Вилата на Кисаме

След като завърши успешно академията, младежът реши да си намери място за живеене, тъй като вече бе станал нинджа. Дълго той се разкарваше из Кири. В селото имаше изобилие от жилища, които бяха под наем. Кисаме обичаше повече спокойния живот, където да не се вдигаше много шум и крясъци. Дълго време изгубено в търсене, момчето забеляза една вила, която беше близо до една чешмичка и бе далеч от центъра на града. На Кисаме му се стори идеална за живеене и реши да я наеме. Той влезе вътре и я огледа. Къщурката не беше много широка, но беше на два етажа. Цокълът на сградата беше направен от камък, а останалото от дърво, тухли и керемиди. Вилата също така имаше балкони, които предоставяха прекрасна гледка и видимост към града. Чернокоското се настани вътре, изми си лицето и се преоблече със спортния си екип. Ясно беше, че отиваше да потренира.

След като влезе успешно в селото, без никой да го забележи, Кисаме тръгна към своята къщурка. Навън бе мрачно, но поне си беше вече в селото и не се ритесняваше толкова, дали някой ще го нападне. За щастие бутилката вино беше с него и бе невредима.
Когато влезе във вилата си, той остави виното на масата и влезе в банята да си вземе един допъл душ. Днес беше доста изтощителен за него ден. Нямаше търпение да си легне в мекото си легло. След като се изкъпа, момчето се преоблече с дрехите които спи, загаси лампата и си легна.

Мей купи някакви сладка и данго по пътя.Застана пред вратата и почука.
Днес щеше да види кой живее тук.

Изведнъж Кисаме трепна от шума.
- Чакайй.. Един момент! - извика той сънено. След това се изправи бавно от леглото, преоблече се набързо и отвори. Пред него стоеше една красива девойка, която сигурно бе дошла да се запознаят. Изненадан, младежът я гледаше без да отлепи поглед от нея.
- Ъмм.. здрасти, моето име е Кисаме. - измърмори той.

-Здравей, Кисаме!Аз съм Мей Теруми, твоя съседка вляво!-Мей му се усмихна лъчезарно.

Тъмнокоското разтри очите си, защото още беше полузаспал.
- Приятно ми е! - момчето имаше малко работа, а не искаше момичето да чака отвън, затова отвори повече вратата и й каза:
- Влез и ме изчакай вътре имам да свърша нещо. - погледна я той с лека усмивка на лицето.

-Ако си зает, аз ще си тръгвам, няма да ти преча!-оправда се тя и понечи да се обърне.

- Не, не! - отговори и веднага той. - Напротив! Остани. Аз настоявам - отвърна й той като се засмя. В момента се осъзнаваше, че не знае какво приказва, но не искаше да я остави да си тръгне.

-Сигурен ли си?
Тя наклони леко глава и се остави той да я води.

- Моля! Влез. Няма никакъв проблем. - след което Кисаме отвори дружелюбно вратата за да влезе.

Мей влезе и се огледа.
-Имаш хубава къща, Кисаме-сан!-усмихна му се все така весело и бодро.

Момчето затвори вратата и я покани във всекидневната.
- Изчакай малко.. сега се връщам - каза той на Мей и тръгна към спалнята за да оправи леглото си. Когато влезе там обаче, младежът си мислеше:
- Ами сега!? Така изведнъж. - Кисаме беше доста изненадан от посещението. Той набързо подреди стаята си и се върна обратно при момичето:
- Тук съм.. Искаш ли да те почерпя нещо? - попита я той заинтересован.

-Ами всъщност аз носех данго и сладки неща.Заповядай!Това е за да те приветствам като мой съсед.-тя му се усмихна и му подаде нещата, които носеше.

Той и отблагодари и също й се усмихна. Пое сладките и ги сложи в хладилника, след което й каза:
- Не стой така. Седни! - момчето не искаше тя да стои права, а да се настани удобно, сякаш бе у дома си.

-Добре.Мерси.-тя седна на дивана му.Направи й впечатление, че всичко беше хубаво подредено и къщата сияеше.

Тъмнокоското забеляза, как тя оглежда обзавеждането на къщата:
- Харесва ли ти? Тя беше първата, която грабна погледа ми и затова я взех. - Кисаме реши, че няма да е лошо ако донесе нещо за пиене. Той се сети за бутилката вино, която миналия ден бе взел:
- Ей сега се връщам. - след това Кисаме отиде до кухнята за да я вземе заедно с 2 чаши и се върна при Мей.
- Заповядай! - рече й той и налява в двете чашки по малко винце (хД).

-Къщата ти е прекрасна!-усмихна му се тя.
-Мерси!-каза и пое едната чаша.
-Е, наздраве за едно добро бъдещо приятелство!-Мей чукна чашата си в неговата и отпи, гледайки весело в очите му.

На лицето на момчето се появи една широка усмивка и отвърна:
- Наздраве! - след което изпи половината съдържание в чашата.
- Жалко само, че нямам нищо за мезе. Такова хубаво вино.. - каза й той.
- Е, ти сигурно живееш наблизо, щом си видяла, че наскоро съм се настанил. Тук е доста приятно място, макар и мъгливо. - говореше и той, гледайки я без да отлепя поглед от нея.

-Чарът на Киригакуре е в мъглата.Къде другаде знаеш място, където сутрин не можеш да си видиш собствените ръце.-тя се засмя и отпи още малко.

Кисаме запленен дори не слушаше какво му говори и когато се изказа, момчето измърмори само:
- Мхм.. - гледайки я с лека усмивка. Момчето видя, че чашата на Мей беше празна и я попита:
- Да ти сипя ли още? - и посегна към бутилката с вино.

-Не знам, ще се напия!-Мей се засмя и вдигна ръце високо.

Момчето се позастоя малко на стола без да казва нищо. Позачуди се нещо и след известно време предложи:
- Искаш ли да се поразходим в гората? Тук у дома не е много интересно.

-Добре!Хайде!

Кисаме се прибра доволен от срещата. Беше много късно а той беше твърде изморен и реши, че е време да си ляга. Първата му работа след като си събу обувките беше да влезне в банята и да си измие зъбите. След това се запъти към спалнята, свали си панталоните и горнището и си легна в мекия креват, загаси лампите и затвори очи..

След 10 часов сън Кисаме отвори сънливо очи и се надигна.
- Колко е часа? - запита се той и обърна часовника, който беше на нощното шкафче към него. Днес момчето трябваше да тренира, но тъй като беше твърде мързелив и доста си поспиваше не му се ходеше. И въпреки това още със ставането си той се оправи, закуси набързо и излезе