Тъмната част на гората

Мей изведнъж се усети, че това може да нарани мъжкото му достойнство.Реши да си замълчи и само леко се засмя.
-Е, поне да потренираме някой път.
Излязоха от мъглата.Близо се виждаха портите на селото.

- Няма да е зле. - усмихна се той.
Когато пристигнаха в селото, чернокоското я хвана за двете ръце:
- Да те изпратя ли? - попита я той като искаше да остане по-дълго време с нея.

След дългата си тренировка, Итачи реши да остане сам и навлезе в тъмната част на гората. Ходеше бавно и не очакваше да види нищо и никого. Харесваше му се това, че нямаше почти никакво слънце заради високите дървета и гъстите им корони.

Мей навлезе в тъмните части.
''-Този път не е толкова тъмно!''-помисли си тя, оглеждайки се.Можеше поне от малко да забележи къде стъпва.
Изведнъж усети нечие присъствие.Стресна се, но се опита да не го показва.Издебна и нападна с ритник.

Итачи в последния момент се обърна и хвана крака й. Погледът му не трепна - безизразен и дълбок. В черните му очи се четеше... нищо.
- Спокойно, не съм ти враг.

-Оу...извинявай!-каза Мей и се отпусна.Сега беше малко по-спокойна.
-Амм...Аз съм Мей!-тя подаде ръка на непознатия.

- Итачи. - момчето също й подаде ръка.
По външния вид и държанието се разбираше, че момчето бе Учиха.

''-Какво му има?Все едно гледам копие на Мадара!''-раздразнено си помисли.
-Е, Итачи-сан, имаш ли свободно време да отидем някъде?-попита го весело тя, пренебрегвайки държанието му.

Итачи се замисли: "Не съм от хората, които обичат компании, но от мен да мине..."
- Става. Само кажи къде.

-Хайде да отидем на кръчмата в онзи край!
Тя му се усмихна.

- Нямаш проблеми. Аз черпя.
Двамата тръгнаха към кръчмата.

Двамата вървяха мълчаливо.По едно време Мей се обърна към Учиха.
-Е, Итачи-сан, ще се видим пак!Беше ми приятно!-тя го дари с чаровна и голяма усмивка, след което допря ръката си до неговата, стискайки леко.
-Късмет с нинджа делата!До скоро виждане!
Тя се скри в едно мъгливо отделение от пътечката, което водеше право към Киригакуре.

След като си стиснаха ръцете, Итачи видя как Мей тръгва към някакво мъгливо отделение от пътечката, усмихна се леко, обърна се и тръгна към пътеката за Конохагакуре.

Мадара се намери в тъмните части на гората, които бяха свързани с всички други места и бяха огромни.Огледа се.Имаше усещане, че скоро ще открие някого...

Тъмните части бяха коварни. Клоните да дърветата се преплитаха и лъчовете светлина трудно преминаваха. Почвата беше винаги студена и сякаш беше мокра, но не.
В тези части на гората лесно можеше човек да се загуби и лесно можеше да бъде намерен от враговете. Както Мадара вървеше спокойно, но на щрек, се чу нещо като чупене на пръчка.

Момчето веднага отскочи.Нищо не виждаше.Замръзна и се ослуша.Щеше да се мръдне, ако чуеше нещо.

Звука утихна. Мадара можеше спокойно да продължи.

Учихата бавно тръгна напред.Без да иска счупи няколко клонки, стъпвайки, което го накара да изкара катаната си.С другата си ръка държеше дръжката на Гунбая.Бавно и лека-полека се движеше, оглеждайки и ослушвайки се.

Изведнъж се чу същия звук на счупване на пръчка като преди малко, но този път не беше заради Мадара.
Не мина дълго време и изведнъж изскочи една котка. Не се виждаше, само очите й светеха и гледаха уплашено.

"-Просто котка...Или пък не."
Зае позиция.

Котката започна да престъпва бавно и заобиколи внимателно Мадара. Накрая, като всяка една котка, уплашено започна да тича към дърво и впивайки ноктите си в кората му се изкачи нависоко.

"-Ох...Бъзльо съм."
Продължи напред внимателно, този път гледайки да не издава излишни шумове, за да не привлича вниманието на каквото и да било.

Котката се беше настанила удобно на един клон и мъркаше спокойно. Всичко се подреди, стана отново тихо, но след секунди звукът на летящ кунай, който се заби на сантиметри от котката развали целия мир покрай гората. Животното се изправи рязко, гърба й се изви нагоре, настръхна рязко и изсъска плахо. Накрая избяга като реши да си намери друго местенце, а Мадара беше в опасност, защото куная, който бе забит в дървото имаше прикрепера експлозивна бележка, но заради тъмнината не се забелязваше.
Изведнъж рязка експлозия събори повечето дървета и слънцето обгради малката част. Взрива успя да повали дори Мадара, не беше на добре.

/Кръв: -20/

Момчето падна на земята, след което бързо се изправи и се огледа.Беше се поразчистило от дърветата, което правеше местността с пъти по-светла.
Той се огледа в очакване на някаква атака.Тръгна към мястото, откъдето беше дошъл злополучният кунай.

Макар, че и пътя да се е поразчистил, навътре все още тъмнината цареше и ако Мадара нямаше да се справи със сегашната ситуация, щеше да му се наложи да навлезе по-надълбоко в гората. Звуците утихнаха. Слънцето огряваше малката част, която беше "жертва" на експлозивната бележка. Изведнъж се чу някакъв звук, но за секунди.
От високо дърво изскочи един от бандитите и метна няколко куная, по които имаше отрова. Това сякаш беше подигравка за Мадара, постоянно го замеряха с кунаи или шурикени.