Класната стая

В класната стая се намират учениците, където ще научат първите си познания за нинджите - откъде са произлязли, първите джуцута, как фунцкионират и как да използват оръжия.

Основните техники са:


Име: Bunshin no Jutsu
Рaнг: Е


Име: Henge no Jutsu
Ранг: Е


Име: Kawarimi no Jutsu
Ранг: Е

Също така, ще се усвои първо ниво на боравене с оръжия (шурикен и кунай)

Хината излезе от стаята за записване и влезе в класната стая.

Зад бюрото стоеше учител, който четеше книга най-спокойно.Щом видя момичето, той се усмихна леко и изморено попита:
-А ти си?

-Хината Хюга -отговори Хината тихо и спокойно

-Е, Хината.Да започваме.
Учителя стана.
-Първо ще направиш Буншин но джутсу!Това става ето така.-той бавно направи знаците и до него се появи перфектен клонинг.След минута го премахна и се обърна към хубавата девойка.
-Е, ще го направиш ли или първо ще го потренираш в залата долу?-попита я той с усмивка на не много възрастното му лице.
-Дори да сбъркаш, няма да е фатално.-отбеляза той.

- Първо ще го потренирам, за да съм сигурна, че ще се справя.

-Добре!След това ела да ми покажеш резултат.
Учителя седна и зачете отново нещо.

Хината излезе от класната стая и се запъти към тренировъчната площадка.

Неджи вече беше пред бюрото на сенсея.
-Кхъ-хъм.-прокашля той.

-Я?Нов ученик!Най-вероятно ще ставаме генини, хъх?Как ти е името?

-Ами, Неджи Хюга, 17. Надявам се да стигна по-нагоре, така де.. *Говори, говори, говори -.-* Боже, не ви ли отегчих?

-Не, Неджи.
-Ще почваме ли?Първата техника е Буншин!
Показа пример на момчето.
-Е, ще пробваш ли?

-Няма как. Добре, започвам.
Бе нов в тези неща, за това му липсваше концентрация.
*Добре, трябваше първо да събера чакра, нали? Така, добре, мисля че се справям* Мислеше си той. Боже, колко смешен изглеждаше отстрани. *Добре, да пробваме, мисля, че е достатъчно...* Направи знаците бързо, като професионалист. Извика силно "Буншин но джутсу"... Да, професионалист, на бабина ти трънкина.
- Не става! Тън-ъун-тън-мън- запсува той.
-Хей-хей-хей, това за какво беше? Това бе първият ти път!-каза учтиво сенсея.
-знам, знам. Но вижте го!-Посочи опитът си.- Та той не прилича и на Дуфеншпръц!
- Ъъм... Какво е това, ако смея да попитам?
- Оооу, ъм, да, извинете, когато се ядосам използвам измислени думи, нека просто го направя отново. *А посмей да се издъниш отново, простако, ще те пребия* Казваше си наум Неджи. *Леле, ще пребия себе си, тъпак.* Засмя се на себе си леко.
-Какво има?- Изненада се човекът пред Неджи.
-Нищо, нищо.- Неджи избухна в смях, падна на земята. Както се смя, изведнъж стана сериозен.
-Добре, сега ще го направя.- Сенсеят се стресна. *Боже, какво му има на това момче?* Помисли си той.
-БУНШИН НО ДЖУТСУ!- Извика изведнъж Неджи. До него застана перфектен клонинг.

-Добре.Трябва да потренираш на тренировъчната площадка буншин.Този едва се крепи.Като приключиш ела и направи Хенге но джутсу!С тази техника вземаш нечий образ.
Застана пред момчето.
-Хенге!
Направи знак и зае облика на Хюга.
-Хайде, отиди на площадката да се упражняваш!

/ОБЪРНИ ГОЛЯМО ВНИМАНИЕ НА СЛЕДНОТО!
1.Нямаш право да пишеш пряка реч и действия на друг герой, било то разказвач, сенсей, продавач, непознат.
2.Не можеш да съобщаваш резултат от техниката.Това го решава човекът, който те изпитва!Следващия път няма да минеш и ще трябва да повториш всичко.Не допускай пак тези грешки!/

/Гомен'насаай >//////////<''/
-Хааай.

