Тренировъчната площадка

Мъжа погледна момиче изглеждаше,че е леко неуверена или притеснена.Той извади един специален лист хартия и й го подаде.
-Ето заповядай,но знай,че има възможност и да нямаш втори елемент.Все пак това не пречи да опиташ ..-каза сенсея и се усмихна на младата девойка.

-Хай!
Тя пое листчето и го разгледа хубаво.
''-Дано да успея.Какъвто и да е елементът, ще се радвам.Все пак ще е хубаво да бъде Катон...Може би...Но все още не съм много сигурна.Добре...концентрация.''
Тя си разтърси едва забележимо главата и се вгледа в листа.Все едно с поглед се опитваше да го запали.Пое си дълбоко въздух и затвори очите си.Обърна циркулацията на чакрата си към пръстите на дясната си ръка, където се и намираше ''предметът на бъдещето''.До тук всичко беше добре, но имаше и един проблем.Мей не трябваше да допуска от Суйтон чакрата и й беше почти невъзможно трудно.Опитваше се да не пропие листчето с вода и усилено 'търсеше' из себе си някакъв друг вид сила.
''-Доста по-трудно е отколкото си го представих по-рано.Не очаквах, че ще е толкова сложно.И все пак ще се наложи да се справя и да успея, ако искам някакъв хубав резултат и положителен отговор.Не е ли така, Мей?''-тя се питаше наум и въртеше всякакви негативни мисли из главата си.
''-Трябва да спра да мисля за момент!''
Без да отваря очи, тя продължи да праща чакрата си с пълна сила натам.Все още държеше водата настрани, колкото и невъзможно да й се струваше това.Изведнъж усети някакво по-различно чувство.
-Това ли е?-прошепна си и отвори леко едното си око.

Сенсея се усмихна видя,че момичето доста се потруди и не и беше никак лесно.Листчето което беше между пръстите и стана на пепел.
-Хмм .. Катон .. това е твоят елемент.Честито ! -каза мъжа и се усмихна на девойката.

-Благодаря за помощта!Довиждане.-тя се поклони леко и в следващия момент пред нея нямаше никого.

ТРЕНИРОВКА ЗА БЪРЗИНА!

Днес момчето бе дошло със своите тежести, изглеждаше щеше да тренира доста упорито. На ръката си носеше ръчен часовник, по това си личеше, че тренировката щеше да е за бързина, защото какво друго можеше да засича освен за какъв интервал от време би пребягал съответно разстояние.
Преди да започне Кисаме свали раницата си и я остави на пода, след което започна с една лека загрявка, като наблягаше на краката си. С въртеливи движения той загряваше и своите колена, които бяха много важни при спринтирането. Младежът направи и няколко серии клякания, които щяха да му помогнат в подвижността на краката му. Поклати малко глезените си и отиде в началото на тренировъчната площадка, като застана на едно място. След малко, той тръгна, тичайки бавно, да обикаля площадката. Беше си наумил да направи три обиколки, които щяха да го вкарат във форма. Само не трябваше да прекалява със скоростта защото го чакаше тренировка и не трябваше да хаби силите си.
Първата и втората обиколка ги беше преминал без проблеми и това беше голямо постижение защото разстоянието, което изминаваш на една обиколка е огромно. Явно предишната тренировка за издръжливост бе помогнала на момчето. Най - накрая на когато обиколи площадката Кисаме се присви запъхтян.
После отиде до най - близкото дърво, седна и се облегна на него за да си почине.
- Терена е доста хлъзгав - мислеше си той.
- Най - добре да се преместя някъде другаде където мога да бягам без да се притеснявам дали ще падна.
След това момчето бързо се изправи, взе раницата си и навлезе по - навътре в площадката. Тъмнокоското дълго време търсеше къде да продължи тренировката си. Той откри една пътека, която беше идеална за състезания.
- Ето го мястото! - усмихна се Кисаме и се приготви.
- Буншин но джутсу! - извика той и около него се вдигна един голям бял облак. Момчето беше призовал 2 клонинга и се надяваше да му помогнат с усъвършенстването на по - голяма скорост.
- Добре ето какво ще направим! Един от вас ще застане на около 50-60 метра далече от нас. След това ще трябва да вдигне ръката си в знак на готовност и при старт да я свали рязко. - заръча им той. Те го послушаха и един от тях се отдалечи, докато другия се подготвяше. Но тъй като това бяха негови клонинги и възможностите им не са на 100 процента като неговите, Кисаме сложи ръкавелите на краката си за да бъде по - бавен. Клонингът, който беше съдия направи една черта в земята с крак където щеше да бъде финиша и се провика:
- Готови ли сте? - а момчето без да казва нищо само кимна с глава в знак, че е готов.
Тогава съдията вдигна ръката си, поизчака малко и замахна рязко. Рефлексите на Кисаме бяха по- бързи от на клонинга му и той тръгна първи. Но с тежестите нямаше да му бъде никак лесно. По средата на състезанието, опонентът му започваше да го настига и той леко се притесни и накрая загуби. Оказа се бавен заради ръкавелите. Младежът поиска реванш, но без тежести. Когато ги свали, чувстваше краката си много леки.
Те се приготвиха за втори опит и клонингът му запъхтян се доближи до него, като присви коляно. Другият вдигна отново ръката си във въздуха и я спусна надолу. В този момент Кисаме тръгна с бясна скорост напред. През цялото време клонингът му беше зад него и това възгордя. Чернокоското пресече линията пръв и се облегна до една скала.
- Благодаря ви за тренировката. - рече им той, след което отиде до копието му с което се състезава.
- Добро състезание беше. - поздрави го той, след което направи знак овен за да изчезнат. После взе раницата си и си тръгна.

