Тренировъчната площадка

/Обито: усвоена техника и +88 сила и бонус 13 кръв..
Какаши: усвоена техника
На Шин по-късно ще ги видя, там има много за проверка, а и аз гледам също стойност на написаното, а нямам време да чета 3 часа тренировки, не и днес./

---Сенсей на отбор 1-ви, Кира Номура:---
Маскираният мъж седеше спокойно и ги наблюдаваше.Запаметяваше техния боен стил, тактиките и техниките им.Определено щеше да е интересна съвместната с тях.
-Интересно...
Той се приближи тихо, а след това тръгна към останалите джонини.Вървеше в обратна посока, но през минута се обръщаше и ги изпращаше с поглед.

Когато Kакаши настигна Шин и започна да му се извинява и да говори толкова бързо .без да си поеме въздух Шин леко се пристисни ,дали момчето сега нямаше да издъхне пред него от толкова бързо говорене.От начина му на изказване Шин много ясно разбра че това момче плаче за внимание и иска приятели. То се нуждаеше от тях или поне да си мисли че има такива.Още малко щеше да си каже и кръвната група и каква храна предпочита. Що за кретен бе този.Бе ясно че е от това село щом носеше бандана на това село.
-хм хм добре. Всичко е оки Какаши аз съм Шин но сега имам работа.-той направи крачка назад със една лека дъбилна усмивка и допълни.
-Ще се видим отново.-след тези думи той се обърна и тръгна към по възрастните индивиди който све бяха събрали в една част на трен поляна.
Когато момчето бе сравнително близо каза със спокоен глас но достатъчно силно.
-Извинете търся Кира някой си.Бил назначен за преподавател на мене Шин. Какаши и някакъв долнопробен Учиха.-когато момчето казваше имената на съотборниците си името Учиха бе казано със едно голяма отвращение което се усети от вискози най вероятно.

//Тренировка за бързина//


Обито се на площадката след като се беше наял и сега можеше да потренира още.
Сега искаше малко да потренира бързината си за да е бърз на чунинския, Все пак бързината си беше от особенно значение в една битка мисия или чунински изпит и така на татък.
Обито се насочи към пистата и започна да бяга.
Беше си поставил за цел двайсет обиколки малко повече от вчера но така беше най добре всеки ден щеше да качва всичко обиколки серии и всичко за по голям ефект.
Обито бягаше с умерено темпо.
Една обиколка бягаше по бавно втора бягаше като спринт, разнообразяваше се човека.
Учихата вече караше тринадесетата обиколка и не се беше уморил ни най малко.
Чернокосия изкара обиколките и се сви на тревата да си почине.
Момчето си почина бързо и се изправи. Бе готов за още двадесет обиколки. Обито започна да бяга но този път бе засилил темпото, стараейки се да диша по правилния начин той напредваше с обиколките.
Денят беше адски топъл и Обито се потеше като прасе но това не го притисни напротив той продължи да си бяга.
Не осещаше никакво напрежение тъй като си беше във страхотна форма.
МОмчето отново пробяга двайсетте обиколки и седна да си почине беше малко уморен и доста потен но това не го бъркаше той си беше решен да напредне и да е готов за чунинския.
МОмчето се зачуди сега какво да прави може би ще е добре да побяга малко спрент..да това е добра идея каза си момчето и направи буншин.
- Буншин но джуцу.
Извика той и до него се появи един клонинг с хронометър той изтича до другата страна и дигна рака на обито за да се приготви.
Обито застана във нисак старт и зачака клонингат да си сваи раката. Като го направи той се втурна на спринт към него бягаше доста бързо като стигна клонингат спря отброяването и погледнаха колко е избягал тези педесет метра.
9 и 6 хмм добре като за първи спринт каза си тои и се приготжи за жтори опит.
Клонингат настрои хронометура и дигна рука обито се приготжи клонингат сжали ракаи обито се жтурна към него с бясна скорост. Като стигна до него той прекрати отброяжането и си подобри рекорсда с цели 6 секунди.;д..
9 секунди отброи хронометъра за втория опит.
Обито се беше уморил направи няколко разпускащи опражнения и седна да сии почине.
Обито постоя 10 минути и стана.
беше по свеж сега се зачуди какво да измисли да побяга още. МОмчето реши да завърже нещо около кръста си и да побяга така с тежеста щеше да е много по добър ефекта обито намери една гума и я взе след това я напълни с камани и я завърза около себе си.
Момчето започна да бяга с умерено темпо, беше му малко по трудно от преди но той си продължи.
Като направи 10 обиколки се беше уморил доста затова отвърза важето и се строполи на земята момчето може би бе прекалило но така беше най - добре. Момчето се облегна на едно дърво да си почине...

+62 бързина

/ Шин, успях да ти изкарам следните статуси:
256 изд.
224 сила
38 бързина
1 ниво катани
116 ловкост
Може да имам пропуски, затова - гомен! /

Когато Kакаши настигна Шин и започна да му се извинява и да говори толкова бързо .без да си поеме въздух Шин леко се пристисни ,дали момчето сега нямаше да издъхне пред него от толкова бързо говорене.От начина му на изказване Шин много ясно разбра че това момче плаче за внимание и иска приятели. То се нуждаеше от тях или поне да си мисли че има такива.Още малко щеше да си каже и кръвната група и каква храна предпочита. Що за кретен бе този.Бе ясно че е от това село щом носеше бандана на това село.
-хм хм добре. Всичко е оки Какаши аз съм Шин но сега имам работа.-той направи крачка назад със една лека дъбилна усмивка и допълни.
-Ще се видим отново.-след тези думи той се обърна и тръгна към по възрастните индивиди който све бяха събрали в една част на трен поляна.
Когато момчето бе сравнително близо каза със спокоен глас но достатъчно силно.
-Извинете търся Кира някой си.Бил назначен за преподавател на мене Шин. Какаши и някакъв долнопробен Учиха.-когато момчето казваше имената на съотборниците си името Учиха бе казано със едно голяма отвращение което се усети от вискози най вероятно.

