Тренировъчна площадка

Тренировка за чакра молд - ниво четвърто - Прокарване на чакра през оръжие.

Мадара се появи на своето напълно обичайно и единствено място за тренировка.Почуди се с какво да започне.Като за начало, той остави новите си катана и гунбай настрани, за да не му пречат излишно.Седна на спокойствие и се вгледа в тихите води срещу себе си.
''-И все пак стигнах до някаква височина...Не съм близо до върха си, но важното е, че не съм на старта.''
Момчето разсъждаваше и безшумно наблюдаваше природната картина.Сега беше забелязал красивите лилави цветчета в храстите до водата.Те бяха разцъфнали красиво.Той разтърси глава и реши да се заеме най-после с нещо.
-Нека приключим вече с тези чакра контроли и да се захванем за тежките неща.
И наистина, всичко, което беше направил досега беше просто една игра в този шиноби свят.
''-Остава ми само да се науча да прокарвам чакра по оръжията си.''
Едва ли щеше да му е толкова трудно, след като вече се беше научил да я прокарва през ръцете и краката си.
Той направи знак и започна да концентрира циркулацията в едната си ръка.Изкара един кунай и реши да види какво е станало.Видя синкави линии да се проявяват по него.Това му подсказваше, че  може би е успял  поне от малко да направи нещо.
Когато се увери, че е достатъчно, той реши да изпробва на нещо твърдо.Отстрани имаше стари и вече неизползваеми, служили преди много години за нещо, колове.Учиха повдигна ръка и след това рязко мина през единия.Парченце от него се отдели и тръгна лекичко да залита, докато не падна съвсем.
''-Хубаво.Успя да мине през дървото на кола, което е хубаво.Но бих желал да опитам още нещо.''
Той взе Токена си.Катаната беше най-обикновена и това я правеше малко трудна за такава цел.
''-Тънко и остро.''-помисли си той.
Представи си я как изтънява.
''-Ако успея да направя това, значи съм го усвоил.''
Обърна се и рязко замахна с катаната си.Разсцепи един не много голяма, но достатъчно едричък, да кажем, камък на две равни части.
Той сам не го очакваше.
''-Мисията изпълнена!''

Успешно преминаване на 4-ти молд!

Тренировка за чакра контрол.

За тази тренировка тя бе избрала една висока пясъчна дюна, а под нея се намираше изоставена къпална. Цунаде обърна главата си на едната страна, а после погледна през рамо на другата, определено щеше да е сама и на спокойствие. Момичето седна на прашната напукана земя. Постави ръцете си на двете колена,а отделно повдигна показалеца и средния си пръст нагоре. Момичето сякаш замръзна. Чувстваше как природната енергия се трупаше в тялото й, изпълваше чакра каналите, а тя едва издържаше да не отвори очите си.
След около двадесет минути тя отвори очите си. Сякаш току-що беше станала от сън. Преливаше от енергия и искаше да потича, но първо трябваше да разбере дали има контрол над себе си:
-Дали успях или просто се хабих на празно? Е все някога ще трябва да разберем. - тя гледаше към небето зачудена.
Русокоската започна да слиза бавно от дюната и стигна до изоставената къпалня. Постави ръцете си в знак заек и се опитваше да се средоточи към ходилата си. Мислеше, че е готова и стъпи върху водата, но уви се строполи като чувал с картофи вътре и стана вир вода. Момичето излезе и по-средоточено се опита отново. Отново стъпи с единия крак върху водата, но този път не потъна. Стъпи и с другия. Остана над водата и започна да подскача, но веселието й беше спряно от умората. Тя отново потъна във водата, но си промълви тихо:
-Мисля, че имам право на малко почивка. - съблече дрехите си и остана само по бельо в топлата вода.

Жена, не много стара, около трийсет годишна се приближи до русокосата и наблюдаваше всяко нейно действие. С доволна усмивка на лицето си се приближи още повече и на два метра разстояние я заговори:
- Здравей, аз съм твой сенсей за тренировъчната площадка. Наблюдавах те за чакра контрола ти и се справи отлично!

/усвоен чакра контрол/

Чакра контрол – катерене по дървета.

