Тренировъчната площадка

След като получи одобрението не сенсея, Анко се усмихна самодоволно и се замисли как да продължи. Хвърли един поглед на съотборниците си, които също бяха заети. По-късно щеше да си говори с тях и да ги опознае по-добре, а може би дори да ги покани в тясната си, но уютна къщурка.
Сега трябваше отново да се съсредоточи и да даде всичко от себе си. Откакто беше станала генин доста се беше променила. Чувстваше се по-зряла и отговорна, макар че може би се заблуждаваше. Както и да е, следващото джутсу щеше да е Чидори, както беше предложил Минато.
Пое си дълбоко въздух, припомни си знаците и изпъна ръка, съсредоточавайки чакра в нея. Естествено, нищо не се получи. "Защооо!" - отчая се момичето. Отговора дойде след като прехвърли всичко, което знаеше за това джутсу в главата си.
"Огромно количество светкавична чакра, съсредоточена в ръката. Вибрациите на тази чакра предизвикват оглушителен звук, подобен на 1000 чуруликащи птици. Знаците...ъъъ...по дяволите! Вол-Заек-Маймуна, а не Тигър-Заек-Маймуна!" - след известни размишления откри грешката си и се плясна по челото ядосано. Последва втори опит.
Настани се удобно и направи знаците, този път правилно. Насочи голямо количество светкавична чакра към изпънатата си ръка и я хвана с другата. По нея първоначално започнаха да прехвърчат искри,  после дланта и се обви в светкавица. Тя откри, че е доста трудно да се придвижва така, а звука беше трудно поносим. Направо и идваше да си завре тапи в ушите, но предположи,че с времето ще свикне.
След няколко секунди усещаше, че контролът и над искрящата, пищяща топка в ръката и се подобрява. Затича се към една малка скала пред нея и извика:
-Chidori! - надявайки сее, че няма да си счупи ръката.

Сенсея продължаваше да наблюдава Анко. Явно тя нямаше да спира с тренировките, което се хареса на мъжа. Но нещо го притесняваше. Момичето почти беше научило Чидори, но и трябваше още съвсем малко.

//Ако иска някои да се пресаидини..XD//

денят беше чудесен, а на наруто не му се седеше у тях. Момчето почти цял ден бе лежало.
Русокосия стана, и се облече, след тази почивка имаше нужда от добра тренировка, можеби щеше да е добре да научи някоя техники, момчето не знаеше точно какво ще прави.
След като синеокия се облече той тръгна с лека стъпка към тренировъчната площадка.
'' Сигорно отново ще съм сам'' каза си момчето ритвайки рдно малко камъче по пътя, още не беше се запознал със никои от селото и това до някъква степен го дразнеше, имаше нужда от приятели. Наруто стигна бързо, слънцето беше чудесно имаше лек ветрец и този факт се хареса на наруто. Момчето пристъпи вътре..когато със очудване бе видял че няколко генина ''по преценка на синеокия'' тренираха, имаше русокосо момче което му се струваше силно. Наруто не се приближи той се отклони на няколко крачки от тях и седна на тревата, тъй като не бе познавал никой му беше малко неловко. В този момент на наруто му минаха няколко идей, той се беше сетил че може да кумбинира чакрата си с катаната и да направи някоя техника, момчето се сети че преди бе чел в библиотеката за едно подходящо джуцу което щеше да му е от полза, то служи и за отбрана и за атака което е добре за притежате ля, но тогава наруто изведнъж сведе глава, трябваше му някои да го атакува или нещо такова със някое джужу и той да се опитва да се отбрани а после да атакува, но нямаше как, той нямаше приятели, а при мисълта за това се ядосваше още повече, изведнъж наруто усети зад себе си бавни стъпки идващи към него..................

