Тренировъчната площадка

Тренировъчната площадка на Кири беше удобно място за тренировки за сила, бързина, ловкост и други физически способности!

1) За научаване на техника, трябва да се напишат определен брой редове, в зависимост от рангът на техниката.

►D/Д: най-малко 15 реда;
►С/Ц: най-малко 20 реда;
►B/Б: най-малко 25 реда;
►S/C: най-малко 30 реда;
►А/А: най-малко 35 реда.

P.S. Тази статистика я има и тук!

2) Ако се напишат по-малко редове от казания, тренировката не е изпълнена и трябва да се пише наново.

3) Ако сте написали нещо като разгрявка преди тренировката, се добавят определен брой точки Опит.

Тренировка за бързина.

Мей стоеше на един клон.Скочи от него и се огледа наоколо.
-Такам...от какво ли да почна?-зададе си въпрос и се замисли.-По време на мисията си бях много бавна и ми отне часове да открия кучето, което означава, че съм тялото ми функционира бавно.От друга страна трябва да умея да се бия както ръкопашно, така и чрез нинджутсу.Засега съм еднакво зле и в трите...Да започваме!Първо ще стана по-бърза и по внимателна!
Теруми носеше в себе си хронометър, с който да отчита времето за тренировката си.Закачи го на един близък клон.Зае позиция.Присви единия си крак и облегна дланта си на коляно.Положи пръст на копчето, но без да го натиска.
-Колко метра да са?Хмм...Нека да са две обиколки, всяка по 200 метра, наведнъж!
Девойката си пое дълбоко въздух и го издиша.Три, две, едно...Хронометърът започна да отчита, а момичето бягаше напред с всички сили, които намираше в краката си.Тичаше колкото може.Мина 10, 20, 30, 40, 50 метра...Дишането й започна да се затруднява.
''-Какво?Още не съм минала половината, а вече се задъхах!Няма да стане така!''
Момичето се намръщи и се опита да бяга още по-бързо.Сърцето й туптеше ли, туптеше, досущ на птица песнопойка.
''-Хайде!Хайде!''
Мей измина една обиколка.Продължи за втората, без дори да се забави със стотна.
''-Ще падна!''-си мислеше момичето, докато летеше като вятъра напред.Устните й пребледняха, а лицето й сивееше.Имаше чувството, че ще се сгромоли в несвяст на земята всеки момент.Но ето, че измина разстоянието.Хвана хронометърът и го погледна с очакване, но физиономията й помръкна веднага.
-Какво?Половин минута и някакви стотни?Само за около 400 метра?Ти се шегуваш?Каква нинджа съм аз?Най-вероятно най-бавната!Няма да я бъде тая!
Мей взе хронометърът и зае нисък старт.Остави го в тревата отстрани до себе си и натисна копчето му.Изхвърча напред, мислейки само за победа този път.Тичаше със сетни сили.Не си отваряше устата и се опитваше да диша само през носа си, защото иначе я болеше областта около корема.Не откъсваше поглед от далечината.Краката й бяха започнали да омекват, но тя си даваше воля.Опитваше се да бъде по-бързо и по-бързо от всеки предходен момент.И ето, че финишира.
-29 секунди и 25 стотни...Сериозно?Сериозно?!?
И така момичето повтори отново обиколката, потрети за пореден път...
-Това ще е петата!-каза си тя решена, че ще успее да финишира малко по-рано.
-Моля те, искам само 3 секунди по-рано!Нека не са 30 или 29 отново, поне 27 да са!-молеше се тя.
Зае позиция и отново бягаше.Нямаше сила, волята й я водеше.Ето го финала ииии....
-22 секунди?ДА!ТОЧНО ЗА ТОВА ГОВОРЕХМЕ!-Тя подскочи от радост.Този подскок й даде нова идея.
-Мисля, че знам каква ще е следващата ми тренировка...
Мей се подсмихна и погледна нагоре към клоните на дърветата.
-Нека видим за колко секунди ще прескоча 10 клона и ще успея да пробягам 300 метра!
Зеленооката веднага се озова на един.Започна да брои клоните.Когато стигна десетия, тя скочи на земята и се зае да бяга.Умората й като че ли от раз беше преминала.Тя бягаше по-уверена от преди.
-30 секунди!-искрена усмивка се появи на лицето на момичето.
-Изглежда ще се наложи да се науча да съм по-бърза с клоните, хъх...
Мей беше отново върху клон и започна да се мести от един на друг бързо.Краката я боляха от напрежението, но тя игнорираше факта.
10 клона за 13-14 секунди.Може би се бавеше много, когато приклякаше.Повтори всичко.10 клона за 11 секунди.
-Предполагам, че това е добре!Време е за малко почивка!
Тя седна на земята и се облегна на едното дърво на сянка.Отвори шишето вода, което беше оставила там още в началото на тренировката си, и отпи от него.
-Ще продължа след пет минути!

