Класната стая

Лека руменина изби по бузите й от радост.
-Най-обичам да давам бандани на млади шиноби.Честито.
Подаде му лъскавия метал, закрепен за малко плат.

По безчуственото му лице се извиси една лека усмивка. Момчето пое банданата и си тръгна.

С трясък вратата се отвори и той влезе, Забуза изкрещя най - невъзпитано
- Кф'о стаа? - а след това допълни - Идвам от стаята за записване и съм готов да науча основните нинджа техники.
След това удари стената до вратата като я напука (с цел да се изфука). Изчака отговорът на човека който го погледна страшно след като чу крясъците на Академика.

Учителят го изгледа с лек неприязън, заради поведението му.
-Тук се провеждат изпитите.Първият е буншин.Можеш ли го или да ти го покажа?

Забуза се извини за поведението си и се замисли за малко, а след това отговори.
- Не, не го мога, покажете ми го моля. - и зачака учителя да му го покаже.

Забелязах, че сенсея ме гледаше с нетърпение. Аз затворих очи, вдишах и въздишах бавно и спокойно, докато слънчевите лъчи пронизваха лицето ми. Отворих очи, задържах дъхът си, кръстосах пръсти и извиках съвсем уверено.
- Буншин но Джутсо! - около мен се появи облак от дим. Зачаках нетърпеливо да видя резултатите, честно казано не очаквах такива резултати.
- Получи се! - изкрещях аз и се зарадвах. Получи се.
"Не мога да повярвам." - помислих си аз. Не доумях какво постигнах в този момент. Пред мен стоеше мое перфектно копие. Всяка гънка, всеки един детайл дори почти незабележим, беше до сущ като мен.
- Успях! - извиках аз. Бях твърде удивен и дори аз не можах да се чуя.
Чувствах се неуписуемо. За момент си помислих че мога всичко, но в следващият момент се досетих, че все още съм просто академик.
Усещах капчиците пот който избиваха по челото ми, притеснявах се защото ако не изпълних желанието си да завърша академията и да стана нинджа все едно се провалях в живота си като цяло.

Сенсея тъкмо започна да му показва. Започна да обеснява всяка една стъпка, знак, подход, направи свой клонинг, но след като отклони погледа си към Забуза забеляза, че той се бе справил отлично и без да го слуша.
Сенсея повдигна вежди учудено, въздиша примирено и вдигна ръце:
- Е, явно можеш и без мен. Но все пак ще остана да видя какво ще направиш с Хенге.

Аз погледнах семпая и забелязах, че той очакваше от мен подобни резултати от първия път. Притесних се, панирах се, чудех се какво да правя, обърках се напълно и реших да се превърна в семпая.
"Не мога да го направя, не мога да го направя, не мога да го направя..." - мислех си аз. А после гласче в главата ми се обади. Със спокоен и напълно уверен глас.
"Ти можеш." - аз се мотивирах, затворих очи, концентрирах се върху целта и кръстосах пръсти.
-Хенге но джутсу!!! - извиках аз уверено и дим се опяви около мен, но нищо не стана. Аз се ядосах и пот изби по прашното ми лице огрявано от слънчевите лъчи преминаващи през големите кристално чисти прозорци. Погледнах семпая с изучаващ поглед като запомних всеки малък дори почти незабележителен детайл.
-ХЕНГЕ НО ДЖУТСУ!!!!! - облак от дим се появи около мен и аз изчаках нетърпеливо резултата.
-Получи се!! Ура, ура, ура.

Момчето се беше справило.
-Хмм...Сега ми покажи Каварими.
След тези си думи, той му обясни набързо за техниката.
Подготви банданата предварително.

Слънцето заслепяваше очите ми, то бе ярко, беше обед. Аз бях изморен, гладен, потен. Исках по бързо да се свършва. Бях готов за третото джутсу от самото начало. От самото влизане в залата за тренировки аз бях уверен за третото основно джутсу. Забелязах че имаше посадено дръвче в саксия близо до мен и реших да изпробвам джутсуту върху него. Отново се приготвих като вдишах дълбоко въздух и издишах, за това погледнах към саксията и уверено извиках.
- Каварими но джутсу!!! - изведнъж се усетих, че ръцете ми не бяха в правилното положение и не стана от първия път. Семпая ме погледна учудено понеже очакваше по - високи резултати от мен. Аз приех погледа му като урок и реших да се опитам отново. Стегнах тялото си, погледнах отново към саксията, събрах пръстите си и казах.
-Каварими но джутсу!!! - на момента се озовах на мястото на саксията, а тя беше на моето място. Беше удивително.
- УРА! - изкрещях аз, няколко пъти. А дълбоко в мен имаше едно ангелско гласче което ме подкрепяше от самото влизане в залата. То изшепна в главата ми.
-Браво момче!! - и аз зачаках учителя.