Тренировка за бързина

Сакура стана от мястото си и реши да потича малко.
Като за начало тя разтегна цялото си тяло, от главата до петите. Раздвижи ставите си и след това направи няколко моста отгоре, за да бъде сигурна, че няма да бъде схваната. Когато беше покрай хора това й се струваше доста смешно упражнение, но накрая се изправи, върза косата си на опашка и погледна към дърветата, които ограждаха площадката, а по-навътре беше гората. Момичето тръгна да тича бавно, но след всяка стъпка забързваше, а като се чувстваше уморена забавяше темпото. Тя беше решила да не спира да тича, за да не разваля темпото си.
Първоначално просто тичаше по една линия, но когато усети, че е навлезнала в малката горичка се обърна рязко и започна да тича бавно, сякаш уж за удоволствие, заобикаляйки дърветата на зиг-заг. Постепенно забързваше темпото си и на някои места се спъваше и падаше заради прекалената скорост. „Мамка му!”, мислеше си тя, но след това се изтупваше и продължаваше.
Започна отначало. Първо беше бавна, но след това забързваше темпото си. Изведнъж едно дърво й се изпречи на пътя, Сакура се ококори леко, защото беше твърде късно да отбива. Розовокосата изпрати повечко чакра в стъпалата си и след като беше на един метър от дървото, тя отскочи и започна да тича по стъблото му. Момичето погледна напред и забеляза, че това дърво явно е доста високо, защото имаше чувството, че е на поне десетина метра, а все още не забелязваше клони. Тя погледна леко с крайчеца на окото си и забеляза, че е надминала десет метра.
Момичето се разсея в наблюдаване надолу и изгуби влияние върху чакрата на стъпалата си. Усети как политаше надолу, но този път беше решила да завърши тренировката си както трябва. Бързо извади един кунай и го заби в кората, но както бе забит в нея той не удържа на тежестта на Сакура и се плъзгаше надолу, но накрая спря. „Супер. Провалих се.”, зеленооката извъртя раздразнено очи и изпуфтя като огледа дрехите си, които вече на нищо не приличаха. Това не я накара да се почувства зле, въпреки, че ако Анко и Минато я видят сигурно ще се уплашат.
Момичето разклати глава и направи няколко крачки назад. Погледна нагоре към дървото и забеляза как върха му се вижаше като малка точица. Това надъха Сакура и се затича към стъблото, а междувременно отново пускаше чакра към стъпалата си. Когато отново достигна близост до дървото направи един лек отскок и започна да тича по стъблото. От време на време усещаше леки бабунки, които и попречваха, но тя не им обръщаше внимание и продължаваше да тича. Този път нищо нямаше да я спре, особено лекия й страх от височини.
Сакура леко отклони мислите си: „Колко ли е високо?...” и понечи да погледне, но мисълта й, че може да се провали я спряха. Тя отново извади един кунай и го заби здраво в стъблото.
Този път успя да се задържи. Забеляза, че е стигнала на достатъчна височина и първия клон беше точно до нея. Надигна се леко нагоре и се хвана за клона, но се чу леко откършване. Накрая Сакура пак полетя надолу. „О, сериозно ли!?!” нацупи се тя и се приземи плавно, доколкото можа... но нейното „плавно падане” беше цопване в малкото езерце от другата страна на дървото.
- Чудно... сега съм и мокра... – Сакура изпуфтя и излезе бързо от водата. Изстиска вече мокрите си дрехи, косата и продължи да се инати да изкачи това дърво. – Няма да ти се дам толкова лесно, дръвченце.
Макар и цялата мокра, Сакура не се предаде и отново изпрати чакра в стъпалата си. Тя се затича и се подхлъзна. Стисна зъби и се замисли „Епа, много съм непохватна, мамка му!”. Отново се изправи и отново изпрати чакра към краката си. Затича се внимателно и скочи към стъблото, успя да се закрепи и започна да тича.
Момичето усещаше как леко се хлъзгаше, но този път щеше да се концентрира напълно. Тя не искаше да се предаде толкова лесно на дърво. Това й беше втори или трети опит и тя все още не виждаше върха.
Вече навлизаше в клоните. Това беше добър успех за Сакура. Подсмихна се.
Тя забеляза, че вече ставаше все по-трудно и по-нагъсто. Протегна ръка и се набра на един клон. Успя да се изкачи и отскочи. Огледа се и се хвана за друг клон.
Изведнъж усети, че един започва леко да се кърши.
- А, не! – протестира тя и отскочи бързо без да мисли накъде.
Явно имаше някакъв късмет. Успя да се приземи на дебел клон. Дори можеше да седне като хората, но тя не възнамеряваше да си почива. Изтърка набързо потта от челото си и продължи да отскача.
Най-накрая бе достигнала върха на клона. Задъхано оглеждаше хоризонта, който описваше „поляна” от короните на дърветата и ясното синьо небе. Момичето се усмихна. Тя все още не беше приключила. Не и сега.
Сакура се почувства достатъчно надъхана, за да продължи. Тя определено щеше да стане бърза и силна, каквото и да й коства. Скочи от клона и се насочи към друго дърво.
Успя да пристъпи на клон от чуждо дърво и започна да изкачва неговия връх, така да се каже.
Но това дърво беше малко по-трудно. Тъй като Сакура си правеше доста експерименти със спринт-а, тя беше достигнала доста голяма височина на големия хълм и вече имаше иглолистни дървета покрай нея. Точно такова беше и това.
Розовокосата се подсмихна. Тя обичаше предизвикателствата. Загледа се между клоните на това дърво. Бяха доста нагъсто, а Сакура искаше да преминава през тях. А как боде...
Харуно отскочи силно и премина измежду първите два клона. Усети един „прекрасен” шамар по лицето си и извъртя очи.
- Природата ме мрази, както и късмета.
Но все пак продължи да отскача. Усещаше как постепенно й ставаше някак по-хладно, а тя все още бе мокра. Дрехите не чак толкова, но опашката й започваше да се къдри от водата. „Ъх...”, замисли се погнусено тя и продължи.
Този път нямаше да се даде. Сакура отскачаше уверено, получаваше по някоя драскотина и усещаше как краката й започваха да прожинират все повече. Усещаше как темпото й забързваше и кръвта й бясно кипеше. Това не я спря да продължи. Момичето накрая отново откри върха на дървото и огледа пейзажа. Вдиша от чистия въздух и погледна надолу. Леко й се зави свят, заради прекалената височина, но това не я спря и скочи надолу, като се приземи елегантно.
- Време е да се прибирам. – размишляваше тя на глас и, естествено, започна да тича към тренировъчната площадка.
Прибирането й на тренировъчната площадка, можеше да се каже, че беше доста интересно. Тя се бе затичала с всичка сила и накрая скочи в малкото езеро, което беше чисто като сълза. Този път не й пукаше, че е мокра... но й пукаше, че горнището й някак си се махна. Остана по сутиен и веднага се изчерви, но после се облече наново.

