Тренировъчната площадка

Наруто продължи с следващия етап. Именно вървенето по вода това му изглеждаше доста трудно..е поне нямаше да падам от високо...пък това беше последното нещо което ще направи за днес.
Бе изморен и отново седна да си почина на тревата слънцето бе достигнало пиковото си положение и беше доста топло затова се премести под едно голямо дърво което имаше добра сянка.
бяше загубил представа за времето но щом слънцето бе по средата на небето означаваше че е към обяд. Остана така седнал там няколко минути и стана.
За да върви по вода му трябваше такава затова тръгнах към най близкото езеро което знаеше.
Когато вече стигна забеляза колко е спокойно то. Покрайнините на езерото бяха осеяни със прекрасни пъстроцветни ухаещи цветя.
Не далеч от мен се виждаха и високите дървета които правиха сянка над езерото.
Това му подсказа че това е точното място за неговата тренировка. Застана на брега в готовност да започна тренировката си. намери правилната поза и затвори очи за да се концентрира. главното което трябваше да направи бе да насочи чакрата си в краката и да престъпи напред. След като насочии чакра в ходилата и беше се концентрирал на макс отворих очи и престъпих напред.
След секунди вече беше горе долу на десетина петнадесет крачки на вътре в езерото развълнуван че успя да го направя дори се затича и му се получаваше.
имаше резултат от предходните тренировки това си бе очевидно след няколко минути осети че се уморява и затова се върна на брега.

Овладян молд 3!

Анко се учуди, че момчето и отговори, обикновено не го правеха. Явно се намираше и някое по-свястно шиноби в това огромно село.
Усети, че чакрата и намалява и все по-слабо се крепи за клона и реши да слезе преди да си е разбила главата в земята. Това отне малко повече усилия, отколкото очакваше, но след няколко подхлъзвания и драскотини успешно стигна долу. Докато постигне това, обаче беше изгубила шинобито от поглед. Явно той се беше справил по-бързо. Въздъхна разочаровано и опря гръб в дървото. Отново трябваше да възстановява чакрата си, защото следващото умение щеше да отнеме доста от нея. Коремът и изкъркори сърдито и тя се нацупи. Трябваше да стане по-силна бързо, за да отиде на мисия и да понапълни портмонето си. Не и се искаше да краде, но ако обстоятелствата го налагаха, нямаше да има избор.
Беше потънала в размисли, когато се усети, че не знае накъде върви. Дам, беше се изгубила...отново.
-По дяволите, никога няма да мога да се оправя в това загубено село! -ядосваше се тя, но не спираше да върви. По едно време достигна малко езеро в края на гората и много се зарадва.
-Еврика! - извика тя и се пльосна вътре както си беше с дрехите, без да му мисли много-много. Преплува от единия бряг до другия с доволна физиономия и реши да с заеме с третия чакра молд.
Изправи се и съсредоточи чакра в стъпалата си. Този път, като по чудо, беше изпразнила главата си от безполезни мисли и цялото и внимание беше съсредоточено в упражнението.
Първите стъпки бяха добре, но после пропадна. Водата беше до коленете и. Това не я задоволи и тя пробва отново и отново, докато не стигна средата на езерото, където беше най-дълбоко. Тъкмо се зарадва, че се е получило, когато потока на чакра в краката и намаля и тя пропадна. Беше толкова изненадващо, че за малко не се удави. Удари юмрук във водата и изпсува.
Последен опит. Трябваше да успее! Съсредоточи се за пореден път. Успя да се задържи над водата и се ухили. Почна смело да крачи напред и стигна благополучно до брега. Резултата беше задоволяващ, затова реши да го усъвършенства следващия път.
Задъхана се огледа наоколо. Ококори се като видя момчето от преди малко на отсрещния бряг. Толкова се беше задълбочила, че не го беше забелязала. Дали я беше гледал? Стана и адски неловко, но все пак му помаха с усмивка.