Бързина: +84

ТРЕНИРОВКА ЗА СИЛА

Кисаме вече бе готов за първата си тренировка. Докато вървеше към площадка, той си подсвиркваше весело. Тук беше мястото където, момчето можеше да тренира на спокойствие. На идване дотук той си бе взел и тежести, които щеше да използва по - късно. Сега той трябваше да си намери удобно място където за започне. Тъй като площадката беше огромна и се разпростираше доста надалеч младежът имаше голям избор. Намери си хубаво място, което бе идеално за една нинджа да потренира своите умения.
Поогледа се наоколо за да види дали някой не беше покрай него, но се оказа сам. Тъкмо така той нямаше да се разсейва и щеше да се концентрира повече.
За начало Кисаме започна с една лека загрявка. Момчето бавно сложи чантата си на земята, която бе закупил от магазина за аксесоари. Чернокоското започна да загравя всички части на тялото си с въртеливи и разтегливи движения, като внимаваше да не се разтегне прекалено. На тази възраст беше нормално да се контузи. Когато загря и своит лакти той вече бе готов да започне. Като за начало момчето си бе наумило да направи серий от лицеви опори. Това бяха идеалните упражнения, които натоварваха една от най-важните мускули. Кисаме се разтърси и падна на земята за 40.
- Лесна работа! - мислеше си той, тъй като смяташе, че всеки един човек можеше да направи. Но не беше така. Не всеки човек би могъл да направи 40 лицеви опори от рас. Този път Кисаме се надцени. За съжаление надувкото не успя да направи нужните изтласквания и на 36-тата падна на земята. Това естествено не му даде повод да се откаже. След това той се подпря на коленете си и зачака да мине 1 минута. Това време бе достатъчно за да отпочине и да продължи. През тази една минута чернокоското се загледа към облаците и се бе замислил. Дори забрави за тренировката си. Стоеше като препариран и не мърдаше. Добре че беше силния вятър, който задуха толкова силно, че замалко да развърже банданата от челото на младежа. Изведнъж момчето сякаш се стресна и се огледа наоколо за около 2-3 секунди.
- Лелее! Много съм заблян - ядоса се той и легна пак на земята за да продължи със серийте.
Втората серия си постави за цел да направи 30 тласъка.
- Този път би трбвало да успея. - намръщи се той. Кисаме много мразеше да не прави нещата с точност и да ги оставя недовършени. Този път с мъки и усилия, успя. Направи 30 без да се оплаква. Оставаше още една, която щеше да бъде най - трудната. Момчето не можеше да повярва, как можеше да бъде в толкова лоша форма. Този път реши да направи 25 като за последна серия и тъй като бе изморен. Мукулите на ръцете и гърдите започнаха да се стягат, но това не беше най-важното. Важно беше, че от тази тренировка силата на момчето нарастваше. Все пак в битки няма как да изумиш противника си с орелефено тяло (хД), а с умения.
Дойде ред и на последната серия. Тъмнокоското подложи ръце на земята и отново започна да присвива лакти и да се избутва нагоре. Сега оставаше единство да направи 25 тласъка нагоре. Ръцете му вече се бяха стегнали и вените му изпъкваха. Когато стигна до 23-тата му идеше да се откаже:
- Хайде! Само още две! - подтикваше се момчето и с доста мъки успя. След това Кисаме се изправи бавно, като въздъхна дълбоко. Ръцете му леко трепереха от пренатоварване. Това мъ бе първата тренировка от 5 години насам.
- Поотпуснал съм се. - подсмихна се той.
- Явно тежестите ще почакат, а сега да ида да си взема един хубав душ, да хапна нещо и да легна да поспя. Младежът грабна раничката си и се запъти към изхода на тренировъчната площадка.

+70 сила

Тренировка за сила.

