Тренировъчна площадка

На тренировъчната площадка може да тренирате техники и да повишите точките на статуса си.

1) За научаване на техника, трябва да се напишат определен брой редове, в зависимост от рангът на техниката.

►D/Д: най-малко 15 реда;
►С/Ц: най-малко 20 реда;
►B/Б: най-малко 25 реда;
►S/C: най-малко 30 реда;
►А/А: най-малко 35 реда.

P.S. Тази статистика я има и тук!

2) Ако се напишат по-малко редове от казания, тренировката не е изпълнена и трябва да се пише наново.

3) Ако сте написали нещо като разгрявка преди тренировката, се добавят определен брой точки Опит.

След като вече официално бе нинджа Ино можеше да се заеме с тренировки. Щом пристигна на тренировъчната площадка се огледа любопитно.

Тренировъчната площадка не беше като тази в Коноха - почвата беше напукана, от време на време духаше лек вятър, който разведряваше обстановката, дърветата бяха рядкост, но се виждаше гората, която разделяше Суна и Коноха. Близо до Ино имаше една малка рекичка, която случайно извираше от планина на Коноха и преминаваше през всяко село. Макар и в пустинята, беше приятно.

Тренировка за бързина

Огледа се наоколо забелязвайки не особено далеч няколко дървета и поточе. Площадката очевидно бе в близост до Коноха. Приятен хладен ветрец развяваше дългата руса коса на момичето. Тя бе благодарна за ветреца разхлаждащ прекалено горещия ден съвсем типичен за Суна. Зачуди се какво точно да тренира, но в крайна сметка реши, че преди всичко трябва да бъде по-бърза. Иначе всяко друго действие се обезсмисляше. По принцип русокосата винаги бе пъргава, но това тук освен бързина беше и един вид издръжливост.
Момичето огледа терена правейки заключението, че в Суна може би бе най-трудно да се тича най-вече заради жегите.
Извади обикновен черен хронометър и го окачи около врата си. Малко я дразнеше, но мислеше, че ще го преживее. Зае позиция и включи хронометъра. Затича се избирайки си определен периметър. Формата, в която тичаше бе подобна на правоъгълник.
Ино започна с по-бавно темпо постепенно засилвайки тялото си. Скоро тичаше така сякаш я гони самата смърт. Усещаше сърцето си невероятно тежко, биещо по-бързо от всякога. Пулсът и бе страшно ускорен и тя усещаше ударите на сърцето в ушите си. Усещаше силна болка в гърдите си сякаш някой раздира дробовете и с нокти. Усещаше болката в уморените си крака, но в следващите десет минути дори не си и помисли да си почине.
Когато болката стана нетърпима Ино се принуди да спре, като все пак бе преодоляла някаква част от нея. Спря хронометъра, за който съвсем бе забравила и го нулира.
Седна на земята кръстосвайки крака и свеждайки глава като единственото и желание бе да пийне глътка вода, която обаче нямаше. Прокле се на ум задето никога нямаше това, от което се нуждае.
Момичето остана в същата поза няколко известно време дарявайки така желаната няколко минутна почивка на тялото си.
Изправи се и реши да бяга петдесет метра докато не сведе времето до минимум. Първият опит бе доста неуспешен поне според нея. Отне и четиринадесет секунди, което спрямо това, което бе чувала бе направо ужасно. След още няколко опита болката постепенно намаляваше, а сетне и времето, за което блондинката успяваше да прекоси петдесетте метра.
Накрая на тренировката си момичето уморено спря хронометъра отчитайки седем и половина секунди - най-доброто и постижение. Определено имаше и по-добри от нея, но на Ино и бе достатъчно още повече защото знаеше колко усилия бе положила.
Яманака се свлече на напуканата прашна земя притискайки колене до брадичката си. Затвори очи отдавайки се на кратка заслужена почивка преди да си тръгне. Остави се на парещите слънчеви лъчи и на лекия подухващ вятър, развяващ косата и във всички посоки.