//чакра молд 3//

Усвоен молд 3!

//Тренировка за сила!//

След като бяше станал от сън и отпочинал от Умората която бяше натрупал с тренировките си за чакра. Като се наяде добре се реши да отида да по тренира лошото беше че малко прекали със рамена но на гладен стомах щеше да е още по лошо.
Когато стигна до тренировъчната площадка на селото реши че няма да е лошо да по тренира малко сила все пак нямаше да го харесат момичетата хърбав.
Преди да започна тренировка се нуждаеше от добра загрявка започна със главата..напред..назад..наляво...надясно няколко пъти и това беше достатъчно за главата следваха рамената китките кръста и така нататък. Колко много пукаше личеше си че е имал нужда от добра загрявка преди да започне с тренировката.
След като приключи със загрявката започна да бяга имаше за цел 10 обиколки на цялата тренировъчна площадка. Той тръгна бягайки умерено не искаше да издъхне още преди да е стигнал и половината. Първите 6,7 обиколки бяха добре след това започна да се уморява дишае тежко но все пак щяше да си направи обиколките до край. Последна обиколка вече изморен малко, все пак не бе бягал отдавна и бе загубил форма.
след като приклучи си почина и пак още десет. Втората серия му бе малко по лесна защото. вече бе свикнал горе доло. той бягаше и гледаше да диша правилно както са го учили в академията да вдишва през носа да издишва през остата. След като приключи дойде ред на кляканията набеляза си 200 със две серии по 100. И започна да кляка вече започвайки да се изморява на шейсетата той започна по бързо след секунди усети напрежение и умора но продължи докато стигна до 100 след това седна на тревата да си почина. да кляка сякаш му бе по заорно от колкото да бяга, докато беше седнал той се чудеше на себе си трябваше да си възвърне формата затова си каза че ще тренира всеки ден физиката си е той мислеше и по късно да научи някоя техника все пак това бе от голямо значение за него, чудеше се каква техника да научи от първия си елемент дали да научи Каге буншина или пък някоя бойна техника като фуутон дайтопа той реши да помисли по задълбочено в следващата почивка.
той се изправи и започна втората си серия от сто клякания, както при бягането клякането му стана лесно със втората серия той клякаше и ставаше. Изведнъж някъде към половината му изби пот от челото, той не се очуди това си бе естествено все пак не беше много лесно да направиш двеста клякания, той игнорира потта и си продължи със тренировката.
Най накрая свърши умори се седна отново да си почине..този път си мислеше как като се върне утях ще си метне един душ имаше голяма нужда от него беше топло и му идеше да се хвърли в някое езеро или река да се разхлади. като стана беше отпочинал добре и реши да направи още 50 не беше много сигурен дали ще успее пък и не искаше да си претовари колената. И отново започна като сега клякаше и със ставането отскокваше така щеше да има по голям ефект. след няколко минути беше приключил с кляканията. казах си аз и си помислих че ще е добре след кляканията да поскачам и на въже 100 подскока си поставих за цел после още 100 и ако имаше още сили още 100..започна със подскоците не са натоварващи поне за мнего той обичаше да скача и за това не се умори кой знае колко..1.2 минути почивка и започна отново. като сега подскачаше и на крастоска и по бързо беше бърз и свърше за по малко от две минути със втората серия. реши да направи още сто..отново правеше крастоска и скачаше бързо дори се опитваше със едно завъртане да прави два или повече подскока. След като свърши с подскоците беше малко уморен и седна отново да си почине след това щеше да направи няколко серии лицеви опри неможеше тренировка за сила без лицеви опори. Докато беше седнал той си мислеше че още не е разгледал магазините за ооръжия имаше много малко в инвентара си а за мисииите се нождаеше от повече от колкото има. Тъй като скоро стана генин и сега можеше да излиза извън селото, преди като беше академик не му позволявах, може пък да излезе до гората или до езерото той щеше да си реши по късно сега трябваше да се върне към тренировката.
Той легна по корем а после се надигна с раце и така започна, не беше си поставил за цел колко да направи, щеше да прави докато се умори. Така и започна да ги прави по бързо от обичайното. Направи около сто и двайсет сто и триийсет и започна да усеща напрежение в облъста на ръцете, но той не се отказа а точно обратното той продължи, капеха капки пот от челото му но той продължаваше въпреки това. Изведнъж се истласка с раце по силно и се изправи, след това седна на тревата за да си почине. Чудейки се докато е седнал какво ли прави майка му дали да я посети днес в по късните слет обедни часове да го нагости с домашен рамен, не беше си ходил отдавна да я види около два или три месеца трябваше да я посети в блиските няколко дена, да и разкаже как върви нинджа живота му и темподобни други работи за себе си щеше да я пита как е тя и други работи. В размисли бяха минали около петнадесет свадесет минути, той се изправи, и отново легна по корем и започна с лицеви опори, колко ли щеше да направи се около двеста триста незнаеше щеше да прави докато се умори та че да неможе да продължи.
Момчето дишаше тежко уморен и изпотен той продължаваше да ги прави с умерена бързина.
От старание да не се пренатовари той отново се изтласка нагоре и след секунди беше се излегнал на тревата да си почин, чудеше се дали да спре за днес с физическите тренировки.
И бес това му се изкаше да посети библиотеката или да отиде до гората незнаеше точно какво ще прави. След около половин час лежане на меката трева той се изправи доволен от днескашната тренировка и се запъти към изхода на тренировачната площадка.