След като си отпочина, Мей прецени, че трябва упражни силата си.Огледа се и видя един висок дънер, подходящ за тренировката й.Тя застана пред него.
-Първо е ритникът!-определи девойката и вдигна единия си крак високо.Засили го и срита странично дървото.
-Ох!-почти изпищя тя.-Какво е това моето тяло?По-крехка съм и от седем годишно дете!
Мей отново повтори движението, след което го потрети, само че с другия крак.Започна редува ляв с десен.С всеки изминал, болката нарастваше ли нарастваше.Болеше я и може би ритниците й не бяха особено силни, но поне от скорост докарваше някакъв хубав резултат, дължащ се на тичането от по-рано.
-Не ми стига да съм бърза в това!Трябва да мога и да нанеса някаква щета, иначе най-много да погъделичкам врага по този начин!
Тя сбръчка лицето си и спря за малко.Отстъпи назад пет крачки.Изведнъж се засили напред и срита силно.Болката като че ли беше по-малка, а силата с която удари се беше покачила малко.Малко от кората на дънера се обели и падна.
-Така е по-добре!
''-Но стига толкова напрежение в краката.Ръцете ми се по-слаби и от тях.''-мислеше си зеленооката.
Тя зае позиция, а косите й леко се развяха от бриза.Мей удари едно круше.
-Това боли още повече, по дяволите!-извика тя, а гласът й остана като ехо навред.
Започна силно да забива юмруци и от време на време да подава и по някой крак.Така минаха повече от двадесет минути, но тя не се уморяваше, напротив, даже се разтоварваше.Ляво, дясно, отгоре, настрани.Ръцете й станаха в кръв, а на дървената повърхност се появиха няколко дупки, от които едни по-големи, други по-малки.
''-Да преминем към нещо по-сложно!''-заяви ведро наум дългокоска и наблюдаваше задоволено резултатите напред.Ръцете й все още кървяха, но тя не им обърна внимание, дори вече не усещаше нещо такова.
''-Трябва ми друг човек за тенировката...Някой с моите умения...А именно клонинг!''-беше следващата й мисъл.
Теруми направи знак.
-Буншин но джутсу!
Пред нея се появи нейно изпипано копие.
-Ще се бием ли вече?-попита самоуверено клонингът.
-А ти какво чакаш все още?-повдигна вежда и се засмя оригиналът.
Клонингът нападна с юмрук, а Мей го блокира с ръка.Хвана китката на фалшификатът и я изви, след което се опита да ритне, но копието се наведе и я хвана за крака, поваляйки я.Отдръпна се рязко, защото се познаваше и знаеше какво ще стори оригиналът, все пак са един и същ човек.Теруми изникна внезапно зад клонинга и го изненада в гръб, събаряйки го на земята.
-Това беше нещо ново!-каза Мей доволно.
Направи още два клонинга.
-Нападнете ме от двете ми страни.
Те кимнаха и се засилиха към нея.Тя скочи във въздуха и се превъртя красиво, след което се приземи леко.Опита се да спъне някого, обаче не успя, защото единия фалшификат я прихвана за глезена, а другия заключи лактите й с пръсти.
-Хах...-засмя се оригиналът и на негово място се появи дим.
-Не можете да различите една от вас.-Мей се появи изневиделица и застана в средата им.Подскочи съвсем леко и с един ритник и двата клонинга изчезнаха.
''-Това не е всичко!''-помисли си тя и се обърна рязко.Зад нея беше застанал още един клонинг.Тя го нападна, а той се опитваше да блокира.
Момичето нанасяше удар след удар, а клонингът успяваше да избегне всеки с лекота, докато тя не го изненада с двойно комбо.От него остана само дим.
-Още един!
Тя направи последен клонинг за тази тренировка.Той я гледаше спокойно.Сега тя щеше да блокира.
Той атакува яростно, а тя се пазеше.Продължиха боя около 6 минути.
-Стига толкова от това!-тя направи знак и ''Мей'' изчезна.
Часът сигурно беше около три през деня.
''-Ще тренирам докато не стане мрак.''-реши тя и си взе отново пет минути почивка, подготвяйки план за следващата й стъпка.

Тренировка за чакра молд - ниво първо

Мей седна на полянката и кръстоса краката си.Загледа се в слънцето, а после отправи поглед към огромното езеро, не, язовир, насреща й.
-Има какво да се желае още от мен относно физическата ми сила.Но най-важното за едно шиноби е нинджутсу.А аз дори все още нямам хубав контрол над чакрата.Та клонингите ми изчезват за около 5 минути!Това е слабо.
Девойката разсъждаваше на глас и си правеше изводи.
-Време е да си оправя контрола и да науча катерене.-решително заяви тя.
Момичето си пое въздух и направи основен знак.Отправи поглед към облаците, които се опитваха да закрият слънцето.
Представи си, че те са нейната чакра, а слънцето е тялото й.Представи си как чакрата й се опитва да изпълни тялото й качествено, но нещо я възпира.
Затвори очи и се отпусна, събирайки чакра.
В ума и в този момент се намираше рисунка на скелет.Имаше нещо като кръвоносна система, но в синьо.Това се водеше чакра системата.
Започна да има усещането, че нещо извира от всяка нейна клетка, всяка пора.Нещото я обгради от всички страни и я изпълваше с енергия.Вече не беше толкова уморена и усещаше приятно чувство, което циркулираше в нея.
Когато отвори очите си, тя прецени, че това засега е достатъчно.
-Да започваме сега със сериозното!

