Тренировъчна площадка

Chakra mold level 1

Беше една студена и мразовита сутрин. Хаширама беше станал преди няколко минути.Днес беше решил да тренира чакра контрола си и потегли към тренировъчната площадка.Когато стигна там първото нещо което му направи впечатление беше, че за разлика от обичайното, днес нямаше много хора.Естествено имаше причина за това - днес времето беше доста неблагоприятно.Студени  вълни въздух тресяха дърветата.Скоро щеше да вали. Хаширама не се притесняваше от това.*Чунинският изпит наближава, а аз не съм подготвен въобще* - тази мисъл мъчеше Хаширама. Оставаха броени седмици до изпита, а той не знаеше почти никакви техники.Както и да е сега момчето трябваше да се фокусира върху днешната тренировка.Преди да започне каквото и да е обаче, Хаширама направи една бърза физарядка. След нея той се усамоти под едно дърво.*За да подобря чакра контрола си, първо трябва да постигна пълен вътрешен мир*-мислеше си момчето, като в същия момент, както беше седнал, крастоса краката си и започна да диша и издиша.Представи си чакра потокът който блика по цялото му тяло, като започва от корема след което се пръска по вените.Тялото на Хаширама се изпълни с сила и чакра, но само за няколко секунди и той изгуби контрол.Трябваше да успее напълно да контролира чакрата си. Хаширама направи още няколко опита, но и те като предните - без успех.*Сега вече ще успея да го направя*-заяви твърдо момчето.Затвори очи, концентрира се и разпръсна чакра по цялото си тяло.Сега оставаше само да види дали резултатът е на лице.


Chakra mold level 2


След кратка пауза, Хаширама отново се върна към своите тренировки. Следващото нещо, което искаше да упражни беше чакра молд ниво второ, или по накратко - ходене по дърветата. Хаширама лежеше полу - заспал под едно дърво в момента. Никак не му се тренираше.Но кой би го обвинил - приятен бриз вееше косата му в тази адска жега.Времето се беше оправило.Беше около 13:30 на обед. Шинобитата, който бяха дошли на тренировъчната площадка отиваха да обядват и да направят един следобеден сън. Хаширама нямаше това право .Той беше притиснът от времето, което оставаше до чунинския изпит.Обви го тревога че няма да може да се подготви на време.*Притеснявам се напразно, ще успея да се подготвя навреме* - така се успокояваше той, въпреки че дълбоко в себе си знаеше че е невъзможно.За да се запише, трябваше да успее да овладея своята чакра до съвършенство, но това не стигаше на Хаширама, той не просто искаше да се запише за изпитът, а да го премине.
*Добре, време е да го изпробвам*-каза момчето, като се изправи.Събра чакра и я насочи към ходилата си. Хаширама седеше неподвижно в продължение на няколко минути.Явно се съсредоточаше. След няколко секунди той грабна един кунай от кесийката си и се засили към това същото дърво, под което си почиваше.Той успя да направи няколко крачки, преди да загуби контрол и отбеляза с куная докъде е стигнал, но се приземи по глава.
-Тцтцтц..Това боли! - каза момчето.
Така Хаширама направи още няколко опита, като с всеки следващ успяваше да направи някакъв минимален, но значителен за него, напредък.
-Този път ще успея, със сигурност!- заяви твърдо момчето.
Хаширама направи символ и събра колкото можа чакра, след което е насочи към нозете си.Концентрира се.След няколко секунди затича устремено към дървото.Този път направи значителен напредък.След което, отново, падна по глава.Сега оставаше само да разбере дали има резултат от тази тренировка.

/Хаширама: Молдове 1, 2 - усвоени!/
Учителят, който щеше да ръководи отбор първи, вървеше наоколо и подбираше ученици.Искаше да избере таланти.Очите му се спряха на Хаширама за момент...

