Академията

Не казва нищо повече и излиза от академията.

Не беше минало доста време, но все пак се беше свечерило и Итачи се появи отново в академията - със същия онзи безразличен поглед и бавна походка. Отново почука на вратата и влезе.
- Надявам се да не пристигам много късно, но, като гледам, все още сте тук, така че мога да Ви покажа какво усвоих.
Преди да направи нещо, Итачи погледна към стената. Там имаше часовник, който беше съвсем точен и измерваше времето секунда по секунда. В този момент той осъзна, че бе тренирал часове за джуцуто, което намираше за "елементарно". Присви устни и юмруци. Помисли си: "Трябва да се стегна иначе никога няма да се докажа нито пред себе си, нито пред баща си."
- Е... предполагам, че няма време за губене, така че... - обърна бавно поглед към учителката той.
Последваха трите знака за направата на джуцуто и пред очите на жената се появи перфектен клонинг на чернокосия.
- Това е основна техника, но дефакто служи за заблуда на окото. Много лесно може да бъде разгадана от нинджа с доуджуцу, а дори и такива с просто око... Все още не съм развил Шарингана си, но може да се забележи по много неща, че това е илюзия.
Итачи държеше да каже всичко, което бе научил, докато тренираше. Явно зоркото му око, макар и без елементарен Шаринган, можеше да различи илюзията от реалността много добре. Това беше доста добър напредък за него. Итачи очакваше да чуе одобрението на сенсейката...

Жената наблюдаваше всяко движение на Итачи. Той се спряваше идеално като за първи път. Усмихна се доволно и проговори:
- Отлично!
След думите й, сенсейката реши да продължат с новия урок.
- Следващото джуцу, върху което ще работиш се нарича Henge no Jutsu. Тази вид техника има способността да променя облика ти с някой друг. - жената реши да бъде още по-ясна, използвайки знаци, оформени от пръстите й и след изричането на "Хенге!" тя се превърна в младежа пред нея, но след миг ефекта премина.

След като спря да тренира на площадката, Итачи се върна в академията и влезе при сенсея. Погледна я с дълбоките си черни очи и проговори:
- Готов съм с Henge no Jutsu.
Не изчака отговор, а огледа напълно учителката, направи знаците и се превърна в нея. Джуцуто издържа доста дълго време, но след това Итачи възвърна облика си. Погледна отново към жената пред него и изчака да чуе мнението й.

Добре. Беше се справила с една трета от изпита, оставаха още две джутсута и щеше да бъде генин. Трябваше да премине досадната академия колкото може по-бързо, за да си намери място за живеене и да започне да тренира, за да осъществи целта си. Малко беше разочарована от клонинга си, но щеше да поработи над това по-късно.
Свенсейката беше много мила и и показа какво да направи стъпка по стъпка. Анко реши да я изслуша, макар и да знаеше точно как се правеше трансформация. После тихо се оттегли, за да си избере обект, в който да се трансформира. Като си помисли как се беше превърнала в тихо и послушно момиченце се засмя. Коноха имаше още много да види, но в момента беше под наблюдение и беше достатъчно умна, за да не прави простотии.
В стаята беше влязло момче, при вида на което нормалните момичета биха въздъхнали замечтано. Анко му хвърли един бърз поглед и събра малко чакра, след което направи знаците и уверено каза "Хенге!". Зачака оценката на сенсея.

Сенсейката огледа учениците. Бяха направили страхотни опити за Henge no Jutsu. Това накара жената да се подсмихне доволно, изказвайки думите си:
- Отлично, ученици! Следващата и последна техника е Kawarimi no Jutsu. С нейна помощ ще успеете да преминете академията и ще станете официални Генини на Коноха!
Учителката се дръпна леко назад и започна да прави знаци с пръстите си. След като беше готова, тя изрече "Kawarimi no Jutsu!". На нейно място се появи дънер, който след секунди се изпари, а учителката влезе през вратата, поглеждайки учениците си:
- Това беше Kawarimi no Jutsu. С помощта на тази техника можете да замените тялото си с нещо друго, например дънер, както направих аз. Сега опитайте вие или отидете да потренирате и след това ми покажете.

