Кристалното езеро

Момичето го рани с чидори, но все пак той се надигна.
-Няма...Да е толкова лесно...За теб!
Засили се и я атакува със същата атака.Личеше си, че не му остават много сили.

//Анко
Чакра: -35
Живот: -25
//

Минато видя как противника имаше сила за още една атака и просто преди да я уцели я дръпна.

-Какво?
Той погледна учуден и се смръщи, след което отстъпи назад.Бе решил да не се занимава повече.
-Това не е краят.
Беше се появило тихото момиче от по-рано.Тя погледна към Сакура и я атакува ловко.
-Suiton: Mizurappa!

Сакура усети присъствието на тихото момиче и веднага направи Kawarimi no Jutsu. На нейно място застана пън, а тя се беше скрила из клоните на едно от дърветата. Беше на около двайсетина метра и наблюдаваше тихата - всеки един неин сантиметър, извършен от тялото й, Сакура го наблюдаваше. Присви очи и се замисли как да я атакува. Минато и Анко се биеха срещу врага, а мъжа, който трябваше да го отведат до селото му беше сам и очевидно беше загубен. Розовокосата бързо реагира и направи свой клонинг, с цел да подслъже врага. Междувременно тръгна към безпомощния клиент и се стараеше да не се вижда.

Тихата някак си я усети.Появи се пред нея и замахна с кунай.

Анко се ококори от изненада, когато към нея полетя нова атака и след като Минато и помогна тя му кимна с благодарствен поглед. Забеляза, че Сакура се е насочила към клиента им. Не беше достатъчно близо, за да и помогне, но запрати няколко шурикена по другото момиче, което сякаш беше изскочило от нищото, надявайки се поне да я разсее. Реши да остави мъжът на Минато, за да помогне на Сакура да стигне до клиента.

Тихото момиче някак си избегна с лекота шурикените и отново се опита да атакува Сакура.

Минато видя как,Сакура бе атакувана,но нямаше как да зареже клиента като се има предвид,че Анко и се притече на помощ.Докато двете бяха мишена на врага русокосия се затича към клиента.

Сакура забеляза, че тихата отново се опита да я атакува, но розовокосата този път нямаше да се подведе.
Тя изчака врага й да се приближи до такова място, че да не успее да направи джуцу, което да я спаси от нейната атака. Харуно бързо направи знаци за Катон и в следващия момент от устата й се поддаде една огромна огнена топка, която буквално изпепели врага й, както и другия. Тя направи дълбока въздиша и се сгромоли на земята, направи дълбока въздиша и се изправи.
- Готово... - тя погледна към Анко, Минато и мъжа, усмихна се и тръгна напред, колкото и да беше изморена

Бяха се справили с враговете си.Оставаше им само да преминат докрай.

Момичето продължаваше да бъде нащрек. Притесняваше я фактът, че запасът и от кунаи и шурикени беше намалял значително, но за сметка на това всички бяха живи и здрави, само с леки драскотини, а клиентът беше непокътнат, само леко изплашен и необичайно тих. Анко се почувства гадно, че му се беше развикала и реши да се извини, макар че изобщо не беше в неин стил.
-Ъм...такова...за по-рано...извинявай! - прозвуча много тромаво и учтивата форма малко и убягваше, но пък го каза от сърце.
След малко пак и щукна нещо и се трансформира в клиента, за всеки случай, тъй като стратегията и беше проработила предния път.

Отбора завърши мисията си успешно .. макар и с трудности.Те успяха да оставят клиента и поеха обратно към Коноха.

/Мисия - успешна/