Fūton: Kazekiri no Jutsu
Слънцето бавно се скриваше в тънка огненочервена линия – хоризонта. Имаше лек вятър, който разпиляваше по-дребните песачинки и разхлаждаше нагрятата замя. Очите й се разхождаха по облаците и оприличаваха формите им. За днешната си тренировка бе избрала кактусовата гора, която беше близко до града. Вътре имаше всякакви видове кактуси, от дребосъци показващи се едва на 10 сантиметра от земята до гиганти извисяващи се с 10-20 метра. Цунаде раздвижи китките си, подскочи на единия си крак, после на другия, затегна ластиците на русата си коса, разтърка жълтеникавите си очи и се концентрира. Чакрата в тялото й започна да кипи и да се бунтува. Сякаш нещо се тласкаше в гърлото й и минаваше надолу. Леко се притесняваше. Момичето много искаше още от първия път да стане всичко, беше й ясно, че няма да се получи, но нещо друго я притесняваше. Ами, ако техниката не е правена за нейната душа и нещо станеше с нея:
-Цунаде, глупачке стегни се! Въобще не се интересувай какво ще стане, тялото ти е просто нужното ти нещо, за да тренираш. Не ти трябва за друго.
Сложи ръцете пред гърдите си и направи последователно знаците „Tiger → Rabbit → Dog → Ram → Dragon” подсмихна се и каза на висок глас:
-Kazeriki no jutsu – но ефекта не беше потресаващ. Беше направила само една малка дръскотина по ствола на единия кактус. Тя въздъхна отегчено и пусна една сълзичка. Поне не беше изразходвала много от чакрата си.
Слънцето все повече и повече започваше да се крие в хоризонта, а времето започваше да се влошава, но това не интересуваше особено младата дама.Погледна дланите си, завъртя ги няколко пъти и извика на тях злобно и намръщано:
-Ще ме слушате или ще ви отрежа. – сякаш ръцете й само се скриха зад гърба й. Цунаде не е много прекрасна, когато се ядоса.
Момичето отново започна да се натяга да повтори джутсото. Изпука врата и пръстите си, направи знаците и изхвърли чакрата си към кактуса, но този път имаше по-дълбока и сериозна дръзкотина. На лицето й се появи голяма широка усмивка, която се извисяваше почти до ушите й. Покрай нея мина някакъв селянин с камила, който заповеднически й каза:
-Моме, прибирай се, ако не искаш да станеш вир вода. Тренировките ти не са много важни и без това свястна нинджа от жена не може да стане. - русокосата обърна главата си към него и започна да крещи сякаш някой я е пробол с меч:
-Ти ли ще ми кажеш, че няма да излезе нинджа от мене бе? Като толкова много разбираш защо ходиш да береш домати и да ги продаваш. Някакъв си селянин ще ми каже какво ще стане от мене, я се разкарай и ме остави. - селянина видя почервенелите й бузи и сбръчканото чело, на което имаше една огромна показваща се вена. Той се изплаши и потупна камилата в хълбоците и продължи пътя си.
Този път реши, че ще се концентрира първо над чакра контрола, а после над джуцото. Нямаше да се даде на някакъв произволен чичка да й каже, че не става за куноичи.
Отново постави ръцете пред гърдите си в молитвена поза и замръзна на място. Отново започна да събира от енергията на природата и след минута отвори рязко очите си. Отново направи знаците и концентрира се над изстъняването, трябваше да изпуска силата си много тънко, а колкото по-тънко, толкова по-остро. Извика целоустремено и бясно:
-Kezeriki no jutsu – изхвърли чакрата си към един голям кактус и той се стовари на земята, а подир него и още два. Този път беше успяла.
Цунаде падна на колене, а от небето започнаха да капят капки летен дъжд. Тя погледна нагоре и се усмихна:
-Значи успехите ми те трогват. Хах, ще се старая да са повече. – подгизнала и доволна тя се запъти към дома си.
Индекс 
Portal 
Търсене 
Регистрирайте се 
Вход 
Заглавие: Re: Тренировъчна площадка 
