Кръчмата на селото

Кръчмата беше просторно и уютно местенце, където влизаха повече мъжете, отколкото жените. Вътре беше модерно, макар и "кръчма" да не беше идеалната дума за тази сграда. Вътре пускаха приятна музика, а ястията и напитките бяха най-хубавите в селото!

След този уморителен и пълен с преживявания ден, Мей реши да посети кръчмата, за да си отдъхне малко, а и за да похапне нещо вкусно.

Една сервитьорка веднага заприпка до нея, държейки тефтерче и химикалка.
- Какво да бъде, госпожице? - усмивката на момичето беше повече от заразна.

-Нека да е един рамен.-каза изморено Мей, отвръщайки на усмивката на енергичното и лъчезарно момиче пред нея.

Младата сервитьорка записа набързо поръчката, усмихна се и тръгна към кухнята.
- Рамен!
Готвачката веднага се залови на работа за първата поръчка за тази вечер.
Гозбата се сготви бързо. След около десетина-петнайсет минути, сервитьорката се върна с една голяма и топла купа рамен.
- Заповядайте, госпожице.

-Мерси!Итадакимас!
Мей се нахрани бързо.Това й дойде ободряващо.Тя стана и остави руо до купата, след което тръгна да излиза.

Мей влезе и седна на една маса, казвайки:
-Един рамен и чаша чай, моля!

- Веднага! - сервитьорката, която беше точно до Мей записа поръчката и след минути тя бе на масата - Да ви е сладко! - усмихна се за последно и остави Мей на спокойствие

Мей благодари и остави нужните пари.
-Итадакимас!
Нахрани се и след малко излезе доволна.