+90 сила

Наруто стана от слетобеден сън, попринцип мразеше да спи след обед но днес беше не учаквано уморен. Той се изправи от леглото и се изтегна добре изпукаха му кокалаците добре направи няколко подскока и се запъти към хладилника, взе си някакъв пакетиран рамен седна на масата и с някаква си пластмасова лажица зажурка вътре, не беше много гладен но не искаше да огладнее докато тренира. Той мислеше днес да научи някоя техника, тайжутсу или нещо друго, не знаеше щеше да реши там на място. Момчето се наяде за няколко минути дори не беше до изял рамена си, хвърли го облече се обу се и тръгна.
Н вън не беше много горещо. беше хладно и духаше. имаше облаци по небето но нямаше да вали по неговите изчисления в следващите 3,4 часа. Можеше да си потренира спокоино. искаше му се да научи нещо с което ще е с стъпка пре врагъ си нещо което ще му е от голяма полза в битка или на чунинския изпит.Той мислеше през цели път, когато се сети че ще е добре да научи шуншин но джуцу тази техника щеше да му е от голяма полза за напред.
След минути той стигна тренировачнната площадка и както миналия ден когато беше тук беше празно дори и онова странното момиче я нямаше.
Шуншин но Джутсу . Така се казваше тайжусуто ! Ами друго което знаеше за нея беше че я наричат и ... "Светкавична стъпка".
Генинът зае РАЗКРАЧЕНА позиция . Техниката Шуншин но Джутсу беше едно много полезно джутсу , с помощта на което се придвижваш светкавично. Ако техниката е развита и е на по – голямо ниво , виждаш този , който я използва сякаш се телепортират . Това е една техника , която всеки генин трябваше да знае , независимо в какво е специализиран . Полезна както при тайджутсу специалистите , така и при обикновените шинобита . Дали за бягство , дали за бърза атака , тази техника беше идеална. Хлапето знаше добре как се правеше тази техника . Бе виждал шинобита , които я умеят добре . Сийл-а беше един - "тигър" . Не винаги се използваше . Зависи как си го научил . Наруто избра по - добрият и по - сложният вариант - без сийл , както Саске . Генинът застана във средата на обширната площадка.
Лек ветрец подухваше от оредялата гора . Изсушаваше кожата на момчето от поттаи и успокояваше съзнанието му . Въпреки това много мисли се мотаеха ... Момчето мислеше за кланът си. Наруто се сети за един хитър начин да прогони мислите си - да ги изгори ! Как така ?! Много просто и ефикастно ! Момчето затвори очи . Представи си едно огнище и боклуци около него . Боклуците бяха олицетворение на ненужните мисли , които Наруто трябваше да ги премахне - изгори . В съзнанието си той ги награби и ги сложи в огнището . Те изгоряха напълно , след което Наруто отвори очи . Съзнанието му беше чисто . Мислите бяха идинствено и само по техниката. Хлапето концентрира чакра в стъпалата така , че при отприщването на насабралата се чакра да се получи сцепление между кракът и почвата . Ветрец лъхна покрай краката на русокосото момче . Той изпрати още чакра , докато не прецени , че е събрал точно количество . Моментът настъпи ! Всичко беше готово. Наруто зае позиция с десният крак напред и беше готов да се изтреля напред:
- Шуншин но Джутсу ! - извика генинът , като в същият момент освободи насъбралата се чакра в краката . По този начин щеше да "заоре" в земята и да се изстреля напред.

