Ронливите скали

По-нагоре вирееха скалите, които не бяха от най-здравите. От резки движения скалите се ронеха на малки камъчета и летиш надолу. Но все пак, едва ли е безизходица.

Харуно вървеше бавно по пътя, докато не стигна едно... наистина ронливо и чакълесто място. Сакура можеше да се закълне, че беше достигнала ронливите части на планината Рюка. Сега оставаше само едно - да завърши мисията.

Отнякъде се чу тих женски писък.

Сакура повдигна вежда и тръгна към посока откъдето се чуваше писъка. Момичето внимаваше да не се подхлъзне, защото скалите наистина, наистина бяха ронливи.

Пред Сакура се появи една девойка.Тя стоеше и гледаше с жални очи.
-П-помогни ми!-почти не изкрещя тя.

Розовокосата побърза да отиде до момичето, което имаше множество рани. С притеснен поглед отиде до ранената и я попита:
- Тук съм, за да те спася. - лека усмивка се появи на лицето й, но все пак Харуно имаше леки подозрения това да е капан. Едва ли щеше да намери момичето толкова лесно.

Момичето я погледна първоначално със стресната физиономия.След по-малко от секунда ехидна усмивка изгря на лицето й.
-Обърка се, нинджа от Конохагакуре.
Тя хвана Сакура за ръката.
-Суйтон: Суйро но джутсу!
Воден затвор започна да се оформя около розовокосата девойка.Трябваше да действа бързо.

Преди да бъде съвсем затворена в капана на нинджата, момичето направи бързо знаци и в следващия момент извика:
- Kawarimi no Jutsu! - Сакура се замести с дънер, който след секунда се изпари, а Харуно беше на около десетина метра от "новия си другар"
- Знаех си, че има нещо гнило тук... - измъмри розовокосата и реши да не напада все още, за да пести енергия.
Тя извади ветрилото си и зачака следващата атака на опонентката си.

Непознатата погледна Сакура с насмешка.
-Мислиш си, че ще се измъкнеш толкова леко ли?
Зад розовокосата се появи една огромна огнена топка, която беше направено от някое трето лице.
Това беше мъж с дълга бяла коса и кафеви очи.Личеше си, че беше добра нинджа и знаеше много и добри Катон техники.

Сакура се обърна рязко и забеляза как една огромна топка щеше да я изпържи. Тя реши да се заеме и отскочи рязко към едно дърво, което не беше от най-стабилните, защото терена нямаше хубава почва и трябваше само една ненужна тежест, като тази на Сакура, за да повали вековното растение.
- Мамка му! - Харуно отскочи и от клона, на който се беше прикрепила и накрая беше на добро разстояние от врага.
Тя се подсмихна и реши този път да атакува. Разтвори ветрилото си максимално и замаха силно, провиквайки се:
- Fūton: Kamaitachi no Jutsu! - Сакура направи огромна фурия, достатъчна да захване и двата си опонента в нея.

Бяха клонинги.Това се разбра след като изчезнаха от струята въздух.От някъде се чу женско крещене.Този път бе сигурно, че е на момичето, което беше издирвано.

След като клонингите се изпариха във въздуха, Сакура се изсмя:
- Страхливци! - извъртя очи и прибра ветрилото си на гърба си.
Момичето отново чу женски писък. Този път някак бе сигурна, че това не е капан. Тя отново се затича към посоката, откъдето идваше крещенето. След като беше достигнала максимално започна да се оглежда, докато не видя едно момиче, което не изглеждаше никак добре.
- Хей... добре ли си? Не се тревожи, изпратена съм на мисия да те спася! - широка усмивка се появи на лицето на розовокосата, в знак, че може да й има доверие.

Момичето я изгледа стреснато.
-Бягай, ще хванат и теб!-тя проплака и точно когато го каза, зад розовокосата се появиха двамата от по-рано.
-Какво искат от мен?-сълзи се стичаха по бузите й, при вида на престъпните нинджи.
-Хах!-засмя се Катон потребителя и тъкмо се подготви да атакува отново.
Лошо бе, че Суйтон шинобито се появи зад розовокосата и успя да я залови с техниката си.
-Suiton: Mizuame Nabara!