Ниското темпо, с което Шино вървеше, му помогна да възстанови силите си. След продължителните упражнения, чакрата му бе започнала да циркулира по - силно и това оказваше директен ефект върху Кикайчу - бяха превъзбудени и готови за действие. Силната циркулация на чакрата ги караше да реагират, сякаш гостоприемникът им е в опасност и трябва да го защитят, за да осигурят бъдещото си оцеляване. "Това би могло да се използва" - помисли си младежът и се насочи към тренировъчната площадка. Бе привечер и много от хората се бяха разотишли. В последните няколко дена бе работил върху силата и бързината си. Това, което му липсваше, бе умението да се защитава ефективно. Кикайчу летяха надалеч и покриваха огромни площи, което му даваше голямо предимство при нападение, но не му предлагаха защита от други далечни атаки. Но биха могли. Протегна ръцете си напред и от ръкавите на дрехата му излетя огромен рояк от насекомите. Откликвайки на заповедта му го наобиколиха и оформиха купол около него. Той извади един кунай, засили ръката си и го хвърли по тях. Острието му без проблем проряза крехката обвивка, която бяха изградили с формацията си и продължи да лети навън, почти без да забавя скоростта си. Не притежаваха достатъчно сила, за да противодействат на външния натиск. В мисълта му се появи образът на противник, който го напада. Знаеше, че директното париране е най - лошият начин да се понесе удар, тъй като така той нанасяше поражения, дори да бяха по - малки от тези при попадение. Много по - ефективно бе да се отклони удара, едновременно изкарвайки противника от баланс и избягвайки щетите. Принципът на отклоняването бе да се приложи малко количество сила перпендикулярно на атаката. Тъй като атака би могла да дойде отвсякъде, заповяда на насекомите да задържат купола, но да започнат да описват въртеливо движение с максимална скорост. Щом го постигнаха няколко секунди по - късно, Шино отново хвърли кунай. Буболечките сблъскаха телата си с металната му повърхност, но отклонението не бе задоволително. Нужна бе по - голяма сила. Ръцете му се събраха, долепяйки длани и чакрата в тялото му започна да циркулира по - бързо. За да я канализира в подходящо проявление, направи знаците глиган, маймуна, дракон, овен и куче. Чакрата му се вля в множеството насекоми, засилвайки движението, силата и издръжливостта им. През плътната като бетон стена не се виждаше нищо. Устните му прошепнаха :
- Mushi Kame no Jutsu.
Бързината, с която буболечките летяха, завихряше въздушното течение. Младежът извади шест шурикена, по три във всяка ръка и едновременно ги запрати с пълна сила в една точка. Чу се звън и бяха изхвърлени назад, без да могат дори да бъдат понесени на гребена на вълната, състояща се от масата летящи кикайчу.