Сила: +94
Чакра молд: Усвоен!

Тренировка за чакра молд - ниво второ - ходене по дърветата

Мей си избра най-високото и опасно дърво.Застана под него, застивайки от величието му.
-Онова, което тренирах досега ще е песен в сравнение с тази ''лека'' задачка.
Момичето се засмя и реши, че е време.Съсредоточи се и започна да събира чакра в краката си.Пусна ръце от знака и тръгна напред неуверено.Стъпи с крак на кората на дървото плахо и се опита да надигне тежестта на тялото си, задържайки се на него, но за нещастие не успя.
''-Явно правя нещо неправилно с потока..''-помисли си тя.
Тя пристъпи назад и се опита да събере чакрата в краката си по малко по-различен и ''внимателен'' някак си начин.
''-Хайде...''-молеше се тя на чакрата в ходилата си.
''-Сега''-заповяда си сама и се затича напред.Качи се на дървото и се затича нагоре, но по едно време й се наложи да слезе долу, защото усети, че няма да може по-високо.Скочи на земята плавно и реши да повтори това няколко пъти.И ето, че дойде решаващия опит, а именно десети или повече на брой.
Мей се качи по-високо и замръзна на място със затворени очи.След няколко секунди си позволи да погледне и видя, че я делят няколко крачки от върха.Тя ги взе наведнъж и вече се намираше на най-високата точка.
-Не беше толкова зле, колкото си мислех в началото!-каза си момичето.

Тренировка за чакра молд - ниво трето - ходене по водата

''-Дали да не се захвана вече с някое Д или Ц-ранк джутсу?''-размишляваше зеленооката.''-Най-правилно ще е да се науча и по вода да ходя, все пак живея в страна с прекалено много водни ресурси, а и елементът ми е Суйтон...''
Девойката застана пред водата на язовира неуверено.Огледа го и потърси по-плитко място, но-такова нямаше.Най-безопасното беше дълбоко поне два метра.
''-Такава дълбочина...''-ужаси се тя, но все пак външно запазваше някак самообладание.
Тя се помоли два пъти.Събра чакра в краката си, но този път двойна доза от предишната.Пристъпи само с един крак напред, но той тръгна да потъва.
Върна го веднага назад.
''-Трябва да се концентрирам!''
Започна да събира чакрата си само в определени точки на краката, след което я отпусна.Реши да се пробва и рязко скочи върху водата.
За нейна най-голяма изненада и огромно учудване не падна, а напротив, задържа се и дори водите бяха останали тихи.
-Това е невъзможно!-извика Мей.
Започна да подскача от крак на крак.Един или два пъти хлътна до коляно, но не и повече.Затича се напред, но само се намокри с пръски, нищо повече.
-Единствената тренировка, която ми се отдаде днес!-заяви доволно.
''-Време е за истинско джутсу!''

Усвоени чакра молдове!

Kirigakure no Jutsu - овладяване на D/Д ранк джутсу.

Мей вече се намираше на тренировъчната площадка.Тя се чудеше кое да е нейното първо Суйтон джутсу.Искаше да научи нещо, което нанася щети, но й беше нужно и нещо, което да я скрива от противника.
''-Първото ми джутсу трябва да е D-ранк.Бойните от този критерий не са хубави и мощни, затова първо ще науча как да създавам мъгла.Kirigakure no Jutsu ще е днес!''-размишляваше, докато наблюдаваше езерото пред нея.
Тя извади едно чакра листче, което беше взела със себе си.
-Сега...прокарвам чакра.
Тя прокара малко от Суйтон чакрата си през него.То започна да попива влага, докато не се подви и не прокапа.
-Добре!-зарадва се тя и го пусна.
Мей скочи върху водата.Знаеше, че за учащи и начинаещи е нужен голям воден ресурс за изпълнението на подобно джутсу.Направи знак и започна да концентрира чакра.Лека полека я изпращаше във водата около нея и в натежалия въздух, който миришеше на дъжд.
''-Условията са идеални, само трябва да успея да овладея Суйтон техниката си.Не знам кога ще ми падне по-хубава възможност от тази, която природата ми предостави днес.''-мислеше си междувременно Мей.
Тя вдигна едната си ръка високо във въздуха, а другата я остави в основен знак, който представляваше само два пръста изправени нагоре, а другите свити и прилепени към дланта.
-Suiton:Kirigakure no jutsu!-извика силно тя.
Дъждовния въздух започна да се превръща в мъгла, а водата почна да отделя изпарения, които се примесваха, но това не трая дълго.Всичко изчезна.
''-Мъченията почват отново!''-помисли си зеленооката и се нацупи малко.
-Suiton:Kirigakure no jutsu!-отново каза, правейки позата за джутсуто.
Този път имаше малко по-голям успех.Мъглата беше малко по-плътна и се задържа повече от 20 секунди, но все пак имаше големи пролуки наоколо.Тя повтори още един или два пъти, но все стоеше така прозрачно и видимо.
''-Сега ще видим!''
-Буншин но джутсу!-пред нея се появи клонинг, който застана на разстояние.
-Суйтон но джутсу!-извика момичето за пореден път.Започна да обикаля около клонингът и го удари силно в гръб.
-Прекрати!-каза тя и всичко изчезна.
''-Вижда се като в облак и всичко е бяло, поне според погледа на клонинга, който получих, като прекратих.Ако всеки път се получава по този начин, значи поне малко съм успяла да го направя!''-размишляваше тя.
Мей си тръгна доволна от тренировъчната площадка.

