Тъмната част на гората

Всяка гора криеше своите тъмни части. Дърветата бяха нагъсто и почти нищо не се виждаше. Тук-там проникваше някой лъч светлина през големите клони, но това беше рядък случай. По-навътре в мрачните части дори своите стъпки не чуваш. Сякаш това бе капан от природата, но все пак имаше изход.

Орочимару се разхождаше в гъсталака ,качи се на едно високо дърво и зачака нощта.

Докато си вървяха по пътя, те стигнаха до едно мрачно място, където не се виждаше почти нищо. - Това беше най-лошото, което можеше да стане! - мислеше си Кисаме.
- Добре хора, а сега накъде? Тук е пълен мрак, едва ви виждам. Някой носи ли лампа или нещо такова със себе си? - попита ги той без да показва своята паника.

От мястото където минаха дори лунната светлина не можеше да пробие нищичко не се виждаше.Минато разбърка в джобовете си и не намери нищо.
-Тръгнал съм гол като охлюв .. нямам нищо в мен .. -каза Минато и гледаше втренчено.

- Без светлина? - рече си хлапето.
- Някой от тук не може ли да използва някакви Катон или Райтон техники? - попита ги Кисаме. А и беше доста прав. Така те можеха да си набавят светлина и щяха да си имат някаква напредстава къде са в момента.

Като каза Катон или Дотон .. на Минато веднага му хрумна идея с какво може да светне.
-О супер пазете се малко .. сега ще светна .. -каза Минато самоуверен.

- Добре! - отговори Кисаме. Той се надяваше Минато да направи някакво добро джутсу, което светлината му да трае дълго за да се измъкнат от този пущинак. Беше зловещо тихо и се чуваха само свраките как грачеха.

Кисаме и Сакура се отдърпнаха и русокоското зае позиция.Той леко приклекна и направи съответните знаци като издаде дясната си ръка напред,след секунди от дланта му се появиха множество светкавици в формата на топка.
-Чидори .. не беше толкова наложително,но все пак ..-каза младежа и се надигна като държеше дясната си ръка по-далеч за да не се нарани.-Стойте по настрани и да вървим .. -каза той и тръгна напред като осветяваше прекрасно пътя.

Вече имаха видимост. Кисаме се поуспокои и тръгна с тях. Но все пак още бе под напрежение.. той постоянно се озърташе наоколо за да не го нападнат неочаквано. Той беше готов за бой или да бяга зависи от противника му. Но после реши, че не трябва да си въобразява толкова смахнати работи, макар и в тази ситуация. Важното беше, че не бе тъмно както преди. Кисаме не искаше през целия път да мълчат и ги заговори.
- Вие за пръв път ли идвате в гората? - искаше да се увери дали знаят пътя защото можеха да се изгубят, а той знаеше от къде бе дошъл и без проблем можеше да се прибере в селото си.

Сакура непрестанно се оглеждаше. От най-малкия звук отдръпваше погледа си от определената точка и се заглеждаше оттам, откъдето идваше звука. Внимаваше и да не се блъсне в чидорито на Минато, защото можеше да оцвети косата си в червено. (if you know what i mean :DD)
Изведнъж от някъде се спусна кунай, който се заби точно до крака на розовокосата. Тя погледна натам, но не само тя. Скоро множество кунаи се хвърлиха към тримата и момичето реши да вземе мерки. Тя хвана ветрилото си и каза:
- Ще става страшно! - замаха силно и в следващия момент извика: - Fūton: Kakeami!
Веднага след като Сакура размаха огромното си ветрило, силен и мощен вятър отблъсна оръжията идващи към тримата. От някъде изскочи и човек, който беше решил да ги нападне от близо, но розовокосата присви очи и отскочи отново:
- Аа, не! Fūton: Kamaitachi no Jutsu! - другата техника, която тя използва бе такава, че след размах на ветрилото си, огромен вихър заобиколи целта, докато му налагаше остри болки по тялото. Буквално. След секунди, нападателя се просна полу-мъртъв.

След като се заби куная всичко стана за секунди. Косата на момчето леко се разроши от техниката на Сакура, която нанесе на противника. Той погледна към него и го видя как бе проснат на земята. Явно се бе зашеметил. Момчето не искаше да стоят повече там, защото можеше да дойде подкрепление и им каза:
- Хайде по - бързо докато не са ни намерили и други нинджи. - след което се забърза напред.

Минато забърза крачката и гледаше да не уцели някой от двамата с Чидорито си.
-Всичко е наред ..-каза Минато с идиотска усмивка.

- Просто крадец. - сви рамене розовокосата и продължи бавно след тях.
- Спокойно, в края на гората е Кири, но има разклонение към Коноха. Всичко е точно.

След малко те наближиха раздвението на пътя. На табелата към едната пътека пишеше Конохагакуре, а на другата - Киригакуре.
- Явно тук се разделяме. - усмихна им се той.
- Беше ми приятно с вас, утре можем пак да се видим и не се тревожете с мен ще се оправя. - каза Кисаме, но той си знаеше, че бе леко изплашен. Все пак имаше някакви умения и можеше да се отбранява в такива ситуации.

Момичето се усмихна на чернокосия и му отговори:
- Сигурна съм, че нататък познаваш пътя! До скоро. - тя му помаха за чао и с Минато се обърнаха към своята посока

След като се сбогува с тях, Кисаме се тръгна към селото си. Той гледаше да се прибере възможно най-бързо и се надяваше да не попадне в някакъв сблъсък с друга нинджа. Лошото бе, че не се виждаше много, единствено луната беше на негова страна, която озаряваше лицето му.
Вече наближаваше Кири и не спираше да тича. Дъхът му беше затаен, а зениците му разширени.
- Как мога да бъда такъв страхливец!? - той се спря, огледа се наоколо и тръгна към селото вървейки спокойно.

Ино и Мадара си тръгнаха от баните. За да стигнат до Суна обратно обаче трябваше да минат през тъмната част на гората.

-Стой близо до мен.-Мадара прегърна Ино през раменете и бавно тръгнаха напред през тъмнината.Нищо не се виждаше.

Ино се сгуши в него опитвайки се да види нещо в непрогледния мрак.
-Не е нужно да го казваш.

-Ще ни преведа, просто ще трябва да се качиш на гърба ми.
Мадара я изчака търпеливо.

-Щом казваш... Но ако стане нещо и аз ще участвам. - след като каза това блондинката се качи на гърба му.

-Спокойно, нищо няма да се случи!-засмя се той.Тръгнаха отново, но този път по-бързо.
''-Шаринганът ми все още е слаб и не виждам толкова хубаво.Поне усещам къде стъпвам.''-помисли си той и продължи смело напред.

Ино бе леко напрегната. Тъмнината не я плашеше, но все още не бе достатъчно обучена, а не знаеше какво може да се изпречи на пътя и.

-Не се плаши!-каза й Мадара, който имаше такова усещане.-Нали съм тук.
Той се засмя.

-Да, но не това ме притеснява. - отвърна момичето.