Беше приятна неделна сутрин.Слънчевите лъчи проникваха през широко отворения прозорец на Хаширама, който тъкмо беше станал и мислеше да се запъти да тренира.След като хапна набързо, момчето затича към тренировъчната площадка. Когато стигна там Хаширама забеляза че днес има много нинджи. Днешната тренировка на Хаширама нямаше да се състой на тренировъчната площадка.Той беше тук само за да поогледа конкуренцията. Нямаше кой знае колко силни генини, но все пак повечето от тях бяха по-силни от него. Хаширама, след като видя кой на колко е способен, си взе нещата и затича към едно отдалечено място. Не беше много далеч от тренировъчната площадка, затова Хаширама не бързаше. След няма и двадесетина минути вече беше там. Мястото където щеше да се проведе тренировката беше едно голямо скалисто плато. Мястото беше благоприятно за всякакви упражнения. Имаше импровизиран лост, както и успоредка.
Днешната тренировка на Хаширама беше следната - първото нещо което момчето мислеше да направи,беше да избута един камък висок около три мета, до върха на платото. Хвана камъка с двете си ръце и го забута към върха.Не беше лесно. Хаширама се напъна колкото можеше, но едва качи камъка на два метра от земята, докато до върха на платото оставаха около двадесет и пет - тридесет метра. Хаширама използва наученото досега и избута чакра към стъпалата си. Беше му трудно да се задържа върху скалистата повърхност, държейки камък тежащ около сто килогорама, висок над два метра. Премести камъкът върху раменете си и продължи да се опитва да катери платото. Направи няколко крачки и едва успя да задържи камъкът да не падне. Трудното в това катерене беше пазенето на равновесие, с такъв камък на раменето му. Тази тренировка беше доста необичайна, но Хаширама беше на мнение, че ще му помогне много. Хаширама успя да изкачи още няколко метра, преди да изпусне камъка.
-Мамка му! - изкрещя Хаширама. Сега трябваше да започне всичко отначало. Не беше много доволен от случилото се. И ето отново - момчето награби камъка. Избута чакра към краката си и затича нагоре, по стръмното плато. Този път успя да изкачи пет метра за отрицателно време, след което се спря за да си почине. В тази тренировка, дори почивката, напрягаше всички мускули както и вътрешната воля. След няколко минути, Хаширама отново започна да крачи. Явно беше изцедил енергията си за тези бързо качени пет метра.Но момчето не се отказваше.Трябваше да изкачи платото, за да продължи тренировката си. Оставаха само около десет метра и Хаширама даде всичко от себе си. Успя да изкачи пет от тях на спринт, но това вече изцеди изцяло силите му. Оставаха само пет метра. Това бяха само няколко крачки.*Трябва да успея да го изкача, инъче съм издънка!* - си заяви Хаширама на ум.И ето той успя да направи 2 крачки.Почти беше горе.Тогава му дойде една идея. Момчето събра всички сили, който му бяха останали и хвърли камъка отгоре на платото. Сега минаването на тези някакви си два метра бяха нищо. Кога се качи го и погледна, Хаширама въздъхна:
-Ехааа, колко е красиво!
И найстина само гледката си заслужаваше това мъчително изкачване. Слънцето блестеше в очите му. Беше много красиво. Хаширама седна на земята и гледаше красивия изглед в продължение на петнадесет минути. Не можеше да му се наслади.Но трябваше да се връща към тренировката си. Все пак затова беше дошъл. След като се нагледа на гледката, Хаширама реши да слезе от платото. Първо бутна големия камък надолу, след което слезе и той.
Сега беше ред на следващата час от тренировката му. С новата си придобивка - ръкавелите, упражненията който щеше да прави щяха да бъдат още по-трудни и по-натоварващи. Хаширама сложи ръкавелите,след което трябваше да направи 90 обиколки около малкото плато. Първите двадесет и пет щеше да ги вземе на спринт, а при следващите тридесет щеше да бяга бавно, правейки упражнения, и накрая последните тридесет ,отново, щеше да ги вземе на спринт. И така започна. Беше му доста трудно с тези ръкавели, но за да се подготви за чунинският изпит трябваше да прави по-натоварващи тренировки. След като направи първата част от обиколките, се спря за тридесет секундна почивка,която мина неусетно, след което продължи тренировката си. Сега му оставаха само тридесет обиколки на спринт. Успя да ги направи за отрицателно време.