-бързо и след секунди до нея се появи точен клонинг на учителката.
- Това е Bunshin no Jutsu. Има способността да те клонира. Потренирай върху тази техника и когато си готов ми покажи какво можеш!