Бързина: +56

Ино Яманака пристигна на тренировъчната площадка нахъсана да научи нещо ново. Бе решила да започне с тичане и да премине на ходене по дървета, но преди всичко трябваше да усвои чакра контрол.
Блондинката седна под едно дърво скривайки се от слънчевите лъчи под неплътната сянка. Кръстоса краката си заставайки в поза, която обикновено се използваше за медитиране. Затвори очи и няколко пъти вдиша дълбоко и издиша. Направи началния знак, изпразни съзнанието си от всякакви отвличащи вниманието и мисли и се концентрира. Представи си как в тялото и подобно на нишки тече чакрата, която и беше така необходима за всички тренировки и умения. Стоя така близо час... може би повече, може би по-малко. Знаеше само, че не бива да губи концентрация иначе всичко това, което бе постигнала до момента щеше да бъде съсипано. Впрягайки цялата си воля стоя така още няколко минути.
След миг я усети. Усети как чакрата и тече до всяка чакра точка, зареждайки я с необходимата енергия. Стоя така известно време удивена от усещането.
Отвори очи внимателно решавайки, че вече е готова. Огледа се и впери очи в близко течащото поточе. Затича се натам и щом стигна напръска лицето си с вода. Стоя наведена над водата няколко минути след което стана и се върна там от където бе дошла.
Ино отново се озова на тренировъчната площадка. Този път бе решена да по тренира катеренето по дървета, което обаче и се струваше доста трудно.
Преди да започне с това момичето реши да се разгрее малко като потича отново както предния път.
Спусна вързаната си на опашка коса, след което отново я върза, но много по-стегнато. Извади малко по-малкия от дланта и хронометър и отново го окачи около врата си. Зае позиция и миг след като включи хронометъра тя буквално полетя напред. Крачките, които правеше бяха доста широки, но това, че започна да тича по-бързо от нужното я накара да се умори малко след известно време. Настрана от това обаче се чувстваше страшно добре. Изпълнена с енергия и живот. Дори съпротивлението на вятъра удрящ се в лицето и докато тя тичаше с пълни сили не я накара да спре.
След няколко минути се върна там от където бе започнала да тича и погледна към хронометъра. Да, това определено бе едно много добро време за тези сто и петдесет метра, които бе изминала тичайки.
Яманака реши, че тичането и е достатъчно добро за сега и реши да се насочи към други неща.
Като ходенето по дървета например.
Момичето се отправи към едно от близките дървета, което силно се надяваше да не бе кухо. Ако пък станеше нещо можеше винаги да отиде и до гората на Коноха, въпреки че без позволение едва ли щеше да завърши добре. Въздъхна и се загледа към клоните на високото дърво. То поне и пазеше сянка и за момента русокосата не усещаше натрапчиво горещите слънчеви лъчи да парят кожата и. Цяло чудо бе как все още не бе хванала тен. Цвета на кожата и бе като сметана за разлика от повечето жители на Суна, които имаха лек загар. Момичето въздъхна и затвори очите събирайки ръцете си. Концентрира определено количество чакра в стъпалата си като се надяваше именно то да бе правилното. Напрегна ума си и вложи всичките си усилия и цялата си воля за да задържи точно това количество чакра в стъпалата си. Отвори очи и се затича към дървото. Първите няколко крачки бяха добре, но след миг усети как чакрата в стъпалата и отслабва. Определено се беше разсеяла. По принцип Ино бе доста дисциплинирано момиче, което не си позволяваше да се разсейва особено на толкова важни места като тренировъчната площадка например. И то по време на тренировка. Докато тичаше по дърво.
Русокосата се стовари на земята като чувал с картофи и изпъшка когато се озова под дървото. Без възражения обаче стана и отново събра ръце концентрирайки малко повече чакра в стъпалата си. Концентрацията и този път бе отлична. Момичето не позволяваше и една мисъл да нахлуе в главата и. Единственото, за което можеше да мисли в момента бе това да се задържи на дървото, да разпредели чакра по равно и в двата си крака и да се изкачи колкото може по-нависоко.
Отново се затича като този път очевидно бе доста по добре. Беше направила доста крачки, но все още имаше още доста до първия клон да не говорим за върха на дървото. За миг загуби контрол върху чакрата си и кракът и направи дупка дълбока няколко сантиметра в кората на дървото. Мислеше си, че ще падне, но призова цялата си концентрация и в последния момент възвърна контрола над себе си, продължавайки да се изкачва по дървото. Стигна до първия клон и реши да спре дотам. Дървото и без друго бе едно от най-високите, които бе намерила в пустинята без да влиза в границите на Коноха. Направи още няколко опита някои, от които успешни други, не. След известно време седна под дървото и се облегна на стъблото на дървото затваряйки очи за миг. Надяваше се поне малко от чакрата и да се възстанови преди да се прибере.

Бързина: +24

/Първо усвои своя чакра контрол и след това започни с ходенето по дървета! ^^ Но ще я приема тази тренировка за изпълнена, все пак напиши десетина реда за концентрация и контрол върху чакрата/

Тренировка за чакра молд - ниво първо

След като взе банданата си, Мадара реши, че вече би могъл да започне осъществяването на целите си.Първоначално, той намисли да усвои неща, които ще му служат за близък бой и ще нанесат максимум щети на жертвата.
Учиха си хареса едно място с дърво и вода, нещо от рода на оазис, сред тази пустиня.Наоколо имаше много скали, а пясъка хвърчеше навсякъде.Мадара седна под дървото с лице към него.
-Не е ли по-правилно първо да тренирам тайджутсуто си?-зададе си тихо въпрос, след което разтърси глава отрицателно.
''-Ще бъде контрол над чакрата!Все пак трябва да започна с това, което ще ме приближи повече и не трябва да губя нито минутка в мотаене, не съм дошъл за това!''
Учиха кръстоса краката си и направи знак Овен.Затвори бавно обсидиановите си очи и започна да вдишва и издиша.Усети около себе си енергия.
''-Сега...да си представя системата...''
Мадара си представи схема на кръвоносната система в червено, а отгоре й в синьо - чакрата.Въображението му започна да рисува картина и усети.Скоро дори имаше чувството, че около него се намира енергията и силата му.Сякаш нова чакра влизаше в порите му.
''-Значи това е усещането.''-каза си момчето наум.
Той се отпусна още повече и си представи още по-ясно всичко.Всеки цвят.Как по системата му течеше силата.Как циркулираше по-бързо и от кръвта му, по-бясно и от сърцебиенето му.
''-Мисля, че успях...А може би не?Сега ще видим.''
Той първо си представи как тази чакра влиза обратно в тялото му, а след това бавно отвори черните си очи.Лицето му се белееше сред всичкия този пясък наоколо.
-Да видим какво ще научим днес!-решително заяви и стана пъргаво.