След това бягане, Хаширама едва си вземаше въздух. Момчето реши да си почине за десет минути. Вече беше обяд. Слънцето напичаше лицето на Хаширама. Вече бяха минали петнадесет минути и момчето реши да продължи тренировката си. Сега беше решил да прави лицеви опори. Зае позиция и започна. Направи петдесет без проблем, след което започна през пет да прави пет лицеви опори с една ръка. Направи няколко такива серий, след което реши да поразнообрази малко. Застана на две ръце и започна да прави лицеви опори така.Направи десет серии по двадесет и пет.След кратка пет минутна почивка, Хаширама отиде да се набира на импровизирания от него лост.Това беше един тънък, но жилав дървесен клон. Правеше десет набирания и пет силови на серия. Направи двадесет и няколко серий и реши да поотпочине малко. Бяха минали няколко часове откакто Хаширама направи по-голяма почивка. След тридесет минутна почивка, момчето започна да прави коремни преси, като при всяко надигане правеше по два удара. На серия правеше по петдесет коремни преси. Направи около петнадесет серий, като почивката между серия, беше една минута. След тази тренировка, Хаширама беше много изморен. Реши да дремне малко. Беше около 15:00, когато Хаширама заспа. Момчето обичаше да си подремва, но чесно казано, сега не му беше времето. Успя да се събуди навреме. В 17:30 Хаширама беше буден и свеж, готов за нови упражнения. Взе камъка, който беше качил на върха на платото.Този камък щеше да му помогне в следващото му упражнение.Понеже камъкът беше горе-долу плосък,Хаширама щеше да го обърща и бута, като така щеше да прави обиколки на платото. На думи беше лесно, но на практика - ...... Хаширама разбра това по трудния начин, за съжеление. Беше му много трудно да вдига и бута сто килограмовия камък. Направи пет обиколки и вече беше труп. По програма трябваше да направи десет.
-Не мога повече!!! - заяви Хаширама. Но вътрешно той знаеше че трябва да ги направи. Колкото и трудно да беше трябваше да го направи. Хаширама събра всичката останала сила в таялото си и е напрегна, за да направи тези обиколки. На деветата вече издъхваше. Ако беше без ръкавелите, щеше да успее да е направи. Мина му през главата да ги свали, но един вътрешен глас му казваше да не го прави. Трябваше да го направи с тях, за да има по-голям ефект.И той успя, с сетни сили успя да направи тази последна, мъчителна, обиколка. След нея се просна на земята, едвам дишайки.Момчето Сенджу беше много щастливо.Вече беше около 19:30.Време беше да си ходи.След кратка почивка, Хаширама събра нещата си и се запъти към къщата си. За да одължи тренировката си момчето реши да мине през добиколен път, бутайки един не чак толкова тежък, петдесет килограмов камък.*Доста по-лек е от предишният*-си мислеше момчето. След двадесет минути вървене, момчето стигна до едно прекрасно езерце.Реши тък да си почине.Езерото найстина беше много красиво. То беше толкова бистро че се виждаха прекрасните рибки. Хаширама им се раздваше. Тогава му хрумна една прекрасна идея. След няколко минути момчето се събляка голо, както майка го е родила, и се гмурна в езерото.*Няма кой да ме види*- си каза на ум момчето. Беше решил да преплува петдесет дължини.Водния басейн не беше много голям - най-много петнадесет метра. След като направи първите двадесет и пет се гмърна във водата, за да поразгледа рибите. Вече беше вечер, но въпреки това се виждаше отлично. Имаше много интересни рибки. Хаширама се зайгра с една. Беше му много забавно.Минаха пет минути и беше време да продължи тренировката си. Направи и другите двадесет и пет толкова бързо и изкочи от водата. За да изсъхне по-бързо, и главно за да се згрее, момчето започна да прави лицеви опори.Направи сто, след което вече беше напълно сух и обляка дрехите си. Реши някой ден да дойде на това езерце, за да потренира ходенето по вода. Вече беше късно. Оставаха петнадесет минути до 22:00. Хаширама реши, за да направи днешната си тренировка още по ефикасна Хаширама реши да тича, правейки упражнения , до кущата му.Въпреки късният час, почти винаги, имаше нинджи тук, но днес имаше само едно-две шинобита.
-Нищо интересно..-каза тихичко момчето, и се запъти към къщата си.След като се прибра, момчето хапна стабилно, след което се просна на леглото, оставейки умът му и физическото му тяло да отпочинат, от този тежък, но напълно oползотворен ден. Трябваше хубаво да си почине, защото утре го чакаха нови, изпълнени с емоции, тренировки.