Усвояване на техника, успешно!
Честита първа техника.

Suirō no Jutsu - овладяване на C/Ц ранк джутсу

Мей отново стоеше на любимото си място за тренировка.Тя забеляза една скала над водата и скочи върху нея.Седна отгоре й и се загледа във водната повърхност.
-Трябва ми нещо силно.Нещо, с което да мога да се бия добре.Колебая се между две техники.Suirō no Jutsu и Mizuame Nabara.Хмм...По-добра идея е воден затвор.Вярно е, че е много по-трудно и ще ми отнеме време за да я науча, но пък си заслужава!Хайде, хайде, ти можеш, Мей!
Тя си наплиска лицето и застана в средата на езерото.Направи три клонинга, които се наредиха във войнишки строй.
''-Хайде, ти можеш!''-заповяда си тя.
-Имам 10 движения с ръце.Изпълня ли ги, извиквам джутсуто.Трябва да си държа ръката във водната топка, а жертвата ще се парализира, докато не се удави.Измъкна ли ръката или мръдна ли грешно, всичко се разваля.
Тя си пое въздух и започна да прави знаците.Змия, Овен, Кон, Заек, Овен, Кон, Заек, знак наподобяващ Змия, Вол и накрая плесна с ръце.Изпъна една ръка напред и извика:
-Суйтон:Суйро но Джутсу!
Наоколо започна да се образува вода, въздухът се кондензираше и натежа.Заформи се нещо като сфера около един от клонингите, но внезапно се разпадна.
''-Може би ще ми е по-лесно с по-тежък въздух!''
-Киригакуре но Джутсу!
Всичко стана в непрогледна мъгла.Само Мей успяваше да вижда, но като през леко изпотено стъкло.
''-Сега би трябвало да успея.''
Направи всеки знак поотделно.
-Суйтон:Суйро но Джутсу!
Мъглата започна да се събира в кълбо като изтеглена.Един от клонингите изтръпна водата на езерото се надигна и разтегли около него, карайки го да се сгъне на ''кравай'' надигна се и стана перфектна водна сфера.
Копието започна да се задушава, докато не изчезна.
''-Добре е!Още два пъти и това ще ми е лимитът за днес!''
Тя извика другите два клонинга.
-Суйтон:Суйро но Джутсу!
Този път се опита без мъглата.Резултатът не беше от най-добрите, но биваше.Пробва последен път.От някои места на кълбото водата падаше по малко, но все пак успя да се задържи около минута-две така, което беше напълно достатъчно, поне според Мей.

Усвоена техника! (:

Тренировка за ловкост.