Чакра контрол, усвоен! Браво!

Тренировка за Чакра молд - ниво второ - Ходене по дърво.

''-Това дърво не е чак толкова високо за тази цел...После ще използвам някоя висока скала за заместител''-мина през ума на Мадара.
Той все още стоеше седнал като йога.Той стана и се отърси.Направи знак, пое си въздух и се опита да си представи как цялата му чакра отива в стъпалата.Той обърна потока надолу и чакрата започна да излиза около краката му.Концентрацията му нарасна.Нищо не можеше да го разсее.
Той отпусна ръце, засили се и отскочи съвсем малко върху дървото.Когато опря крак в кората му, той се задържа като с вакум, но това не трая много дълго и след само пет секунди се върна в начално положение.
-Пак.-прошепна на себе си и отново се засили.Този път успя да направи две крачки нагоре.Извади един кунай и драсна с него една черта.
Засили се отново напред.Този път успя да ги направи три.Следващия бяха четири.Така той се засилваше и правеше по една или две крачки повече от всеки преден път.Това продължи десетина минути.
-Повече от 9 не мога.Трябват ми само още две и ще съм на върха.-каза Мадара запъхтян, наблюдавайки най-крайната точка.
Този път той успя да направи 10.Трябваше му съвсем малко, но чакрата изчезна и той се отлепи.Приземи се пак и недоволен погледна нагоре.
-Дори и да го изкача, каква ще е файдата, ако не се задържам правилно!?!-възнегодува Учиха и скръсти ръце.
Той постоя така известно време, след което събра пак чакра и се опита да се задържи.Застана неподвижен, но уви, повече от 5 секунди не успя.Пак се опита.Когато видя, че е по-стабилен, той направи бързо крачка напред, но там му беше грешката.
Мадара се опитваше да се застои поне десет секунди.Ето, че след много и хиляди експерименти, той най-после успя.Бавно пристъпи напред и се премести с половин метър нагоре.Очакваше да падне долу отново, но това така и не стана.Той се огледа и видя, че дори буря няма да може да го отлепи, освен ако той не поиска.Затича се и видя, че няма проблеми с контрола на чакрата вече.Скочи във въздуха и се превъртя.Застана на на-високия клон, на най-връхната точка и се загледа напред.
''-Ето я и моята скала.''
Учиха си хареса една скала, на която да продължи опитите си.Скочи долу, прибра куная, който все още държеше в ръка и тръгна бързо напред.
-Това ще е предизвикателство.-тихо излязоха думи от устата му.
Тази ''скала'' си беше цяла планина, на всичкото отгоре беше и свлачище.
Мадара започна да го катери, като от дъжд на вятър отскачаше някои разстояния, тъй като срещу него падаха камъни и пясъци.
Стигна до половината и за малко щеше да залитне и да падне наистина лошо.Когато успя да си върне равновесието, той продължи нагоре.
''-За това говорим''-подсмихна се чернокоско, когато срещу него беше полетяло цяло парче от скалището.
Мадара се съсредоточи и внимателно скочи и направи няколко стъпки върху парчето, след което отново продължи да тича по свлачището.За щастие на неговото здраве, нямаше вече такива камъни, а само ситен пясък, което пък бе нещастие за неговите странни и екстремни желания.
Застана на твърда и 'изправена' както трябва земя.Погледа към слънцето, а след това реши да се върне на оазиса за следващото овладяване.Можеше да се каже, че е доволен.

Усвоен чакра молд!

Тренировка за чакра молд - ниво трето - Ходене по вода.

Мадара вече се намираше до водата на оазиса.
-Изглежда са се постарали Суйтон нинджите на селото.Предполагах, че водата ще ми е до колене, но явно сгреших.-заключи Мадара като огледа хубаво и от всички страни езерото.
''-Не е кой знае колко дълбоко или пък широко, но предполагам ще стане за тази цел.''
Момчето се концентрира и изпрати двойно повече чакра в краката си.Подскочи във въздуха и се приземи внимателно в средата на водата.Залитна и започна да се клати напред-назад.Тъкмо щеше да се уравновеси и ОПА!Падна и потъна като камък.Изплува над повърхността.
''-Не било дълбоко, а?Две глави над мен е.''
Той излезе на сушата.Беше мокър до кости.
-Пак!-извика решително.
Отново влезе вътре, но и този път не се случи нещо по-различно от предния.
Мадара се намръщи и изръмжа.Тази тренировка започна да му лази по нервите.
Събра още повече чакра в ходилата си и влезе яростно вътре, очаквайки да падне.За негова най-голяма изненада, това не се случи.
-Хъх...-измънка тихо под носа си.
Не падна.Дори водата беше спокойна.
-Мисля, че успях...или може би не?
Той направи няколко крачки, залитайки леко.Имаше чувството, че беше успял да направи нещо.

Усвоен чакра молд.