Тренировка за сила и понеже е последен ден от седмицата и кръв.

/Хаширама: сила +122; +17 кръв
Шино: Mushi Kame no Jutsu овладяно/

Техният бъдещ сенсей ги гледаше с благоговение.За него щеше да е чест да работи с такива младежи.

След вчерашната тренировка, Хаширама все още беше изморен. Искаше му се да разбере дали има втори чакра елемент, затова реши да потърси някой сенсей. Първото място, на което му хрумна да търси беше тренировъчната площадка. Когато пристигна там момчето се оглеждаше и разпитваше дали някой е виждал сенсей наблизо.

Един сенсей видя как едно момче се размотаваше.Личеше си,че търси някого.За минимално време учителя се появи пред момчето със усмивка.
-Е .. младежо от какво имаш нужда-попита той.

-Да, бих искал да проверя дали имам втори чакра елемент? - Каза усмихнато момчето

Мъжа загледа младежа и извади от джоба си едно специално листче.
-Така,ако не знаеш ето това листче ще ти покаже .. ти само трябва да пуснеш малко чакра по него.Имай предвид,че не всеки има втори елемент особено генин,но опитай няма нищо страшно.-каза мъжа и подаде листчето на момчето.

/10 реда/

-Благодаря! - каза усмихнат момчето и взе пърчето хартия. На пръв поглед това парче хартия, изглеждаше съвсем обикновено, но изобщо не беше така. То беше преработено така , че да реагира дори и на най-малкото количество чакра, прекарано през него. На Хаширама му беше доста чудно, как става това прекарване на чакра през него. Няколко минути гледаше листът, без да прави нищо друго. *Вероятно е на принцип, като ходенето по дърветата* - си мислеше момчето. Хаширама нямаше никаква представа как да прекара чакра през това листче хартия. Огледа се наоколо за да види, дали има някой, който също се опитва да разбере своят втори чакра елемент, но нямаше. Най-накрая момчето реши да опита. Концентрира се, вдиша и издиша, събра чакра и я насочи към пръстите си. Този път генинът се беше надухал,мислейки че ще успе. Дълбоко в сърцето си Хаширама желаеше да притежава воден елемент. Това щеше да му помогне много в битките/мисийте и главно на чунинският изпит. След това се опита да е избута към листчето хартия, но не успя и загуби концентрацията си.
-Не е толкова лесно.- каза толкова тихичко момчето, че сенсеят едва ли го чу.
Хаширама реши да опита отново. Събра чакра, затвори очи, концентрира се и ги отвори. Събра чакра и я насочи към пръстите си, след което се опита да е избута към листчето. Оставаше само да се разбере дали има втори чакра елемент и ако има, какъв е той.

За негово щастие момчето имаше втори елемент.След втория му опит няколко секунди след това листчето се намокри.Неговия втори елемент беше суйтон.Сенсея се усмихна и реши да съобщи прекрасна новина на генина.
-Е .. дано се задоволиш със Суйтон това е твоя втори елемент-каза учителя с усмивка.