Русокосата беше си отдъхнала от последната тренировка и щястливо се запътваше към нова. Вече беше усвоила ходенето по вода, оставаше й само ходенето по дървета. За тази си цел беше избрала затънтените гори на Коноха. Биеше голям път до там, но няма значение, заслужава си.
Тя сложи ръцете си в знак куче и започна да средоточава чакрата в ходилата си. От краката и започнаха да излизат сини искри и това я подтикна да опита. Затича се към дървото, качи се на ствола му и с бързина се изтласка около два метра на горе, но след секунди тялото й се строполи на земята. Изпъшка от болка, защото гръбнака й се пречупи на две, слава Богу не се беше счупил. Болката не спря младата да дама да се опита отново. Този път реши, че тя ще е по внимателна. Седна на прашната земя в поза лотос. Сложи ръцете си на коленете и започна да овладява чакрата си. Тихия вятър разрошваше косите й, а дъха и секваше. Чакрата на природата започна да се трупа в организма й. Изведнъж се появи широка усмивка на бледото й лице. Отвори рязко жълтите си очи и стана. Стъпи стабилно на краката си и отново започна да тласка чакрата към краката си. След момент с пълна сила започна да тича по едно голямо и старо дърво. Бързината и хъса на момичето бяха по-големи от миналият път. Не случайно тзи път буквално за секунди стигна до върха на дървото и продължи да стои на краката си. Тя тихо слезе и задъхано седна до дървото. Щастливо и устремено си каза:
-Ще стане нинджа от мен. – легна под плътната сянка и затвори клепачите си.

Жена, на около 30 годишна възраст наблюдаваше тренировката на русокосата. Тя се справяше отлично и това впечатли сенсея. "Браво на нея, тя успя!", усмихна се.
Учителката реши да се приближи малко към Цунаде, за да я поздрави за успешния й опит.
- Поздравления, Цунаде! Ти овладя контрола над чакрата си и сега овладя и ходенето по дървета. Браво!

Тренировка за сила.

Макар и времето да бе напреднало страшно много и навън да се беше свечерило, Мадара все още не беше уморен и затова се намираше на тренировъчната площадка.Дълго време се чуди какво да прави, преди да отиде на някоя друга мисия и се реши, че трябва малко да тренира своята сила.На ръкопашен бой преди той беше много добър, но сега сам си казваше, че не може едно нещо да направи както трябва от предишните си номера.Имаше релефно тяло, което определено привличаше женските погледи, но един шамар да му удари човек и той щеше да залитне, ако не и да падне.Ако сега срещнеше някой тайджутсу юзър и нямаше много чакра, той просто трябваше да избяга колкото се може по-бързо.Всъщност дори техниките, които умееше бяха слаби.Просто сам усещаше, че има нужда от ''презареждане'' със сила, джутсу, бързина и всичко друго.Не беше и достатъчно ловък.За щастие долу-горе беше издържлив.
Мадара започна най-напред с коремните преси.Направи трийсе и се отпусна уморено.Усещаше болка в корема си.
''-Е това вече е прекалено!Огромна грешка на клана си!''
Повтори, но успя да стигне само до 29 и отново се сгромоли назад.
''-Много съм се занемарил!''-мислеше си и след като си взе десетте секунди почивка, той пак започна, в резултат на което болките му се увеличиха, а дишането му стана трудно, но духът му го крепеше и желанието му го караше да продължи с такъв хъс започнатото.
След малко стана и се съблече нагоре, оставайки само по панталона си.
''-Лицеви.''-каза си наум и падна на земята за двайсе.
Една направи, после втора, трета, четвърта.Започна да се поти, което показваше напрежението му.Не беше характерно за него и това го ядосваше.Когато ги направи, той стана и се олюля.Подпря се на един от дънерите за тренировки и се вгледа напред.
-Буншин но джутсу!-викна по едно време и направи пет клонинга.
Единият го атакува.Започнаха битка помежду си.С всяка минута се включваше по още един, докато накрая оригинала не трябваше да се бие с всичките наведнъж.Ожесточено се сбиха.
/От гледната точка на Мадара/
Всички се засилиха към мен.Успях да избегна ритника на единия, друг се пробва с кунай да ме уцели, а трети с шурикен.Старая се, но нещо не ми достига.Не съм достатъчно бърз, физическа сила и подготовка не ми стигат.Започнахме да се замеряме с кунаи, но дори не успях да ги оцеля.
Най-накрая свалих един долу по щастлива случайност.Успях да го уцеля с юмрук.Един се опита да ме ритне, но аз блокирах атаката му, тогава дойде втори, а трети се опита да ме удари.Четвърти се появи от нищо, дори не разбрах от коя посока.На време използвах каварими и те не ми нанесоха щета.До тук добре.
-Зад теб!
Обърнах се рязко и спрях атаката.Един клонинг беше скочил и ме атакува с крак.Дори вече измислих следващата техника, която ще науча.Как не се бях сетил по-рано!Просто мислех, че тайджутсу ще ми е ненужно, но тази техника изискваше и много малко чакра.Ох, добре, ще я науча, но първо да се справя с тях!
/Отново третото и обично лице ;дд/
След някъде още половин час, надяваме се не на вятъра, Мадара беше елиминирал всички клонинги и нямаше и следа от тях, но определено в околността, а и по външния вид на момчето, си личеше, че е имало голям бой тук.
Той застана пред един дънер от старите тренировъчни и започна да го удря с юмруци.Нови рани се появи на мястото на старите по пръстите му и си личеше, че май-май пак ще ходи с бинтове, за да си предпазва нараняванията и кожата, но поне усещаше, че е заякнал малко в сравнение с преди и беше претръпнал.
''-Много добре ми идва всичко това засега!''-мислеше си той и поклати глава, а после почна да упражнява и ритниците си.Ляв, десен, после крак, после пак юмрук, отново крак, сега с другия.В продължение на още половин час, нашият човек не спираше да прави това.
''-Добре...Дали това не е достатъчно?''
Въздъхна.Едва ли.
''-Какво друго бих могъл да направя?''
Огледа се.Скочи на ръце и започна да ходи на тях.Това беше много добър вид тренировка, тъй като цялата тежест се крепеше на ръцете.
''-Имам чувството, че ще падна много, много лошо и ще си счупя врата!''
Постоя така 2 минути и реши да обиколи.Поне седмица мускулна треска му се очертаваше с невероятна сигурност, но все пак не спря и продължи.
''-Не мога повече!''
Отново се изправи нормално.Разтри пръстите си.Едва ги мърдаше.Лека хлад го удари и той се облече отново.

