Къщата на Мадара

Къщата му беше красива и уютна.Не особено голяма.Спалнята беше огромна.Холът му беше подреден и с кухненски бокс.В банята му имаше обширна душ-кабина.
Цветовете бяха бяло, червено и черно.
На входната му врата имаше приветстваща табелка.
Дворът му беше пълен с всякакви шиноби предмети.

Мадара беше буден отдавна.Тръгна към академията.

Мадара се прибра уморен.Погледна часовникът и той сочеше 2:35 през нощта.
-Как ми се спи!-измънка и се завлече едва-едва в банята.Пусна водата и си удари една хубава 20 минутна баня.Излезе, облече си един анцунг надолу и нищо повече.Легна на леглото и заспа.

Ино излезе от сградата на Казекагето отправяйки се към дома си. Беше уморена и както и се случваше често разсеяна. Изобщо не забелязваше, че върви в грешна посока. Щом стигна до "къщата си" извади ключа, но не можа да отключи. Реши, че баща и се е прибрал и е забравил ключа в ключалката. Леко се усмихна, звънна на вратата и зачака.

Мадара тъкмо си миеше лицето и зъбите.Той взе една кърпа, избърса се и я остави на мястото й.
Чу се звън.
''-Странно.''
Той забрави, че нагоре няма нищо.Отиде и отвори вратата.Пред него стоеше уморена руса девойка.
''-Я, момичето от академията!''-мина през ума му.
-Здраве да е!Какво те води насам по това време?-попита той хладно.

Ино повдигна вежди щом видя момчето от Академията. Отдръпна се крачка назад и се огледа наляво и надясно. Прокле се наум, за дето бе объркала улиците и се бе озовала съвсем другаде. Отново обърна лице към момчето и чак сега забеляза, че единственото, което носеше върху себе си бе един анцуг. Нагоре нямаше нищо. Мислено Ино се ухили точно като онези полудели фенки, но външно просто се сепна леко. Прочисти гърло и леко сви устни недоволна от грешката, която бе направила. Не че гледката не си заслужаваше, напротив, но никога не и се бе случвало да обърка дома си.
-Аз... Съжалявам. Обърках се. - промълви русокосата и скръсти ръце пред себе си. Никога не бе попадала в такава ситуация и нямаше и на представа какво да направи. Опитваше се да не зяпа тялото на момчето, но очевидно не и се отдаваше много.

Мадара повдигна леко вежда.
''-Какво интересно момиче...''-помисли си учуден.
-Заповядай, ако искаш.-той отвори широко вратата и се отдръпна.

Ино се загледа зад тялото на момчето към вътрешността на къщата.
-Ами не съм сигурна... Не искам да преча. И без друго стана недоразумение, от което ми иде да умра. - след като осъзна какво казва сложи ръце пред устата си като наум се проклинаше. Ино никога не признаваше грешките си, но сега... Да кажем просто, че ако продължаваше така щеше да и се наложи наистина да умре.

''-Мдам, наистина странна и интересна личност.''-заключи Мадара.
Девойката го заинтригува наистина и той леко изкриви уста в микроскопична усмивка.
-Няма проблем, влизай.Не е хубаво да останеш навън.Ще почва пясъчна буря след малко!
Мадара показа на Ино разбушувалото се време, което все още беше далеч, но летеше със сила напред към селото.

-О! - Ино се обърна назад виждайки задаващата се бурия все още далеч от селото. В момента всички хора се затваряха по домовете си защото в пясъчните бурии трудно можеше да се оцелее без защита. Блондинката отново се обърна и се усмихна топло.
-Ами благодаря тогава. Наистина ще се наложи... не ми се умира още. - при последните си думи се засмя леко и пристъпи вътре.

Мадара се подсмихна на думите й и затвори вратата след нея.
-Настанявай се удобно!-той изчезна някъде, оставяйки я в хола сама.След минутка се появи, но този път с тениска.
-Между другото аз съм Мадара...Учиха.-той направи лека пауза пред фамилията си и я погледна с края на окото си, опасявайки се, че ще реагира лошо.
-Таа, искаш ли кафе?-побърза да излезе от ситуация.