С началото на нощта температурата започна да спада. Появи се лек вятър, който раздвижи пластовете на въздуха и накара листата на дърветата да шумолят. Въздушната чакра на Шино реагира положително на промяната, ободрявайки го. Усещайки прилив на сили поради благоприятните условия, младежът реши да използва възможността, за да се свърже по - добре с елемента си. Течението се засили, сякаш отговаряйки на емоциите му. Ръкавите на горнището му се издуха. Без да застава в позиция за медитация, вдигна ръцете си и ги изпъна нагоре. Очите му се затвориха. Сърцето му започна да бие по - отчетливо. Дланите и пръстите му се стегнаха. Между ръцете му потече въздушен поток. Чакрата му се изливаше от пръстите му в равномерна струя и насочваше въздушната маса нагоре. Бавно, едва забележимо, дланите му започнаха да се отдалечават една от друга. Потокът се раздели на две, отслабвайки силата си, но продължавайки движението си напред от вътрешната част на ръцете му. Струите постепенно се приближаваха до земята с приближаването на дланите му към нея, докато не застанаха на една равнина. Шино балансира ръцете си идеално, сякаш вървеше по въже високо над земята. Задържа това положение около минута, след което започна бавно да движи ръцете си в различни посоки. Концентрацията му върху въздушната чакра се засили със забързването на движенията му. Дланите му започнаха да се въртят и извиват, подобно на танц. При всяко спускане към земята се вдигаха листа. Движенията му станаха бързи и интуитивни. Без да се замисля, нижеше фигура след фигура в поредицата си от извивки и завъртания, а вятърът рисуваше образи след него, като продължение на ръцете му, което докосваше недостижимите за крайниците му околни обекти. Щом успя да стабилизира достатъчно въздушния поток при висока скорост на движение, реши да опита да го концентрира в отмерен тласък, разпростиращ се в пространството пред него във формата, описана от рязко отсичане с длан. Събра чакра в дясната си ръка и след секунда, в която се прицели, отсече с нея. Невидима вълна полетя от върха на пръстите му и покоси стеблото на изсъхнало дърво, откъртвайки от кората му. За да постигне по - голям ефект, реши да концентрира същата сила в по - малка площ, увеличавайки натиска върху нея. Дланта му отново се стрелна с мълниеносно движение във въздуха. В мислите си компресира изригващия въздух и вложи чакра в жеста си, с която събра вятъра в тясна линия. Течението изплющя като камшик в сухия ствол и се вряза в него, разкъсвайки дървесината и пронизвайки стеблото почти от край до край. За третия си опит, младежът събра длани и накара чакрата си да се раздвижи. Концентрира енергията в ръцете си, почерпвайки дълбоко от кладенците в тялото си. Мислено направи следващите си няколко хода, визуализирайки действията си и ефекта от тях. В умът му острие, по - тънко и от най - заостреният бръснач, се понесе върху завихрящ се вятър. Като назъбен нож, острието му се движеше, разкъсвайки всичко по пътя си, летейки с невъзможна за проследяване бързина. Дланите му се раздвижиха, а пръстите му затанцуваха, преплитайки се в знаците тигър, заек, куче, овен и дракон. Мощна вълна от чакра се надигна в цялото му тяло и избликна като ударна вълна при експлозия от пръстите му.
- Fūton: Kazekiri no Jutsu - изрече високо, сякаш опитвайки да надвика извилият се бурен вятър.
В същия миг дърветата пред погледа му, простиращи се на далечно разстояние, изпукаха силно и изпопадаха. Ефектът бе в пъти по - мащабен, отколкото си го бе представял. Изненадан от неочаквания успех, стоеше и наблюдаваше гледката на сякаш специално изгладените като стъкло на прозорец пънове и масивните стволове на дървета, лежащи до тях.

