Времето минаваше ден след ден, а Кажика се амбицираше все повече и повече един ден да стане велик самурай. След време когато поодрастна и се научи да чете и пише си взе една малка книжка за самураи. За начина на живот, приключенията, битките, навиците и какво ли още не. Той дори си беше направил специално местенце в гората, само за него. Там имаше няколко самоделно направени кукли от стари дрехи и слама с които тренираше, малка колибка подобна на палатка и огнище разбира се. Момчето ходеше там за да тренира, за да чете от книгата си за самураи или пък просто малко на спокойстие. това място беше като негово убежище, там се чувстваше в безопастност. Само той и дървената му катана. Един ден, докато се прибираше забеляза нещо, което виждаше долу горе всеки ден, но не му бе обърнал внимание. Нинджи... Той незнаеше много за тях, но ги познаваше по лентите на главите им. Те бяха едва ли не навсякъде. До всеки изход на селото, до кабинета на кагето, дори и по улиците се срещаха тук там. Тогава хлапето си зададе въпроса. /Защо? Защо има толкова много шинобита, а самураи почти няма. Та... Та всъщност аз съм виждал самурай само веднъж и то преди години.../ На тези въпроси отново нямаше отговор и се надяваше да го получи при учтивата библиотекарка, затова тръгна към библиотеката.
-Добър ден. - каза той.
-Здравей хлапе. – отговори момичето с усмивка. – този път с какво мога да ти помогна? – попита тя.
–Отново имам един въпрос за самураите. – каза момчето с леко наведена глава и малко тъжен тон.
–Цялата съм в слух. – шеговито му отговори какичката.
-Те къде са?
-Как така къде са?
-Амиии... днес забелязах, че по улицата има толкова много нинджи...
-Ооо, за това ли става въпрос. – прекъсна го библиотекарката и започна да му обеснява. – Самураите са по-малко от нинджите, защото управниците на по-големите страни и села, в нашия случей кагето, предпочитат да наемат нинджни. Но има и страни в които самураите са по-популярни.
-Ясно. – отговори момчето с тъга долавяща се в гласа му след като изслуша какичката и бавно тръгна към вратата.
-Хейй, това да не те спира от мечтата ти. Щом го искаш има начин. – окуражително му каза библиотекарката и се усмихна.
Кажика спря за момент погледна я и продължи без да казва нищо. Излезе от библиотеката и тръгна към единственото сигурно за него място, с бавна крачка и наведена глава. Когато стигна до убежището си седна на един камък, погледна към небето и се замисли. Стоя така около 15 минути без да казва нищо и почти без да мърда. После погледна към дървената си катана, извади я и каза.
-Щом го искам има начин? Така да бъде. Ако трябва да стана нинджа за бъда самурай... Ще го направя.
В погледа му се четеше решителност. Мечтата, която за малко да се разбие на на парчета, изглежда отново можеше да се сбъдне.
Индекс 
Portal 
Търсене 
Регистрирайте се 
Вход 
Заглавие: Кажика 
. С тези остриета в техните ръце могат да срежат всичко: камъни, дървете, дори и дръги мечове.