Тренировка за бързина

След като вече умееше да контролира чакрата си почти перфектно, Мадара поиска да тренира над бързината си.За него да не реагираш и тичаш бързо означаваше да се предадеш буквално в ръцете на врага, което водеше до неизпълнение на задачата, а мисиите и компетентността за него означаваха целия му живот още от малък.
-Буншин но джутсу!
Пред него се появиха два клонинга.Единия отиде на сто метра от тях и застана с лице към другите двама.Оригиналният Мадара и неговото копие застанаха на нисък старт.Този, който бяха определили за съдия вдигна високо ръка във въздуха, показвайки с пръсти три, две и едно, след което рязко я свали и прилепи до тялото си.Мадара и Мадара започнаха да бягат.Учиха поглеждаше от време на време буншина.И двамата тичаха равно рамо до рамо.Оригиналът се опитваше да надмине копието и бягаше бързо, но клонингът също не му пускаше аванта.
Когато финишираха, те бяха наравно.
-Колко?
-Около 14 секунди.
-Лошо!-ядоса се Мадара.
Съдията им изтича на още сто метра от тях.Те пак застанаха на стартова позиция и се изстреляха напред.Мадара имаше чувството, че краката му се подкосяват.Започваха да го болят мускулите, но се правеше, че не забелязва какво се случва с тялото му.Тичаше с пълна сила.Започваше да се уморява, но отново го отдаде на пълен игнор.
-Този път бяха 16 секунди.
-Какво?Как стана това?-намръщи се той.
Съдията-клонинг вдигна рамене.
Запъхтян, Мадара погледна в обратна посока.
-Ще бягаме до началната позиция на първата отсечка, която направихме...
-А после ще се върнем обратно, ясно!-прекъсна го клонингът.
Мадара се подсмихна.Все пак макар и клонинг, той имаше неговия ум и способности.
-Давайте!
Двамата отново се затичаха напред.Но този път Мадара беше по-ведър от всякога.Сякаш нови тонове сили са се зародили в него.Вятърът го удряше право в лицето и слънцето злобно печеше над него, заслепявайки го.
Той измина разстоянието към началото.Там направи малка диря с крак като зави и се затича пак откъдето дойде.Направи му впечатление, че клонингът е този път с една крачка назад от него.Засили се още повече и се нахъса, че ще успее.Представи си миналото си, когато му се налагаше да бяга, докато шпионира, за да спаси живота си.
''-Такива неща съм правил...Толкова пъти едва не умрях...Сега няма някаква си тренировка да ми попречи, не и щом стигнах дотук!''
Краката му сякаш от раз престанаха да болят.Имаше усещането, че летеше, също като висококвалифицирано шиноби на пясъка.
-Впечатлен съм.Този път се справи за точно 17 секунди!
Оригиналът не можеше да повярва на ушите си в първия момент.Направи знак и от клонингите остана само дим.
Мадара започна свободно да бяга и да прави обиколки по един километър.
''-Дали ще стане така?''-запита се след като спря и реши да свърши това което му беше дошло на ума.
Той събра чакра в ходилата си и отново започна да бяга, отброявайки сам секундите.Пробяга 50 метра и спря.
''-Преброих 4-5 секунди!Не очаквах, че ще свърши работа.''-помисли си удивен от резултатите.
Следващото нещо, което направи Мадара отново бе свързано с бързина.Той се засили и започна да бяга наоколо.По едно време скочи и се приземи върху водата на езерцето.Пробяга малко и отново скочи, но този път се намери върху дървото, а от него право на един огромен камък.Започна да скача от скала на скала, реши да мине през зоната с ветровете и пясъците, тича дори по свлачището.
-Нека бъде по-трудно!-заповяда си и се хлъзна странично, след което се изправи рязко, направи няколко акробатични шиноби движения и то точно върху най-опасните пясъци, които бяха подобни на потъващите.
Учиха бягаше с часове през пустинята и непрекъснато си усложняваше препятствията.
''-Стига толкова от това.''