/техниката - усвоена!/

Новото утро приветства селото, скрито в камъните. Слънцето посрещна множество търговци, занаятчии и работници, които разбързано крачеха по улиците. Животът в Иуагакуре се подготвяше за денят, който обещаваше да бъде не по - малко горещ от предишния. Чадъри и навеси се разтваряха навсякъде между къщите и магазините, а по пътя към чешмите се извиваше голяма колона от хора. Шинобите на Иуа не правеха изключение от останалите му жители. Джоунините, отговарящи за тренировъчната площадка, вече бяха завършили тренировките си и очакваха с готовност началото на новите си задължения. По - младите нинджи постепенно започнаха да изпълват мястото, докато не стана оживено, както обикновено. Шино бе сред тях. Крачките му бяха тихи, а походката му - събрана. Когато стъпи на площадката, там нямаше почти никого. Тишината и спокойствието му допадаха, затова обичаше да идва пръв и да си тръгва последен. Утрото изпълваше със сили всяка птица, насекомо и разстение. Чакрата в тялото му също бе възстановена и реагираше на желанията му почти сякаш имаше свой собствен разум. Всяко негово движение и опит да я вложи в техника се получаваше необичайно добре, сякаш невидима ръка насочваше тялото му и го тласкаше напред, давайки му допълнителна сила. Бойната му умения бяха сравнително добри за нивото му. Можеше да нанася и избягва удари, както и да ги блокира. Въпреки това нещо тревожеше ума му. Опитните потребители на тайджуцу знаеха техники с унищожителна сила, с които можеха да наранят сериозно противника си, в случай, че не го убиеха. Тези движения включваха ефективни комбинации от основните удари, насочвайки силата на цялото тяло в дадена точка, често добавяйки и силата на инерцията. Несъзнателно започна да се замисля кой е най - силния удар, на който е способен. Кокалчетата на ръцете му бяха твърди, но китката бе слабо място и юмруците често можеха да доведат до травми, въпреки, че обсегът им бе голям. Силата на тялото му трудно можеше да се концентрира в тях, тъй като се намираха далеч от центъра на тежестта му. Лактите и коленете му, от друга страна, бяха по - лесни за насочване, а маховите удари с тях почти никога не пропускаха. С подходяща засилка ударите с тези части на тялото можеха да имат фатален ефект. Подобно оръжие в арсенала му винаги би могло да намери приложение. Младежът застана пред една от тренировъчните кукли, зае бойна позиция и започна да нанася удари с лакът в частта, наподобяваща глава. Отначало тези удари му се виждаха неестествени, но щом започна съзнателно да влага тежестта си в тях, завъртайки цялото си тяло в посоката им, силата им се уголеми многократно и скоро тялото му свикна, а движенията му станаха по - плавни, бързи и ефективни. С такава атака би могъл да травмира човек, но за по - опитен противник бе нужно нещо повече. Силата, с която нападаше, не бе достатъчна, за да повали трениран човек. Но с достатъчно добра техника този проблем би бил елиминиран.
- Mushi bunshin - изрече той и един клонинг се формира до него още преди да затвори устата си след изричането на думите.
Двамата застанаха един срещу друг, като между тях се намираше парчето дърво, върху което повелителят на буболечките се бе упражнявал допреди секунди. Едновременно, като човек и образа му в огледало, Шино и клонинга му скочиха устремено напред, изкарвайки целия въздух от дробовете си с вик :
- Tetsuzankō!
Силата, насочена от две страни в точки, намиращи се една над друга, накара дървеният труп да се завърти, изтръгвайки го от земята и изхвърляйки го високо във въздуха, докато двата лика на младежът се разминаваха на сантиметри един от друг. И двамата спряха с гръб един към друг, поглеждайки към отрязаният ствол, който се строполи с оглушителен шум встрани от тях, след което отидоха до него, вдигнаха го и го върнаха в дупката, от която го бяха изкарали. Клонингът се разпръсна, а Шино поиска помощта на джоунин да поправи щетите с джуцу от земен стил, което да приклещи стабилно тренировъчната кукла.

/Tetsuzankō-усвоено/

За щастие наблизо се намираше Сайто, който използваше земен елемент.Той огледа пораженията на бъдещия си ученик и бързо ги оправи чрез дотон нинджутсу.

- Благодаря, господине - каза Шино, след като джоунинът му се притече на помощ.
Бе готов да се обърне и да продължи с тренировките си, когато внезапно появила се мисъл премина през главата му.
- Бихте ли... могли да ми помогнете да разбера към кои природни елементи може да се приспособява чакрата ми, освен въздушния? - зададе въпроса си и леко завъртя главата си към него, втренчвайки се в очите му иззад очилата.

Сайто/сенсей на 1 отбор/:
Мъжът погледна Шино и се подсмихна хитро.Пламъчета блеснаха в светлите му очи за момент, след което заговори тихо на младежа пред себе си, оглеждайки го внимателно.
-Изглежда са ти известни нещата...Предполагам, че няма да е необходимо да обяснявам много-много, затова действай!
Джонинът изкара една странна малка хартийка и я подаде с плавни движения на генина, чакайки негов отговор и нямайки търпение да види какво ще се случи по-нататък.