Сенсея наблюдаваше какво се случва. Нямаше си и на представа, че има такъв талант на тренировъчната площадка. Определено доста се бе потрудил Мадара и накрая имаше добър резултат. Усмивката на мъжа беше доволна, както винаги.

/Сила: +100/

Конан Танака пристигна на тренировъчната площадка . Тя се огледа около празният терен , денят беше много топло и за това Конан реши да започне с тренировките преди  да е получила някои слънчев удар . Синьокоска се зачуди с какво да започне и най-накрая реши да започне с тренировката за чакра контрол . Тя се съсредоточи направи знак с ръцете си и усети някакво странно чувство. То беше нещо невероятно толкова топло и най-накрая усети чакрата и нейния поток . Беше толкова спокоен  след това тя се опита да си представи потока и бавно ,бавно си представи потока . Това беше циркулацията на нейната чакра  като един огромен водопад, по които спокойно течеше чакра. Конан се замисли колко невероятен е тази система  и знаеше че ако се старае тя мойеше да го овладее този поток и да стане по силна знаеш че това е източника на нейната сила и с тази сила тя щеше да може да си сбъдне да стане велика нинджа . В този момент тя си спомни за сестра си силна и красива може и тази мечта наистина да се е породила и желаниято и да стане като нея . Да стане герои които ще защити хората които са скъпи за нея макар и да беше нова тя знаеше  че  ще си намери приятели малко но много готини, забавни и истински .
-"Ще успея няма да се проваля като преди сигурна сам ."-помисли си тя

Един мъж я наблюдаваше.
''-Тя успя.''