Тренировка за сила

Мадара си намери един по-голям и плосък камък, подобен на огромна плоча.Качи се на него и видя, че тук има оставени няколко дънери, половината за шурикени и кунай, останалите за тайджутсу.
Той веднага падна за петдесет лицеви опори.Направи десет без никакъв проблем, а след това последваха двайсе.Към трийстата, той се строполи и се обърна по гръб.
''-Пак ще опитам, но по моя начин!''
Учиха прокара съвсем малко чакра в ръцете си, колкото да има хубава упора и отново продължи със започнатото, но ги броеше отначало.
След като ги направи достатъчен брой, той прибра едната си ръка зад гърба и продължи.Така тежестта върху ръката му беше двойно по-голяма и му беше по-трудно, но все пак той се стараеше да не излага това външно.Макар и да успя да направи само петнайсе, той реши да мине на следващо упражнение.
Учиха застана само на ръце и изпъна краката си във въздуха.Беше изправен като дъска.После започна да свива и отпуска ръцете си.Махна една ръка и продължи само с лявата.
След половин час момчето се изправи отново на два крака, преценявайки, че това му е достатъчно от този тип истории.
Стана и направи девет клонинга.Те машинално го нападнаха един по един и се опитваха да му нанесат вреда.
Край шпионския си живот преди Мадара беше станал много добър тайджутсу боец и заради големите му количества и притоци от чакра, шефовете му винаги го пращаха в най-опасни зони с не много приятни 'другари'.
Та думата ни е, че макар и клонинги, всеки един от тях беше добър, естествено не като оригинала, но си ги биваше.
Остана само един клонинг.Когато димът се отдръпна, двамата застана лице срещу лице, на четири очи, както се вика.
-Ела ми, Учиха!-засмя се злобно фалшификатът.
Истинският се подсмихна и го атакува със сила, но другият успя някак си да блокира.
-Бъди истински Учиха, Учиха!Не си вече онова заблудено дете!
Някак си, тези думи породиха тънък, но изпепеляващ и истински гняв в сърцето и психиката на Мадара.Клонингът знаеше това по-добре от всекиго и по този начин отключваше яростта му нарочно, за да успее да удари истински и като шиноби.
Мадара не издържа и заби юмрук в корема 'на второто си аз', а то изчезна сред бели пушеци в небитието.
Той отново направи два клонинга пред себе си.И двамата изчезнаха някъде, но не, че джутсуто прекъсна, просто бяха бързи и се скриха, за да го атакуват.
Черноокия красавец се ослуша наоколо и внезапно се обърна, правейки отново дим.Пред него се появи втория, който се беше скрил зад първия.Той го удари с ритник в корема, а Мадара залитна назад и изплю малко кръв.
''-Това беше добро!''-заяви той мислено и нападна.
Започна поредната битка, но тази някак си беше ожесточена.Този път Мадара беше този, който трябва да блокира и да не допуска никаква щета.Клонингът избяга и се скри зад един дънер.Мадара само това чакаше.
-Отново мой ред!-прошепна тихо и тръгна натам.По пътя концентрира изключително голямо количество чакра в крака си.Замахна и удари с ритник дървото, чупейки много голяма част от кората и самия материал отвътре.
Клонингът го нямаше, което стана куриозно на Учиха.
-Зад теб, нинджа!
Обърна се и спря с ръка ритникът му.
-Грешката е твоя, че ми съобщи!-засмя се оригиналът.
Изви кракът му и той изчезна този път завинаги.
Отново направи няколко копия.Той изкара кунай, а те последваха примера му.Започна битка с хладни оръжия, която продължи с часове.
След много, много време, Мадара се огледа и видя, че вече полунощ минава.
-Толкова много време, хъх...-си прошепна.Събра изпопадалите метални кунаи и шурикени от земята, прибра ги и си тръгна към неговия дом.

Русокосата отново се озова на тренировъчната площадка. Този път обаче се намираше в близост до малък оазис обсипан освен с прекрасни пустинни цвята, но и в центъра му имаше малко езерце. Всъщност по-добре можеше да се нарече голяма локва отколкото езеро. Не изглеждаше дълбоко, но Ино знаеше, че никога не бива да се подценяват тайните на пустинята.
Момичето се загледа решено да научи ходенето по вода. От страни и изглеждаше почти невъзможно, но щом вече се бе научила да ходи по дървета, то какво по-странно бе ходенето по вода?
Яманака приклекна и потопи ръка във водата. Лъчите на слънцето я стопляха и температурата и бе така приятна, че тръпки преминаха през тялото на момичето. Тя извади ръката си и я изтръска оставяйки на слънцето да я подсуши съвсем. След малко застана на ръба на езерцето и погледна надолу. Хич не и се искаше да се мокри, но все пак знаеше, че за да постигне нещо като хората първо трябва да мине през доста трудности.
Направи началния знак концентрирайки се и изпращайки определено количество чакра в стъпалата и. Направи крачка докосвайки повърхността на водата с черните си сандали. Неусетно се озова под водата. Струваше и се, че оазисите са като плаващите пясъци - непредвидими.
Изплува нагоре и побърза да излезе. Не си направи труда да се подсуши тъй като можеше да се озове отново в езерото. Така и стана. Още няколко пъти Ино повтаряше едно и също нещо озовавайки се във водата... безрезултатно. След доста опити реши да си почине малко. Седна пода едно малко дръвче, хвърлящо разпокъсана сянка и притвори очи. Остана така няколко минути давайки почивка на себе си.
След като се почувства достатъчно отпочинала девойката се изправи и отново застана на ръба на езерцето. Направи началния знак и прочисти всички мисли от главата си. Единствено си представяше как желаното количество чакра подсилва стъпалата и давайки и необходимите умения за ходене по вода. Изпрати същото количество чакра към стъпалата си и направи крачка... този път успешна. Следващите няколко, макар и нестабилни, също я държаха на повърхността на водата. Момичето остана цяла сутрин тренирайки умението. Щом наближи обяд блондинката реши, че е достатъчно за днес и си тръгна от оазиса.