Кира Номура:
Кира се появи пред Шин и го загледа през маската си.Лицето му бе плътно покрито и не се виждаше нищо.Дори очите му бяха в неразличим цвят.

Момчето излгеда преподавателя му как застана пред него. Нямаше нужда да се представя,все пак името му бе достатъчно известно че дори и обикновените жители на селото да го знаеха. Шин бе доволен че учителя му бе известен но дали славата му бе заслужена?
-Добър ден сър.Аз съм Шин.-нямаше нужда да казва нищо повече той би трябвало да бе информиран.
-Тук съм за да ми помогнете със тренировките който смятам да проведа днес.-той премести неловко ръка зад вратът си и продължи.
-Искам да ми обясните как да си контролирам чакрата и как мога да я използвам. ЧУх нещо и за ЧИ и ако може да ми обясните и так как стоят нещата.-докато казваше тези думи той се правеше че го сърби там където всъщност не го.

/ЧИ???Аз имам проблеми с психиката или реално не ми е ясно, що е това съкращение Божие?/

Кира:

Учителят спокойно и с равен тон заговори на младежът пред себе си, гледайки го иззад маската.
-Чакра контролът е първата и най-лесната стъпка.Овладяването му става бързо и донякъде не толкова трудно, стига концентрацията и вниманието да са на добро ниво.
Той говореше монотонно и не помръдваше.Стоеше неподвижен като статуя и тихо изговаряше думите.
-Контролът се използва с пределно ясна цел.Чрез него се научават техники и трикове, тоест така нареченото Нинджутсу.
Замлъкна за момент.Смяташе, че е казал достатъчно, макар и не толкова описателно.

Умения Чакра моуд( да събирам чакра)
Чкра моуд ( да влагам чакра в предмети)