/Чакра молд - Левел 1 - Чакра контрол;/

Tsūtenkyaku - C/Ц ранк тайджутсу

Рано сутринта Мадара вече стоеше подпрял се на един камък и се взираше във водата.Още вчера, по-време на битката с клонингите си, едното му копие му беше дало много добра идея за следващо джутсу.
''-Tsūtenkyaku...''-мислеше си той.
Добре беше направил, че е усвоил чакра контрола си.Точно това щеше да му помогне да научи бързо техниката си.Не, по-точно контролът и умението да разстила чакрата си или да я събира в дадена точка бяха ключът и към самата техника, която представляваше интересна смесица между тайджутсу и нинджутсу.Всичко, което потребителят трябваше да направи, е да се засили и ритне целта си, раздробявайки я на парчета или запращайки я в много лошо състояние надалеч.
Мадара застана пред водата и сложи ръцете си в знак.Започна да концентрира чакрата си в по-силния си крак.Представи си как се заформя сфера около ходилото му.
''-Горе-долу като тренировката ми за ходене по дърво или по вода.''-каза си наум.
Но сега беше малко по-различно.Налагаше се да е само в единия крайник и да бъде в пъти повече, особено ако искаше по-добър резултат.
''-Още по-голям плюс ми е вчерашните изпълнения...''
След няколко минути момчето реши, че това е достатъчно и отпусна ръцете си свободни.
''-Сега...Да си набележа "жертвата!"''-огледа се и си хареса един камък.
''-Представи си да си счупя крака на това скалище...''-засмя се и повдигна вежди, а после разтърси глава и отново се съсредоточи.
Затича се със засилка напред.Скочи във въздуха и изпъна един крак в готовност да удари.
-Tsūtenkyaku!
Когато усети, че е момент, той заби крак в камъка.
-Ох!-изкрещя и бързо отскочи на един метър.Огледа хубаво резултата си и се смръщи.Беше успял да напука хубаво камъка, но това не му беше достатъчно.На всичкото отгоре сега го болеше глезена.
-Така няма да стане!-извика той и се върна назад.Щеше да опитва ако трябва с часове.Не се боеше дали ще си изпочупи костите, дали ще получи наранявания и дали кръвта му ще изтече.За него всичко значеше само едно.Сила.
-Този път ще го направя!-натърти на изречението си и отново събра чакра в крака си.Хареса си по-голям камък.Изглеждаше глупаво решение, но беше прекалено заслепен сега.
-Tsūtenkyaku!
Отново повтори, но с повече ярост.Вдигна се пушек.
-Стана ли?-запита се и изчака да се разсеят праховете.

Един строг джоунин го наблюдаваше отдалеч.
''-Успя да го разцепи, но според мен можеше и по-добре...ама все пак успя.''-мислеше си.

/Tsūtenkyaku-C/Ц ранк/

Тренировка за бързина
Рано сътринта Конан се яви на тренировачната площатка . Тя беше планирала да стане по силна ,и всичко беше по план , и това беше част втора от него ,след като вече разви чакра контрол искаше да развие своята бързина . Синвкоска остави адне малка раница на напуканата земя в която имаше няколко неща : кунаи,шурикен , един малък хронометър и едно голямо шише вода. Конан сложи на врата си хронометъра застана в начална стоика , влкючи хронометъра и започна да бяга . От начало тя започна с леко бягане и не усещаше никаква умора  но започна постепенно като започваше да тича все по бързо и бързо усети някаква рязка болка в стомаха си , краката и също започваха да се уморават но въпреки това  тя не спираше да тича . Но накрая вече не издърйаше на болката тя спря задъха се ,спря хронометъра и видя времето дванаисет минути и трисет и четири секунди . Не бееше много доволна от това което показа хрометара но се усмихна и си каза :
- Е, нищо не е зле за пърюи път.
След това тя седна до чантат отвори я взе шишето с вода отвори го и отпи няколко глутки . Конан беше отше задъхана и се опитваше да не диша пре устата за да може даи се регулира дишането и малко да и се успокои сърцето и  .След около пет минути синвкоска се изправи и иреши да измине педестет метра няколко пъти докато болката отмине и не стане по-бърза . Тя занулира хрометъра  и започна пак да бяга . Както преди тя зае начална позиция , включи хрометъра и започна да бяга . След като измина растоянието, спря хронометъра и го погледна тои показваше точно десте секунди и педесте и осем стотни .
-"Ужас това е много зле но може по-поваче."-помисли си тя .
Конан започна на ново да бяга и този път беше по добре седем секунди и осемнадестед стотни .Но още не беше доволна макар и някои хора да си помислят че може би тя се претоварва за нея не беше така защото в миналото тя винаги бе не достатъчно този спомен беше и оставил белег за това тя бе свикнала за повече от нужното. След още няколко опита вече всичко беше наред болката и умората беше изчезнала . На последното бягане резултат беше идеален пет секундин и четирсет и осем стотни.

Сенсейката я наблюдаваше.Справяше се, макар и все още да беше на ниско ниво.