/кръв -10/

"Мамка му!", замисли се Сакура.
Тя трябваше да предприеме нещо бързо. За отрицателно време направи Kawarimi no Jutsu и успя да се измъкне от капана. Застана на един висок клон, откъдето се виждаше всичко. Момичето реши да направи и няколко клонинга, които бяха около терена, за да заблуди врага. Докато клонингите ги разсейваха, Харуно реши да отиде до "жертвата" на този случай. Тя отскочи бързо до нея, хвана я на ръце и се махна от тук по най-бързия начин.
И все пак, знаеше, че нещо не е наред.

Момичето издаде приглушен писък и обърна лицето си към Сакура.
-Бързо, виж гърба ми!
И наистина, на дрехата й имаше залепени експлозиви, които не искаха да се махнат от там и съвсем скоро щяха да избухнат.

Розовокосата леко се ококори. Тя веднага съблече горната й дреха, за която бяха сложили експлозивните бележки, отново хвана момичето, но този път на конче и отскочи силно към един доста висок клон.
- Добре... всичко е наред... разкажи ми какво стана! - Сакура я изгледа притеснено и започна да отскача от клон на клон.

-Н-не знам!Имаше свлачище, което замалко щеше да ме затисне.Успях да го избегна, но от някъде ме подхвана някаква вода и се появиха тези двамата!
Момичето говореше бързо и задъхано.
Започна да се усеща чакрата на онези двамата.Трябваше бързо да избягат.

Сакура усещаше чакрата на врага и това не беше добре. За миг отскочи по-силно, отколкото предишните отскоци, остави момичето на един клон, извади ветрилото си и веднага щом се обърна забеляза опонентите си.
- Fūton: Kakeami! - розовокосата замаха силно и се появи чудовищно силен и мощен вятър, който изпрати мъжете на доста голямо разстояние от Харуно. Не само това, но определено бяха ранени. - Не си играйте с мен, досадници!

С този удар, розовокосата девойка успя да повали и двамата наведнъж.
-Н-не мога да м-мръдна!-едва промълви едното шиноби, а другото отдавна бе в безсъзнание.

Сакура се подсмихна и се обърна към момичето с притеснен поглед. Хвана я на ръце и я прехвърли внимателно на гърба си, отскачайки предпазливо от клон на клон. Не говореше много, само ако чуеше някой стон на момичето тогава питаше "Добре ли си?" , "Всичко наред ли е?". В този момент, розовокосата усети какво ще бъде бъдещето й джуцу, което да научи. Лечебна техника. Това бе новата й цел, но за сега искаше да научи втория си чакра елемент.
Тя направи дълбока въздишка и следваше думите на ранената къде да завие, да отскочи, за капани или не. Не след дълго двете бяха пред портите на малкото селце, още казано - дома на момичето. Сакура я остави да стъпи на крака и забеляза, че двама нейни приятели я отведоха в болницата, където момичето щеше да се възстанови. С усмивка на лице, зеленооката отскочи и тръгна към Коноха.

След като Какаши тръгна от селото си той се запъти към планините. Обиколи планината, но не можа да намери никаква следа. Но имаше нещо необичайно на едно място. Това място беше пълно с ронливи скали. Чуваше някакъв странен звук оттам. Любопитството му не спря нито за миг. Сякаш нещо плачеше, но този плач се чуваше едвам, едвам. За това Какаши реши да провери.

Край Какаши премина един див рис.Той се озърташе изплашено и явно бягаше от нещо.

''Май му се изплъзнах'' каза задъхано Какаши. Вървеше напосоки, докато не стигна някакво непознато село. Но не можеше да премине, защото хората го мислеха за беглец. ''Беглец, само за дето бягах от един рис, ли?'' каза Какаши. Той се отдалечи малко от селото и видя някаква стара жена да си бере билки и да си повтаря някаква странна дума . Тази дума сякаш беше име на някакъв страшен човек. За това реши да поговори с нея за какво става на въпрос.

Жената го погледна и уплашено завъртя очи.Старите й ръце потрепераха.Тих стон на умора се чу да идва от гърдите й.
-Момче...Недей продължава отпред...Не ходи на най-ронливите части за нищо на света...
Тя побърза да се скрие в една от къщите наблизо, махвайки на Какаши преди това.

Какаши леко се притесни за жената. Тя беше много уплашена. Не знаеше за какво става дума. Защо да не ходи на най-ронливите части на планината. Всичко това събуди у него голямо любопитство. Искаше да отиде на онова място, но преди да отиде там искаше да разбере от жената още малко за какво става на въпрос и какво се е случило с това село, че хората са така предпазливи. За това той проследи жената до нейната колиба. След като се приближи той почука на вратата и зачака отговор.