+62 бързина
+10 бонус /от тежести/
-----
всичко:
+72 бързина

Тренировка за бързина!!!!
Отидох на любимото си място от малка където си играех.Никой не знаеше за това място.То беше моята малка тайна.
Сега нямаше да играя там, а да осъществявам мечтата си да стана нинджа.
-Като нинджа трябва да съм бърза, силна, издръжлива и много ловка!-сложих ръце на кръста си, като пристигнах на желаната от мен дестинация.
"-Как да подходя сега?"-едно гласче в мен се обади.Реших да опитам най-простото което ми хрумна.Щях да пробягам 400 метра и ще засека времето.
Добре, с една пръчка направих черта, която играеше ролята на старт.Извадих хронометъра от джоба си, закачих си го на врата и заех позиция.Сложих палеца си на копчето старт на хронометъра.
-Готова....тръгвам!-казах натискайки копчето и тръгнах.Минах първите 50 метра без проблем, но когато наближиха 100-те метра аз се задъхах.
"-Какво?"-беше първия въпрос изникнал във главата ми, след което започнах да забавям темпото.
''-Не сега, не сегааа!''-ядосах се и забързах.Минах 200-те метра и отново забавих.Бързо се изморявах и това не беше добре.Мислех си как се провалям.Спомних си как всички ме отбягваха и гледаха с онзи поглед.
"-Защо мисля за това?Стегни се Темари!!По-силна си!"-гласчето пак се появи.
"-Докажи им че си силна, не е сега момента да мислиш за падения, сега мисли за висоти и успех!!"-Тогава нещо в мен избухна.Засилих скоростта на макс.Щях да покажа на всички че съм много по-силна.Минах и 400-те метра и буквално след натискането на бутона "стоп" на хронометъра паднах на земята.Бях изтощена напълно.Погледнах хронометъра и на лицето ми се изписа очудване.Ченето ми падна чак до краката на дявола.
-Как е възможно?!?!Но аз.....сериозно?!-изправих се като попарена.-34 секунди?-идеше ми да заплача.Това беше жалко.Голямо разочарование се изписа на лицето ми.
-Не мога да повярвам колко бавно тичам!Така няма да я бъде, по-бавна нинджа от мен не имало и няма да има в историята!-седнах на един камък.
Поседях си така към 3 минути и тогава ми дойде една идея на ум.Ако натоваря краката си с нещо тежко и започна да тичам, ще е по-бавно, но ще се упражнявам и като сваля тежестта ще се чувствам по-лека от колкото съм и ще бягам по-бързо.(защо всичките ми идеи все от вицове бе?!)Извадих тежките ръкавели от чантата си и ги сложих.
-Уоу те тежат!-изненадах се.Не очаквах толкова много да тежат.Започнах да свиквам след 8-мата обиколка.Болката не беше толкова голяма и не ми изглеждаха толкова тежки.
-Добре 400 метра за 51 секунди със ръкавелите....това е добре, но не достатъчно!-намръщих се.Трябваше да успея този път трябваше да са по-малко от 50 секунди.
''-Хайде Темари опитай се!''-пак онова гласче....
Добре.....сега или никога!Отново пръста на копчето.Отново същата позиция.Тръгнах, протичах първите 100 метра после 200 после и 300 метра.
-По-трудно е от очакваното.....-задъхано погледнах към хронометъра.Той показваше 36 секунди!Това ме обнадежди и започнах да тичам по-бързо.
Когато пресякох финала погледнах спряния хронометър.
-ДАААА!-извиках от кеф.-48 секунди!!!!-затанцувах радостно.Свалих ръкавелите и изприпках до старта.Чувствах се като перце.Сложих си пръста на копчето и натиснах.Тичах ли тичах и за изненадващо бързо време стигнах финала.
-О боже господиииииии!-зарадвах се.-Това са 21 секунди и 8 стотниииии!!!!
Отидох до дървото и от там взех бутилката с вода.Надигнах я  и я пресуших наполовина.-Ех за днес това ми стига!-усмихнах се се.Събрах си нещата и се запътих към вкъщи.