Когато момчето чу думите на учителя той кимна и се обърна като тръгна на някаде. Не вървя дълго време и застана пред едни големи метални колони който бяха за тренировки. Повечето индивид тук тренираха какд а бягат по колоните но намерението на Шин бе малко по различно.Смяташе да супее да събере чакра във себе си и после да я прехвърли във  мечът си и така да я разреже.
Шин извади катаната си и я постави до петметровата закалена стомана и си каза наум.’Хмм тва как ще го срежа преди бе по лесно но предполагам че като събера чакра в острието и замахна чакра ще излезне и ще направи вълната толкова голяма че ще успее да се рареже с 1 удар. Момчето се почеса по главата и реши че просто ще реже на два пати накрая като отреже едната част ще премине към другия край и така ще нанесе удара си за да отреже тръбата.Момчето извади един от кунайите си и реши да започне със това проклето упражнение.Момчето знаеше че за да успее да усвои по добре тази техника трябва да увеличи драстично количеството чакра във себе си и после да го прехвърли в катаната си.Сега ще се справя по добре сигурен съм и започна да събира чакра във корема си.Момчето смяташе да успее този път от колкото се може по бързо.Той си спомни какво бе прочел в книгата по и какво му бе казал преопдавателя и знаеше че признака по които ще познае дали е успял да събере нужното количество чакра е когато вкара чакра във катаната си и той светне леко в някаква светлина.Но той знаеше че няма да стане тука така лесно и ще е най добре цялото количество чакра което е събрал да се прати наведнъж а не на части.Момчето изсмукваше всяка част чакра от тялото си като го концентрираше в корема си.Но това количество което бе събрал бе стандартното коеъому досега бе събирал.Шин усети че е време да започне съществената част и започна да отделя частици чакра от различни части на тялото си.чакра му се регененрваше сравнително бързо и когато започваше да пренася чакра си от едната ръка лека полека за да вземе всички частици то започваше да се регенерира.и когато пренесеше чакра от едната си ръка той започваше другата си ръка.Шин знаеше че колкото повече чакра концентрира толкова е по голям шанса му да успее в това си начинание.По едно време момчето отвори очи и погледна напред и видя че вече бе започнало да се зазорява и се усмихна като си помисли”толкова ли бързо мина времето стори ми се като миг” Шин изпука врата си и реши да продължи с концентрираното на чакра си.Момчето за пръв път концентрираше толкова чакра наведнъж дори вече бе събрал петорно повече чакра от това което му трябва за усвоятане на техниките в академяита .Шин затвори очите си и си каза че това количество което може би е достатъчно но пък има и по голям шанс да не е достатъчно и затова реши да продължи да събира чакра от тялото си и да го концентрира във корема си.Той бе далеч от мисалта да започне да праща чакра към катаната който държеше в лявата си ръка.Момчето без повече да се бави реши да пордълиж със събиарнето на чакрата си защото знаеше че скоро ще дойде момента да разкрие намеренията си и цялото общество щеше да чуе името на момчето и то да го запомни за дълъло .Шин вече пращаше от двете със ръце чакра колко може по бързо но като гледаше да събере и всяка части а отях не искаше да оставя нищо тялото му разполагаше с определен капацитет чакра и ако някъде се запълни този капацитет той нарасте а стои и така се хъби време после.След още няколко минути той бе извлякал цяло си чакра от двете ръце но знаеше че скоро ще се регенерират и затова започна да предвижда веатсуто от краката си към корема си.Момчето за разлика от ръцете нямаше да изтегля цялото чакра смяташе да остави известно количество защото все пак трябваше да има стабилна опора и не след дълго вече една шеста от чакрата в краката на момчето му бе в корема невероятно добре концентрирана.Момчето си пое дълбоко въздух и изкара излишното напрежение с него и реши да продължи със събирането на чакра от краката си към корема.Той е решил да вземе пет шести от чакра което се бе разположено в краката на момчето за да може после да се регенерират докато смучеше чакра от ръцете си.Момчето без да губи повече време започна да взима следващия слой чакра от краката си .Той взимаше от ахилесът нагоре като отделяше чакра та от костите и от вените си и го насочваше нагоре като със всяка секунда отделяше все повече и повече частици но и частиците намаляха постепенно от костите му.Ми така след близо пет – шест минути почти премахнал четвъртия слой от чакра та на момчето взимаше все по нагоре и по нагоре и когато го взе отвори очи и си каза отново”егати работата не смятах че е толкова трудно да се събере огромно чакра това е доста по трудно от когато се опражнявах за последно върху тази техника”Момчето вече започна да му писва и започна да смучи чакра от краката си много по бързо от сега и така лека полека приключваше със слоевете за колко три минути докато не устата само един но той бе достатъчен момчето да се задържи стабилно на крака все пак от първия ской който бе взел се бе регенерирал и втори бе на път също да стане.Шин без да се бави повече реши да започне да събира от ръцете си за последен път и след това вече да е пробва със чакра  което ще е сбрал тогава.Момчето изпука пръстите на лявата си ръка като ги допря до кракът си и натисна леко и те изпукаха доста ефектно след което вдигна ръката и на равнището на очите и разтвори пръстите все едно готов да се защитава и леко приклекна.След тези действия младото момчето бе в хармония със себе си не знаеше защо бе постъпило по този начин но това положение го караше да се чувства удобно и напълно спокойно и без да се бави повече той започна да взима рeатсу от ръцете си и да го рипаща към корема си където да го концентрира перфектно.Момчето отвори очи и видя че вече е светло и светлината огрява лицето му и се усмихна леко и затвори очите си веднага и продължи да праща чакра  от ръцете си към корема и след близо двайсетина минути той бе оставил две осми в дясната си ръка в която държеше катаната си и отвори очи и извика!!!
-Още още ми трябва и веднага отново затвори очи и без да се бави и секунда повече пои започна да отделя словеве чакра от дясната си ръка като гледаше да успее колкто се може по бързо да събере колкто се може пвоече чакра в нея но пак и трбяваше да гледа да не си исмучи цялото количество чакра от нея защото това щеше да е много лошо нараняване и щеше да му отнеме супер много време да се нормализира затова тои без да се чуди повече продължи д аизвлича чакра от ръката си като внимаваше и гледаше да взземе колктос е може повече.Момчето отделяше слои след слои от ръката и така лека полека количеството което събираше в корема се увеличаваше за пореден път.Това количество само нарастваше и скоро щеше да се наложи да се концентрира защото ако не се концентрираше щеше да доведе до пренатоварване на цялото тяло и най вероятно Шин щеше да загуби съзнание от силната болка която щеше да изпиата.По едно време Шин спря да взима чакра от дясната си ръка защото бе решил че вече бе взел достатачно количество чакра от нея и и че е ред да вземе чакра от другата ръка а имено от лявата.Момчето веднага преустанови събирането на чакра та дясната към лявата ръка и започна да взима чакрата от слоеве.Момчето б еконцентрирано и сигорно бе че и да чуе някои някаде да вика „помощ изнасилват ме или каквото и да е нямаше да рагира защото нямаше да направи нищо защото щеше да си развали концентрацията а това в момента бе абсурдно.Шин махаше слой след слой чакра и така не след дълго време на махане на чакра от лявата ръка и преминаване на взетия слои чакра по костите и така след извесно време отиваше в корема на момчето.След като вече бе взел рератсуто си от двете ръце момчето бе релило да концентрира количеството което бе събрал в корема си защото да може да продължи да събира чакра в него затоива тои отвори очи огледа се и си пое дългоко въздух и веднага след това започна да се средоточава изцяло над чакрата което бе събрал в корема си и да го сгъстява така че да намали размера но да овеличи силата му.Момчето ако веднъж го нарапви както трябва няма да му е проблем да го прави вече и много бързо но проблема бе първия път когаот от него зависише да се разшири тялото и да свикне да може да садъжра толкова голямо количество чакра .Момчето се бе концентрирало и влагаше цялото си старание в това да успее да го концентрира по възможно най добрия начин за да може да успее в това негова така сложно начинание, и така лека полека момчето успяваше да се справи с концентрацията на чакрата и в тялото му и по точно в корема му вече се усещаше че има леко свободно място но момчето знаеше че може да го концентрира много подобри и да го анрапви толкова колкто една стотинка толкова голямо но знаеше че щеше да отнеме адски много време но щеше да му се наложи но не веднага защото смяташе да концертира още малко за да се сгъсти това количество което има и после да продължи да събира чакра отново в корема си защото имаше да обикаля още два от крайниците си с събиране на чакра в него.След близо няколко минутки Шин вече бе успял да концентрира чакрата доста добре като му намалил размера близо два пати но за сметка на това чакра в него бе двамата по концентрирано и той без да показва кквито и да е емоции започна да събира чакра от десния си крак защото щеше да му се наложи да събере още за да успее да упдеитне умението си за да може да постигне своите цели а за да го нарапвеше от него с не очакваше супер много и щеше да отнеме страшно много воля и умения за да го постигне а това умение което тренираше сега щеше да му поглне в голяма степен защото това умение бе едно изключително и неповторимо по своя вид и стил.Шин отделяше от десния си крака бавно слоевете чакра  защото както казах по бгоре знае какво може да стане ако махне прекалено много слоеве чакра затова тоj бе толкова внимателен но пък и знаеше че в началото няма от какво да се притеснява защото първите три четири слоя бяха напълно безопасни ни след това вече трябваше да се внимава супер много защото при тях всеки момент може да настъпи критичния момент и момчето да припадне от свръх болката в дадения крайник.Когато момчето извеле достатъчно чакра  от този си ркаиник тои решида мине към някои от краката си. Тои се зачуди малко от кои крак да започне но без да се бави и секунда повече тои започна да извлича чакра от десния си крак.Момчето извличаше доста внимателно количеството чакра от крака си и така го събираше в корема си.Момчето внимаваше да не прекъсно потока от чакра .Не след дълго като момчето бе събрало доста голямо количество чакра от ркакът си бе решил да започне да събира чакра и от другия си крак.Момчето гледаше да взима максимално количество чакра от него защтоо смяташе след като вземе чакра от този ркаиник да започне да концентрира чакрата и да се опита да подобри уменията си в тази техника.Момчето събира и събира и не след дълго без дасе бави и секунда повечереши че е готов и отново извика.
-Сега е момента на истината и се средоточие само в корема си да до обработи чакрата  там и да е едно цяло и да не се разпокъса когато започне да го прача към дясната си ръка.Момчето развали позата си от преди малко и отиде до колоната като застана на точно нейно равнище се едно бе още един кол като него и сложи лявата ръка върху дясната си китка и започна да прехвърля чакрата от корема си към дясната си ръка като след това щеше да отиде във катаната му.Момчето много внимателно прехвърляше чакрата си защото не искаше да се разпокъса и псоел да му трябва още време да започне да го свързва.Ч акрата минаваше през мускулите му влакна на момчето и така се предвижваха към дясната му китка.Лека полека сантиметър след сантиметър концентрираното чакра се приближаваше към крайната си точка и не след дълго то щеше да е на мясото където трябва да е а името във катаната .Момчето не бързаше много защото не искаше да развали концентрираното чакра и след близо десет минути на преместени на чакра от корема във дланта това бе успешно направено и момчето чустваше вече голямо напрежение в ръката си.То започна да изпитва доста голяма болка там защото допреди малко там липсваше доста чакра а сега е в изобилие и няма къде да се вкара.Затова момчето без да се бави започна да вкарва чакрата във можа си като стискаше зъби и гледаше да не разкъса чакрата си на части.катаната лека полека започна да се изпълва а болката понамаляваше.Момчето прекарваше чакра през дланта си и от там го вкарваше във катаната .И след близо две менути на тази операция момчето бе вкарало цялото си количество чакра във катаната а то леко светеше във доста странен цвят който не можеше да се определи иначе приличаше на зелено синио и жълто.По точно имаше и от трите цвята и лек оттенък на червено на едно място.На момчето това не му се стори странно защото миуналия път когато го правеше това упражнение пак се бе случило така Момчето се усмихна защото това признак че от него ще стане един ден голяма работа и най малките отрепки във обществото на душите .Но след тези мисли веднага погледна сериозно и премести дясната си ръка на закалената стомана и започна да натиска с острието по стомана но той не изпускаше чакра което бе събрал а просто натискаше със физическа сила.Правеше това не с цел да види дали може да среже стоманата със сила а когато освободи чакра си да има ефект и да отреже стомана а не както когато тренираше Реики Сеичу първи път и втори път той трябваше да замахва и да не нацелва момента на изпускане на чакра .Защото доста пъти го изпускаше прекалено рано или прекалено късно.Затова той бе измислил този хитар начил да се справи с този проблем .Шин погледна злобно напред и продължи да натиска погледна катаната си усмихна се леко и пое дълбоко въздух и в един момент докато натискаше освободи цялото си чакра което бе събрал във катаната си и като натискаше очаквате в следващия миг да види ръката пред себе си като във стълба има разрез и момчето…