Шино внимателно пое хартийката, стараейки се да не я скъса. Изглеждаше крехка, което го навеждаше на мисълта, че функцията й не е за увиване или почистване. Отново погледна към джоунина, учуден, но нетърпеливото му изражение не му помагаше с нищо. Няколко буболечки кикайчу пропълзяха по ръката му и огледаха листчето отблизо, след което отхапаха миниатюрни частици от него. Той ги пое с другата си длан, остави ги да изпълзят върху показалеца му, вдигна ги до лицето си и внимателно огледа знаците, които му направиха с рогцата и крачетата си. Щом разбра съобщението им ги остави да пропълзят обратно в ръкава му, а оттам и в тялото му. Вдигна парчето хартия на нивото на очите си, огледа го внимателно, след което го захлупи с длани така, че да не се вижда. Затвори очи, вдиша и се концентрира върху потока на чакра в тялото си. Накара го да се движи така, че да се събере в ръцете му, след което визуализира как енергията в тях разменя местата си, преминавайки през пространството между тях. Мускулите по тях се стегнаха, карайки вените и костите му да изпъкнат на фона на кожата. Едва забележимо синьо сияние се процеди между пръстите му и той отвори очи. Чакрата, която бе събрал, отново продължи вечния си цикъл, обикаляйки из тялото му, но след прецизно измерване с помощта на насекомите в него разбра, че малко количество от нея бе изразходвано. Уверен в успеха си, вдигна горната си длан, показвайки резултата от процедурата на висшестоящия нинджа и зачака реакцията му.

Сайто:
-Чудесно...Дотон...
И реално бе така.Хартийката се превърна в пръст и се разпадна.

Тренировка за сила
След като вече беше генин Хана можеше да тренира на тренировачната площадка. Това и бе любимото място за успокоение. Тя винаги се е настанявала под едно дърво. Днес реши да направи тренировка за сила. Искаше да стане силна и да научи различни бойни техники. Нямаше никакво търпение да запише за Чуунинския. Не искаше да гледа как другите постоянно се издигат нагоре и нагоре. Искаше и тя да е като тях. Или по точно искаше да бъде като родителите си, които баха убити нечестно от някакви лоши нинджи. Но сега трябваше да се съсредоточи в тренироквата.
I - На първо място бе разгрявката
Хана реши да се разгрее, за да не се схване по време на упражненията. Всяка сутрин правеше разгрявки, но днес тя бе забравила. Започна отзад напред. Първо краката, после кръста, а на края врата. Това продължи около 5-6 минути.
II - Коремни преси.
Хана продължи с коремните преси. Те и бяха прериотет. Най-малко правеше 100. Настани се под дървото на сянка (понеже изведнъж пекна слънце) и започна. Когато стигна до към 120 тя спря, за да пие вода. След това веднага продължи. Най-накрая направи към 250, но трябваше да спре, за да има енергия и за останалите упражнения.
III - Tретата тренка бе бягането..
Хана пи още малко вода, за да се запаси с още малко енергия. Този път реши да бяга. Щеше да направи няколо обиколки около самата тренировачна площадка. Тя тръгна като не се напрягаше да бяга много. Направи първата обиколка после и втората. На третата и четвъртата беше малко изморена. Мина и тях и стигна до петата обикола. Запъхтяна тя подължи да бяга и най-сетне напарви и последната.
IV - Четвъртата и последна трениовка бе тренка с кунаи.
Хана не беше голяма любителка на кунаите, но те биха могли да бъдат от голяма полза. Като за битки, за капани и за.. още много други неща. Хана си направи една мишена, извади кунаите си от чантичката си и започна стрелбата. С два куная не можа да оцели центъра, но с останалите да.
Вече беше се стъмнило. Хана трябваше да се прибера. Стомахът и къркореше и много и се спеше. Утре определено щеше да продължи с тренировката, ако успее да ст

/Хана - 40 сила/