Учителката седеше на една скала и наблюдаваше Темари. Мъглата покрай тренировъчната площадка ограждаше територията й и така жената не се виждаше, докато тя виждаше какво прави Темари. Беше доволна от момичето, което така добре направи тренировката си, за да забърза малко темпото. Усмихна се и продължи да си седи замислено.

/Бързина: +80
PS: Следващия път не пиши толкова пряка реч. Повече описания! ^^/

Тренировка за чакра молд - първо ниво
Отидох до една гориста местност близо до нас.В центъра на гората имаше нещо като поляна заградена от дървета.
Бях доста уморена защото не са наспах като хората.Седнах тромаво в центъра на "полянката", кръстосах краката си и започнах да разсъждавам.
"Ако се съсредоточа достатъчно ще науча контрола на чакрата по лесно.До тук знам, че чакра молда е основно умение без което една нинджа не може да оцелее.Чрез него ще мога да използвам, нинджуцу и генджуцу техники, това ми позволява също и да ходя по мека повърхност (вода), да се катеря по дървета и други такива начинания в които се изисква чакра контрол."
В главата ми започна да се възпроизвежда изображение на моето тяло сега.Около мен имаше сини петна приличащи на облаци.Целта на тренировката бе да науча контрол на чакрата следователно тези облачета трябваше да се озове в тялото ми, така че нямам право на грешки.Извърнах глава към небето.Времето беше лошо.Имаше много облаци и нямаше никакъв помен от слънцето.
-Ще вали!-казах си, което ме накара да побързам защото не исках да се прибирам в къщи вир вода..направих основен знак и затворих очи, и започнах да събирам чакра.
Представих си чакра системата в тялото ми.Започнах да усещам как сякаш някаква енергия нахлу в тялото ми.Не бях изморена и не ми се спеше толкова много.
"-Успях ли?"-това единствено се появи в ума ми.Само това ме вълнуваше.Чувствах се бодра и свежа и нещо сякаш се въртеше вътре в мен като центруфуга.
-Мисля се успях!Е това е за сега, отивам да си почина.-събрах си нещата и си пръгнах