Една жена с ранк Джонин весело отиде при нея.
-Браво, девойче!Справяш се прекрасно.Радвам се, че още има момичета, които имат желание да са добри кунойчи.До по-късно!
След тези си думи, тя изчезна и остави Сакура сама.
/+132 бързина/

Усвояване на техника: Shinkūken.

Наруто се обърна, и с тага разбра че стъпките са били на заблудена катерица. Момчето отвърна и се изправи из пуфтявайки шумно. Генините трениращи малко по на долу си бяха заминали, и наруто отново беше сам самичък.
Русокосия протегна тъка зад гърба си и извади катаната си, след като я извади замахна няколко пъти за да се раздвижи, след това се опита да прекара и чакра през нея, и това също беше успешно, наруто не беше загубил форма и това му хареса.
Синеокия искаше да научи техниката fuuton Shinkūken, а за нея му трябваше помоща на катаната си, добрата новина беше че той боравеше с нея много добре и се беше научил да прекарва фуутонестата си чакра през нея, затова момчето си бе помислило че ще е по лесно да усвои тази техника. Момчето не знаеше много за Shinkūken, знаеше само най главните неща, тази техника позволява на притежателя да извиси с катаната си струя вятър с която може да си послужи за отбрана или за атака.
Момчето реши да не му мисли много а да започва.
Той прекара чакра през уръжието стараейки се да е ражномерна по цялоото устрие, след това си пое въздух.
- fuuton Shinkūken - извига силно момчето, от острието се беше спуснала малка струя вятър но тя беше изчезнала след 2..3 метра, а този факт разочарова наруто, той изключи мисълта че ще има затруднения с тази техника, явно бе разконцентриран, апък и много мисли му се бяха въртели в главата, и това го разсейваше, и не можеше да си направи тренировката.
Наруто се подготви за втори опит стараейки се този път да премахне всички мисли от главата си и да се опита да го направи, момчето прекара чакра през катаната си, пое въздух.
- fuuton Shinkūken - извика отново момчето със висок тон, този път се получи от устрието се бе извисила струя чакра наподобяваща вятър която бе остра и плътна, и много внушителна, със ширината си.
Наруто се усмихна широко, и си замина.

Aнко изпсува като дърт каруцар, след като нейното Чидори се провали на половината път.
Тя не беше успяла да се спре навреме поради набраната инерция и заби ръката си в скалата, към която уверено беше устремила атаката си.
Седна на тревата, леко разочаровано и въздъхна. Забеляза, че към трениращите се е присъединил друг русокоско, който и изглеждаше познат. После погледна към Минато и се шокира. Главата и се въртеше ту към единия, ту към другия.
"Каге буншин? Мнее...по-различни са. Може би са братя? Уф, кво се тормозя, има ли значение?" - помисли се тя и се ухили.
Време беше да направи нов опит с Чидори. Беше твърдо решена да я научи.
Харесваше елемента, който се беше оказала чакрата и - непредвидим и унищожителен. Спомняше си, че джутсуто беше класифицирано като техника за убиване, пронизвайки опонента като с острие.
Наново зае позиция и направи съответните знаци. Изпънатата и ръка беше напрегната. Цялото и внимание беше в нея. Светкавичната чакра накара ръката и да изтръпне леко. Започнаха да прехвърчат искри.
Времето се заоблачаваше. Задуха силен вятър и концентрацията и беше нарушена от една мълния, паднала твърде близо.
Тя погледна нагоре и извика:
-И аз т'ва се опитвам да постигна! - но беше заглушена от нов гръм.
Ядоса се и започна да прави лицеви опори. След 5 серии по 20 и 5 минути, прекарани в челна стойка под едно дърво се беше поуспокоила и реши, че това ще бъде последния и опит да научи проклетото джутсу.
Дъждът вече падаше на едри капки.
Ядът явно допринесе за концентрацията и, защото беше по-съсредоточена от всякога. Повтори цялата процедура и бързо събра огромно количество светкавична чакра в ръката си. Тя започна да издава характерните звуци и момичето усещаше тежестта и, сякаш лекичко я дърпаше към земята. Анко отново се устреми към скалата, почти достигнала лимита на чакрата си.
- Чидори! - извика тя за пореден път.

