Портите на Нагаши

Градът криеше своята мистерия. Не винаги можеш да минеш през портите. Странното на този град бе, че никога не е било студено или горещо. Винаги е духал лек хладен бриз, който разтърсваше топлата атмосфера.
Портите бяха огромни, поне 50 метрови. Бяха украсени с красиви орнаменти, а най-горе пишеше с йероглифи 流し (Нагаши).
Мистерията нa града бе, че той криеше красотата си само нощем. Небето бе в разнообразни цветове. Звездите блещукаха ярко, а северното сияние сякаш украсяваше небето най-хубаво в Нагаши.

Пътя към този нов град беше наистина дълъг, но Сакура сякаш не отрази часовете вървене. Тя през цялото време се усмихваше, приказваше си с Минато и се смееше. Дори това продължаваше и сега, но щом видя, че в околността на Нагаши небето беше по-странно (в добрия смисъл) тя онемя.
- Леле.

Минато също се стъписа като видя колко е красиво небето.Той не можеше да повярва колко е красиво,но те бяха дошли да се разходят не да висят пред портите.Минато свали поглед от небето и погледна Сакура.
-Е .. ако искаш да продължаваме .. -каза той и се засмя.

Сакура и Минато вече бяха стигнали до портите,а ставаше все по-тъмно.
-Страх ли те е от тъмното или не .. -попита я Минато и дръпна леко към себе си.

Сакура се огледа в далечината. Дори не беше сигурна дали имаше далечина или това беше края. Тя чу някакъв звук и веднага настръхна. Погледна към Минато с лека усмивка и му каза:
- Малко.

Минато леко се засмя .. почуди се какво да направи за да се почуства по комфортно Сакура.Той пусна ръката й и застана пред нея като леко приклекна.Обърна главата си към нея с усмивка.
-Айде .. бъзло качвай се на конче ..

Сакура се почуди от това, което направи Минато. Тя се засмя и се качи на гърба му без проблем.
- Не съм бъзла... просто... тихичко се страхувам!

Сакура беше вече на гърба му и момчето се изправи и потегли.
-Сладка си просто .. -каза той докато гледаше напред.

След тренировките който бе направил момчето бе решило да се отбие до близкия космополитен град и да види как е обстановката тук.Не искаше да се обременява от това което предлагаха селото му. Пътят бе сравнително малко и това бе причината той да дойде до тук.
Момчето крачеше по пътя с нормална крачка и се оглеждаше на около, имаше доста хора но повечето сякаш бяха поне със десет години повече от него.Не че бе проблем но просто правеше впечатление макар и да не искаше.Бе махнал банданата си както и кобурът със кунайте за тази цел но.

Хана искаше да види и други местности, а градът Нагаши беше най-подходящ. Имаше доста магазини и сергии. За да не стане някакъв конфликт Хана си бе махнала банданата. Хана виждаше деца с техните родители, което я натажаваше доста. Започнаха да падат сълзички от лицето и, когато забеляза едно белокосо момче да се оглежда наоколо. Помисли си, че и то може би като нея е дошло да разгледа. Тя се доближи до него и направи усмивка като искаше по този начин да го поздрави.