"Кауарими? Още една досадна техника и съм генин!" - помисли си момичето и скръсти ръце замислено. Сега беше времето да си помисли дали наистина иска това. В крайна сметка животът на една нинджа непрекъснато беше изложен на опасност.
"Дали си струва? Дали няма да умра преди да постигна целта си?" - такива мрачни мисли преминаха през главата и, но тя я разтърси енергично и разкара всички нежелани съмнения, които се бяха натрупали в нея по някаква неизвестна причина.
-Какво си мисля! - каза тя и се засмя - "Нима мога да забравя всичко, което се случи и да заживея безгрижно и щастливо? Ха, предпочитам да умра" - продължи тя наум и се изпълни с увереност. Проблема сега беше екстремният мързел, който я налегна и фактът, че изобщо не я свърташе на едно място. и Тъй като сенсейката спомена, че може да отидат да потренират, Анко изфуча през вратата, като я затръшна след себе си. Срещна няколко странни погледа по пътя навън, но не и пукаше. Излезе зад сградата на академията, където имаше малка барака, в която държаха оръжията за тренировка. Вмъкна се вътре, намери си удобно място и заспа.
След около 15 минути сън я обзе неприятното усещане, че някой я хваща за врата и грубо я надига. Дам, за съжаление не сънуваше. Чу как някой и се кара:
-Хокаге-сама те прати тук да учиш, не да спиш хлапачке! Имаш късмет, че е такъв добър чожек и те прибра в селото... - нататък чуваше само "дрън-дрън-дрън".
Накрая и омръзна и се изви като червей, изплъзвайки се от захвата му, срита го между краката и си плю на петите. Върна се в класната стая изнервена.
Реши да приключи с това бързо. Последва обичайната процедура: Събиране на чакра, концентрация, знаци. Затвори очи. Представи си дънера, с който трябваше да се замени. Остана така няколко секунди и извика:
-Кауарими но джутсу!
Около нея се вдигна облак прах.

Учителката огледа финалния резултат.Беше достатъчно добър и задоволителен.Усмихна се и подаде бандана на Анко.
-Митараши Анко, справи се!Вече официално си генин на Конохагакуре!

Момичето се ухили до уши и завърза банданата на челото си.
-Благодаря сенсей! - каза тя доволно, всяка следа от раздразнение беше изчезнала от гласа и. Надяваше се само човекът, който беше сритала да не се появи отнякъде. Излезе от стаята с мисия да си намери място за живеене.

Итачи се върна за трети път в академията, за да покаже на сенсея Kawarimi no Jutsu-то. Влезе в стаята и погледна учителя.
- Дойдох да покажа това, което успях да усвоя.
Без повече да говори, Итачи застана на едно място. Концентрира чакрата из цялото си тяло и в съзнанието му изникна картинка на дървено блокче. Направи бързо петте знака за Kawarimi no Jutsu.
Изведнъж изчезна от погледа на сенсея и гъст облак от прах се появи на мястото, на което бе застанал той. Докато все още беше невидим заради ефекта на техниката, момчето реши да се появи зад сенсея, въпреки че беше убеден, че учителят щеше да го усети веднага.
"Нищо... И без това няма да се бия с него, само тества до каква степен съм овладял джуцуто. Когато ми се наложи да се изправя очи в очи срещу враг, ще действам малко по-обмислено" помисли си Итачи и се появи зад сенсея.
След като облакът изчезна, на негово място имаше дървен блок. В този момент Итачи застана до наблюдаващия го и му проговори, без да го поглежда:
- Е... как се справих?

-Чудесно.Браво.Завърши академията.Ще станеш много добро шиноби, имаш талант.
Подаде му банданата с широка усмивка.

- Благодаря - Итачи пое банданата, но не се усмихна както винаги.
Излезе от академията, сложи си я и пое нанякъде.