Сенсея учудено си каза: "Брей, има талант." Усмихна се леко съм Забуза и се обърна. Изглеждаше сякаш не бе доволен, особено след като без никаква емоция влезе в някаква стаичка. Минута по-късно излезе с бандана в ръка и после я връчи на тъмнокоското:
- Поздравления! Ти си един отличен ученик, дано е така и с другите техники, които ще научиш за в бъдеще.

След като Какаши си тръгна от стаята за записване отиде към класната стая. Той отвори вратата и поздрави:
- Здравейте! Приятно ми е... Аз съм Какаши. Тук съм, за да взема изпита за генин.
След тези думи Какаши зачака отговора си...

Млад сенсей, на който му личеше, че е от скоро на работа, го погледна и му се усмихна.
-Е, Какаши.Аз ще съм твой изпитващ учител.Като за начало ще направим по-лесния изпит, тогава ще преминем към останалите два.Само последният е леко по-сложен.Та, да не губим време.Започваме с Буншин но джутсу.
Показа му пример на бърза ръка и зачака бъдещото шиноби.

Какаши  беше много развълнуван, че ще научи една от основните нинджа техники. Какаши беше сомуверен, дори и да не изглеждаше такъв на външен вид. Той не беше нито изнервен, нито депресиран както повечето ученици.И така........... той започна да събира чакра и когато беше наистина готов, той извика силно:
- БУНШИН НО ДЖУТСУ!!
След тези думи всички беше потънало в дим. Нито Какаши, нито сенсея можеха да видят нещо. Бъдещото шиноби беше изпълнено с радост, мислейки че е направил най-добрия клонинг досега. След като димът се спусна и какво да види............... няма никакъв клонинг. От вътре Какаши искаше да се гръмне. За него това бе най-голямата му излагация. Сенсея започна да го успокоява. Най-накрая бъдещото шиноби се съвзе. Изчисти ума си от всички мисли и започна усилено да се концентрирва. Направи нужните знаци и извика отново силно:
- БУНШИН НО ДЖУТСУ!!!
След тези думи наистина де него се появи клонинг. След това Какаши зачака оценката си от сенсея.

Изглеждаше,че на момчето му е трудно,но успя.
-Е .. давай следващата ..

Какаши кимна и започна да събира чакра. Момчето беше леко изнервено от предното джутсу, но вдигна глава. Направи неопходимите знаци и извика силно:
- Хенге но джутсу!
Но нищо не стана. За Какаши това бе просто ОГРОМНА излагация. Но той отново вдигна глава и се опита да направи това джутсу. И така... няколко пъти. Сенсея го насърчаваше да не се предава, ако иска да стане истинско шиноби. Какаши разбира се нямаше да се предаде лесно. Той започна дълго да мисли къде му е грешката в тази техника. Мисли, мисли...... и накрая разбра. Просто той много се беше изнервил и постоянно объркваше знаците от тези нерви. След като схвана къде му е проблема той усилено започна да се концентрирва и да събира чакра. И с голяма увереност в себе си той извика отново:
- ХЕНГЕ НО ДЖУТСУ!
Цялата стая се превърна в дим. Какаши беше много развълнуван дали е успял. След като димът падна се видя, че е направил техниката, само че не беше това което искаше. Затова той пробва отново. Събра предустатъчно чакра и си каза на ум:
- '' Този път със сигурност трябва да успея да направя тази техника! ''
Извика с пълна сила:
- ХЕНГЕ НО ДЖУТСУ!
И наистина стана това, което искаше. След това Какаши зачака с нетърпение оценката си от сенсея.

Младежа няколко пъти обърка знаците,а първи път не успя да направи нищо.Накрая с доста труд той се справи.
-Браво.Сега направи Каварими .. замстване и си готов ..-каза сенсея и го погледна.