Шино пристъпи в класната стая. Пред него имаше няколко ученика, упражняващи се в различни техники и възрастен човек, който ги наблюдаваше зорко. Младежът ги заобиколи, стоейки настрана от тях, за да не наруши концентрацията им и застана пред възрастния.
- Записах се в академията преди малко. При вас ли трябва да положа изпита? - изрече тихо, така че само събеседникът му да го чуе.

-Да.Ще минеш изпитване с трите основни шиноби техники.Ако се справиш задоволително, ще станеш генин.Първата е Буншин но джутсу.Предполагам, че знаеш как се изпълнява, но все пак ще ти я покажа.
Набързо до него се появи едно творение на тази полезна техника, след което изчезна по същия светкавичен начин.
-Ти си.А може би искаш първо да тренираш?
Погледна го с очакване за бърз отговор.

- Смятам, че я познавам достатъчно добре, за да я покажа - отговори Шино, все така тихо.
Отдръпна се крачка назад и допря дланите на ръцете си една до друга. Бавно вдиша и издиша, изчиствайки ума си от конкретни мисли, след което го остави да се носи спокойно като лодка по течението на река. Очите му спряха да се взират в пространството пред него, отстъпвайки място на останалите му сетива. Клепачите му се затвориха, отнемайки от натрупалата се в погледа му умора. Мислено се отдели от тялото си и огледа стаята. Слухът му му помагаше да определи с точност къде се намира всеки един човек в нея и образите им се появиха на съответните места около него. Шино погледна към себе си от всяка посока, сякаш оглеждайки свое триизмерно изображение, мислено отбелязвайки подробностите във фигурата и облеклото си, видими за околните и обръщайки внимание на това как биха изглеждали естествено при движение - как дрехите му биха се огъвали и каква форма биха имали в покой, точният им цвят и нюансите, придавани от светлината. Когато обмисли всеки детайл обстойно, се постара да затвърди образа си и насочи вниманието си в точка, намираща се на метър вляво от него. Ръцете му мигновено направиха знаците - тигър, глиган, бивол, куче и изрече спокойно :
- Bunshin no jutsu.
Младежът отвори очи и погледна до себе си, за да види резултата, очаквайки оценката на учителя.

-Хубаво.Успя.Личи си, че знаеш техниките отлично.Направи ми Хенге.-търпеливо зачака ученика, облягайки са на бюрото

Шино прие похвалата с каменно лице, след което премахна клонинга си. Без да продума, кимна към сенсея, приемайки новото предизвикателство и се обърна с гръб към него и с лице към останалите ученици. Пред него имаше момиче, облечено в проста рокля с цветя. Той я огледа, без да показва емоция, а тя се изчерви, направи намусено изражение и му показа среден пръст, след което се завъртя с гръб към него. Без да спира да я оглежда, той отбеляза детайлите по облеклото и фигурата й отпред и отзад, както и начина, по който държеше ръцете си скръстени отпред и леката чупка в кръста й, изражението й, обувките и чорапите й. Очите му се затвориха и той визуализира тялото й в ума си, след което прокара чакра по крайниците и торса си. След това чакрата напусна тялото му на няколко сантиметра, изпълвайки тъканта на дрехите му. Младежът се концентрира и направи потока равномерен, без да го накъсва и обгърна цялото си тяло и облекло в чакра. Отново насочвайки вниманието си към образа на момичето, той направи знаците куче, глиган и овен и прошепна :
- Henge no jutsu.
Облак дим го обгърна и още преди да се е разсеял, той застана с гръб към момичето, точно както тя бе направила по - рано и зае същата позиция като неин огледален образ.

-Хубаво.Остана ти само Каварими.
Учителят беше впечатлен от уменията на Абураме.

- Да, сенсей - каза кротко Шино.
Младежът отстъпи встрани и застана, обърнат с лице към дървения труп, оставен в единия ъгъл на стаята за целта, намиращ се приблизително на десет метра от него. Ръцете му се отпуснаха свободно до тялото, а очите му фокусираха дървото. С поглед внимателно прецени разстоянието до него, отчете формата и наклона му, след което вдигна ръце пред тялото си, докосвайки длани. Гръдният му кош се разшири, когато вдиша дълбоко и го изпълни с въздух. Цикрулиращият поток от чакра в тялото му засили движението си като река след проливен дъжд. Той се концентрира върху чакрата си и започна да я събира в ръцете си, равномерно увеличавайки количеството й там. Когато достигна до точката, в която започна да усеща, че става трудна за удържане, дланите му мигновено оформиха знаците овен, глиган, бивол, куче и змия и от устните му се отрони :
- Kawarimi no jutsu.
Ръцете му се насочиха напред и от тях излетя насочена вълна чакра с огромна скорост. В мига, в който се докосна до парчето от дънер, обгръщайки го и навлизайки в него, в стаята се разнесе голямо количество дим, примесено с прах, който се разсея след секунда. Шино пъхна ръце в джобовете на горната си дреха и погледна безстрастно учителя, очаквайки оценката и по - нататъшните му инструкции.