shunshin no jutsu - овладян

Овладяване на: Genjutsu Kai

Наруттоо трябва да ставаш - изпелтечи генина докато се търкаляше из леглото си, беше спал вече няколко часа, след като бе тренирал шуншин но жуцуто, беше загубил част от чакрата си и искаше да си възвърне чрез спане..Момчето стана прозявайки се беше сънен и отпочинал колко ли беше часът се чудеше момчето докато търсеше около шкафа до леглото си ръчния си часовник. когато го намери установи че е към пет и половина на вън не се беше стъмнило още за това на Наруто му дойде не обичайната идея за вечерна тренировка, тъй като беше много свеж и адски кипеше от енергия той реши да се измори доста в следващите няколко часа. Момчето седна на леглото и си обу чорапите бяха чисто черни спортни адидаски, момчето си беше оригинално след това облече анцунга си и нахлузи тениска реши да си вземе и горнище в случай че захладнее в късните часове, Мъчеше го глад за това се завтече към хладилника отвори го и какво да види беше празен
''по дяволите'- ядоса се генина, от отдавна не бе зареждал празния си хладилник, пък ядеше като прасе пет шест пъти на ден но не му личеше в крайна сметка. Момчето реши че след тренировка ще си напазарува добре за вкъщи, той беше свикнал с майка си винаги да има нещо в хладилника за това не се сещаше за него и този факт го дразнеше трябваше вече да разбере че е пораснал и че трябва да се грижи сам за себе си. той взе малко руо в джоба си и излезе тряскайки вратата след себе си, не смяташе да заключва нямаше нищо ценно и без това. както си вървеше към тренировъчната площадка започна да му гургурка стомаха което го ядосваше допълнително. Най накрая реши да се отбие да си купи рамен и да похапне искаше да не е гладен докато тренира.. той сви от пътя за площадката към един магазин.
Купи си и излезе вървейки към парка, мислеше си там да седне на някоя пейка и да си похапне..на спокойствие. когато стигна там не беше много оживено и това го зарадва не искаше да го гледат докато яде. Момчето седна на най близката пейка отвори пакетирания рамен и залапа с лъжицата която беше пластмасова. След минути рамена беше изяден до дъно и хвърлен в коша близо до него. Наруто вече наситен вървеше към площадката единственото за което си мислеше беше какво по дяволите да тренира, чунинския изпит беше скоро и той не искаше да изостава от приятели те си въпреки че още нямаше такива, ако изключим онова странно момиче което беше срещнал миналия ден но това не си беше никакво запознанство. имаше нужда да се запознае с някого но това остави за после, сега реши да помисли какво да научи. Искаше му се да научи някоя отбраняваща техника но каква по точно не му идваше на ум..
''Ами да''- каза си разведрено генина ще науча генджуцу освобождаване..но изведнъж усмивката му се скри той се сети че  за да научи тази техника му трябваше генджуцу в което да попадне.по точно някой който да му го направи стараейки се да не го нарани, но той нямаше такива приятели, които да могат генджуцу или да имат шаринган,, чакай малко та той въобще нямаше приятели. момчето продължи да върви.