Днес Мей беше решила да тренира тялото си.Тя отиде на любимото си и обичайно място.Извади кунаите и шурикените, които си беше взела по-рано.Нареди ги на едно дънерче точно до нея.Огледа старите мишени, които бяха загубили цвета си.По тях имаше множество дупки и одрасквания от стари оръжия.Мей ги огледа.Бяха три на брой.Чудесно!Не й трябваха повече засега.
Взе 3 куная и 3 шурикена в двете си ръце.Подготви се.Зае стойка и нагласи ръцете си във въздуха.Пое си дълбоко въздух.Хвърли ги.Беше по-зле от очакваното.Половината дори не стигнаха мишената, а другите се бяха забили или някъде в крайщата, или бяха заминали на далечно пътешествие отвъд тяхната граница.Теруми сложи ръце пред лицето си.Стресна се за миг, но после си върна самообладанието.
-Добре...Случват се подобни неща...Нали?
Тя чевръсто събра всичко.Върна се и застана на позиция.
-За всеки случай!-каза си тя и направи знак.
-Буншин но джутсу!
Пред нея се появи клонинг. Той застана на разстояние.
-Мхх...Давай, всяка нинджа трябва да умее да хвърля кунаи поне от малко.
Тя вдигна този път само една ръка.В нея се намираше един кунай.Тя внимателно нагласи ръката си.Загледа се точно в центъра на мишената.
''-Сега!''-помисли си тя и хвърли плавно оръжието.То полетя и се заби близко до средата.
-Добре!-усмихна се тя и плесна с ръце.-Пак!
Клонингът побърза да го донесе.Момичето Взе три шурикена.Този път сгъна китката по по-различен начин.Отново се концентрира.Преглътна тежко.
''-Все едно е голяма философия!Хайде, хайде, можеш, Теруми, нинджа си в крайна сметка!''-пое си въздух.Притвори леко очи, сякаш да измери разстоянието.Хвърли ги.За нейно най-голямо учудване, беше успяла да ги нареди в точна и права линия.
-Не може да бъде!-учуди се сама.
-Отново!
Момичето повтори всичко няколко пъти.Когато прецени, че е време за по-трудно, тя взе отново по три във всяка ръка, също като първия път.
-Този път ще успея!
Тя се отдалечи малко, за да й бъде още по-сложно.Сякаш преди това мисията не изглеждаше и без това невъзможна.
''-Знам, че съм провал за нинджа, но тук трябва да успея!''
Тя ги хвърли.Не успя.Ядоса се и отново пробва.Този път имаше успех.Всичко беше перфектно.Мей се усмихна доволна.Направи още два клонинга.Застана с единия и започнаха да хвърлят кунаи и шурикени, а другите два ги връщаха.След 40 минути тренировка, тя беше усетила някакво подобрение.Беше станала малко по-ловка.Е, това не беше достатъчно, за да е добро шиноби, но като за начало, на нея й се струваше много добре.

Ловкост: +64

Усвояване на техника - Suiton: Mizurappa //Ранк: С/Ц

Днес беше втория ден в който Кисаме щеше да потренира своите умения и качества на тренировъчната площадка. Той от доста време не бе посещавал това място поради срещата си с Мей. Той се надяваше тя да е тук за да потренират заедно, но изглежда си беше тръгнала защото момчето се успа. Колкото и да го мързеше и да не му се тренираше, той трябваше да дойде за да научи някоя техника, която щеше да му бъде от полза в битките. С него си носеше и чисто новите оръжия, които току що бе купил от магазина. Момчето свали набързо раницата от гърба си и я хвърли на земята, сякаш беше някакъв парцал. След това започна да разгрява лактите, китките си, краката си.. всяка една част от тялото си за да влезне във форма. Макар и толкова да го мързеше, той все пак прояви някакво желание за тренировка. А техниката, която предстоеше да научи беше ранк ,,Ц'' и представляваше издишване на вода през устата си. Звучеше някак лесно на Кисаме, но никак не беше така.
Когато загря той се разтърси хубаво.
- Добре сега е време за техниката.
След което доближи ръцете си, правейки знаците и каза.
- Суйтон: Мизураппа.
Изведнъж нещо в Кисаме започна да се надига, сякаш му се повръщаше. Корема му започваше да се издува, бузите също. Той беше някак уплашен от това което се случваше, но нямаше нужда да се притеснява. Това беше едно просто джутсу. След малко, тъмнокоското изплю една тънка и дълга струя от устата си. За жалост тя не траеше дълго и след около 3-4 секунди изчезна. Момчето се нуждаеше от по-голяма енергия за да усвои успешно джутсуто.
А тъй като в момента толкова го мързеше той изпозлваше около 1/8 от силите си. След провала на първия му опит, той седна на земята и затвори очи. Искаше му се доста да научи техниката, но беше твърде неадекватен.
- Дали няколко обиколки ще ми дойдат добре? - запита се той. Реши да потича малко за да влезе във форма.
Докато тичаше той си мислеше:
- И все пак първия ми опит не беше толкова зле. - вярно, че още от първият път, чернокоското успя да направи нещо и не биваше да се отказва заради това.
Кисаме направи 5 обиколки около площадката и се върна на същото място. Сега вече се чувстваше в по-добро състояние и беше готов.
- Суйтон: Мизураппа! - извика момчето. В очите му се четеше решителност. Той бързо сложи пръсти то устните си и отново изплю огромна водна струя. Този път тя беше в по-големи количества и траеше по-дълго отколкото предишния път. Кисаме мигновено я насочи към едно от дърветата. Удряйки се тя се разклони в 2 посоки, а кората на дървото започваше да се рони. Минаха се така няколко секунди и момчето реши да спре и да си поеме дъх. Беше сигурен, че е научил техниката. Запъхтян и зарадван той погледна към дървото, което бе неговата мишена и забеляза, че е направил малки дупчици. Това беше нормално защото водата беше толкова тежка, а струята доста силна. Младежът вдигна сака от земята си и си тръгна доволен.