Момичето което правеше опити да направи Чидори .. най -после успя.Беше и трудно,но все пак тя се справи добре.
-"Хмм .. като лъвове са .. скоро идва изпита и може само да им се наслаждаваш .. как всеки ден тренират .."-помисли си сенсея.

Изведнъж друг сенсей пресече пътя на Наруто. Той го погледна строго и го попита:
- На къде? Не си научил техниката, пробвай пак.
Този не беше от най-милите учители. Наруто имаше самочувствие, но този сенсей определено можеше да го сваля.

Момичето поразтри пострадалата си ръка и хвърли един жален поглед на момчето, което бяха върнали. Огледа се за Минато, но той беше изчезнал и тя реши да си почине в кръчмата след тренировката.

Тренировка за бързина

След тежка вечер Итачи едва-едва изтрезня и му хрумна да се разведри с някаква тренировка. Тъкмо щеше да подобри и уменията си.
Той отиде на тренировъчната площадка. Там нямаше жива душа и беше късен следобед. Замисли се какво можеше да тренира. Първото, което изникна в ума му беше бързина.
- Да... Това ще е.
Момчето се огледа наоколо и видя поляна, която беше съвсем изчистена - нямаше нито дървета, нито храсти.
- Идеална е за тичане... - помисли си Итачи и отиде на поляната. Извади хронометър от джоба си и го нагласи.
Започна с бавно тичане. Това му служеше като загряване. Момчето много внимаваше с правилното дишане - вдишваше с носа и издишваше през устата. 20 минути тича, без да спира, и докато тичаше, се оглеждаше. Видя мястото, където тичалите преди него, бяха отбелязали 10м., 20м., 30м. и т.н. Спря с бавното и отиде там. Извади хронометър от джоба си и го настрои. Веднага щом натисна копчето, започна да прави 60-метров спринт. Резултатът беше 8 секунди.
- Хн... Ще пробвам пак.
Отиде отново на старта, пак нагласи хронометъра и направи спринта. Този път беше доволен - 6.39 секунди. Следващата му цел - 100 метра.
"Доста бързо се изморявам. Трябва да си почина, че сърцето ми ще се пръсне."
Итачи седна под едно дърво и въздъхна уморено. Погледна към небето - беше слънчево, но въпреки това доста хладно. Ято птици летяха в кръг.
"Ще ходя да си взема вода и продължавам."
Момчето се махна за кратко от тренировъчната площадка, но след 20 минути отново се появи с двулитрово шише вода. Отпи бавно от него, затвори го, остави го под едно дърво и отново отиде не стартовата лента. Настрои хронометъра, даде старт и започна да тича. 100-те метра изобщо не му се сториха лесни като 60-те. Първият път резултатът беше ужасяващ за момчето - 20.37 секунди.
"Така няма да стане..."
Последва втори опит. Краката му сякаш летяха по едно време. Накрая - 16.74 секунди.
"Пак е зле..."
Итачи отиде до шишето с вода, отвори го, отпи доста от него, затвори го и пак се върна да тича. И така, докато не успя да изтича 100-те метра за 10 секунди.
Момчето се просна уморено на земята.
- Май следващия път трябва да тренирам издръжливостта си. - каза той тихо и започна да се смее.
Сърцето му биеше адски бързо. Итачи не знаеше даже как е успял да тича повече от 2 часа като не е тренирал и грам издръжливостта си. Реши да не се преуморява и направи доста дълга почивка - заспа на тревата.
Събуди се, когато луната вече беше на небето. "Леле... Доста от времето си съм проспал! По-добре да ставам." каза си той. Едва-едва се изправи и за пореден път отиде на стартовата линия. "200 метра... Това е следващата ми цел. 60 пробягах за 6.39 секунди, 100 за 10. 200-те трябва да ги мина задължително за не по-малко от 17-18 секунди. Ще е доста трудно, но трябва! Ако се наложи, ще тренирам цяла нощ за това."
Лунната светлина даваше идеална видимост на записаните метри, но имаше един проблем - хронометърът на Учиха се беше развалил и нямаше как да засича времето си. Естествено, това не го спря. "Ще тичам докато не усетя как краката ми политват!"
Момчето започна да тича. Първо отново загря малко с бавно бягане, на моменти леко ускоряваше, после пак забавяше, и така 10 минути. Тогава започна истинската част - предизвикателството, което Итачи си постави - 200-те метра. От време на време броеше наум секундите и имаше чувството, че напредва. Времето също напредваше...
По едно време слънцето започна да изгрява, а момчето още не беше спряло да тренира. Беше изпил сигурно повече от 5 двулитрови бутилки вода. Сърцето вече щеше да му се пръсне, но той не искаше да се отказва. 17 секунди за тези 200 метра вече отдавна ги беше достигнал, че даже и надминал - беше като стрела. Единственият проблем - бързото му уморяване. Налагаше му се да си почива през 15 минути ако не искаше да свърши в болницата.
След поредната почивка реши да започне от начало - отново с 60-те метра. Щеше да брои пак наум секундите, за да види горе-долу какво подобрение има. Застана на старта и започна да бяга. 1...2...3...4... за 4.59 той успя да пробяга 60 метра! Това го зарадва до известна степен, но не беше сигурен дали резултатът бе истински. Само хронометър щеше да му покаже вярното време.
"Трябва после да мина през магазина и да проверя дали продават такова нещо. Без него не мога да преценя дали съм задобрял или не... но съм почти сигурен, че съм!"
Тези мисли разведриха мозъка на Итачи и подобриха значително настроението му. Духът му беше борбен /макар че, когато се напиеше, не правеше такова впечатление/ и нямаше никакво намерение да се отказва. Седна на земята и се замисли...
"Какво друго мога да направя, за да подобря бързината си... Сетих се!"
Момчето се изправи и започна да тича леко бързо. Отпусна тялото си и се опита максимално да не се напряга. Вдишваше и издишваше дълбоко. Започна да прави леки отскоци от земята ту с левия, ту с десния крак - редуваше по 5 отскока на всеки. При всяко отскачане се стараеше отскокът му да постига все по-голяма височина. Това упражнение продължи доста дълго, но накрая момчето се просна крайно уморено.
"Мисля да спирам вече, защото наистина ще пукна."
Итачи взе нещата, които бе оставил на земята и се махна от площадката. Докато вървеше, беше замислен. Щом тази тренировка, която направи, го остави без дъх, какво ли ще е по-натам, когато ще трябва да учи техники, да се изправя срещу врагове и т.н. Нинджа пътят му нямаше да е никак лесен.