/+36 бързина/

Чакра молд ходене по дърво
В късният слетобед Конан отиде на треноровачанта площадка . Тя беше готова за да се усвои нов чакра молд които беше ходене по дърво. Тя знаеше колко важно е това и есе съсредоточи като знаеше че основие за ходене по дърво означаваше че тя трябва да съсредоточи чакрата си към краката си . Също така че това е един от наи-трудните неща за една нова ниджа но тя знаеше че ще се справи с това . След това Конан направи един знак с ръцете си ,концетрира се  и след няколко секунди усети как чакрата отива към краката и . След това тя се засили към едно дърво и започна да се катери по него след като стигна лимита си тя слезе долу . И започна да се учи от грешките си и знаеше че при този чакра молд не бива да има нито твърде много чакра нито твърде малко иначе нямаше да се получи . Защот ако чакрата бе твърде много то тогава дърюото щес е сцепи и буквално земята под краката ти ще се срине , но ако пък чракрата е прекалено малко то тогава няма да има достатъчно за баланс на тялото и ще паднеш и жестоко ще си удариш главата за това тя трябва да отдели достатъчно колочество чакра иначе щеше да падне и нямаше да се получи нищо след това .Синвкоска се съсредоточи , засили се към дървото и се покатери бързо по него като когато сигна лимита си тя отбеляза последното място на което беше всършила . Това не беше кои знае колко но все пак бехе нещо нали и без това никои не се е родил научен с времето ще шване как става и ще успее само и трябваше време . Никои не е упсявал от първият път . След това погледна растояниято до което беше стигнала то бе една крачка растояние от един голя клон но знаеше че това е нищо и трябва повече да се постарае за да стигне чак до върха на това високо дърво  . Конан се опита още веднъж и този път стигна чак на клона но това не бе достатъчно трябваше да стигне до върха на това дърво на юсякаква цена .  И така минаюаха часовете младата Танака се опитваше и опитбаше и се вийдаше как малко по малко тя успяваше да се изкачва от клон на клон . Но Конан усети как вече умората я наляга за това спря и леко задъхана седна на земята , тя си огледа около себе си и разбра че не бе забелязала че вече е залез слънце но това не я интересуваше защото когато Конан си набелейи цел тя я постигаше и нямаше знахение ден ли е нощ ли е . След около шест минути синюкаска стана от земята и започна пак да опитва като знаеше че вече е на предпоследният клон от това високо дърво . Накрая около осем и половина часа през ноща когато няма и един забуден слунчев лъх останал по небето които може да и даде малка представа за времето . Но имаше ли начение тя бе стигнала наи -накрая на върха на това дърво и беше сигурна че  е усвоила този чакра молд но дали беше наисти така никои не можеше да каже .
-Упсях наи-сетне , Успяяях.-тя изкрещя победно от върха на дръвото с широка усмивка на лицето и .

/Към Конан/
Сенсей я наблюдаваше от един ъгъл.
-Момичето успя.
И определено, тук се развиваше много добро шиноби.
/Чакра молд - Левел 2 - Ходене по дървета/

Тренировка за бързина

Пясъка беше парещ, а слънцето грееше и сякаш натискаше живите същества надолу към напечената земя. Ето тук Цунаде реши да тренира своята бързина. Тя едва стъпваше, но май това беше и идеята й. Огледа терена, хареса й, че беше абсолютно безлюдно, само тук-таме имаше насекоми.
Тя взе един кунай от чантичката закачена на ханша й и се средоточи. Прехвърли ръката си зад гърба и я засили. Успя да хвърли оръжието на около петдесет метра от себе си. Събу обувките си и започна да подскача по пясъка, едва се задържаше на него. Беше време за бързина. Изпука пръстите си и намести врата си. Включи хронометъра на врата си, погледна през рамо и започна да тича. За броени секунди беше стигнала куная, след това се върна до обувките си и продължаваше да тича с пълна сила по горещата земя.
По средата на тренировката й започна да се изморява. Хрумна й идея, но не знаеше дали ще се получи. В движение тя успя да изтласка малко чакра към бедрата си. Определено започна отново да забързва темпото и да й е по-леко натоварването.
До де се усети беше станало здрач. Слънцето бавно се скриваше зад хоризонта. Тя стопира хронометъра, изкашля се в дланта си и видя цифрите „60.32” Това беше удивителен резултат за нейното начинаещо ниво. Русокоската задъхано си каза:
-Направих 900 обиколки, по 50 метра, значи съм изминала 45 километра. Хмм, не е зле :3- слава Богу земята се беше охладила. Тя се строполи до куная, а около нея започнаха да хвърчат песачинки.  Тя обу обувките си, а след това измъкна и острието от пясъка. Гърдите й се повдигаха тежко нагоре, а след това слизаха надолу. Определено беше изморила тялото си, но това няма значение. Беше успяла да завърши тренировката си.