След минути вече беше стигнал до тренировъчната площадка, беше много разочарован че няма как да научи тази техника че седна вътре на поляната и се зачуди какво да прави.
- Хей ти - каза тихо някой точно до него, Момчето стана светкавично бързо и се изправи на крака чудейки се как ли не го беше усетил какво е било неговото джуцу малко уплашен той разгледа човека пред него той бе мъж, чернокос и много тайнствен носеше странни дрехи като съдеше по банданата му дори не беше от селото. Наруто отстъпи изплашен мислейки как ли е преминал през портите без да го усетят, от километри си личеше че беше силен Момчето просто бе вцепенено и не знаеше как да постъпи в този момент..
- Не се страхувай - каза отново с тихия си груб глас чернокосия..при мисълта че срещо него седи някакъв тайнствен тип от друго село просто му бе трудно да не се страхува...
- к, кой си ти - успя само да каже наруто като се мъчеше да прикрие страха си.
- Защо ти е да знаеш кой съм - каза непознатият отново със спокоен и тих глас.
- добре тогава какво искаш от мен - беше ми чудно, той ме беше заговорил мак не искаше да си каже момчето или нещо за себе си беше много потаен.
- Ас съм изчезнало шиноби ранг ''S'' просто разузнавах стана ми чудно че седи сам генин тук в този час - с думите си чернокосия седна до мен но с малка дистанция, след неговите думи малко се отпуснах не се чувствах застрашен не изглеждаше лош човек, но защо ли бе избягал от селото си скитосвайки, личеше си че е силен. Изведнъж отлетяха птици от близкото дърво той се обърна да ги види, може би се чувстваше застрашен от нещо дали го преследвах, той се обърна и видях на неговата дреха отзад логото на Учиха клана.. И установих че той е от клана учиха сигурно е много силен..
- Виждам че си от клана Узумаки - отново каза той и продължи - защо си тук..
Наруто не знаеше защо го пита това но реши да отговори без да се притеснява обесен че няма да го нарани изобщо
- Тук съм да тренирам но явно няма да успея - каза тихо Наруто, сигурно нямаше да го интересува това.
- Защо - попита той - генин като теб трябва да се развива и да не се предава..Наруто го погледна беше му много трудно да проумее защо човек като него бе избягал та той беше толкова различен от останалите не беше никак лош.
- Хмм.. знам това, но дойдох с надеждата да науча техниката с която можеш да се освободиш от генджуцу но със мъка разбрах че ми трябва човек който да ме вкара в генджуцу без да ме нарани а аз не познавам такъв, аз не познавам никого - Наруто бе казал това бързо дори не разбра какво е казал..Изведнъж непознатия стана, и го дръпна за ръката с думите.
- Хайде ставай днес ти излезе късмета - Наруто дори не разбра какво точно се случваше, и реши да анализира ситуацията, непознат мъж го дърпаше за ръката с цел да му помогне..хмм.. какво точно не схващам си каза момчето и тогава се сети че чернокосия беше от клана учиха и можеше да му помогне с техниката, но това беше малко вероятно.
- какво искаш, да ми помогнеш, на дали можеш ти не си сенсей или нещо такова - каза обезкуражително генина.
- може да не съм сенсей, но съм достатъчно способен да те науча на това което искаш - като чу това На лицето на наруто се появи лека усмивка и надеждата в него се беше възвърнала.