Тренировка за чакра молд - второ ниво - катерене по дървета
Отново бях на любимото си място за тренировки.Със себе си носех различни неща, които биха ми помогнали с тренировката.Взех един кунай и го запратих към най-старото дърво.То беше някъде към тридесет метра. Куная се заби по средата на дървото.
Сега започваше истинската тренировка.Събрах ръцете си и направих основен знак.Събрах чакра в краката си и плахо сложих едното си стъпало на дървото.Плътно след него де и другото.Дублирах действието си, но усетих нещо странно , сякаш губех равновесие.Секунда по-късно тупнах на земята.
''-Да не направих нещо грешно?''-помислих си.Реших че може би имам нужда от засилка.Взех си от нещата един кунай.Отдалечих се от дървото.Събрах чакра в краката си и се засилих.Отблъсквах се колкото се може повече нагоре.Когато отново се почви онова чувство за падане, аз белязах дървото с дълбока ''рана''.След няколко опита вече бях взела своя кунай който бях забила и си почивах на един клон.
След петминутната почивка реших да опитам отново.Събрах чакра в ходилата си и се засилих.Изкачвах се нагоре все едно бе последното нещо което щях да направя докато съм жива.След дългото "пътуване" седнах на последния извит клон на дървото.
-Успях!-усмихнах се като се облегнах.След като се нарадвах слязох и се приготвих за тръгване.

Чакра молд: +2 нива

Тренировка за чакра молд - трето ниво - ходене по вода
Поредната тренировка.Не тази беше по - различна от останалите.Трябваше да ходя по вода.Реших, че най-лесно и бързо ще е ако си намеря някое удобно място, а именно и някое дълбоко езеро или река.За мой късмет имаше една река минаваща покрай гората в която обикновено тренирах.
Изправих се пред реката, но когато видях дълбочината и се сепнах.
-Това са повече от два метра!!!-казах с ужас в гласа си.
Истината беше, че не мога да плувам.Никога не съм се учила да плувам, и това беше моята фобия, а тренировката щеше да е табу за мен.
"-Я се стегни Темари, ти не си страхливка!"-нашепна нещо в мен.
Наистина се стегна заех поза събрах чакра и се запътих към реката.Стъпих отгоре и се задържах.Когато понечих да сложа и другия си крак на меката повърхност, изчезнах от хоризонта.
"-По дяволите!"-изругах и започнах да замахвам.Хубавото бе, че бях близо до брега на реката и излязох невредима.След като се изправих бях толкова радостна.Успях да се задържа 2 секунди на повърхността и за мен това беше страхотно, но не достатъчно.Отново събрах чакра в краката си, но този път се постарах да е по-стабилна.Отново стъпих на водата и крака ми започна да потъва.Веднага го дръпнах и се отдалечих с две крачки.Може би не правех нещо правилно.Отново събрах чакра в ходилата си и отново тръгнах.Бях се съсредоточила и то много,Не обръщах внимание и нищо около мен.
Стъпих върху водната повърхност.После с другия крак и после отново.Краката ми се редуваха.Прекосих от другата страна на реката и отворих очи.
-Успях!-усмихнах се и тръгнах отново по водата без да ме е страх.Имаше моменти на пропадане но бързо овладявах положението.
-Сега идва ред на същественото!-усмихнах се и си тръгнах.

Сенсея наблюдаваше Темари. Отстрани можеше да изглеждаше като някой педофил, който дебнеше, но всъщност си седеше мирно и гледаше към русокосата, която тренираше доста. Той всеки ден я виждаше и това изпълваше сърцето му с гордост. Че кой сенсей няма да бъде доволен от учениците си?
- Много добре! - провика се той и сетне изчезна.