Тренировка за издръжливост
След дългата и трудна мисия, Какаши трябваше малко да потренира, за да може да си върне тренинга ,, Леле, не съм тренирал отдавна! Много съм схванат, трябва да се поразтегна‘‘ каза с пъшкане като стара баба. И така.. той започна да се разтяга като започна от главата ,, И.. 1..., и 2..., и 3..., и...‘‘ до краката. Направи по 20 пъти разтягане за всяка част от тялото. Попринцип Какаши си беше обещал да научи техника, но нямаше как при толкова схванат режим . Първо трябваше да направи тренка за издръжловост, а после да премини към техниките. След разгрявката започна с лицевите и коремните. На първо място са коремните. Какаши легна на земята и започна ,, И едно, и две, и три, и...‘‘. Въпреки, че беше още схванат той продължи. Но за жалост падна на земата като стигна до 50.
- Въй, бая тренинг съм изгубил! Преди правех до поне 150, а сега с 100 по-малко. Това означава, че днес ще тренираме до по-късно.. – каза си си Какаши като се възмутявашя и се смееше в същото време.
Време е за лицевите.. Когато започна да ги прае нещо го накара да престане с тренката – това беше умората. Той за малко се облегна на едно дърво с широка и красива корона. Пи малко вода и отново стана. Продължи до където беше стигнал като гледаше да не мисли за умората.
Стигна до 120 и спря. Вече се беше разтегнал достатъчно, време беше за бягането. Щеше да бяга около цялата тренировачна площадка. Най-много щеше да направи около 2-3 обиколки, понеже имаше мускулна треска. Направи клонинг набързо. Какаши накара клонинга да държи хронометъра, за да види колко бързо бяга. ,, Готови... и... старт‘‘ – извика клонингът. Какаши побягна с всички сили. Направи първата обиколка. На втората малко се забави, а на третата не можа да продължи. Вече беше адски изморен, но нещо му подсказваше, че трябва да продължи. Почина замалко и продължи. Този път щеше да бъде по-трудна тренировката. Той направи два клонинга, извадиха кунаите си и започнаха битка. Единият клонинг беше аут от Какаши. Останоха само двама. Клонингът издебна ,,истинския‘‘ в гърба. Какаши беше ранен. След тежката битка ,,истинският‘‘ победи.
Вече беше много късно. Всички деца, освен шинобито се бяха прибрали. Какаши легна на земята, огледа небето и тръгна към вкъщи.