- застани тук - каза дългокосия чернокос мъж и се отдалечи на няколко крачки - сега искам от теб да се концентрираш добре да събереш чакра, през това време аз ще те вкарам в илюзия..
- не,не благодаря засекох го аз- още му нямах доверие.
- не се притеснявай ако исках да ти направя нещо щях да го направя до сега.- Наруто много се успокои от думите му (сарказъм)..той продължи -  както казах ще те вкарам в илюзия от теб искам да се концентрираш добре да събереш чакра и когато се почустваш готов да я освободиш с докато казваш..'' Kai''- Наруто кимна одобрително, и видя как очите на непознатия се променят на шаринган беше завършен до съвършенство със всичките си запетаи, изведнъж всичко потъмня около него момчето  не знаеше какво да прави но след секунда се беше сетил  че е под влиянието на генджуцу тогава си пое въздух и започна да се концентрирва, изведнъж пред генина се показаха майка му и баща му те тичаха към него със усмивка. след секунда от някъде дойде силен пламък и започна да ги гори точно пред очите му..Момчето чу как майка му пищи и започна да се поти обилно, сърцето му биеше бързо..тогава наруто отново се сети че е под генджуцу..
''Нарутоо не бива да се страхуваш това е само илюзия'' така се успокояваше генина. След секунда той застана в удобна поза и започна да събира чакра стараейки се да е концентриран максимално почуства че е готов освободи чакрата си светкавично бързо и извика ''Kai'' изведнъж около него се замъгли и се видя поляната и дърветата но очевидно не беше достатъчно всичко се върна от начало писъците на майка му отново се чуваха..изведнъж от високо се чу глас
- Браво почти се справи, неочаквано бърз си - по думите му разбрах че това е непознатия Учиха. Наруто отново застана в удобна поза и започна да се концентрирва опитвайки се да не мисли за това което вижда при себе си, след секунда вече започна да събира чакра, за няколко секунди около него се образува чакра той бе обеден че е готов освободи я светкавично бързо извика уверено ''Kai'' и всичко изчезна отново се бе върнал осети вятъра как го галеше ноща беше напреднала и се бе почти стъмнило.
- Поздравления успя, видя ли не беше толкова трудно - извика чернокосия с усмивка на лице.
- много ти благодаря - '' Само това ли Наруто'' - каза си момчето като се почуства виновен че не може да се отплати за стореното на непознатия.
- няма защо Момче между другото как е името ти. - Нруто го погледна.
- Узумаки Наруто - и генина се почеса по врата.
- Хубаво име ще го запомня, сигурен съм че отново ще се видим..- каза непознатия, изведнъж зад Наруто се чу нещо той се обърна, това бяха само птици които излитаха. Но когато се обърна чернокосия го нямаше, това изненада много момчето.
- Изчакай дори не разбрах името ти - извика силно наруто в далечината сигурен че никой няма да го чуе..'' Интересен мъж, дано го видя отново каза си момчето обличайки горнището си, тъй като бе захладняло а момчето не искаше да изстине изобщо. по пътя към дома наруто мина покрай магазина да напазарува. купи всичко нужно и се прибра отях..