/Усвоен чакра молд/

Katon: Ryūka no Jutsu - C/Ц ранк нинджутсу

Мей стоеше умислена и намусена заради случката от преди няколко дена.Как можеше да си позволи подобна глупост?След още 10 минути на вятъра, тя най-после реши да го преживее.
"-Все тая.Минало и заминало.Важното е да не повтарям глупостите си."
Тя стана и си изтупа роклята.Уж беше дошла да тренира, а вече цял час стоеше и се взираше в нищото.
"-Катон...Аз едва със Суйтон се оправям що-годе, а сега с противоположния елемент...Майко...Много работа ме чака...Прилошава ми само като си го мисля!"
Тя направи знак и се опита да извлече от огнената си чакра.По някаква причина не я усещаше хубаво.Тя се смръщи.
-Така няма да стане!
Опита се да блокира точките на Суйтон и да спре изпускането й за малко.
"-Така...Катон...Стомах!"
Концентрира се в областта на стомаха.Долу-горе девойката успя да оправи циркулирането.Сега й оставаше да помисли за техниката, която щеше да изучи.Искаше да не е най-силната и най-мощната.Просто й трябваше някаква, каквато и да била, само необходимост бе да си овладее поне малко втория елемент.За целта момичето си избра Katon: Ryūka no Jutsu.Рюка представляваше огромен пламък, който се изстрелва от устата, наподобяващ леко дъх на дракон.Теруми се съсредоточи.Представи си внимателно всеки детайл.Единствено й оставаше да отвори очи и да пресъздаде всичко със собствените си ръце.
След няколко минути, момичето прецени, че е готова.Направи знаците, молейки се наум.
-Katon: Ryūka no Jutsu!
Изплю буквално един пламък, който беше много безформен.След секунда-две, тя се смръщи от яд и погледна ръцете си.Бяха изгорени и имаше кръв по тях.
-А си мислех, че водният пистолет е от болезнените и гадни техники!
За кратко спря.Потопи ръцете си във водата, за да успокои малко болката, а след това реши да пробва отново.
-Katon: Ryūka no Jutsu!
Отново се опита.Болката в ръцете й беше ужасна, а пламъкът не беше много стабилен.
-Ох, стига толкова с това за днес!

Един сенсей зорко наблюдаваше младата дама .. и то от часове.Явно не беше в настроение,а и се контузи по време на тренировката,но все пак успя и техниката беше прекрасна.Сенсея за секунди се появи пред нея и реши да я поздрави.
-Е .. прекрасно изпълнение,но следващия път вложи повече страст не бъди толкова нацупена ..-каза сенсея и изчезна от погледа й.

Научаване на техника:Kamaitachi no Jutsu  Ранк:С/Ц
Днес беше идеалният ден да науча някоя техника.Че иначе каква нинджа ще съм, ако не знам никаква техника?Запътих се към тренировъчната площадка, и когато стихнах се огледах.Наоколо нямаше никого.
-Е явно ще съм сама.-въздъхнах.-Коя ли техника да науча?-зачудих се.Облегнах се на близкото дърво и свалих ветрилото от гърба си.Започнах да мисля по-усърдно, и тогава се сетих.Като малка ходех в една гора, където тренираха различни деца като мен.Едно от тях беше направило една техника която много ме беше впечатлила.Как се казваше...?А да "Kamaitachi no Jutsu".
За това джутсу и бе нужна голяма концентрация.Съсредоточих се и започнах да си представям как ще изглежда техниката.Тя беше нещо като торнадо и нанасяше малки, но болезнени вреди по тялото на противника.Трябваше ми и мишена.Хрумна ми ще използвам буншин но джутсу.
-Буншин но джутсу!-извиках и пред мен стоеше моят клонинг.Взех си ветрилото, а клонингът ми се отдръпна готов да ме нападне щом дам знак.
''-Добре трябва да се съсредоточа и да се науча да прокарвам чакра възможно най-бързо!''-казах си на ум и дадох знак на клонинга ми да ме нападне.Тя се затича бързо към мен и когато приближи отскочи и хвърли три куная по мен.
Странното беше, че за момент се почувствах като статуя.Сякаш бях залята с цимент и не можех да мръдна.въпреки това се реших.Вдигнах ветрилото, прокарах чакра през него и го разгърнах.Замахнах с всички сили, но единственото което се появи пред мен бе нещо като вихрушка.Не трябваше да се получава това.Трябваше да има торнадо в което противника да бъде наранен.Въздъхнах и се огледах от мен нямаше и следа.Зад себе си чух нещо, все едно някой тича.Обърнах се и видях себе си.Не това не бях аз, а моят клонинг.Събрах всичката си сила, отново прокарах чакра и замахнах.
-Fuuton:Kamaitachi no Jutsu!-извиках със сетни сили.Сега бях събрала всичкото разочарование от неуспешния опит за техника.Бях притворила очи, но когато ги отворих пред мен се появи нещо което секна дъхът ми.Пред мен имаше едно торнадо което бе заловило успешно клонинга ми.Вятърът във сферата се въртеше прекалено бързо, и нанасяше дълбоки рани на клонинга ми.След малко той изчезна.Усмихнах се доволна от резултата и реших да опитам отново.
Направих още едно мое копие.Тя разбра защо е тук и се скри зад едно дърво.Аз затворих очи и се съсредоточих.От някъде се чу шумолене и секунда по-късно към мен летяха няколко куная.Отворих очи и бързо избегнах атаката.Приближих бързо и безшумно мишената си.Тя бе доста уплашена, все едно знаеше, че ще загуби.Застанах на два метра от нея и прокарах чакра по ветрилото.Разтворих го сякаш че величието се разнесе от него.Замахнах силно и клонинга падна в джутсуто ми.Сега обаче имаше разлика, сега то беше по-голямо.Ядно можех да променям и големината му.След изтезанието от джутсуто ми клонинга ми изчезна в облаци от дим.
Чувствах се толкова горда от това че научих първото си джутсу.Седях с разтвореното ветрило и се усмихвах щастливо.
-Сега започват истинските предизвикателства!-казах си вечело и започнах да си прибирам нещата.
Гората беше спокойна днес имаше лек вятър, който си играеше със листенцата на дърветата, а те весело се унасяха в танца на ветровете.