Какаши не беше особено изморен за това той кимна към сенсея. Тази техника не беше много трудна за Какаши, но не беше и много лесна. Той както винаги започна да събира чакра. Направи знаците и си каза на ум:
- '' Ако мина и тази техника ще стана генин. Уейййййй! Но сега не е време да се радвам. Първо трябва да направя тази техника отлично. ''
След неговите размишления извика:
- Каварими но джутсу!
Бъдещето шиноби не беше много доволен от себе си, защото не беше въобще концентриран и не направи нищо (както винаги). И отново си каза на ум:
- '' Идиот! Защо не се беше концентрирал! ''
Какаши се успокои и се концентрира внимателно. Всички мисли сякаш му се изпариха от главата. Събра чакра, направи знаците съсредоточено и извика силно:
- КАВАРИМИ НО ДЖУТСУ!
Момчето се надяваше да не е проглушил ушите на сенсея от това викане, но той беше свикнал да го прави. След като си направи техниката той беше много разтревожен и обезпокоен, но също така и с нетърпение очакваше оценката си.

-Честито .. вече си генин-каза сенсея и му подаде бандана.

След като момчето тръгна от едната стая и влезе в другата той се усмихна леко и каза.
-Добър ден.Тук съм за да се явя на изпит за преминаване на академията.-след тези думи момчето млъкна и зачака.

Строен, висок, добре изглеждащ мъж погледна към едно чернооко момче, което явно се чувстваше готово да стане нинджа.
- Хм. Добре. Много добре. За да преминеш изпита първо трябва да знаеш първите три начални техники - Буншин но Джуцу е първата...
***
След кратко пояснение върху техниката, сенсея показа знаците на Шин няколко пъти и изчака неговата реакция.
- Ще опиташ ли?

Момчето слушаше внимателно думите на преподавателя. Знаеше че в момента трябва да внимава но когато разбра какво ще бъде изпитанието някак му олекна. Той знаеше знаците на техника от преди това и тя нямаше да му се опре.
Шин затвори очи и моментално представи себе си.Не му бе особено трудно все пак бе свикнал с образът си.Все пак всяка сутрин прекарваше по пет минути пред огледалото за да вкара в нормален вид косата си която всяка сутрин заемаше ужасна форма.Нещата на който трябваше да наблегне бяха височината и физиката му.Дрехите също но не чак толкова много. Поне бяха лесни за правене те,понеже не бяха нищо особено. Когато бе готов със представата на себе си той отвори очи и започна да прави знаците който му бе показал учителят. Той ги знаеше и от по рано ,все пак бе по любопитствал .Затова Шин знаеше какво ще трябва да прави тук но винаги можеше нещо да се е променило.Момчето направи знаците и каза името на техниката като погледа му е устремен напред. Нямаше намерение да се обръща настрани за да види дали се бе получило. Той вярваше че щеше да успее с този си опит.

Шин успешно се справи с първата техника.
-Е .. момче давай .. Ханге-каза сенсея и го загледа.

След като момчето направи опита си реши да се отдалечи и на другите индивид който бяха тук да направят по някои опит.
Момчето стоеше от страни и просто гледаше как учениците му правят опити. Е поне в началото , след първите трима някак му доскуча от гледката и бе отворил един учебник който бе оставен на една от масите. Прелисти страниците и се усмихна.Вътре бе намерил това което щеше да му потрябва. Подробно обяснение за техниките. Той ги прочети за отрицателно време и направи няколко пъти знаците но нищо повече. Искаше да види дали някъде пръстите му няма да се приплетат ако не внимава. Когато се увери че това е малко вероятно да стане дигна поглед към групата която тренираше все още. Искаше му се да идва по бързо неговия ред и да свършва тук.Все пак у тях го чакаха къде къде по интересни неща за правене.
Той пристъпи към учителя отново като го бе извикал и без да казва нищо, самият поглед говореше много.Поглед който показваше нежелание, но какво да се прави.Очакванията му тук бяха корено различни. Шин отгледа децата който бяха при тях и си хареса едно от момичетата.Той я погледна без да сваля очи от нея и издиша дълбоко, нямаше как да е иначето вече спря да я оглежда изпитателно той направи знаците на техниката не много бързо и каза името на техниката.Като на лицето му се появи една лека усмивка отново и намигна към въпросното момиче


сори че пиша така но не си представям че съм само аз в момента че изпитват. НПС та все от някъде се взимат и мдааа. Не е проблем нали?

/няма нищо,но сега ще те помоля да напишеш 10 реда за техниката смисъл погледна момичето,направи знаците .. не знам си кво затвори очи и т.н /
Сенсея забеляза,че момчето се съсредоточава върху женски индивид и се усмихна.