Ино кимна лекичко и когато момчето излезе от стаята се огледа. Имаше хубава къща. Блондинката седна на дивана изчаквайки момчето да се върне. Чувстваше се страшно неловко, въпреки че се опитваше да го прикрие. След миг момчето се върна и и се представи. Беше Учиха. Всички знаеха, кои са Учихите и доста хора имаха лошо мнение за тях. Ино обаче съвсем не бе плоскомислещо създание като въпросните и просто се усмихна.
-Ино Яманака. - представи се на свой ред.
-Не, благодаря. - отново се усмихна и се огледа.

-Сигурна ли си, че не искаш нещо за пиене?Нека ти създам някакви удобства.Какво ти се прави?
Мадара стоеше спокоен и без никакви емоции.Тоест беше един обичаен.

-Да, сигурна съм. И без друго се натрапвам... - отвърна Ино.
-Ами не знам. Какво предлагаш? - засмя се чакайки отговор.

-Не се натрапваш.-отвърна монотонно, а от следващото й изречение се сепна.
-Какво, аз да предложа?-учуди се Мадара и наклони глава настрани.
-Единственото, което мога да измисля е филм или да се разпитваме един друг.-той надигна рамене.
''-Глупак си, Мадара!По-тъпи предложения не ти дойдоха на плиткия ум, нали?!?''-упрекна се наум.

-Ами, да и аз си помислих за същото. Ти си шефа тук, ти избираш. - шеговито му каза и се усмихна. Беше и приятно в компанията му, въпреки че си личеше колко странно се чувстват и двамата.

-Първо дамите са на ход!-усмихна се леко.
Двамата седнаха на канапето и се загледаха.

-Вие мъжете сте джентълмени само когато ви изнася. - отново се засмя момичето и двамата седнаха леко обърнати един към друг.
-Ами... може да съчетаем двете неща. - предложи.

-Може.Кой филм искаш?-попита той, чакайки отговор.
Бурята вече беше почнала и свистеше.Не даваше признаци да приключи скоро.

-Ами не знам. Този път избери ти. - сви рамене момичето и сложи лакти на коленете си подпирайки главата си с длани. Отново загледа Мадара, но когато бе с гръб към нея. С или без тениска гледката си заслужаваше. Сведе поглед когато той се обърна.

-Ще бъде някакъв случаен.
Той хвана първия диск, който видя и го пусна.Започна някакъв филм.Мадара погледна Ино.
-Имам саке, ако желаете, милейди!-той направи жест с ръка като прислужник и се поклони.

-Едва ли е добра идея да се напия когато съм сама в къщата на момче. - смигна му и го погледна в очите. Имаше прекрасни очи. Толкова тъмни и дълбоки, че загледаше ли се човек не му се искаше да откъсне поглед от тях.
-Но иначе обичам саке, въпреки че съм непълнолетна и е малко незаконно. - засмя се откъсвайки поглед от неговия и насочвайки сините си очи към телевизора.

Мадара усети как звучеше поканата му в първия момент и се засмя.
-Спокойно, не съм такъв човек.Поне не и на трезва глава.-каза й и изкара едно шише с отлежало и люто саке.Нареди две чашки и ги напълни догоре.
''-Само да се владея, че още ми държи влага от последните ми глупости.Не трябва да се излагам пред красивата девойка.''
Мадара беше впечатлен не само от характера й, но и от хубостта на Ино.
Той се настани до нея и се усмихна мило.

Ино се засмя. Не се чуди много и отпи малка глътка от сакето, което приятно затопли гърлото и.
-Ако ме напиеш и се възползваш от мен осъзнаваш, че ще трябва да те убия нали? - засмя се момичето придавайки си сериозно изражение.

Мадара изпи половината чашка на екс.
-Ако се напия има само два варианта.Или ще се омъртвя на място и ще се събудя като изтрезнея, или ще направя едни глупости, които определено не бих желал да знаеш.Предпочитам първото предположение.
Мадара се засмя.За първи път си говореше така свободно и спокойно с някой от това село.