/Шин: Нали се разбрахме, драсни за другите 2 неща, за да си вземеш четвъртата...иначе получаваш първи молд/
/Какашче, 34 изд., обаче редовете не са бройката за бонус..../

Умения Чакра моуд( да събирам чакра)
Чкра моуд ( да влагам чакра в предмети)
Чакра моуд(ходене по дърво)
Чакра моуд (ходене по вода)


Когато момчето чу думите на учителя той кимна и се обърна като тръгна на някаде. Не вървя дълго време и застана пред едни големи метални колони който бяха за тренировки. Повечето индивид тук тренираха какд а бягат по колоните но намерението на Шин бе малко по различно.Смяташе да супее да събере чакра във себе си и после да я прехвърли във  мечът си и така да я разреже.
Шин извади катаната си и я постави до петметровата закалена стомана и си каза наум.’Хмм тва как ще го срежа преди бе по лесно но предполагам че като събера чакра в острието и замахна чакра ще излезне и ще направи вълната толкова голяма че ще успее да се рареже с 1 удар. Момчето се почеса по главата и реши че просто ще реже на два пати накрая като отреже едната част ще премине към другия край и така ще нанесе удара си за да отреже тръбата.Момчето извади един от кунайите си и реши да започне със това проклето упражнение.Момчето знаеше че за да успее да усвои по добре тази техника трябва да увеличи драстично количеството чакра във себе си и после да го прехвърли в катаната си.Сега ще се справя по добре сигурен съм и започна да събира чакра във корема си.Момчето смяташе да успее този път от колкото се може по бързо.Той си спомни какво бе прочел в книгата по и какво му бе казал преопдавателя и знаеше че признака по които ще познае дали е успял да събере нужното количество чакра е когато вкара чакра във катаната си и той светне леко в някаква светлина.Но той знаеше че няма да стане тука така лесно и ще е най добре цялото количество чакра което е събрал да се прати наведнъж а не на части.Момчето изсмукваше всяка част чакра от тялото си като го концентрираше в корема си.Но това количество което бе събрал бе стандартното коеъому досега бе събирал.Шин усети че е време да започне съществената част и започна да отделя частици чакра от различни части на тялото си.чакра му се регененрваше сравнително бързо и когато започваше да пренася чакра си от едната ръка лека полека за да вземе всички частици то започваше да се регенерира.и когато пренесеше чакра от едната си ръка той започваше другата си ръка.Шин знаеше че колкото повече чакра концентрира толкова е по голям шанса му да успее в това си начинание.По едно време момчето отвори очи и погледна напред и видя че вече бе започнало да се зазорява и се усмихна като си помисли”толкова ли бързо мина времето стори ми се като миг” Шин изпука врата си и реши да продължи с концентрираното на чакра си.Момчето за пръв път концентрираше толкова чакра наведнъж дори вече бе събрал петорно повече чакра от това което му трябва за усвоятане на техниките в академяита .Шин затвори очите си и си каза че това количество което може би е достатъчно но пък има и по голям шанс да не е достатъчно и затова реши да продължи да събира чакра от тялото си и да го концентрира във корема си.Той бе далеч от мисалта да започне да праща чакра към катаната който държеше в лявата си ръка.Момчето без повече да се бави реши да пордълиж със събиарнето на чакрата си защото знаеше че скоро ще дойде момента да разкрие намеренията си и цялото общество щеше да чуе името на момчето и то да го запомни за дълъло .Шин вече пращаше от двете със ръце чакра колко може по бързо но като гледаше да събере и всяка части а отях не искаше да оставя нищо тялото му разполагаше с определен капацитет чакра и ако някъде се запълни този капацитет той нарасте а стои и така се хъби време после.След още няколко минути той бе извлякал цяло си чакра от двете ръце но знаеше че скоро ще се регенерират и затова започна да предвижда веатсуто от краката си към корема си.Момчето за разлика от ръцете нямаше да изтегля цялото чакра смяташе да остави известно количество защото все пак трябваше да има стабилна опора и не след дълго вече една шеста от чакрата в краката на момчето му бе в корема невероятно добре концентрирана.Момчето си пое дълбоко въздух и изкара излишното напрежение с него и реши да продължи със събирането на чакра от краката си към корема.Той е решил да вземе пет шести от чакра което се бе разположено в краката на момчето за да може после да се регенерират докато смучеше чакра от ръцете си.Момчето без да губи повече време започна да взима следващия слой чакра от краката си .Той взимаше от ахилесът нагоре като отделяше чакра та от костите и от вените си и го насочваше нагоре като със всяка секунда отделяше все повече и повече частици но и частиците намаляха постепенно от костите му.Ми така след близо пет – шест минути почти премахнал четвъртия слой от чакра та на момчето взимаше все по нагоре и по нагоре и когато го взе отвори очи и си каза отново”егати работата не смятах че е толкова трудно да се събере огромно чакра това е доста по трудно от когато се опражнявах за последно върху тази техника”Момчето вече започна да му писва и започна да смучи чакра от краката си много по бързо от сега и така лека полека приключваше със слоевете за колко три минути докато не устата само един но той бе достатъчен момчето да се задържи стабилно на крака все пак от първия ской който бе взел се бе регенерирал и втори бе на път също да стане.Шин без да се бави повече реши да започне да събира от ръцете си за последен път и след това вече да е пробва със чакра  което ще е сбрал тогава.Момчето изпука пръстите на лявата си ръка като ги допря до кракът си и натисна леко и те изпукаха доста ефектно след което вдигна ръката и на равнището на очите и разтвори пръстите все едно готов да се защитава и леко приклекна.След тези действия младото момчето бе в хармония със себе си не знаеше защо бе постъпило по този начин но това положение го караше да се чувства удобно и напълно спокойно и без да се бави повече той започна да взима рeатсу от ръцете си и да го рипаща към корема си където да го концентрира перфектно.Момчето отвори очи и видя че вече е светло и светлината огрява лицето му и се усмихна леко и затвори очите си веднага и продължи да праща чакра  от ръцете си към корема и след близо двайсетина минути той бе оставил две осми в дясната си ръка в която държеше катаната си и отвори очи и извика!!!