Малко по-късно момичето се върна с нова цел. Този път щеше да тренира своите ловкост, сила и умения с кунаи и шурикени. Може би на думи звучеше сложно, но Ино винаги бе отдадена на всичко, което правеше, за това бе твърдо решена да научи тези неща. Като нинджа те щяха да са и от голяма полза, а тя определено смяташе да стане наистина силно конуичи.
Като за начало Ино знаеше, че сама едва ли би постигнала тези неща, за това реши да направи клонинг, който да и помогне с тренировката.
-Бушин но джуцо! - след като направи знаците и извика името на техниката, пред блондинката се появи още една Ино. Момичето си спомни провалените опити в академията и едва не прегърна копието стоящо пред нея. Двете кимнаха една на друга и започнаха да тичат. Съвсем по едно и също време, сякаш огледално, двете момичета извадиха кунаи от чантичките си. Клонинга хвърли своя по истинската, но тя ловко избегна удара със своя кунай. Чу се силен звук от удрящи се метали и след миг кунаят падна на земята. От ръката на истинската Ино закапаха малки капчици кръв. Клонингът бе действал бързо и дори бе ранил съвсем леко истинската.
-Добра работа. - похвали копието си блондинката. Другата само и се усмихна в отговор преди отново да нападне. Отново се чуваха звуци от удрящите се кунаи. И двете момичета ловко и бързо отбягваха атаките си. Истинската Ино бе завладяна от адреналина да победи копието си, че дори не усещаше лекото щипане на порязаната и ръка. Тя мислеше точно както нея. Това вероятно бе защото всъщност беше нея. Истинската изби куная от ръката на клонинга си
като собствения и също се озова на земята. Без много да се чуди сви пръстите си в юмрук и с все сила удари клонинга в корема. Клонинга залитна назад, ококорил очи от изненада и изчезна в облак от дим.
Момичето си почина малко преди да призове и втория, който също разбра замисъла и. Последва няколко минутна битка с кунаи. След това клонинга отскочи назад, а истинската извади два шурикена от чантичката си. Бързо ги хвърли по копието. Единия само одраска бузата му, но другия се заби в шията му. Ино стисна зъби загледана в белия облак дим, който бе резултат от изчезването на клонинга. Момичето направи третия и последен за днешната и тренировка клонинг. Започнаха с най-обикновени тайджуцу удари. И двете ловко избягваха противниковите нападения, но когато клонингът удари истинската в корема Ино усети силна болка. Въздухът бе изкаран от дробовете и причина, за което бе същия този силен удар. Клонинга се ухили злобно, както би направила и самата Ино ако бе на нейно място. Истинската Ино се вбеси и поемайки си няколко дълбоки глътки въздух възвърна изправената си стойка забравяйки за превитата от преди няколко мига. Извади кунай и се затича следвайки примера на клонинга. Щом забаляза лекото разсейване на другата, истинската хвърли куная, който се заби в крака на клонинга. Ино бързо се хвърли върху нея поваляйки я на земята. Приклещи ръцете и краката и, а щом се почувства достатъчно надделяла заби силен юмрук в лицето на другата блондинка. От клонинга остана само лек облак. Докато Ино се изправяше, мислено благодари на помощниците в тренировката. Усмихвайки се събра кунаите си и когато бе готова седна да си отдъхне малко.
Днес определено се бе научила нещо и според нея се беше справила задоволително. Дори добре. След известно време блондинката стана, изтупа се и си тръгна от тренировъчната площадка с усмивка на лице.

За Мадара:
Сила: +86
Бързина: +96

За Ино:
Усвояване на Чакра Молд: Ходене по вода, усвоено!
Сила: +33
Ловкост: +33
Практика с кунай и шурикен: +3 нива

Katon: Gōkakyū no Jutsu - C/Ц ранк

Мадара вече се намираше на неговото място за тренировка и мислеше какво да бъде първото му Katon джутсу.
''-Трябва да е основно.Гоукакю звучи добре.''
Мадара се съсредоточи и започна да събира чакра в стомаха си.
''-Сега трябва да я затопля.''
Той се концентрира и пусна от Катон чакрата си.
''-Ужасно е!Пари!''-помисли си и имаше чувството, че ще изригне.
''-Знаците, бързо, бързо!''
Кон.Змия.Овен.Маймуна.Глиган.Кон.Тигър.
''-Сега!''-изкомандва се.
Пое си въздух и сложи ръка пред устата си.
-Katon: Gōkakyū no Jutsu.
Буквално изплю дъхът си, все едно надува балон, наистина голям и труден за издуване балон.Единствения резултат беше малък пламък и малко дим.
''-Е сега вече се провалих като Учиха!''-ядоса се Мадара.
Пое си отново въздух, направи знаците и го издуха.Този път резултатите бяха по-хубави от предишните.Топката беше наистина голяма, но за жалост не приличаше толкова на сфера.
''-Пак!''-изкомандва се Мадара.
''-Този трети опит трябва да го направя перфектен!Просто трябва.''
И отново знак по знак, той застана в позиция да издуха пламъка.Нещо му подсказваше, че този път ще е решаващ и най-добър.
-Katon: Gōkakyū no Jutsu!
Мадара глътна колкото можа от въздуха, отскочи във въздуха и успя да направи огромна огнена топка, която опърли тревата наоколо.
''-Знаех си!''-той се приземи леко на земята.Беше доволен от резултатите, които показа.
Учиха направи още няколко кълбета.Дланите на ръцете му бяха обгорени, но той не отдаде такова голямо значение на този факт.Продължи, като се стараеше всеки път да го прави по-трудно от предходния.Според него, той беше овладял джутсуто.

