Езерото на гората

-Мерси! И на теб ти желая успех.-каза русокоското с усмивка.

-Благодаря!
Мадара му се усмихна малко по-широко.
-Райтон труден елемент ли е?

-Не .. много,но свиква се -каза Минато и се засмя.
-Ами Катон .. ?

-Малко ти изгарят ръцете, но не усещаш нищо, ако ти е основен елемент.
Той показа ръцете си на Минато и се засмя.

Минато също се засмя по чернокосия.

-Имаш ли жена в живота?-попита Учиха и му стана смешно от собствения му въпрос.

Когато Мадара зададе този въпрос .. в съзнанието на Минато веднага изплува образа на Сакура.Момчето се засмя и погледна чернокосия.
-Да .. може да се каже,че имам.Ами ти ? -контрира русокосия.

-Мисля, че да.Толкова ми е непознато това...нещо...чувство...Свикнал съм само на-Мадара замалко щеше да издаде нещо, но спря и замлъкна.

Минато мислеше да разбере какво щеше да каже чернокосия,но реши,че щом е замълчал има причина и просто се усмихна.
-Е .. ще опознаем всякакви чувства има време ..

Мадара имаше усещане, че може да му се довери.
-Минато...убивал ли си човек?

Минато го погледна странно.
-Не .. още -каза той и леко се засмя.
-Защо ? ..

-Няма значение.
Умълча се за пет минути.
-Е, аз ще тръгвам.Беше ми много приятно.Надявам се да се видим пак при хубави обстоятелства, а не при мисия!
Усмихна се и изчезна, оставяйки Минато сам.

Минато се усмихна чернокосия и си тръгна.

Получих мисия от Райкагето да разведа кучетата на специален човек в гората. Аз реших да ги разведа до езерото, да си попийнат вода. Шуши, Муши и Гуши са трите кученца който трябваше да разведа. Заведох ги до езерото, а едното куче залая недоволно. Аз си помислих, че те си мислят, че аз си мисля, че те си мислят, че ще ги къпя. Едва ги издърпах до езерото и ги успокойх с думите.
- Спокойно кученца, доведох ви тук да си пийнете вода и да се изпикаете на воля. - Те ме погледнаха доволно и започнаха да пият вода сякаш не са пили от дни... Аз се зачудих как така толкова важен, специален и богат чичка няма да си напои кутретата. После Шуши започна да се дърпа, а аз започнах да го дърпам към мен, но каишката се скъса и той започна да бяга, а аз, газ след него и започнах да му викам.
- Шуши недей миличък, върни се, АЗ ТЕ ОБИЧАХ, МИСЛЕХ ЧЕ МЕЖДУ НАС МОЖЕ ДА ИМА НЕЩО ПОВЕЧЕ. (обичам животни) Той спря, а аз се спънах, той ми се изсмя. Забеляза се, мазната му усмивка която се изниза по муцуната му. Аз, ядосан, кален, започнах да го гоня и тъкмо да го догоня малко, и се хлъзгам някак и той успява да ми избяга.
Накрая успях да го хвана, докато той пикаеше върху едно дърво.
-Лошо куче. - Скарах му се аз.
"Погледна ме виновно" - аз му се извиних.
- Извинявай, но повече недей да бягаш така.
И тръгнах към офиса на Райкагето отново да ги върна защото беше три и половина, а аз тряба да ги върна максимално до четири, а времето ми беше предостатъчно, защото гората беше близо до града.

Първата ми мисия.Не беше нищо трудно.Трябваше да намеря една котка в близост до езерото в гората.
Още пред сградата на Мизукагето ме чакаше собственика на животинката с всички неща, които трябваше да знам за нея.Казваше се Панама(котката се казва Панама).Бяла с черно носле, черни ушички и черни лапи.Има сиво-сини очи и много буен характер.
-Така.-спрях се до един камък.-Според координатите, които са ми зададени за мисията, котето трябва да е тук някъде.-огледах обширното пространство запълнено с вода пред мен.
Езерото беше извън селото, затова носех със себе си и ветрилото.Знае ли се?Крачех бавно из околността и слушах съсредоточено всеки звук и забелязвах всяко трептение дори на най-малкото листенце.
След двучасово бродене като дух се спрях до камъка до който спрях и първия път.Покатерих се по него и седнах облягайки се на дървото до него.На 4-5 метра пред мен имаше храстче, което започна да се мърда, сякаш тревожно.За стотни от секундата се изправих и хванах долната част на висящото на гърба ми ветрило, готова за бой.Приближих се тихо до храста.Когато скъсих разстоянието на 2 метра от него изскочи мисията ми.Щом ме видя, Панама изсъска и моментално побягна в обратната посока.Секунда по-късно вече я преследвах.След дългия спринт който ударих започнах да се уморявам, а следователно и да изоставам.Спрях на едно място и погледнах небето.Слънцето започваше да привършва, а аз още не бях готова с мисията.Замислих се.Сама никога нямаше да я хвана.Сега имах нужда от помощ.Застанах в удобна за мен позиция и кръстосах пръсти.
-Буншин но Джутсу.
До мен се появиха три мои копия.Огледах ги доволна от резултата и започнах да им обяснявам.
-Вие двете -посочих двете копия.- ще наблюдавате от въздуха или по просто казано ще сте на дърветата.Ние с нея -посочих стоящия до мен клонинг.- ще търсим от долу.
Те само кимнаха и след дадения от мен знак всички заехме позицията си.Следващите два часа бяха мъчителни за мен.Започнах да се уморявам, но всичката умора изведнъж се изпари, когато чух думите които за миг ми се сториха като мечта.
-Ето я!-провикна се едното копие от дървото над главата ми.Посочи пространството на 10 метра от мен.Всички скочихме в опит да хванем миещото се в момента коте.
В крайна сметка след велико мяукане, пищене и драскане бях заловила непокорния беглец.През целия път се опитваше да избяга отново и мяукаше недоволно.Хубавото в края на деня беше, че мъника ще отиде при стопанина си, а аз ще се промия и ще си почина.

/мисия-успешна/