Един мъж, който преминаваше наблизо, спря и се загледа в момичето.Смръщеното му лице не се измени, но колкото и не искаше да си признае заради характера си, девойката се справи невероятно.

Техника: Научена!

Научаване на техника:Fuuton:Kakeami   Ранк:С/Ц

Днес щях да науча и втората си техника.Отново на това познато място.Отново вятърът си играеше с косите ми.Носех ветрилото си, защото и техниката имаше нужда от него.
Тъкмо се подготвих за действие, когато се замислих.Ами дали не трябваше да подобря нещо в елемента си?Четох няколко начина.Използвах този който помнех най-добре.Откъснах едно листенце от близкото до мен дърво и го поех във вече слетите си шепи.
Целта на тренировката беше да прокарам чакра по листенцето, а неговата "реакция" трябва да е разцепването му на две.Събрах чакра в ръцете си и я прокарах по листенцето.Разтворих ръцете си в очакване, но имаше само лека цепка.Взех ново листенце и повторих точно както при първият път.След десет мъчителни минути разтворих ръце и видях листенцето със същата цепка.Не беше голяма, но беше достатъчна.
Реших, че ще повторя, но ще използвам повече чакра.
След три часа усилия и мъки вече имах по-добри резултати.Изприпках до дървото за пореден път и от там си откъснах едно листенце.
"-Щом се справям толкова добре с едно листенце как ли ще се справя с две?"-зачудих се и откъснах още едно.Поех ги в шепите си и започнах да прокарвам чакра през тях.Този път обаче беше различно.Сега ръцете ми не бяха слепени една за друга и се налагаше да използвам равномерно количество чакра и в двете си ръце.След двадесет минути спрях да прокарван чакра по тях.Приближих ръцете си и ги разтворих.Листенцата бяха почти срязани.Този напредък ме зареди с много нови сили и аз за пореден път се приближих до дървото и си откъснах две листенца.Затворих шепите си и повторих упражнението си за пореден път.
Имах чувството че беше доста изморително.Чувствах се изморена, но това не ми попречи на тренировката.Приближих вече разтворените си шепи до лицето ми, за да се уверя в това което съм видяла.И двете листенца бяха скъсани.
-Дааа!-подскочих радостно.
След пет минутно радостно подскачане се приближих до ветрилото си и го взех.Сега само ми оставаше да си намеря цел и да започна истинската тренировка.Докато ходех навътре в гората, зърнах няколко високи и цилиндрични скали.
-Ще свършат работа!-запътих се натам.Когато пристигнах на мястото се огледах.Нямаше никой.
Приготвих се за джутсуто.Оставих си нещата и взех ветрилото с мен.Погледнах мишената си.Разгърнах бързо ветрилото си и прокарах чакра по него, секунда по-късно вече бях замахнала.Имаше вятър, но не достатъчен.Смръщих се, но секунда по-късно усмивката отново изгря на лицето ми.
''-Хайде Темари стегни се и бъди по-сериозна!''-започнах да се скастрям на ум.
Повторих всичко още няколко пъти.Но на последния вложих и последната си капка сила.След като се разсея въздухът видях резултатът който очаквах да видя от самото начало.
След като бях вече научила поредната техника, се отпуснах на един нисък клон и се облегнах.
-Какво ли ще науча утре?-попитах се и останах да разсъждавам.