Усвоена техника!

Ино и Мадара пристигнаха на тренировъчната площадка. Всеки застана на разстояние от другия и започна да тренира избраната от себе си техника.
Ино реши да научи огнената топка. Като за начало извади едно листче от джоба си. Добре знаеше, че елемента и е катон. Същият като и на двамата и родители.
Момичето взе листчето и го скри между дланите си. Прокара чакра през него в очакване да се възпламени. Стоя така близо половин час преди листчето да се затопли и да пламне. Ино отдръпна ръцете си и се усмихна.
"Знаех си" - мислено си каза. Русокосата зае позиция и направи началния знак.
Първо трябваше да концентрира чакрата в стомаха си, да я затопли, след което с помощта на дробовете си трябваше да "избълва" огън, който трябваше да оформи като топка. Звучеше сложно и наистина си бе.
Момичето събра чакра в стомаха си, след което добави и малко от катон чакрата си затопляйки я. Усети странно парене, за това побърза и направи знаците. Кон.Змия.Овен.Маймуна.Глиган.Кон.Тигър.
Момичето си пое въздух и сложи ръка пред устата си.
-Katon: Gōkakyū no Jutsu! - извика и избълва чакрата, която бе концентрирала. Единственото, което се получи обаче бяха няколко пламъчета и много дим. Русокосата се нацупи, но реши да направи още няколко опита. Докато се получи.
Повтори същото нещо още два пъти преди да стигне до желания резултат.
Русокосата събра чакра в стомаха си, след което добави и малко катон чакра затопляйки я. Отново усети онова странно парене, за това побърза и направи знаците. Кон.Змия.Овен.Маймуна.Глиган.Кон.Тигър.
Отново си пое въздух и сложи ръка пред устата си.
-Katon: Gōkakyū no Jutsu! - извика и избълва събраната чакра оформяйки я в голяма горяща топка. Този път се получи.
-Страхотно! - извика и се ухили. Беше доволна от резултата.

Издържливост/Шаринган

''-Сега почвам със сериозната част и може би най-важната за живота ми.''-беше мисълта на Мадара, която го накара да се намръщи.
-Буншин но джутсу.-пет клонинга се появиха.
-Какво ще кажете да заложим сега така известното име Учиха?-обяви им той, а те го изгледаха присмехулно.
-Няма да се справиш!Единици са тези, които постигат нещо подобно!-заяви му един от клонингите.
-Нима съм страхливец, че да не успея?-повдигна вежда Мадара и се изсмя в лицето на копието си.
-Докажи, че не си...Мадара!
''-Хехех...''
Мадара започна да се бие с първия си клонинг.Разви се едно дълго и широко тайджутсу надпреварване.Мадара удари ритник в корема на Буншина.
''-Добре е!''-помисли си той, щом видя, че всъщност клонингът му хвана кракът с ръце в нещо подобно на шина или скоба.
''-Но може да е по-добре!''
Изведнъж се чу пукот.На мястото на оригиналът се намираше дънер.
-Каварими?Добра техника, макар и слаба!-засмя се копието.
-Искаш да видиш силна ли?-повдигна въпросително вежда Мадара.
-Дай я насам, любовнико!
-Какво?-погледна без грам емоция.
-Да си напомним сега и сцената с Ино от по-рано!-вдигна ръце самоуверения клонинг.
Мадара отново атакува.Клонингът се опита да го уцели с юмрук, а Мадара се приплъзна по земята, пипвайки другия му крак с ръка, в която беше събрал обилно количество чакра.
Клонингът се строполи на земята и изчезна.
-Вие сте!-погледна той към другите четирима.Те не почакаха втора команда, а се устремиха към него.Той отскочи и хвана единия, хвърляйки го върху друг.От тях не остана ни помен.Учиха хвана останалите за гушите и буквално ги заби в земята.
Направи още няколко клонинга.Те го обградиха от всички страни.Нападнаха го наведнъж.Той направи много висок скок.
-Katon: Gōkakyū no Jutsu.
Изпробва чисто новото си джутсу върху тях, изгаряйки ги до основи.
*През очите на клонинг*
Оригиналът направо полетя над нас, направи всички необходими знаци и последното, което видяхме, беше огромни пламъци с радиус най-малко 4 метра да летят към нас с огромна мощ.
Мадара направи само един клонинг.Застана пред него.
Клонингът започна да събира чакра, а оригиналът последва неговия пример.
*През очите на Мадара*
Клонингът събираше прекалено много чакра.Явно щеше да се опита да направи битката като човек срещу човек, а не срещу копие.Изведнъж тръгна срещу мен.Аз останах неподвижен и изчаках да видя какво ще направи.Той изчезна.Концентрирах се и се опитах да го усетя по въздуха къде е местоположението му.Усетих го зад мен.Обърнах се рязко и тъкмо щях да го хвана, но реших, че е по-удачно да отскоча назад.Бях прав.Той заби ръка в земята и там подкоси, ако това е точната дума за тази гледка, тревата.Атакува ме още няколко пъти.Стараех се да избягвам юмруците му.Пипнеше ли ме, аз съм аут за деня.
Бихме се много време.Бих казал, че мина повече от час и половина.
-Сега ми падна!-казах му, поех си въздух и огън полетя към него.
*Битката през очите на клонинга*
Събрах много чакра в ръцете си.Ако пипнех оригинала, това значеше да го парализирам на място чрез промяна на циркулирането на чакрата.Естествено, той усети това и успяваше да избегне всеки мой удар.Издържаше и аз не успях да го пипна нито веднъж.
Накрая, след толкова продължителен ръкопашен бой, той хитро ми се измъкна и направи отново Катон техника.
*Отново от името на третото лице*
Мадара отново направи Буншин, но нещо му направи огромно впечатление.Когато го нападна, той успя да види всичко сякаш на забавен каданс.Измъкна се с голяма скорост, каквато не е притежавал досега.
-Стой!-извика му.
Клонингът спря неподвижно на място.
-Дали е това?-попита се той стреснат.Виждаше белезникави сини малки канали по тялото на клонинга си.Погледна ръката си и видя същите, само че много по-начесто разположени и по-ясни.
Той махна копието и започна да оглежда ръцете си.
''-Шаринган...може би?''-запита се той.
Според информацията, която имаше Мадара, Шаринган беше доуджутсу, което повечето и само от Учиха притежават.Това беше рядък kekke genkai, който не се среща извън клана.
-Не мога да повярвам...-каза тихо Мадара, удивен истински от случващото се.
-Буншин но джутсу!
Няколко клонинга застанаха пред него.
Той им кимна, а те го нападнаха с кунаи.Той извади пет шурикена, скочи във въздуха, превъртайки се и отклони оръжията на клонингите, хвърляйки своите.На всичкото отгоре, металите успяха точно да се забият така, че да накарат да остане само дим от творенията на момчето.

