Езерото на гората

-Да.-тя се засмя звънко.
-А на теб, Кисаме-чааан?

- Разбира се. - отговори й той, като плъзна една от ръцете си към бедрото на момичето.

Мей се засмя и изчерви обилно.Но изведнъж сякаш някаква друга нейна страна започна да й шепти.Страна, която тя се надяваше да не си възвръща.
''-Теруми, съвземи се и се опомни къде се намираш!В Киригакуре си, за да бъдеш нинджа, не да имаш подобни изживелици!Спомни си последния човек, с когото си беше позволила да действаш така и пак си помисли...''
Мей се сепна вътрешно, макар че външно не издаваше да се случва нещо подобно в ума й.
Тя можеше да определи хората още като ги види и поговори съвсем малко с тях, а Кисаме й се струваше напълно безобиден и мил.Едва ли щеше да я сполети същото като преди.Това беше минало.Сега беше време за нов живот.
Стоеше усмихната пред него.

Момчето продължи да опипва Мей без да се замисля дали тя се притеснява или не. Той беше сигурен, че на нея също й харесваше. После Кисаме привлижи устните си до нейните и започна да я целува ( с език :Д).

Кожата на Мей започваше да гори.Тя отвърна на целувката му, прокарвайки ръка през мускулестите му ръце.

Кисаме усети как тя страстно го докосваше по ръката й съблече горнището си целувайки я. Това доста му хареса на момчето и нямаше намерение да спира. След малко той отлепи устни от момичето и легна на земята, като я гледаше усмихнат.

Мей също се усмихна и 'без да иска' дръпна леко роклята си и оголи повече бедрото си.

Кисаме се засмя и каза:
- Това явно няма да ти трябва. - като опъна роклята на момичето. След малко роклята беше вече на земята и момчето погледна Мей със зяпнала уста.
- Много си секси! - направи й комплимент и свали панталоните си.
- Искаш ли да поплуваме малко. - и още преди да му беше дала отговор, той я вдигна на ръцете си и се затича към езерото.

Мей се засмя.Когато Кисаме премахна дрехата й, тя се изчерви обилно и му се усмихна палаво.
-Ти не оставаш по-назад!-отвърна му тя, намигайки му след комплимента, който получи от него.
Двамата попаднаха във водата.Момичето се смееше високо.
-Хвани ме, ако можеш!-тя му се изплези и тръгна да плува бързо във водата.
''-Това ми дава идея за следващата ми трен-...не, не и днес!''-си помисли тя.

- Хм, а когато те хвана знаеш ли какво ще направя.. - провикна се той шеговито и започна да плува колкото се може по-бързо към нея. Изглеждаше, че Мей умееше да плува добре или просто Кисаме беше доста бавен, но му беше трудно за да я достигне. Но не искаше да се откаже и продължи да плува с всички сили срещу нея и скоро когато я настигна, момчето се направи на ударен, протегна ръка и ощипа Мей по задника (хД)

Мей се изкикоти и нарочно намали, докато съвсем не спря.
-Какво, какво?-попита весело.

Когато Кисаме настигна Мей, той я прегърна силно и й каза:
- Явно много умееш да плуваш а!? - смеейки се той запъхтян и я целуна по врата.

Тя докосна обвитите около нея ръце.
Мей придърпа главата му по-нагоре и докосна устните си до неговите.
-Изглеждаш ми много силен и опитно шиноби, а и сигурно е така, никога не се подвеждам с мнение.-тя продължи целувката след тези думи.

- Така ли мислиш..? - усмихна се той. Очите му грееха когато я гледаше.
- И ти си доста якичка. - пошегува се момчето и й отвърна със страстна целувка.
- Сега какво ти се прави!? - питаше я Кисаме, като се опитваше да намекне нещо.

Тя се засмя и го загледа в очите.
-Може да се каже, че съм малко по-груба отколкото е необходимо за жена!-отново се засмя.
-Каквото на теб ти се прави, най-вероятно!

Момчето разбра какво тя имаше впредвид и плъзна ръката си по дупето й. Той се чудеше какво ли си мислеше тя сега.
- По-добре да излезнем от водата а!? - предложи Кисаме.

Топли пеперуди заиграха в корема й след този допир.Тя обви краката си около кръста на момчето и постави ръце на рамената му.
-Както ти решиш!

Кисаме хвана бедрата на момичето и излезе на брега.
- Студено ли ти е? - попита я той загрижен. Той беше готов да й даде горнището си макар и леко да настръжваше от вятъра.

-Не.А на теб?-попита го тя, забелязвайки настръхналата му кожа.На нея й беше топло и горещи вълни я обливаха.
-Да сляза ли от теб?-девойката го дари с усмивка и му намигна.

- Както искаш, на мен ми е все тая. Мога да те нося така цял ден. - отговори й момчето, макар и да му тежеше малко, можеше да остане така 1-2 часа най-много.
- Ако искаш мога да те закарам до вас, защото вече се съмва.

-Тежка съм!-тя се засмя и скочи от ръцете му.Взе роклята си и я навлече небрежно.Обу обувките си и пооправи мократа си коса.Вдигна я на висока опашка, оставяйки само бретона и няколко кичура, които бяха прекалено къси.
-Наистина е тъмно.Трябва да минем през тъмните части на гората.Там ще е мрак...Хайде!
Мей тръгна напред с усмивка на лице.Задърпа Кисаме за ръката уверено.

- Само това оставаше! - това беше единствения проблем на Кисаме, тъй като не владееше никакви други техники освен основните, които се учеха в академията, се боеше да не се наложи да се бие. Той бе отишъл на срещата напълно неподготвен, дори не си беше купил оръжия. Но колкото и да му беше неприятно трябваше все някак да се приберат, а единственият път беше точно през тъмната част на гората.
- Дано да е безопасно! - мърмореше си той.

Мей го чу.Постави ръка на рамото му.
-Спокойно, Кисаме-сан!Дори и да стане нещо, ти си силен и аз вярвам в теб и уменията.Пък и може и да не изглеждам много надеждна, но знам някоя друга Суйтон техника.
Тръгнаха.

Мадара пристигна на езерото и се огледа.Мястото беше хубаво.
''-Ох, край тези пустини отдавна не съм виждал нещо подобно!''
И наистина, очите му бяха привикнали да не виждат никаква зеленина.

След като Минато мина през магазина и взе нужните неща той реши,че няма да е лошо да се разходи още малко.Момчето беше оставило бандана си и се надяваше,че ако излезне малко извън селото няма да стане проблем.- " Хмм .. какво пък толкова малко да се разходя .. " помисли си той.Русокоското пристигна при езерото и реши да си отпочине,но забеляза,че не е сам.- " Е какво пък няма да ме изяде .."каза си Минато и продължи.