-Още още ми трябва и веднага отново затвори очи и без да се бави и секунда повече пои започна да отделя словеве чакра от дясната си ръка като гледаше да успее колкто се може по бързо да събере колкто се може пвоече чакра в нея но пак и трбяваше да гледа да не си исмучи цялото количество чакра от нея защото това щеше да е много лошо нараняване и щеше да му отнеме супер много време да се нормализира затова тои без да се чуди повече продължи д аизвлича чакра от ръката си като внимаваше и гледаше да взземе колктос е може повече.Момчето отделяше слои след слои от ръката и така лека полека количеството което събираше в корема се увеличаваше за пореден път.Това количество само нарастваше и скоро щеше да се наложи да се концентрира защото ако не се концентрираше щеше да доведе до пренатоварване на цялото тяло и най вероятно Шин щеше да загуби съзнание от силната болка която щеше да изпиата.По едно време Шин спря да взима чакра от дясната си ръка защото бе решил че вече бе взел достатачно количество чакра от нея и и че е ред да вземе чакра от другата ръка а имено от лявата.Момчето веднага преустанови събирането на чакра та дясната към лявата ръка и започна да взима чакрата от слоеве.Момчето б еконцентрирано и сигорно бе че и да чуе някои някаде да вика „помощ изнасилват ме или каквото и да е нямаше да рагира защото нямаше да направи нищо защото щеше да си развали концентрацията а това в момента бе абсурдно.Шин махаше слой след слой чакра и така не след дълго време на махане на чакра от лявата ръка и преминаване на взетия слои чакра по костите и така след извесно време отиваше в корема на момчето.След като вече бе взел рератсуто си от двете ръце момчето бе релило да концентрира количеството което бе събрал в корема си защото да може да продължи да събира чакра в него затоива тои отвори очи огледа се и си пое дългоко въздух и веднага след това започна да се средоточава изцяло над чакрата което бе събрал в корема си и да го сгъстява така че да намали размера но да овеличи силата му.Момчето ако веднъж го нарапви както трябва няма да му е проблем да го прави вече и много бързо но проблема бе първия път когаот от него зависише да се разшири тялото и да свикне да може да садъжра толкова голямо количество чакра .Момчето се бе концентрирало и влагаше цялото си старание в това да успее да го концентрира по възможно най добрия начин за да може да успее в това негова така сложно начинание, и така лека полека момчето успяваше да се справи с концентрацията на чакрата и в тялото му и по точно в корема му вече се усещаше че има леко свободно място но момчето знаеше че може да го концентрира много подобри и да го анрапви толкова колкто една стотинка толкова голямо но знаеше че щеше да отнеме адски много време но щеше да му се наложи но не веднага защото смяташе да концертира още малко за да се сгъсти това количество което има и после да продължи да събира чакра отново в корема си защото имаше да обикаля още два от крайниците си с събиране на чакра в него.След близо няколко минутки Шин вече бе успял да концентрира чакрата доста добре като му намалил размера близо два пати но за сметка на това чакра в него бе двамата по концентрирано и той без да показва кквито и да е емоции започна да събира чакра от десния си крак защото щеше да му се наложи да събере още за да успее да упдеитне умението си за да може да постигне своите цели а за да го нарапвеше от него с не очакваше супер много и щеше да отнеме страшно много воля и умения за да го постигне а това умение което тренираше сега щеше да му поглне в голяма степен защото това умение бе едно изключително и неповторимо по своя вид и стил.Шин отделяше от десния си крака бавно слоевете чакра  защото както казах по бгоре знае какво може да стане ако махне прекалено много слоеве чакра затова тоj бе толкова внимателен но пък и знаеше че в началото няма от какво да се притеснява защото първите три четири слоя бяха напълно безопасни ни след това вече трябваше да се внимава супер много защото при тях всеки момент може да настъпи критичния момент и момчето да припадне от свръх болката в дадения крайник.Когато момчето извеле достатъчно чакра  от този си ркаиник тои решида мине към някои от краката си. Тои се зачуди малко от кои крак да започне но без да се бави и секунда повече тои започна да извлича чакра от десния си крак.Момчето извличаше доста внимателно количеството чакра от крака си и така го събираше в корема си.Момчето внимаваше да не прекъсно потока от чакра .Не след дълго като момчето бе събрало доста голямо количество чакра от ркакът си бе решил да започне да събира чакра и от другия си крак.Момчето гледаше да взима максимално количество чакра от него защтоо смяташе след като вземе чакра от този ркаиник да започне да концентрира чакрата и да се опита да подобри уменията си в тази техника.Момчето събира и събира и не след дълго без дасе бави и секунда повечереши че е готов и отново извика.
-Сега е момента на истината и се средоточие само в корема си да до обработи чакрата  там и да е едно цяло и да не се разпокъса когато започне да го прача към дясната си ръка.Момчето развали позата си от преди малко и отиде до колоната като застана на точно нейно равнище се едно бе още един кол като него и сложи лявата ръка върху дясната си китка и започна да прехвърля чакрата от корема си към дясната си ръка като след това щеше да отиде във катаната му.Момчето много внимателно прехвърляше чакрата си защото не искаше да се разпокъса и псоел да му трябва още време да започне да го свързва.Ч акрата минаваше през мускулите му влакна на момчето и така се предвижваха към дясната му китка.Лека полека сантиметър след сантиметър концентрираното чакра се приближаваше към крайната си точка и не след дълго то щеше да е на мясото където трябва да е а името във катаната .Момчето не бързаше много защото не искаше да развали концентрираното чакра и след близо десет минути на преместени на чакра от корема във дланта това бе успешно направено и момчето чустваше вече голямо напрежение в ръката си.То започна да изпитва доста голяма болка там защото допреди малко там липсваше доста чакра а сега е в изобилие и няма къде да се вкара.Затова момчето без да се бави започна да вкарва чакрата във можа си като стискаше зъби и гледаше да не разкъса чакрата си на части.катаната лека полека започна да се изпълва а болката понамаляваше.Момчето прекарваше чакра през дланта си и от там го вкарваше във катаната .И след близо две менути на тази операция момчето бе вкарало цялото си количество чакра във катаната а то леко светеше във доста странен цвят който не можеше да се определи иначе приличаше на зелено синио и жълто.По точно имаше и от трите цвята и лек оттенък на червено на едно място.На момчето това не му се стори странно защото миуналия път когато го правеше това упражнение пак се бе случило така Момчето се усмихна защото това признак че от него ще стане един ден голяма работа и най малките отрепки във обществото на душите .Но след тези мисли веднага погледна сериозно и премести дясната си ръка на закалената стомана и започна да натиска с острието по стомана но той не изпускаше чакра което бе събрал а просто натискаше със физическа сила.Правеше това не с цел да види дали може да среже стоманата със сила а когато освободи чакра си да има ефект и да отреже стомана а не както когато тренираше Реики Сеичу първи път и втори път той трябваше да замахва и да не нацелва момента на изпускане на чакра .Защото доста пъти го изпускаше прекалено рано или прекалено късно.Затова той бе измислил този хитар начил да се справи с този проблем .Шин погледна злобно напред и продължи да натиска погледна катаната си усмихна се леко и пое дълбоко въздух и в един момент докато натискаше освободи цялото си чакра което бе събрал във катаната си и като натискаше очаквате в следващия миг да види ръката пред себе си като във стълба има разрез и момчето…