-Хубаво.Вече си нинджа на селото си.Стани добро шиноби.
Подаде му бандана.

Шино погледна към банданата, след което кимна.
- Ще се постарая.
Протегна ръка и я хвана. Протекторът бе лек. "Сега всичко ще бъде различно" - помисли си той и го завърза на челото си, след което отново вдигна качулката си.
- Довиждане, сенсей - каза равно, след което се поклони и тръгна към вратата. Момичето, което бе ползвал като образец за хенге, му се начумери, но той я подмина, без да я поглежда. Единствено тихото тропване на вратата при затварянето й остана след него. Едва ли някой щеше да го запомни. Това място бе по - старо от него и вероятно щеше да го надживее. Шино се обърна с гръб към края на коридора, в който бе стаята и закрачи безшумно по гладкия каменен под.

Беше рано сутринта и Кушина едва стана от удобното си легло. Беше важен ден, но поради някаква причина, тя не се вълнуваше. След като сестра 'и почина тя се беше затворила в себе си, сякаш част от нея бе изтръгната, все пак някога са били едно цяло. Младото момиче бавно седна на столчето до леглото си пред което стоеше едно голямо огледало, пое четката за коса в ръцете си и започна да реше косата си бавно. Червените 'и кичури се бяха заплели на места, но тя с лекота ги разреса. Погледът 'и срещна очите които я наблюдаваха от огледалото, същите очи които я гледаха от както се бе родила, онези на сестра 'и. Онези които бяха винаги насочени към нея, сестра 'и бе толкова мила и крехка душа, не заслужаваше да бъде убита по този начин. Обвиняваше баща си за всичко, и до някаква степен себе си. Ако бе отишла с нея може би тя още щеше да е до нея.. Тя измести погледа си. Въпроси като "Ами какво щеше да стане ако..." я преследваха навсякъде, дори в съня 'и, а тя се опитваше да се отърве от тях. Кошмарите 'и не я оставяха да си почине и едвам успяваше да спи нощем.
"Не трябва да си задаваш такива въпроси, те не могат да променят настоящето.."
Думите на баба 'и кънтяха в главата 'и, може би наистина бе време да продължи да живее живота си. Изправи се от столчето и облече роклята която бе подготвила за днес, която до преди минути висеше на една закъчалка, прилежно изгладена, сякаш чакаше цяла вечер да бъде навлечена от червенокосото момиче. Студен вятър проникна стаята от широко отвореният прозорец, носейки малки зелени листенца със себе си. Кушина въздъхна. Всичко беше толкова тихо и скучно, еднообразно, надяваше се, че от сега нататък животът 'и ще бъде по-интересен. Мечтата 'и бе да стане силна куноичи и може би някой ден да промени света, кой знае..всичко бе възможно.
Нееко ( както хората които я познаваха я наричаха, тъй като спеше по много) крачеше бавно по улиците, а токчетата 'и тракаха силно, достигаха ушите 'и, и звукът тътнеше в главата 'и. Всичко бе прекалено тихо, а тишината бе едно от онези неща които 'и лазеха по нервите, вече изостреният 'и слух се изостряше още повече и спомагаше за параноята 'и. Къде се бяха скътали всички? Може би бе твърде рано, червенокоската не бе свикнала да вижда улиците такива. Чувстваше се сякаш живееше в призрачен град, а тя бе единствената живееща там, луда, която си въобразяваше, че живее с хора и най-накрая се бе събудила.
След около 10 минути бързи крачки и оглеждане, тя най-накрая бе стигнала до Академията в която щеше да се яви на изпит за Генин. Тя влезе в сградата и се качи на етажа на който се намираше нейната класна стая.
-Добро утро, Сенсей.
Червенокосото, ниско момиче се усмихна, една от онези нейни усмивки която тя използваше като маска, за да прикрие истинското си аз, малко страхливо момиче, чието нежно сърце е обвито от лоши навици.