Имението на Шин

Имението бе закупено от дядо му преди близо две години със пари който семейството му държеше в банката.Мнозина се чудеха защо се копуваеш толкова голяма площ и толкова много сгради за двама човека.Отговора бе прост.Понеже дядо му възнамеряваше да възроди клана.Или по точно да го възроди чрез Шин. Имението наистина бе огромно. Имаше седем сгради като четири от който бяха за спане.Всяка от тези сгради имаше по пет стай като във всяка стая имаше по едно или две легла. Имаше една голяма стая в която бе предвидено един ден да се събира клана на вечеря. Имаше стая за боини изкуства.Имаше друга сграда която бе използвана като склад, макар за момента той да бе доста празен.А останалите сгради все още не бяха избрани за какво ще бъдат използвани.
Дворът на именито бе огромен което бе нормално все пак бе имение.Една част от него бе отделен като малака тренировъчна площадка а другата бе осеяна с цветя и разни статуи който бяха от предишните собственици.Нямаше нужда да се махат, в единия край на тренировачната поляна имаше и малко езерце което бе страхотно.През имението преминаваше и малка рекичка която се вливаше в близко езерце извън градът.

ТРЕН за Сила и Бързина разделено е на части
След като момчето се прибра от тренировачната площадка реши да по тренира малко и у тях и после да ходи да си почине.За това реши да започне със една хубава физическа тренировка и после да по тренира бягане.Понеже искаше да бъде бърз и ловак .Направи един бърз списък в главата си и...
1-Физическа сила:
Шин реши да започне със тренировка на мусколите си.Той се поогледа със какво може да започне.Момчето видя един голям камък и се приближи до него.Когато го стигна Шин се наведе и се опита да си го сложи да гърба.Когато го направи момчето едвам-едвам зае позиция за лицеви опори.Камъка много му тежеше но Шин бе трърдо решен да направи 150 лицеви опори със него.Момчето започна да прави една по една лицевите опори като не се напрягаше за да не си нарани някой мускол. Камъкът явно бе голямо предизвикателство за момчето затова той се опита да концентрира малко чакра в ръцете си.Когато го направи Шин почувства нещо...сякаш тежестта на камъка е намаляла.Той си затвори очите и започна да се концентрирва опитвайки се да забрави за камъка.През това време момчето продължаваше да прави лицевите опори.Когато напълно бе забравил за камъка на Шин му оставаха още 100 лицеви опори.Той се напъна и даде всичко от себе си за да ги направи.Момчето нямаше много енергия но силата на духът му го водеше напред.Той събра останалата си енергия в ръцете и продължи да ги прави.От лицето му паднаха няколко капки пот...Скоро Шин бе успял да направи и последните 100 лицеви опори.Той се изправи бавно и се поръзкърши.Кокалите му изпльокаха а той бе готов за ново изпитания.Шин си напрегна ума с какво да продължи...Той реши да направи 150 клякания...със камъка на врата си.Шин си го сложи със големи мъки на врата и зае позиция за начало на кляканията.Той стоеше прав.Когато клекна момчето едвам да не падне и да не си счупи врата.Явно камъка бе прекалено тежък за него.Момчето си затвори очите и започна да се концентрирва чакра във краката.Момчето събра малко чакра в тях и се опита да я задържи на целите си крака.Момчето бавно започна да си представя че камъка не е толкова тежък.През това време на Шин му бе по-лесно да кляка със камъка...Скоро Шин бе забравил за камъка и си отвори очите гледайки с кървав поглед.Той започна да ги прави доста по-бързо от миналите опити.Шин даде всичко от себе си и събра последните си сили в краката.Това даде резултат и на момчето му останаха още 50 клякания.Той се напъна и докато се осети ги бе направил.Сега Шин  реши да си почине малко и след това да продължи със упражненията...

След 30 минути почивка:

След като си почина много добре Шин се огледа и се зачуди с какво да продължи.Той реши да направи 150 набиранията.Шин си набеляза един клон.Той събра малко чакра във ръцете и краката си и се качи на него заемайки позиция за начало.Шин започна да ги прави.Първоначално Шин ги правеше без проблем но със всяко следващо набиране умората все повече си проличаваше...Скоро Шин едвам-едвам правеше 1 набиране.Той бе направил 100 и му оставаха още 50.Момчето си затвори очите и се остави увиснал за малко.Той започна да се съсредоточава и да не мисли за умората в ръцете си.Шин се опита да събере цялата си полужителна енергия в ръцете...След време момчето се чувстваше като перце и бе напълно готов да продължи със набиранията.Той си отвори очите и погледна за миг към земята след това започна да се набира и да си казва "Давай момче!Ти можеш!" което го стимулираше допълнително.Не след дълго всичките усилия си казаха думата и момчето бе свършило и със поредното упражнение.След като направи 150 набирания Шин се пусна от клона и като падна на земята се зачуди с какво да продължи.Той реши да направи 150 коремни преси.Шин легна на земята и се приготви за начало на тренирането.Момчето започна да ги прави.В началото ги правеше по-бавни за да не се измори в самото начало.Шин не чувстваше затруднение на това упражнение но когато стигна до 100-ната коремна преса Шин почувства умората.Той правеше коремните преси с все по-голямо мъчение.Шин си затвори очите и започна да пренебрегва умората.Колкото по-уморен се чувстваше толкова повече засилваше концентрацията си.Скоро време това проработи и Шин не бе толкова уморен колкото преди.След това той започна да събира енергията си в краката и кръста.През това време момчето продължаваше да прави коремните преси.Когато момчето се чувстваше добре си отвори очите и му оставаха още 50 коремни преси.Той се напъна здраво и преди да се беше усетил ги бе свършил.След поредното упражнение Шин реши да си почине малко и после пак да продължи...

След 30 минути почивка:

След като си почина добре Шин реши да прави удари по дървото.Момчето се стегна и отиде пред едно дърво като започна да го рита колкото се може по силно.Шин направи около двадесет шута и крака ужасно го заболя.Тогава той смени крака и започна с левия.Момчето доста насърчено риташе изсъхналото дърво сякаш му е приятно и отново на двадесетеия шут се спря и си почина малко като си разтри краката.Като се минаха около пет минути момчето отново се изправи и започна да рита дървото като при всеки удар се чувапе на кухо и трески летяха от него.Този път крака го заболя много повече от колкото предишния път но само че на петнадесетия удар.Но въпреки това Шин не се отказваше и продължи до двадесет.След двадесетия шут Шин се приви от болка но желанието му за сила го мотивира и продължи да рита все едно беше от желязо той чустваше че болката стихва че всяка мечта прави човек по силен и готов за всичко.Когато болката се започна с другия крак.Тъй като той му е левия и е по слаб от десния не риташе с такава сила не го заболя и си направи двадесеттео шута.След това от Шин се чу едно „аххх” кой зна защо кракът на момчето кървеше леко защото мяй беше ударил нещо като пирон момчето едва не тръгна към болницата но се мотивира и забрави за болките и за всичко момчето риташе ли риташе като се стараеше .Момчето риташе с все сила защото иначе каква тренировка е ако рита като бебенце по едно време някакви мисли минаха през главата на Шин които бяха „бебенце не можеш да риташ да не се разплачиш” това разгневи Шин и започна да рита толкова бързо че даже не си виждаше крака а по едно време започна да оформя някакви сийлове не слд дълго момчето изрече с пълен глас „катон гокакю но джуцу” като по този начин премхна мислите които го разсейваха.Като направи 200 удара се спря и реши да си почини.След това се изправи и погледна дървото като този път вместо да го рита му би един умрук и след това още един с другата рака.Момчето направи общо тридесет удара и ефекта беше гаден.Той не можеше да си мърда пръстите и за целта трябваше да спре но не можеше нещо не даваше на момчето да спре и той продължаваше да удря на с все сила и с все бързина като едвам едвам проследяваше ръцете си.Шин не чустваше че си движи ръцете не от болка от нещо друго той чустваше че дори няма ръце или удря по дървото без да изпитва болка момчето удряше без той дори да иска по едно време започна да удря така както той изобщо не можеше по едно време момчето се зачуди какво става и изведнъж ръцете му прокървяха но момчето продължаваше да удря чустваше че някой му движи ръката и удря възглавница най накрая спря и рабра че е направил общо 170 удара след това момчето беше доста изомено и малко стреснато от това което се случи той падна на земята като в бесъзнание и се чу че казва нещо под носа си „възможно ли не е възможно няма начин сигорен съм видях как …” но преди момчето да свърши изкашля кръв и падна на земята

