Класната стая

'наистина талантливо'
Думите му ехтяха в главата 'и. Червенокосото момиче се чудеше дали учителят 'и се подиграваше, бе я нарекъл нещо.. или бе честен. Хората обичаха да лъжат, да те препъват и да ти удрят в земята, само и само те да постигнат мечтите си, и все пак имаше ли някаква причина поради която сенсеят би я унизил? Сините 'и очи обходиха тялото му, а след това се фокусираха на лицето му и срещнаха неговия поглед. Очите му сякаш изкряха, беше по-различен от хората с които Кушина се бе срещала до сега, той сякаш бе пълен с живот и не просто съществуваше, а живееше, и не просто изпитваше, а обучаваше, за истинския живот.
Никога преди не я се бяха обръщали към нея с думата талантливо и нещо в едно и също изречение и това някак я озадъчи, краката 'и потрепнаха и тя едвам не изгуби равновесие, но успя да го прикрие добре като стъпа в страни.
*Съвземи се момиче, не си тук за да се червиш, а за да докажеш, че и ти си годна..както всички останали*
И въпреки това, Кушина не каза нищо от сорта на, 'Благодаря' или 'Добре' ... тя просто кимна.
Реши да започне с Буншин но джуцу, техника която позволяваше на използващия я, да създаде свой клонинг. Използваше се за заблуда на противника, отвлича вниманието и позволява на шинобито, което използва тази техника да направи изненадващ ход. Общо взето - примамка.
Кушина затвори очите си, за да се концентрира. Това беше първото нещо което трябваше да се направи, ако една нинжда не постигне вътрешен мир преди да направи каквото и да е, то тя бе обречена на провал, а червенокосото момиче не можеше да си го позволи. Провал не съществуваше в нейния речник, беше грозна дума и имаше също толкова грозно значение. Пое си дълбоко въздух и усети как кислорода изпълваше белите 'и дробове, можеше да си представи как кръвта 'и стигаше мозъка 'и, и после бързо се връщаше от там където беше започнала...един вечен кръг, който никога не спираше...освен когато човек умре.
*Стъпка едно...вътрешен мир...*
Момичето издиша, белите 'и дробове се свиха и избутаха въглеродния двуокис навън.
*Стъпка две..визуализация*
Кушина си представи как два образа, точно като нея се отделиха бавно от тялото 'и, точно както една клетка се дели на две, както тя се бе отделила от сестра си, когато двете бяха просто една мъничка клетка. Кушина ги погледна от страни и се увери, че изглеждаха точно като нея, същият нюанс коса, същият ръст, до последния милиметър..всичко трябваше да е перфектно, и най-малкия детайл имаше значение, особенно ако се намираше в битка, щеше да е хубаво да свикне от сега да обръща внимание та тези важни детайли.
*Стъпка три...чакра*
Чакрата беше едно от най-важните детайли за една нинджа, количеството трябваше да е точно, до последната капка.. не можеше да си позволи да изхаби ненужно количество. Усешаше как сините подобни на нишки линий, пътуваха из цялото 'и тяло и снабдяваха всяка една клетка.
*Последна стъпка...четири*
Момичето събра малките си, бели като порцелан длани, за момент Кушина остана така, затаи дъх..приличаше на кукла..и след само миг, ръцете 'и започнаха да се движат бързо, а очите 'и най-накрая се отвориха.
-Буншин но джуцу.