Всичко бе наблюдавано под зоркото око на един пушащ човек с бандана на челото. Той бе седнал на един голям клон. С интерес наблюдаваше какво се случваше. Присви единия си крак и подпря дланта на коляното си, продължаваше да ги наблюдава. "Явно Наруто иска да научи Kai, а?", замисли се мъжа и дръпна малко от цигарата си.
Не мина много време, сенсея на клона все още гледаше какво се случва долу при Наруто и непознатото момче. Може би бе изпушил 5 или 6 цигари една след друга, но си заслужаваше. Синеокото момче наистина се справяше чудесно. Не след дълго той бе научил генджуцуто и мъжа на клона спокойно си отдъхна и отскочи, изгубвайки се в гората.

/усвоена генджуцу техника/

Наруто беше излязъл от у тях късно, беше почти обяд, и преливаше от енергия.
Генинат още не беше виждал своя сенсей, и това го ядосваше. Момчето днес искаше да разбере какъв е вторият му вид чакра, той знаеше че вторият му вид чакра ще определи дали ще има кекегенкай или не. Момчето стигна бързо, още със влизането забеляза някой облегнал се на дървото, дали това беше сенсеят зачуди се момчето и се приближи.

Розовокосата вървеше с бърза крачка към тренировъчната площадка. Беше наистина развълнувана. Ами ако има Кеккей Генкай? Щеше да бъде най-хубавата новина до сега. С усмивка прекрачи територията на площадката и се огледа. Нямаше жива душа, докато не забеляза един сенсей, който държеше две листчета в ръка. Това зачуди Сакура. Защо две? Огледа се по-внимателно и забеляза русо момче, но не успя да определи дали е Минато или някой друг. Повдигна рамене и реши да игнорира тази фигура, закрачи към мъжа и го заговори:
- Сенсей! Искам да разбера втория си чакра елемент!

Мъжа се приближи до двамата и им подаде листчетата. От устата му висеше цигара, той я извади и започна да говори:
- С помощта на тези листчета, ще разберете втория си чакра елемент. Просто прокарайте чакра през тях.

Сакура направи дълбока въздишка. Хвана листчето и започна да прокарва внимателно чакра през него. Тя забеляза промята във формата на листчето. Не знаеше дали трябва да стане така или не, дали беше правилно. Погледна към сенсея и забеляза одобрителната му усмивка. Явно беше на прав път. Сакура продължи. Реши да затвори очи, защото погледа на мъжа някак си я вцепеняваше и стресираше. Беше наистина строгичък. Това все пак не я разсея, тя отдавна беше овладяла чакра контрола, но явно й трябваше още практика.Все пак не се отказа и продължаваше напред. След секунди отвори очите си и забеляза, че листчето наистина бе направило огромна промяна в себе си. То пламна.
- Това означава ли, че имам Катон, сенсей? - зеленооката го изгледа въпросително и той просто й кимна.
Момичето се зарадва и тръгна към дома си обратно. Искаше да си почине.

Докато бях при сенсея се бе появила една розавокоска, Наруто не беше виждал до сега момиче с розава коса, но на него много му хареса. Той все още не познаваше никого и това го дразнеше винаги щом го помисли. Очевидно и тя искаше да разбере втория си вид чакра. Момичето имаше прекрасни зелени очи, но наруто не я огледа подробно а се върна към листчето. след като изслуша внимателно подробното описание за листчето което държеше сенсея. Го взе мислейки си каква ли ще е втората ми вид чакра. Честно казано Наруто не го бъркаше каква ще ми е втория вид чакра, стига да я имаше, от това най много се страхуваше. Но и вярваше че ще има, все пак целта му бе да стане силна нинджа а за тази цел трябва да стане доста силен. малко притеснен за това какво ще се получи но и много развълнуван погледна листчето на пръв поглед едно обикновено листче хартия, но вида лъже по думите на сенсея то е много специално и щеше да му определи втория вид чакра. Така моментът бе настъпил момчето погледна към зеленоочката а после към листчето си затвори очи и се концентрира добре след секунда вече беше прекарал малко чакра през него..
след миг листчето се намокри..До колкото знаеше момчето това значеше че има водна чакра.
Момчето се усмихна и погледна сенсея, а той кимна. явно беше готов. Наруто каза довиждане за сега на сенсея и си замина.

Усвояване на нова техника - Kirigakure no Jutsu.