Една жена кимна щастливо, докато гледаше Тсунаде, а после се изгуби.
/+26 бързина/

Fūton: Kami Oroshi  
Днеска денят беше необицйеан за Суна вместо слънчево и топло беше облачно,дъждовно нали знаете като време в което не искаш да правиш нищото . В два и половина Конан излезе от къщата си и се запъти към тренировчната площатка на която щеше да усвои първата си футон техника и тя се наричаше Ками Ороши . Конан не бе много сигурна дали ще успее но все пак времето всичко се научава . За самата техника зати техника не се нуждаеш от нинджа оръздия а само от концетрация , дабър чакра контрол и необходимата чакра за да създадеш Ф&амп;#363;тон: Ками Ороши . Тази техника създава нещо като ветровит тонел към целта за да го затвори в един въздъшен затвор може да се използва и с катон техники . След като моничето си припомни основите и ползите от тази техника след това тя направи нужите знаци концентрира се по техниката но знаеш че не можеше да започне еи така с техниката и за това се сети за по-лесен начи постепенно да сюсвои техниката . Тя реши че ще е по-добр да започне с нещо по-лесно като да разреже едно листо само с чакрата , това значи да концетрира чакрата си в едно цяло и след това веднага да я освободи . Футон елемента значи да концентрираш чакрата сии да създадеш идеалното острие само от чакрата си без когато постигнеш тази форма значи вече ще е по-лесно да усвоиш вече конкретни техники с своят чакра елемент. Синюкоска откъсна едно малко листенце , след това го слижи мейду двете си ръце и се концентрира . След не много време усети как леко нещо стана между ръцете си тя ги отвори и видя че съвсем слеко листенцето имаше разрез . Конан се умсихна и си каза:
- Да ,супер започва да става ще успея само още малко.-тези неини думи я укоражиха още поваче и след като вълнението и отмина момичето се концентрира пак към това да зреже това листо . По време на концетрацията си тя не мърдаше не издаваше звък никои не би си и помисли че тя юсъщност се концентрира върху циркулацията на чакрата си за да получи краиният ефект. Младата Танака усети как чакрата и вече започва да се увладява и превръща лека по-лека в острие за това рехи да е концентрира още по-силно и по-силно токато накря не видя една синя светлина и хоп когато си отвори ръцете за да види резултата тя видя че вече и срязала листенцето на две и е готова да усвои тази нова техника която ще я направи по-силна. СЛед малкото ликуване в душата си Конан направи знаците нужи и концетрира се с всичка си лиса и освободи . И в този монетн тя видя как една огромна струя от смес от въздух и чакра оформи едно огромно кълбо и се истреля към едно дърво . Пред очите на Конан имаше мъгла от пясък и тя не можеше да види нищо но след като мъглата отмина синюкоската видя удивителният ефект от техниката . Дървото имаше голяма драскотина макар и това да я зарадва не бе достатъчно от итстинският ефект които трябваше дървото да бъде почти сцепено на две . заради това момичето пробва пак тя се концетрина направи нижните знаци, съсредоточи чакрата си в едно и веднага осводоби . Но този път след като пак се получи мъгла Конан от умора се строполи на земята и каза:
-Това никоганяма да стане аз сам провал.
Но не бе така след като момичето се изправи тявидя че дървото беше почти сцепено на на две , На лицето на Конан се появи една малка умивка .
-\;Е може би наистина не сам баш такъв провал .\;;помисли си тя ,изтупа се и си тръна за да си отпочине малко от тази тренировка .

-Чудесно.Хубаво е да се вижда упоритост в младите.
Възрастен мъж се усмихваше.
-И дори успя да сцепи дървото...Браво на момичето.

/Fūton: Kami Oroshi - усвоена/

Тренировка за сила.

