Къщата на Мадара

-Ако аз се напия има три варианта. Или ще ти направя стриптийз или ще ми стане парти настроение или ще заспя. - определено и двамата се бяха поотпуснали.
"Да живее сакето" - помисли си Ино и отново отпи.

Мадара сипа наново в чашите.
-Та, кажи ми нещо за себе си.

Ино се замисли.
-Ами питай каквото искаш да знаеш. Всичко ще ти кажа. - засмя се и за пореден път отпи съвсем малка глътка.

-Например...Какво харесваш, какво не?-попита я той и леко се доближи към нея несъзнателно.

-Ами... Харесвам филми на ужасите, котки, цветя, лилавото, чери доматите, шоколадовия пудинг... много неща. - засмя се щом осъзна, че говори толкова много.
-Не харесвам... Всъщност не знам. - беше и по-трудно да изброява какво харесва, отколкото това което не харесва.
-Ами ти? - попита и отново отпи.

-Мразя страшно много неща.Харесвам джутсута, очни техники, генджутсу, оръжия, филми на ужасите, качественото саке и теб!
Изведнъж се усети какво беше и си прехапа езика, отклонявайки поглед към ''виновната'' чаша.

Ино леко се изчерви и извърна поглед към филма, който си вървеше необезпокояван от никого.
-Е, ами... и аз те харесвам надявам се не само, заради сакето. - все така гледаше филма, а бузите и бяха леко порозовели придавайки на светлата и кожа приятен, нежен цвят.
-Сакето си казва думата а? - засмя се и загледа чашката си.
-Ти си Учиха нали. Какво правиш в Суна? - попита. Знаеше, че клана Учиха бе от Коноха, но Мадара очевидно живееше тук. Само се надяваше да не задава прекалено личен въпрос.

Мадара я погледна и се усмихна.
-Всъщност и аз не знам какво правя тук.Би трябвало да съм в Коноха, но не мога да отида там, защото ще стане лошо.Дори не знам кои са истинските ми родители, та аз не знам нищо за клана.Само са ми казвали, че съм от тях.
Виж, като съм бил много малък е имало някакви разправии между Учиха и едно от малките села.Имало е заложници и от двете страни, та просто се случи така, че аз да съм отделен.Живях до тинейджърските си години при едни хора, които смятах за моето истинско семейство.Имах дори двама братя.По някаква причина ''баща'' ми се държеше винаги отвратително с мен.Повтаряше ми, че нямал търпение да ме разкара.Аз поизбягах малко и няколко години бях шпионин.Всъщност приключих с тези неща преди няколко месеца.Та аз допреди две години дори не знаех, че съм Учиха.Сега, когато знам от кой клан съм, разбирам защо всички връстници, както и възрастни там се страхуваха и страняха от мен.Най-добре да спра да говоря, отегчавам!-засмя се Мадара.

Ино кимна и леко сви устни.
-Съжалявам. Че е станало така. Но ако не беше станало сигурно сега нямаше да седим тук. - усмихна се леко.
-Аз съм от тук. Майка ми почина преди седем години. Всъщност беше убита. Живея сама. Всъщност с татко, но той почти през цялото време е на мисии, тъй че... - също разказа и млъкна.

-Съжалявам за майка ти, Ино.-каза Мадара и посърна малко.

-Ами всъщност не ми е мъчно за нея. Тя се държеше по такъв начин с мен, че сега изобщо не ми липсва... Но начина по който умря... никой не го заслужава. - сви рамене и го погледна.
-Стига с тези тъжни неща. Още малко и взаимно ще си подаваме кърпички. - засмя се и отпи от сакето.
-Каква музика слушаш?

-Всякаква.Всъщност нямам много време да слушам музика край работите с този Шаринган.-изведнъж той млъкна стреснато от това, което беше казал.

-О, вече имаш шаринган? - любопитно попита блондинката. Информацията за бякугана, риненгана и шарингана бе достигнала и нея самата.

-Все още не, но скоро ще го пробудя.-усмихна се Мадара.

-Ами успех тогава. - усмихна се Ино. Отново върна погледа си на филма. Някаква жена тичаше по улицата, но момичето не и обърна особено внимание.
-Знаеш ли, всички се страхуват от Учиха, но ти не ми изглеждаш чак толкова страшен.

Мадара започна да се смее.
-Може би не ме познаваш толкова добре, че си мислиш така.
Той я погледна в очите.
-Имаш хубави очи.Като морето са.

-Е, не ми се развика, не ме нападна, не ме обиди... Мисля, че изобщо не си лош. - засмя се, сетне се изчерви от комплимента.
-Благодаря. - чувстваше се малко неловко. Погледна към прозореца в опит да види дали бурията не е отминала.

''-Ти си много интересно момиче.За първи път срещам човек като теб.''-мислеше си той, усмихвайки се на красивото й лице.
-Повярвай, не съм от най-добрите хора на света.Имам и доста черна част от миналото си.

Ино го погледна от ново и отново му се усмихна.
-Повечето хора имат, но това не значи, че всички те са лоши или страшни. Просто са хора. Всеки прави грешки. - мда, сакето определено никога не и бе влияло толкова... мъдро (;дд)
-Мразя пясъчните бурии. Всичко става в пясък. - което естествено си бе нормално и незабележимо в предвид, че живееха в пустинята.

-Но аз наистина не съм чак толкова добър.Все пак си оставам Учиха, имам манталитета им.
Мадара погледна към прозореца.
-Обаче сам се изненадвам, че се държа така.По принцип игнорирам хората.Влияеш ми добре.
Той доближи още повече лицето си.Бяха на един дъх разстояние.

-Ще ми се да можех да те убедя, че не си лош, но си прекалено голям инат. - Ино отново се засмя.
-Ами предполагам за добро. - усмихна се и леко порозовя когато лицето на Мадара се озова на един дъх разстояние от нейното.
"Е, какво пък." - каза си на ум и премахна всякакво разстояние между тях докосвайки устните му със своите.

Сърцето на Мадара заби за първи път по този начин.Той притегли Ино в прегръдка и я целуна със страст.

Ино чувстваше, че сърцето ще изскочи от гърдите и. Зачуди се дали Мадара го чуваше как бие защото тя чувстваше ударите на сърцето си оглушителни. За първи път се чувстваше така. Обви ръце около момчето и двамата продължиха с целувките. След миг Ино се отдръпна стреснато назад.
-Аз... съжалявам. Не трябваше да го правя. Съжалявам... - започна момичето.

-Всъщност аз съжалявам, обещах ти да не правя глупости, но не се сдържах!-опита се да я успокои Мадара.
-Като изключим, че беше хубаво.-прошепна си тихичко.

-Всъщност аз бях виновна. - запротестира Ино. Чу обаче тихите му думи и се засмя.
-Да, без съмнение беше доста хубаво.