/не е хубаво да казваш сама,че си я научила,но си одобрена ;д/

Научаване не техника:Fuuton:Kazekiri no Jutsu  Ранк:Ц/С
Днес се събудих бодра и готова за научаването на поредната нова техника.
Докато отивах към терена на който провеждах тренировките си се зачудих нещо.Повечето нинджи имат втори чакра елемент.
-Дали и аз имам?-зачудих се и се загледах в ръцете си.
Мислех си за видовете елементи.Ако имах светкавица?Нямаше да си пасне с моя фуутон.Ами вода?Става.Ако трябваше да съм искрена със себе си, най-много ме влечеше Катон.Беше идеален за моят фуутон.
Разсъждавах дълго време и изведнъж се спрях.Намирах се точно там трябваше да съм.
Свалих ветрилото от гърба си и седнах до едно дърво.Всичко което учех го учех защото знаех как изглежда.Така знаех, че щом при Камаитачи се получи сфера с въртящ се в нея въздух, значи съм научила техниката.
Но тук при тази техника беше различно.За нея бях само чела и чувала.Всичко щеше да е много по-трудно.
След дългите размисли се изправих и започнах да си спомням четеното.Нямаше никаква картинка, рисунка или нещо подобно което да ме насочи как изглежда Джутосто.За мое щастие за ми разказвали как изглежда и сега няма да съм в чак такова затруднение.
Взех ветрилото и започнах както при Какеами да прокарвам чакра, но по-малко и постепенно.
След като изпълних първите стъпки замахнах към дървото стоящо пред мен.
Нищо.Едно нищо.Това леко ме натъжи, но не всичко става от първия път, нали?
Прокарах чакра през ветрилото и моментално след това замахнах.Получи се нещо като въртящ се диск, но секунда след това се разпадна.
-Може би ако вкарам чакрата светкавично и после по най-бързия начин запратя резултата към дървото ще се получи.-усмихнах се сякаш на себе си.
Започнах да събирам чакрата която щях да вкарам във ветрилото, когато усетих лекота.Все едно нямах сила за повече.
-Не!Трябва да се стегна!-започнах да се окуражавам.
Събрах чакра в ръцете си и вкарвайки я във ветрилото замахнах.
-Fuuton:Kazekiri nо Jutsu!!-затворих очи и зачаках да видя резултата.

/одобрена/

Сенсейката се радваше на резултатите на младоците.

Днес бях решена да открия втория си елемент.
Запътих се към тренировъчната площадка.Когато стихнах там се за огледах търсейки някой сенсей, който да ми помогне в днешното ми "приключение".

-Здравей, момиче.
Пред нея се появи сенсеят, който щеше да води отбора, в който тя членува.

-Здравейте сенсей!-усмихнах се мило.-Дойдох за да проверя дали имам втори елемент и ако имам какъв е той!-казах с голям ентусиазъм в гласа си.

-Ето.Вземи това листче и се опитай да прокараш "чужда" чакра през него, без да допускаш Фуутона.
Той й подаде хартийката.