Цунаде беше избрала центъра на града за своето начинание. Беше тих и спокоен следобед, повечето хора бяха легнали да си почиват, само тук-таме можеха да се забележат малки деца, които бяха закъснели да се приберат.
Момичето повдигна тъмносинята лента, която обвръзваше талията й, изпука пръстите и врата си, а след това спусна чантата, която висеше на едното й рамо. Тя беше доста тежка и когато падна малки прашинки започнаха да летят във въздуха и да се отразяват в златистите слънчеви лъчи. Русокосата затегна опашките си, които се разпиляваха по гърба й. Тя клекна до черния сак и рязко дръпна ципа му. Вътре имаше два кръга с дупка по средата, а през дупката минаваше червена връв. От едната страна имаха малка златна плочица, ня която пишеше 10. Бяха тежести. На вид нежното същество вдигна едната тежест и я завърза за лявата си китка, изведнъж наклони тялото си на едната страна и стисна зъбите си. След минута взе следващата тежест и я завърза на другата си китка. Краката й не издържаха и тя леко приклекна. Челото й се сбръчка, но тя нямаше да се откаже, за нищо на света. Тя бавно започна да се придвижва към един висок стълб, който сякаш удряше върха си в синия небосвод. Тя постави дланта си на грапавата повръхност, а подир едната и другата. Започна бавно да се изкачва, но точно след няколко стпки нагоре тя се свлече на напечената земя. Едно малко дете се засмя зад нея, но тяв беше целоустремена да се справи по-добре от всякога.
Отново надигна тялото си, постави дланите си и започна да се катери по стълба, но отново на същото разстояние, тя се свлече. Цунаде започваше да се зачудва дали това е добра идея, затова и реши да отвърже тежестите. Малките червени върви се впиваха в кожата й, след като ги развърза те се строполиха върху пясъка. Госпожица Сенджу леко разстри червените вдлъбнити и отново се зае с тежестите. Този път ги завърза на кръста си. Те застанаха на ханша й, но определено тя беше по стабилна. С ръцете си направи знак „куче” и прекара чакра през краката й и ръцете й. Захвана се здраво за стълба и започна да се движи нагоре. Чакрата й помагаше и то доста, сякаш олекотяваше самите тежести.
Слънцето бавно се изкачваше по-високо и по-високо. Жегата натискаше момичето и я караше да се свлича надолу след всеки изминат метър, но това няма значение, трябва да завърши тренировката.
Виждаше лека бяла светлина, сякаш видя човек, който й подаваше ръка. Русокосата показа бялата си усмивка и продължи нагоре. Докато се усети беше стигнала върха. Тя седна на затъпеният стълб, избърса потното си чело и развърза десет килограмовите тежести, които тупнаха долу от около 30 метра. Всички хора, които се разхождаха в не толкова безслюдния вече център видяха момичето задъхано горе и глътнаха езиците си. Единственото, което можаха да направят е да започнат да ръкопляскат. Тя прегърна дебелият пън и зпочна да се свлича надолу. След това тя просто легна, затвори очите си и си спомни за човека, който се протегна от небето. Тя знаеше кой е и знаеше как е до нея. Това я накара усмивката й да се запали и да не угасне дълго време в бъдещето.

Силен вятър задуха и пясъчната покривка на тренировъчната площадка се "раздвижи" за кратко. Светлокоса жена се появи, сякаш от нищото и загледа Цунаде. Тя тренираше упорито и това й се хареса на сенсейката. Подсмихна се доволно.

/Сила: +56/

Fūton: Kazekiri no Jutsu

Слънцето бавно се скриваше в тънка огненочервена линия – хоризонта. Имаше лек вятър, който разпиляваше по-дребните песачинки и разхлаждаше нагрятата замя. Очите й се разхождаха по облаците и оприличаваха формите им. За днешната си тренировка бе избрала кактусовата гора, която беше близко до града. Вътре имаше всякакви видове кактуси, от дребосъци показващи се едва на 10 сантиметра от земята до гиганти извисяващи се с 10-20 метра. Цунаде раздвижи китките си, подскочи на единия си крак, после на другия, затегна ластиците на русата си коса, разтърка жълтеникавите си очи и се концентрира. Сложи ръцете пред гърдите си и направи последователно знаците „Tiger → Rabbit → Dog → Ram → Dragon” подсмихна се и каза на висок глас:
-Kazeriki no jutsu – но ефекта не беше потресаващ. Беше направила само една малка дръскотина по ствола на единия кактус. Тя въздъхна отегчено и пусна една сълзичка. Поне не беше изразходвала много от чакрата си.
Слънцето все повече и повече започваше да се крие в хоризонта, а времето започваше да се влошава, но това не интересуваше особено младата дама.Погледна дланите си, завъртя ги няколко пъти и извика на тях злобно и намръщано:
-Ще ме слушате или ще ви отрежа. – сякаш ръцете й само се скриха зад гърба й. Цунаде не е много прекрасна, когато се ядоса.
Момичето отново започна да се натяга да повтори джутсото. Изпука врата и пръстите си, направи знаците и изхвърли чакрата си към кактуса, но този път имаше по-дълбока и сериозна дръзкотина. На лицето й се появи голяма широка усмивка, която се извисяваше почти до ушите й. Покрай нея мина някакъв селянин с камила, който заповеднически й каза:
-Моме, прибирай се, ако не искаш да станеш вир вода. Тренировките ти не са много важни и без това свястна нинджа от жена не може да стане. - русокосата обърна главата си към него и започна да крещи сякаш някой я е пробол с меч:
-Ти ли ще ми кажеш, че няма да излезе нинджа от мене бе? Като толкова много разбираш защо ходиш да береш домати и да ги продаваш. Някакъв си селянин ще ми каже какво ще стане от мене, я се разкарай и ме остави. - селянина видя почервенелите й бузи и сбръчканото чело, на което имаше една огромна показваща се вена. Той се изплаши и потупна камилата в хълбоците и продължи пътя си.
Този път реши, че ще се концентрира първо над чакра контрола, а после над джуцото. Нямаше да се даде на някакъв произволен чичка да й кажа, че не става за куноичи.
Отново постави ръцете пред гърдите си в молитвена поза и замръзна на място. Отново започна да събира от енергията на природата и след минута отвори рязко очите си. Отново направи знаците и концентрира се над изстъняването, трябваше да изпуска чакрата си много тънко, а колкото по-тънко, толкова по-остро. Извика целоустремено и бясно:
-Kezeriki no jutsu – изхвърли чакрата си към един голям кактус и той се стовари на земята, а подир него и още два. Този път беше успяла.
Цунаде падна на колене, а от небето започнаха да капят капки летен дъжд. Тя погледна нагоре и се усмихна:
-Значи успехите ми те трогват. Хах, ще се старая да са повече. – подгизнала и доволна тя се запъти към дома си.