След като бе успял да разреже стълба Шин реши да продължи със останалата част от заниманията си, Първо щеше д аизкачи едно дърво със помоща на чакрата а после и да стои върху повърхноста на езерото което бе на близо.
Знаеше, че концентрацията в случая бе може би най-важното нещо, защото без подходящото фокусиране надали щеше да се справи с точното разпределяне и молдване. Въздъхна, освобождавайки напрежението насъбрало се в него. И започна да „строи" бариера около себе си и дървото, така че да може да изолира всичко около него и да не може да бъде разсеян от целта си. Сега бе добро време да използва главата си. С малко напъване и тя щеше да му помогне, за да се справи. Започна да си представя как дървото не е изправено, а легнало. Сякаш трябваше да върви по съвсем нормална повърхност. Това можеше да улесни цялата процедура.. поне в главата му. Бе затворил очи, опитвайки се да не позволи на никаква околна пречка да развали концентрацията му. Съмняваше се, че има някаква възможност да успее от първия път. Малко бяха шинобитата успявали да го направят, но той въпреки това щеше да се цели към перфекционизъм и с малко късмет може би един идеален опит щеше да му е достатъчно. Или поне той така се опитваше да се самозалъже. Но понеже това го мотивираше и го нахъсваше до доста висока степен, така че му бе позволено на този етап, но щеше да е по-добре да си го избие, защото най-много да го доведе до разочарования. В тази фаза от техниката дори сенсея нямаше да успее да го спре от опита му, защото бе изолирал абсолютно всичко около себе си, така че без проблем да намери спокойствие и да разпредели чакрата безпроблемно и още около две секунди, когато той започна с опитите си да я молдва. От Академията бе успял да научи един-два трика, но определено не бе нещо, което щеше да му предложи кой знае каква помощ в това умение. Все пак бе достатъчно. Знаеше как да използва чакрата си, но му трябваше да може да я разпределя, където си пожелае. Това беше най-голямото препядствие, през което трябваше да премине, за да овладее техниката. И макар да бе доста трудно, той нямаше ни най-малко намерението да се откаже. Все пак щеше да е показ на доста слаб характер, ако просто зарежеше стигналото до тук и се откаже. А той определено не искаше това. Показването на слабост рядко води до хубави неща и точно за това си бе изградил този навик да не го прави.
Сега вече бе започнал с опитите да контролира чакрата си. Изпитваше малки трудности, защото му бе трудно да я разпределя като всъщност.. той не можеше да я види, така че му бе нужно да действа на интуиция. Така да бъде. Почна да отделя „парчета" чакра и от различни места и да ги праща право в стъпалата си и отделяйки малко по краката си по цялата дължина. Гледаше да сложи достатъчното количество, така че да не стане някой фал докато се катери и да осъзнае, че няма нужното количество в тях, което може да му коства падане, а той не го искаше.. или поне го искаше стига да направи повечко крачки, така че ако има следващ път да му е в пъти по лесно. Въпреки това също така нямаше намерение да прекалява, че да не стане така че да изхаби толкова чакра и да му е нужна почивка за нов опит. „Ще се справя". Една от много надъхващи мисли се впи в главата му. Той рязко отвори очите си и осъществи нужния очен контакт с дървото. Имаше чувството, че бе набрал точно нужната чакра в краката си. Дали щеше да е така скоро ще разбере. Набра скорост от малката дистанция, която бе направил преди да започне с опита по техниката. Тичайки, той се бе подготвил да задържи чакрата си достатъчно дълго по краката си, така че да достигне максимален резултат. Така и направи. В мига, в който стъпалото му се озова на дървото, той се напрегна и се опита да не изпуска чакрата си, а да я концентрира точно там където му бе нужно.