Един от учителите се вгледа в далечината и забеляза чернокосо момче. До сега не го беше виждал, поне той. Вгледа се още по-внимателно и видя банданата му на Коноха. Успокои се, но все пак продължи да го наблюдава. Явно се опитваше да тренира за бързина и му се получаваше доста добре.

/Бързина: +114/

Наруто се обърна светкавично, шокиран от думите на сенсея, той го изгледа със вдигната вежда.
- Апф - из пуфтя русокосия - Но аз видях, от острието на катаната ми че бе излязла струя вятър - каза момчето в опит да пропусне повторен опит, момчето не беше загубило кой знае колко чакра, и можеше да повтаря опити по цял ден.
- Добре ще го направя, но вие идвате с мен да ви покажа че ще го направя без грешка - Момчето имаше самоувереност и това си личеше от километри. След като каза тези думи момчето се върна някъде към средата на трениировъчната площадка близо до една скала, момчето знаеше че беше разрязъл преди това дърво но сега реши да го направи със скала, Наруто преливаше от енергия, и самоувереност. Сенсеят го последва без да обели дума, сигурно бе смятъл че Наруто ще се провали, но това генинат не го вълнуваше.
Момчето застана на около десетина крачки от триметровата скала, той се огледа да види дали не е събрал и други погледи, но всички си бяха заминали. още един провален опит за запознанство, бяха там само сенсеят и Наруто. Наруто извади бавно катаната си от гърба гледайки сенсея, след това започна да прекарва чакра през нея, докато катаната не бе светнала обградена от фуутон чакра момчето не спря, като се увери че е готов със това, момчето се концентрира, той вярваше че ще успее и това го мотивирваше до голяма степен.
- Shinkūken - извика уверено момчето, замахвайки със катаната си.....

