Поляните на гората

Поляните на гората бяха наистина обширни. Тревите бяха зелени като изумруд, тук-там имаше по някое дърво, което да прави шарена сянка и всичко беше прекрасно за пикник!

Кисаме вървеше тихо и предпазливо покрай дърветата на поляните, защото имаше голяма опасност да го на мерят на тези места, където едвам се намираше къде да се скриеш. Той внимаваше да не са заложили някой капан тези нинджи, които издирваше. Реши да поспре малко и да обмисли следващия си ход и свали Самехада на земята защото малко му натежаваше.

Изведнъж пред него изскочиха две нинджи.
-Катон:Гоукакю но джутсу!

Тъй като нинджите изскочиха изневиделица и нямаше време да бяга, а водата беше по-силна от огъня, Кисаме направи знаци с ръка, изду бузите си и насочи струя вода към огнената топка за да я изгаси. От сблъсъка с водата и огъня излизаше огромно количество пара, от която не се виждаше нищо. Кисаме реши, че това ще му помогне да се скрие и да измисли какво да прави.

-Намерих те!-извика единия и го нападна с тайджутсу техники.

Кисаме го погледна втрещено. Веднага след като тръгна противникът му към него, той извади меча си самехада и замахна за да го подсече. За пръв път Кисаме щеше а използва меча и нямаше да има голям опит с него, а и беше доста голям. Момчето обаче не знаеше за скритата способност на самехада, че може да поглъща чакра.

Мечът се докосна до рамото на противника.Той се свлече, а приток на енергия плъзна към дръжката на меча.Появиха се няколко престъпни, но обикновени нинджи.Обградиха тъмнокосия.

Кисаме вече нямаше накъде да бяга, трябваше да използва по-груба сила. За да увеличи и своята бройка и да бъде по-равностойно, той направи знаци с ръце и каза:
- Буншин но джутсу! - и излезе пушек. До него се появиха още 3 негови копия, които също притежаваха самехада, но те бяха дупликати и мечовете не бяха истински. Тогава клонингите тръгнаха към противниците на Кисаме за да ги атакуват. През това време момчето извади 3 куная и се прицели към врага. Докато те се биеха с клонингите му, той хвърли кунаите по тях, като се прицели към жизненоважни органи.

Кисаме беше успял да ги уцели.Изглежда се беше справил.Те паднаха на земята в безсъзнание.

// як съм :Д //

След като повали нинджите, които го бяха притиснали, момчето седна да си почине. Той вече беше превзел региона, но опасността още не беше свършила. Кисаме мислеше какво да направи с престъпниците, които беше победил и реши да ги заведе при мизукагето защото не знаеше дали му бяха дали разрешение да ги убива. Младежът нареди на клонингите се да ги вземат със себе си, а той щеше да огледа наоколо дали не се е скатал още някоя нинджа.

Нямаше никого наоколо.

След като претърси региона и установи, че няма никого, момчето се успокой и се отправи обратно към Кири с доказателствата със себе си.

Мей пристигна на поляните.

Минато беше решил,че днес ще е хубаво да се разходи и да отиде някъде на спокойствие.Този път момчето се озова на спокойните поляни,но изглежда не беше сам.В далечината седеше една стройна девойка с дълга кестенява коса.Минато реши,че няма да стане нищо,ако отиде при нея или поне се приближи.Русокоското се приближи,но не се залепи за нея а стоеше на разстояние около 3-4 метра и се правеше на приятно разсеян.

Тя видя младежът и му се усмихна широко.
-Здравей!

-" Не ми прилича на връждебно настроена .. " помисли си Минато и отвърна с усмивка.
-Здравей ..

-Какво те доведе насам в такава горещина?-попита тя с неслизаща усмивка

-Амм .. реших да се поразходя .. малко да си почина от тренировки.Ами вас госпожице .. какво ви води тук ? - попита синеокия с усмивка.

-Малко разтоварване.
Тя погледна напред и усети лекия бриз.

Минато някак си се почуства неудобно.
-Ъм .. извинявай не ти се представих .. Минато Намиказе - каза момчето отново с усмивка.

-Мей Теруми!-тя му подаде усмихнато ръка.

Минато стисна нежно ръката на момичето.Тя не изглежда връждебна ... и Минато се успокой.

-Хубав ден, не е ли?

-Да .. доста е приятен ..-отговори момчето като погледна дамата с усмивка.

-Какъв ти е чакра елемента?