Magen: Kyō Tenchi-ten - C/Ц ранк генджутсу

Мадара бавно дойде на обяд на площадката.Държеше се за главата и жумеше.Много здраво го болеше и му се налагаше да държи очите си притворени доколкото е възможно, ако искаше да се почувства малко по-добре.
"-Не трябваше да го пия онова...Все тая, нали се случи вече."
Отвори широко черните си очи и се огледа.Днес, като никога, времето беше на негова страна.Макар и в пустинята, бе хладко, подухваше лек ветрец и облаци бяха закрили слънцето.Изглежда бе настъпило и онова време, в което небето се извалява в рамките на няколко дни, а после настъпва убийствена жега.Болките не му позволяваха да мисли трезво, затова реши да си намокри лицето.
"-Не...Никога повече алкохол...Никога!Надявам се, де..."
На момчето му беше и лошо, освен всичко друго.Той се наплиска с водата от оазиса.Това сякаш леко го разведри.Изведнъж усмивка грейна на досега смръщеното му лице и сякаш всичките му мъчения изчезнаха.Щеше да учи първата си техника, която е свързана с очния му Кеккей генкай.Идваше вече ред на Шаринганът му.Точно това бяха неговите цели от много отдавна.Когато Мадара разбра, че е Учиха, неговите мисли винаги се рееха към този момент.
Дългокосият бързо и сръчно направи клонинг за части от секундата.Копието бързо застана на два метра от него.Беше си избрал Magen: Kyō Tenchi-ten.Когато врагът атакува, юзърът на генджутсуто трябва да осъществи очен контакт и атакуващият вижда резултатите от своята техника върху себе си, изживявайки ги в илюзията.В реалността остава неподвижен и джутсуто му се разпада.
Мадара се замисли за кратко.
-Давай с Endan.-обърна се към клонинга си и зае позиция на хубаво разстояние.
Затвори очите си за кратко, отваряйки ги после бързо.Червен ирис с две черни запетайки стояха на мястото на черния и дълбок цвят отпреди малко.Кимна на Буншина.Той направи знаците и съсредоточи чакрата в стомаха си.Отдръпна се малко по-назад и се вгледа в очите пред себе си.В това време оригиналът концентрираше всичката си сила и се опитваше да "пресъздаде" техниката.Стоеше и се взираше в очите на копието си.Усещаше някакво странно чувство, все едно прониква в ума му.Не мърдаше и цялото му внимание беше в това.Дори не мислеше.Просто стоеше така.И тогава реши, че е време да се опита да приложи Magen: Kyō Tenchi-ten.
-Нападай!-викна, а Буншинът само това чакаше.Изстреля огромния огнен куршум към чернокоско.
Сега беше моментът.Отдаде цялото си внимание към очите на клонинга.Изведнъж той спря.
"-Стана ли?"
Освободи другия Мадара, за да може спомените да се върнат в тялото му и да прегледа резултатите.

Сенсея пристъпи на площадката. Усети как пясъка под стъпалата му леко се раздвижи, заради лекия вятър, който носеше от време на време песъчинки във въздуха. Мъжа беше впечатлен от упоритостта и амбицията, която извираше от Цунаде и Мадара. Той не знаеше дали се познават но това нямаше значение.
- Отлично! - провика се той и се изгуби измежду пясъците.