Издръжливост: +122
Шаринган: +1 ниво, първа запетайка

Ино бе решена да научи още едно джуцо.
След като си почина малко тя се изправи и бе готова да започне. Техниката, която бе избрала се казваше Hōsenka no Jutsu. Тя се уповаваше на същото като Gōkakyū no Jutsu, но разликата беше, че тук топката не беше една, а няколко, които обаче се управляваха всяка по отделно.
Това естествено бе доста сложно... или поне за един генин. Технката изискваше голяма концентрация, за да се получи.
Ино направи началния знак и концентрира чакра в стомаха си. Прибави и от катон чакрата си смесвайки я с обикновената. Получи се онова леко и неприятно парене, за това побърза със знаците.
Плъх. Тигър. Куче. Вол. Заек. Тигър.
Яманака избълва концентрираната чакра, като преди това бе сложила ръка пред устата си и бе поела въздух.
Получиха се само две огнени топки и то недостатъчно големи, за да запалят и огън.
Ино се концентрира и след няколко опита най-сетне успя.
Момичето отново направи началния знак и концентрира чакра в стомаха си. Прибави и катон чакрата си смесвайки я с обикновената. Получи се леко и неприятно парене.
Русокосата побърза със знаците.
Плъх. Тигър. Куче. Вол. Заек. Тигър.
Отново си пое въздух и сложи ръка пред устните си. Буквално изплю концентрираната по-рано в стомаха и чакра. Този път се получиха пет огнени топки достатъчно големи, че да бъдат наречени опасни.
Ино се усмихна и плесна с ръце.
-Успях! - ухили се доволна от резултата.
Русокоската седна доволно на земята отдавайки се на заслужена почивка.

Katon: Endan - C/Ц ранк

Мадара се усмихна победоносно.
''-Шаринган...Най-после!Това беше един огромен скок напред!''-мислеше си той, смеейки се тихо.
''-Да го видим какво може с Катон!Надявам се, че ще науча втората си техника по-бързо от другата.''
Мадара започна да събира от Катон чакрата си в стомаха, но този път се постара да е още повече.
Той си избра техниката Katon: Endan.Това джутсу се превежда като Огнен Куршум.То е доста по-силна и добра версия на Великата Огнена Топка, която той изучи в същия ден.
''-От това ще си изгоря ръцете много жестоко, но поне си заслужава, макар и да ходя няколко дена с бинт.
Змия.Овен.Маймуна.Глиган.Кон.Тигър.
След като направи знаците, той извика:
-Katon: Endan!
Пое си дълбоко въздух и направи същото като при огнените топки, но този път интересното беше, че се изстреля огромен пламък с наподобяваща форма на куршум.Отиде на много голямо разстояние и изчезна.
''-Значи шаринганът действа така...Стана толкова бързо...И успях да направя джутсуто точно както го бях видял навремето.''
Мадара стоеше и мислеше над това, което се разкри пред очите му.
''-Нека опитам отново.''
Изпълни дробовете си с въздух и го изплю, но повтори това два пъти в рамките на по-малко от 5 секунди.
Двата изстрела полетяха напред.
''-Хмм...Увеличава сила, скорост и мащаб...Добри са тези мои нови очи!''
Мадара повтори още няколко пъти това.
''-Стига толкова тренировки за днес!''
Учиха прецени, че това му е достатъчно.Затвори бавно очите си, след което ги отвори и те отново си върнаха стария катраненочерен цвят.
''-Чудя се какво ли прави Ино?''
Той тръгна нанякъде.