-Концентрация… на макс! – измърмори си той с глас достатъчно, че само той самия да го чуе и да успее да повдигне хъс и готовността си. Отново измери близо шест крачки, които да използва като дистанция между него и езерото, служещи за място за набиране на инерция и добра скорост и улеснявайки научаването на умението съвсем малко. Контролирането на чакра бе доста трудна техника, но това той го очакваше напълно и не му пречеше съвсем. Все пак колкото повече време прекара тук, толкова по-добре и ако случайно направеше някоя тъпа или нелепа грешка, той поне щеше да знае за вбъдеще и никога повече да прави отново… което бе всъщност единствената хубава черта на това да се провалиш, но не бе и малко.
Лицето му не издаваше и нотка емоция. Бе напълно сериозно и хладнокръвно, сякаш напълно изгубило се някъде в концентрацията му. Дори разсъжденията, които провеждаше в главата си след първия си път не го караха да се издаде по някакъв начин, че е доволен или не. Беше напълно средоточен в успеха си.
Но сега му трябваше отново да построи тази, изолираща го от всичко , бариера, която той намираше повече от изключително полезна за изучаване на техники до тяхната най-малка подробност. Така и направи. Отдели близо двадесет секунди, за да я построи сякаш със собствените си ръце. Скоро и дори един стабилен крясък трудно щеше да накара преградата да се счупи. Тя бе направена точно с цел да не позволи маловажни неща да развалят прогреса му, но определено не значеше, че няма да реагира въобще при нещо важно, ставащо около него. За щастие, сега нямаше нищо такова и бе на площадката със своя сенсей и това малко creeper момиченце, с което не искаше да има много общо, понеже надали бе на особено високо умствено ниво след като приличаше на пет годинки, а пък и изглеждаше че то също няма намерението да го притеснява, така че всичко бе повече от добре и се надяваше да си остане така за известно време. Разбира се, тези мисли бяха някъде извън рамките на бариерата и просто обсъждаха ставащото сега, без да пропускат минималните детайли, които бяха най-важни за доброто му фокусиране над умението. Следващата фаза бе чакра разпределянето. Тук той трябваше да изпрати едно стабилно количество чакра в стъпалата си, за да може като тръгне да бяга по повърхноста на езерото. За сега започна с разпределянето на чакра в стъпалата си. „Хвана” няколко буци чакра и почна да ги мести въображаемо. Той се опитваше да вземе от почти навсякъде от горната си част на тялото,където тя бе разпръсната, но по ограничено количество, разбира се, и с помощта на чакра системата да я доведе до стъпалата и не само, а и някакво количество по самата дължина на крака, която щеше да му е нужна не само докато се катери(за по-голяма стабилност), но и при приземяването в края на опита също така за стабилност. След като едно сравнително голямо количество чакра бе разпределено в краката му, той се почувства почти готов. Енергия сякаш бликаше от всяка една негова част на крака. Имаше чувството, че ги е снабдил с някакви супер батерии и ако тръгнеше да бяга щеше да изхвърчи буквално. Разбира се това бе доста над възможностите му, но доста добре описваше чувството на дългокоското в долната част на тялото си. След като се бе заредил с нужната чакра, той вече интуитивно можеше да спре притока й от другите телесни части, защото определено не искаше да прекалява и да изхаби ненужното. Потърка крак в пода в знак на готовност. След няколко секунди го направи още веднъж и съвсем неочаквано се стрелна към езерото. Нямаше чак толкова огромна дистанция между себе си и водата, но бе достатъчна за развиване на някаква минимална скорост, позволяващада направи няколко крачки по повърхноста дори и да не бе вложил чакра. Веднага, когато достигна мястото, където щеше да направи първата крачка по езерото, той веднага умствено приготви някаква концентрация, която да го поддържа и се опита докато се започне да ходи по водата то той да не я изпуска по какъвто и да е начин. Фокусирането над това докато тичаше по водата не бе от най-лесните неща, но определено не бе непосилно.Смяташе да бяга по водата и да изпуска малко количество чаркра през ходилата си за да се задържа. Той не сикаше просто да се задържи а да бяга по нея.Смяташе и знаеше че това ще е по турдно но пък това си бе супер тренировка за него.



Не бях влизал от много време във форума дори не видях че си писал онова нещо.