/Наруто 20 реда и ще си готов ;д/

Момчето не знаеше много за Shinkūken, знаеше само най главните неща, тази техника позволява на притежателя да извиси с катаната си струя вятър с която може да си послужи за отбрана или за атака.
Момчето реши да не му мисли много а да започва.
Той прекара чакра през уръжието стараейки се да е ражномерна по цялоото устрие, след това си пое въздух.
- fuuton Shinkūken - извига силно момчето, от острието се беше спуснала малка струя вятър но тя беше изчезнала след 2..3 метра, а този факт разочарова наруто, той изключи мисълта че ще има затруднения с тази техника, явно бе разконцентриран, апък и много мисли му се бяха въртели в главата, и това го разсейваше, и не можеше да си направи тренировката.
Наруто се подготви за втори опит стараейки се този път да премахне всички мисли от главата си и да се опита да го направи, момчето прекара чакра през катаната си, пое въздух.
- fuuton Shinkūken - извика отново момчето със висок тон, този път се получи от устрието се бе извисила струя чакра наподобяваща вятър която бе остра и плътна, и много внушителна, със ширината си.
Но нещо липсваше отново, не беше тточно това което очакваше, затова реши да я направи пак.
Момчето застана този път на около десетина крачки от триметровата скала, той се огледа да види дали не е събрал и други погледи, но всички си бяха заминали. още един провален опит за запознанство, бяха там само сенсеят и Наруто. Наруто извади бавно катаната си от гърба гледайки сенсея, след това започна да прекарва чакра през нея, докато катаната не бе светнала обградена от фуутон чакра момчето не спря, като се увери че е готов със това, момчето се концентрира, той вярваше че ще успее и това го мотивирваше до голяма степен.
- Shinkūken - извика уверено момчето, замахвайки със катаната си.....
Този път имаше напредък и това си личеше, но още имаше какво да се иска, затова момчето реши отново да пробва с тази техника.
Застана в одобна позиция на около 10 крачки от скалата, концентриран и балансиран на макс той започна да прекара=вам чакра през катаната стараейи се да я балансира по цялата повърхност да е равна по цялата катана, и така готово момчето каза бързо  
-Shinkūken....!!

-Браво, момче, ти се справи перфектно този път.
Един сенсей мина край него и го потупа по рамото.
-Нямам търпение за следващата ти тренировка!

/усвоена техника, Наруто/

/Тренировка за сила/

Наруто най накрая бе научил новата си техника и беше готов да продължи със нова тренировка, беше някъде към обяд, но не беше топло.
Наруто не си замина от площадката а направо продължи.
не беше уморен и нямаше нужда от почивка.
Момчето мислеше да  потренира малко сила пък ако не се умори много можеше и бързина и така  на татък.
Момчето застана прав близо до еддно дърво,
и започна да се разгрява, започна от китките вратъ и на доло,
сле секунди беше свършил и реши да започне с лицевите опори.
Момчето легна на тревата и се вдигна със раце, след това започна.
момчето не беше си поставило за цел число, мислеше да се ориентира по това кога ще се измори
много,момчето дишаше тежко и продължаваше с умерено темпо.
след няколко минути забързваше с темпото за няколко минути и отново го забавяше.
след около половин час не спирни лицеви опори момчето се просна потен на тревата обръщайки се по гръб.
Почивката не беше дълга но беше достатъчна за русокоското.
той се изправи и продължи отново със бавното темпо,  от начало не усещаше нищо но след като направи триста започна да усеща много голямо напрежение в рацете и в гърдите.
След около педесетина  лицеви опори със напрежение той се спря отново просвайки се на  меката трева все едно безжизнен,
но истината бе че беше потен като прасе и много уморен,
този път се нуждаеше от по голяма почивка.
След около половин час почивка той беше готов да продължи.
отново във същата поза момчето започна бавно и равномерно с лицевите опори.
Момчето си мислеше че ще е добре да нне се пренатоварва и си каза че това ще е последната серия.
тя просължаваше дълго,
момчето забързваше и отново сваляше темпото и отново забързваше в продължение на около 40 минути.
Изпотен като прасе той се спря излегвайки се шумно на меката трева.
Почивката му продължи в просължение на половин час.
След това момчето се изправи направи 100 подкока на място за да не се схване и реши да направи няколко коремни преси отново не си каза серии щеше да кара посъщата процедура както със лицевите опори.
Както се бе излегнал русокосия така и започна да прави коремните преси.
Те му бяха сякаш по лесни но този път беше доста уморен и му се овидяха като стигна едва 100.
Момчето спря и скакто си беше легнал се изправи седнал на тревата за поредната почивка.
Около 10 минути му отне и той започна на ново.
Този път решавайки да направи повече от 100..
и така наруто излефвайки се за пореден път, започна да си почивва, замалко дори щеше да заспи но една грамотевица в далечината го стресна и той отвори светкавично очи, личеше си че идва буря но тя беше още на далече и не го притесни до голяма степен.
Момчето се издигна и започна отново, казвайки си че това ще е последния оът със коремните преси.
И така момчето започна с бавно темпо с продължение на няколко минути, след това засилваше за кратки време и отново забавяше за повече време.
след около половин час без почивка момчето реши да разнообрази със странични коремни преси, момчето отново започна с бавни напъни, не му се искаше да се натоварва, и точно заради това направи още няколко и се спря. издъхвайки на тревата.
Този път почивката просължи повече от обикновенно.
Наруто се изправи и започна да мисли със какво да просължи, не му идваха идеи и това много го дразнеше.
След няколко минути размисал момчето реши да направи още няколко лицеви опори, тъй като други идей не му идваха.
Момчето се излегна и започна.
Отново с бавни темпове той се напрягаше изтласквайки се на горе.
Така продължи в продължение на няколко часа. след което се спря.
''Още малко коремни преси и стига за днес'' измармори тихо момчето сядайки да си почине.
Почивката беше съвсем кратка тъй като наруто беше огладнял и бързаше да се пребере.
Той започна с бавни темпове напрежението му растеше но той реши да не обръща особено внимание на това след като се пребебере щеше да си почине добре и да се искъпе разбира се преди това.
Наруто този път оспя да направи повеччко сякаш на един дъх той направи 100 продължавайки с бързо темп,
беше малко пребледнял но това си беше естествено.
След като направи няколко дори беше загубил и бройката от умора той се спря.
Този път беше по оморен от всякога но не си почина а направо се запъти към отях си.