Усвоена техника!

Suiton: Teppōdama - C/Ц ранк техника

Мей пристигна на площадката, която използваше за тренировки.Вече беше късно, но тя бе решила, че не й се спи.Сега, повече от всякога, искаше да се докаже като шиноби и да покаже добри умения.Тя седна на един камък и започна да размишлява какво би могла да направи.Все още не можеше да мечтае за много големи неща, тъй като самата тя беше най-обикновен и скоро завършил генин на Киригакуре.Девойката стоеше неподвижно и гледаше с жар в погледа към водата пред нея.Мислеше си кротко.
''-Искам да съм добра кунойчи.Желая да умея много техники, които да са силни.Трябва ми ново джутсу.Задължително от тип Суйтон.И нека да е бойно.Киригакуре но джутсу е само за заблуда, а Суйро се използва, когато имам съотборник и трябва да хванем някого в екип.Но засега съм сама и мога да разчитам само и единствено на себе си.Трябва ми нещо силно, което не взема чак толкова много чакра и не се преминава през премеждия откъм физическа страна с него.Хмм...А защо не е Тепподама?''
Тя стана и изпука пръстите на ръцете си.Беше чувала само хубави отзиви за водния куршум.Знаеше, че мощта му и големината зависят напълно и изцяло от самите размери на потребителя, както и количеството му енергия.
Теруми се подсмихна леко.Взе с шепи вода и отпи няколко пъти, като на последния задържа една глътка в устата си.Гледаше да не е много голяма, за да може все пак да отбележи някакъв резултат в крайна сметка.
''-Това...ще...е...най-гнусното ми джутсу...в целия ми съзнателен живот!''-сбръчка физиономията си леко отвратена.
Тя направи знак и затвори очи.Концентрира се колкото можа.Съвсем леко ги отвори и си пое много дълбоко въздух.
''-Рискувам да се олигавя малко...Слава Богу, няма кой да ме види на това забравено място.
Тя си набеляза едно малко клонче.
''-Дано имам достатъчно точен мерник.Трябва да е достатъчна силата, за да успея да го счупя, иначе най-много само да го намокря!''.
Тя прецени, че е готова.Направи Тепподама.Но водата съвсем леко скърши малката и едва видима отдалеч частичка на вековното дърво.
''-Нека опитам пак.''
Този път нямаше нищо в устата си.По едно време усети гадене и имаше чувството, че война се води в стомаха й.
-Ужас!-изстена тихо и леко измъчено тя.
Но все пак не обърна чак такова огромно внимание на този, според нея, съвсем незначителен и досаден факт.
''-Суйтон:Тепподама!''-наум си представи, че някой го извиква.
Направи знака и изплю вода, която...беше дошла от стомаха й.Имаше чувството, че повръща.Спря и се изкашля.
-Зле ми е!-оплака се тихо.
След десетина минути се залови отново за работа.След хиляди опити, тя най-после успя да изкара един приличен и счупи клонката.

Усвоена техника.