След поредните 30 минути почивка (не точно почивка нещо като в безсъзнание) :
Момчето малко не помнише какво е правил но по едно време се сети момчето стана като се погледна крака и ръцете ноито вече не кървяха и раните бяха започнали бавно (но славно е стига) да зарастват.Той се почуди какво да прави а през това време си поразтри пръстите защото болката още го държеше от миналото упражнение.Шин реши да направи като за последно 150 подскока.Той зае удобна позиция и започна да подскача като кенгуру.Момчето не го правеше много бързо за да не се умори в началото.Шин направи без проблем 50 клякания но от 50-тия до 100-ния скок беше доста мъчително та камоли до 150-тия скок.Момчето си затвори очите и започна да мисли за нещо хубаво като пренебрегваше умората в краката си.Той съсредоточи малко чакра в краката си и събра цялата си енергия там.В мига когато го направи Шин си отвори очите и започа да скача още по-бързо и не се чувстваше уморен.Шин даваше всичко от себе си и това скоро си пролича защото момчето бе направило 150 подскока Шин беше доста изморен реши да легни да си почини но волята му и мечтата му не му позволиха да го направи.Когато ги направи Шин разбра че е преминал първата фаза от своя план и нещото което най-много го зарадва бе...че ще почива доста дълго преди да започне със бягането.Шин тъкмо тръгна да сяда и отново през ума му минаха мислите които все едно някой му го шепка в ухото „бебе за нищо не ставаш даже незнам как си генин чакрата ти е мизерна движиш се като костенурка” момчето много се рязяри и ивзика малко по силно:
-Ааааааааааааааа!-като Шин не се побираше в тялото си.Всеки път когато момчето реши да си почини нещо го спираше и минаваха тези странни думи в главата му момчето се стегна отвори очи и погледна напред и каза:
-Който ли да си когато те намеря ще съжеляваш че си се месил с мен обещавам ти!-след това момчето с разярен намръщен и готов за всичко поглед пристъпи напред и си каза на ум „ето ме и мен започвам с 2-ра фаза от плана кой ще наричате бебе!”

2-Бързина:
Шин трябваше да тренира своята бързина.Той си помисли с какво да тренира скоростта си.Той реши за да загрее трябва да направи 150 обиколки.Той зае позиция за начало на якото търчене но преди да започне Шин пак чу тези мисли „хах загрявка само бебетата правят загрявки истинските шинобита правят това което ще правят не като теб”.Шин се съсредоточи за да не ги изгуби съзнание.Шин реши да започне с загрявка няма значение какво казва този глас но изведнъж генина се намръщи и тръгна колкото можеше по бързо напред.Момчето реши да искори малко темпото защото му се струваше че бяга прекалено бавно вкара малко чакра в стъпалата си и се напрегна до край.Когато го направи Шин я задържаше там и продължи да бяга.Момчето даде всичко от себе си и скоро това си пролича защото Шин бе направил всичките 150 обиколики.След това Шин се зачуди с какво да продължи...Той мислеше мислеше и реши да направи 150 обиколи но...с подскоци!Той зае позиция за начало но преди това вкара чакра в стъпалата и краката си за да е по бърз.Шин тръгна да скача напред и да гледа ту в земята ту напред за да не се спъне в някой камък.Той направи 70 обиколки с подскоци а от там всеки подскок бе мъчение.Момчето се напъна и даде всичко от себе си за да оспее да направи 150 обиколки с подскоци.Генина вече се беше доста изморил но реши да не се предава продължи да скача напред и да покажи какво може Шин напрегна всяко мускулче волята го държеше на крака краката му бяха изтръпнали но момчето продължаваше да се напряга и да дава всичко от себе си.Скоро всичко това си каза думата и той бе успял да направи всичките обиколки.Момчето искаше да си почини но си каза:
-Не няма да си почивам немога по средата на битка да си почина няма да го направя и сега!-след това момчето реши да направи 50 обиколки но на ръце което беше голяма предизвикателство.Момчето вкара малко чакра в ръцете си зае позиция след това застана на ръце.Отначало малко залиташе но генина се съсредоточи като даде всичко от себе си и вече не залиташе.Шин изпозлваше доста количество чакра но също така внимаваше да не прекалява с чакрата.Момчето продължаваше да се старае и от време на време се чудеше „защо правя всичко това” а веднага след това следваха отговорите „зареди родителите ти зареди мечтата ти” и това му вдъхваше кураж да продължава напред без да се предава.След 45 обиколки момчето нямаше сили да продължи но волята го задържа и момчето реши да не се отказва че сега не е момента да се откажи това му вдъхна кураж да продължи след големи мъки и страдания генина най накрая успя.Момчето се гордееше с него и затова реши да си почини добре..

/Отхвърлена тренировка. Нямаш право да пишеш тренировки, освен на тренировъчните площадки./