Учителят, който го гледаше по-рано, се появи до него.
-Браво.Добра сила показа.

/+104 сила/

/Тренировка за бързина/


Днес Наруто мислеше да по тренира бързината си.
Момчето отиде рано на тренировъчната площадка и започна със петлите неговото бягане.
Като за начало той загря добре чапочвайки от китките врата и така на татък.
След като свърши със загрявката той започна със първите си обиколки на площадката.
Мислеше си да бяга докато не се умори а след това да пробва други начини. Наруто бягаше с умерено темпо стараейки се да диша както трябва и както правилно. Момчето не се изморяваше лесно, и знаеше че това е резултата от предходните си тренировки.
Наруто бягаше в продължение на няколко минути около половин час, беше направил тридесет или четеридесет тренировки, беше им загубил бройката.
Не беше особенно уморен но реши да седне за малко.
Почивката не траеше дълго момчето стана из ступа се и продължи да бяга.
Този път си беше завързал няколко тежести зад гърба си, так щеше да е по ефективно.
Наруто знаеше че с тежестите бързината му щеше да се подобри доста и това го радваше.
Момчето бягаше умерено, като през обиколка си правеше спринт.
Генина беше доста бърз спринтиор.
Момчето отново бе спрял след няколко минути безспирно бягане и разнообразяване със спринт.
Той седна на меката трева гледайки небето.
То беше синио виждаха се как прелитат птиици кацайки на електрическите стълбове.
Общо взето утрото беше прохладно и точно като за тренировка.
Имаше лик ветрец който лъхаше стабилните дървета около площадката.
Гледката беше чудесна.
Природата в коноха бе не повторима и Наруто се гордееше че е израснал тук.
Наруто не седя дълго, момчето стана и отново започна със тренировката.
Днес смяташе да се поомори добре, не му се искаше да се отпуска особенно когато наближава чуннинския изпит.
Момчето Се сети за една страхотна идея която смяташе да осъществи.
Той се спря пообиколи малко и се огледая около себе си.
Идеята му беше да напъха няколко камъка във гумата която влачеше така хем ще бъде тренировката му с по голям ефект хем момчето щеше малко да се поомори.
Той видя скупчени няколко тухли наресени една върху друга, Взе 2..3. във рака и ги напъха във гумата, след това се върна да взземе още няколко.
Като свърши със това гумата тежеше около 40 кила но този факт не притесни наруто.
Момчето стегна въжето около кръста си добре и започна да бяга с леко темпо.
Беше значитвлно по трудно от последния път но това можеше да навява Наруто само на радост.
той знаеше че така резултатите ще бъдат по показателни.
Момчето бягаше  пуфтеейки звучно беше му трудно само да влачи гумата натъпкана с камани, камоли да бяга със тази тежест.
- Давай Наруто не се предавай - казваше си той за да се мотивира, а товаа викане даваше резултат и то много добър.
Наруто беше направил около 20..25..обилоки преди да издъхне на тревата.
Момчето седеше неподвижно дълго време не мислейки за нищо просто си лежеше на тревата.
След около половин час той се изправи бавно и си тръгна..

Бързина: +74

-Браво, продължавай все така!
Едно хлапе се провикна в далечината и се засмя по детски.

Усвояване на джуцу: Suirō no Jutsu.

Наруто реши днес да по тренира нова техника и то от втория си елемент.
МОмчето имасхе в арсенала си 7 техники а за чунинския му трябваха 10.
Момчето се запъти към тренировъчната площадка и стигането и не отне много време.
Той не знаеше много за техникатта, но знаеше добре основните неща и горре доло какво представлява, тя хваща в воден капан противника и може да го одави за няколко минути освен ако противника не намери начин да се освободи.
На генинат му трябваше проотивник.
- Буншин но джуцу - извика ясно момчето и пред него се почви един негов клонинг.
Наруто му кимна и копието му се приближи по близо.
Наруто започна да събира чакра докато се опитваше да бъде максимално концентриран.
Като разбра че е готов тои направи знаците и извика.
- Suirō no Jutsu - но уви не се бе случило абсолютно нищо.
Копиети погледна наруто и се изсмя.
- Тарпение не може да стане от първия път.
Русокосия застана в одобна поза и започна да  събира чакра отново, стремеейки се да исчисти омъ си от ненужни мисли.
Когато почуства че е готов той направи знаците бързо.
- Suirō no Jutsu - извика наруто докосвайки Копието си по тялото, изведнъж от раката му излезе малко струя вода която не образува сфера а само намокри Копието.
Клонингат вдигна вежда.
- Благодаря ти (Сърказъм), не че се нождаех от баня но нищо.
Наруто го погледна
- Как искаш да се съсредоточа като постоянно мрънкаш.
- Добре де добре - каза тихо клонингат.
Наруто реши този път да събере повече чакра и да я предвижи бавно и концентрирано към дланта си, Той исчисти омъ си от излишни мисли и започна да събира чакра.
Като разбра че е готов той започна бавно и равномерно да я насочва към дланта на дясната си рака. докато не усети прилива на чакра в нея. като се почуства готов той направи светкавично бързо знаците посегна с рака към клонинга.
- Suirō no Jutsu - извика ясно синеокия....