ТРЕНИРОВКА ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ

Кисаме отново реши да посети тренировъчната площадка за да развие своите умения. Докато и вървеше той си мислеше каква да бъде неговата тренировка за днес. Преди това обаче, момчето трябваше да намери удобно място където можеше да тренира и да не се разсейва от присъствието на други хора. Изглеждаше, че днешната тренировка на младежа щеше да бъде доста тежка, имайки впредвид, че в раницата си носеше и тежести.
Докато си вървеше в далечината, той забеляза нещо като планина, но не беше толкова високо, тъй като от мъглата в Киригакуре не се виждаше нищо, Кисаме се затича към мястото където се бе загледал за да види какво всъщност представлява. С приближаването си, видимостта на момчето все повече се избистряше.
Когато стигна там, чернокоското се натъкна на 2 странни хълма, единия бе по - малък от другия, които бяха сякаш един в друг. На момчето му се стори идеалното място за неговата тренировка. Преди да започне той огледа наоколо за да види дали не крият някакви опасности хълмовете, някакви капани и др, но изглежда нямаше такива. Тогава Кисаме закачи чантата на клона на едно дърво и извади тежките си ръкавели. Вътре също така той носеше и оръжията си, които можеха да му послужат в краен случай ако някой го бе нападнал, макар че в селото едва ли би се случило, но в този свят можеше да се случи всичко и той трябваше да внимава.
Тъмнокоското закачи тежестите си на краката, легна на земята и започна да ги вдига нагоре - надолу, като гледаше да не ги спуска толкова, че да опират земята. Това упражнение натоварваше областта около корема и беше идеално като за загрявка. Докато правеше това упражнение, той си мислеше каква да бъде неговата тренировка. В дълго обмисляне, Кисаме реши да потренира своята издръжливост. Той обичаше хора, които издържаха най - вече на болка, такива бяха например нинджите от АНБУ, които са обучени да не издават тайната на своята мисия, ако бъдат заловени.
След като свърши с упражнението са корем, се изправи бавно от пода. Преди да беше започнал, трябваше ое да позагрее, но загрявката трябваше да бъде тежка, за да можеше когато стигнеше краен предел на силите си да не се отказва, а да държи колкото може. Това беше издръжливост. Кисаме погледна към надолнището на хълмовете, което не беше кой знае колко стръмни и му хрумна идея. Постави си за цел да изкачи няколко пъти баира и да се върне обратно без почивка.
- Сякаш бих се изморил от такава тренировка. - мислеше си той, но реши да пробва. Чернокоското хвана един кунай, с който щеше да си помага докато се катереше и тръгна нагоре. Терена обаче си каза думата, беше доста хлъзгав, а от билото се рутеха и слвачваха малки и средно-големи камъни, с всяко едно забиване на куная, по надолнището. Това се оказа едно голямо предизвикателство за Кисаме. По - време на катеренето той се оказа 3 пъти в критично състояние. Няколко камъка щяха да го засекат, а един даже го беше ударил по главата, все пак хълмовете можеха да бъдат на малка височина, но бяха скалисти и доста ронливи. Почти Всеки път когато се опиташе да се захване за някоя издатина, тя се чупеше, и младежът се изплъзваше. Хубавото беше, че по нагорнището имаше храсти и дървета, за които можеше да се хване и да се придърпа нагоре.
Той се изкатери няколко пъти по хълмовете и се подпря до един камък за да си почине. Оказа се доста изтощително и даде урок на момчето. Беше на предела на силите си, а мускулите му вече не го държаха. Сега беше идеалният момент за истинската тренировка, която щеше да го изцеди. Тя обаче щеше да му помогне да се научи да издържа, поне малко.
Нямаше време за губене. Кисаме трябваше да веднага да започне, събра ръцете си, треперейки и извика:
- Буншин но джутсу! - пред него се появи негово копие, което щеше да му помогне с тренировката. А тя беше следната.
Както знаем за да си издръжлив трябва да умееш да устояваш на натоварването, независимо дали то ще бъде физическо или психическо. В този случай то беше физическо. Хошигакито сложи тежестите на краката си и се хвана за един клон. Той трябваше да остане така няколко минути докато не умалее. За по - сигурно той си постави за цел да издържи така 10 минути.
- Добре вземи часовника! - заръча Кисаме на клонинга си. Клонинга взе часовника, настрои го и му даде знак да започва. Момчето се хвана за един дебел клон и часовника започна да отброява. 10 минути може и да ни се струва малко, но все пак, той дори не си беше отпочинал от предишното упражнение, но успя да ги издокара до 10 минути и продължи да виси така. Висеше на клона, като чели бе заспал, но всъщност той изгаряше от болката в рамената му. Стоеше така 14 минути и се пусна рязко, като се хвана за раменете.
- Колко време..? - попита с пламнал поглед.
- 14 минути и 3 секунди. - отговори му отсечено клонинга.
Тогава се прочете една самодоволна усмивка на лицето на Кисаме, защото беше успял.
- Сигурно на другия ден ще имам мускулна треска на цялото тяло. - мислеше си той и реши да спре. Чернокоското слезе полеко по надолнището, свали ръкавелите си и ги сложи обратно в раницата заедно с куная, с който си служеше. Днешната тренировка му се отрази добре и с болка най - вече в раменете.

// можеш да добавиш и малко сила като бонус, щото тука съм изредил и някви упражнения дето изискват сила.. и ше се нацепя от тях :Д //

Сила: +10
Издръжливост: +88

Макар и да беше късно, тя се огледа за някой сенсей.
''-Дано да намеря някого...Едва ли ще успея...''

Мъжа видя как някакво момиче се размотава из площадката и очевидно търсеше някой.Той отиде при нея и я погледна.
-Е .. момиче, имаш ли нужда от помощ?-попита сенсея.

-Ами...Да, сенсей...Бих желала да науча дали имам втори елемент.
Тя го погледна несигурно и леко стреснато.