Къщата на Мей Теруми

-Аз мисля да науча някое ново джутсу тия дни.-каза умислена девойката и отпи от течността.

- Добре аз мисля да тръгвам! - отвърна чернокоското.
- Успех с тренировката. - той впи устни в нейните като са довиждане и излезе през вратата.

След малко, тя се пооправи и също излезе.

Мей се прибра, изкъпа се и легна да спи, но беше неспокойна през цялото време.Съвестта не я пускаше.

След четири часа сън, тя стана и се оправи.Опита да хапне нещо, но не успя да поеме храна, затова излезе.

Днес Кисаме нямаше какво да прави и реши да прекара повечето време с някой приятел. Тъй като в селото той познаваше само Мей реши да намине и да отидат на мисия двамата за да покажат своите умения и да подобрят работата в екип.
Момчето се доближи до вратата и почука.

Мей отвори и се сепна.Тъкмо се бе облякла.
-Кисаме-сан?Какво има?
Спомените й се върнаха на онези сцени, но веднага ги изби от главата си.Това беше минало и не мислеше да се притеснява повече.

- Здрасти! - посрещна Мей с прегръдка.
- Какво ще кажеш да отидем днес на мисия? Така ще сме повече време заедно.

Тя се усмихна широко и лека руменина изби по бузите й.
-Какво чакаме?
Завлече го след себе си към Мизукаге-сама.