-Браво на децата.
Един възрастен мъж наблюдаваше отдалеч.

/одобрена техника/

Усвояване на техника: Suiton: Mizurappa

- Хайде Нарутооо..Чунинския наближава - наруто реше да се стресне малко тъй като не бе тренирал вече втори ден.
Момчето бе решило да го удари на поочивка - което му изигра лоша шега на физическата му форма.
Наруто се излежаваше по цял ден и ядеше рамен на поразия.
Момчето изпуфтя и се надигна шумно..
Оправи се и тръгна към тренировачната площадка.
Една техника го делеше от лимита на техники на чунинския и бе решил днеска да я научи.
Русокосия се чудеше докато варви каква техника да е и от кои елемент.
Искаше да са равностоини и двата му елемента за това реше да научи някоя водна техника.
- МОже би Suiton: Mizurappa - каза си момчето с лека усмивка навлизайки вече вътре в площадката.
Наруто застана в поза лотос доло на меката трева и започна да медитира...Беше му малко заорно докато направи лотоса беше загубил форма и се чуваше яко праштене..
Момчето се концентрира и започна да преосмисля техниката..
Техниката образуваше струя вода която е добра за атака и заштита срещо някоя огнена атака мойе би..
Като преосмисли техниката наруто се изправи...изпращявайки отново но този път малко по безшумно.
Застана в одобна поза и започна бавно но сигурно да сабира чакра, Наруто не беше във форма но сабирането на чакра изобщо не го бе затроднила..явно само визиката му беше загубила форма.
МОмчрто разбра че е готово и започна да я насочва към остата като разбра че е готов момчето извика Suiton: Mizurappa - не оспя само да изплюе малко вода нищо не се бе получило.
Синеокия се подготвяше за втори опит като правеше малко подскоци на ляво на дясно.
Момчето се изправи и започна да събира чакра като се стремеше да е равномерна и насочена в дробоветте..Като разбра че е готов той бе осетил напрежение в областа на гардите за това се спря и започна да насочва събраната чакра към остата.която му се наду..
- Suiton: Mizurappa - извика момчето така чак птиците сточщи спокоино по дарветата се стреснаха и се разлетяха на ляво на дясно...
В следващите секунди на всякаде около наруто се бе напълнило с вода..Момчето се зарадва от оспеха си..Но и мислееше да продължи по късно с някоя тренка за сила или нещо такова ттрябваше да е в форма за чунинския..

/Една забележка имам към теб.Не казвай сам,че си успял с техниката.Другото,което е писал си как ходиш сигурно 15 реда и другите 5 са само за техниката.Пробвай пак./

Усвояване на техника: Suiton: Mizurappa

Момчето не бе успял отново и това го ядоса до някаква степен.
НО той реши да се успокои и просто да повтори техниката отново.
МОмчето застана във одобна позиция и започна да събира чакра насочвайки я към дробовете си.
След това направи бързо знаците.
- Suiton: Mizurappa
Извика той но отново не се получи нищо.
Наруто затвори очи и си пое въздох.
Беше малко притеснен тъй като тази техника само го делеше от чунинския изпит.
Момчето реши да се успокои и да започне вече сериозно чакаше го все пак дълъг път да изварви.
А с несериозност нищо нямаше да стане.
МОмчето застана стабилно и кръстоса пръсти започвайки да събира чакра.
Той реши да по изчака по дълго и да сабере повечко.
Той осещаше как се сабира чакра в него.
След това той започна бавно да я предвижва към дробовете.
Събрал чакра и концентриран добре.
Той направи знаците.
- Suiton: Mizurappa
- и пред него се почви средно голяма струя вода която се разби на около 10-тина метра пред него и намокри пътя отпред.
- Нарутоо, това не е достатъчно братлее.
Каза си момчето и отново започна да събира чакра.
Беше се онцентрирал добре и се бе приготвил за добър резултат.
Момчето предвижи бавно и равномерно чакрата си към дробовете.
След като приключи той направи бързо знаците.
-Suiton: Mizurappa
Момчето изду бузиии ии............