След като Наруто си бе отпочинал добре у тях цяла след обед той реши че е крайно време да научи някоя техника от втория си елемент,  докато мислеше каква да е тя той излезе на терасата. Имаше мъгла а това беше доста не обичайно за селото каза си той и седна да размишлява, каква ли техника да избера..и погледна напред в мъглата, не се виждаше нищо..да да точно ще усвоя техниката Kirigakure no Jutsu тя се практикува доста често в битка от шинобитата  също така е много полезна ..Каза си той. след като се бе облякъл излезе и се запъти към тренировъчната площадка чакаше го напрегната тренировка за това си бе взел термос с вода и сандвичи за обяд.
По пътя към площадката се чудеше как се прави тази техника, по пътя на логиката мъгла става от изпарението на вода която се съдържа в атмосверата за да не се напряга много той реши да мисли когато стигне там на място.
Когато стигна той седна кръстосвайки краката си за да помисли както знаеше водата се испарява и образува мъгла но за да се испари трябва топлина която той трябва да направи с чакрата си точно така той реши първо да сабере чакра и да затопли молекулите вода в атмосверата и на всякаде околко него ако всичко мине както трябва би трябвало да се образува мъгла. мъглата вече се беше разсеяла и той можеше да разлечи какво е направивл той и какво пприродата.
И така в същото положение което бе седнал започна да сабира чакра след което се опита да затопли с нея молекулите вода които бяха около него беше малко старано все пак до сега не го е правил усети как въздуха става по влажен след като бе започнал да затопля молекулите вода той си представи как стават на пара.  
- Kirigakure no Jutsu - извика момчето и отвори очи. Беше станало нещо не беше баш провал но не беше и точното което искаше да се получи ''е няма да се откажа'' каза си той и отново започна да събира чакра през това време със затворени очи и концентриран отдели чакра в атмосферата за да затопли и да испари водните молекули този път исчака по дълго за да се овери че ще е затоплил добре след което отново каза
- Kirigakure no Jutsu - и отвори очи. и какво да види около него се бе образувало нещо като облак зарадва се той при мисълта че му остава съвсем малко. отново с тройно повече концентрация мислеше само за молекулите които ще изпари с чакрата си той започна да отделя умерено количество енергия в атмосферата когато беше готов каза ясно
- Kirigakure no Jutsu - Наруто още не си беше отворил очите, но се надяваше да е успял.......

Днес Минато пристъпи на тренировъчната площадка за да научи Raiden /Lightning Transmission/.
Това джуцу нямаше как да се изпълни само от него за тази работа му беше нужен и клонинг.
Техниката представляваше електрическа жица,която двама свързваха като прокарат елекричество през ръката си.
След като електричеството се заворми в ръцете им по този начин се свързват една с друга и се получава електрическата жица.
В главата на русокосия обаче се въртяха и други мисли,които не бяха много подходящи.
-Както и да е ... трябва да се съсредоточа върху тренировката .. -каза си синеокия и остави чантата си на земята.
След като беше овладял доста техники със светкавичния елемент
беше фасулска работа да прокара светкавицата към ръката си.
Но не беше там проблема той искаше да се убеди дали и клонинга ще успее.
-Буншин но джуцу .. -изрече Минато,а до него се появи неговото копие.
Русокосия точно и ясно му обясни какво трябва да стане.
Макар и да знаеха какво си мисли другия,Минато реши,че трябва да му сподели.
След като всичко беше готово двамата решиха да започнат.
Те застанаха на едно положение един по друг и се прицелиха в едно дърво.
Случайно,ако джуцу успее,след това да пререже и дървото.
Двамата се затичаха и Минато и клонинга започнаха да насочват чакрата си.
Но изглежда нищо не беше толкова лесно,Минато успя,но клонинга му изпрати чакрата си
към съвсем друго място вместо да я свърже с неговата.След дълги опити
се мина вече час от започването на тренировката.Русокосия не знаеше,че
ще се окаже толкова трудно.Той вече беше изхабил доста чакра и изглеждаше доста изморен.
Русокосия дишаше доста тежко той седна на земята и отпи от водата си.
-"Добре .. кое не е правилно .. всичко е наред просто трябва да успея .." -помисли си синеокия и се изправи.
Небето се покри с тъмни облаци .. и за нула време заваля силен дъжд.Това не спря,Минато,а всякаш го стимулира
още повече за успех.
-Буншин до джуцу ..-изкрещя се русокосия.
Двамата с клонинга му свормираха огромно количество чакра в ръцете си и изглежда,че този път успяха,но не се знае
за колко време.Между двамата се появи една дълга светкавична жица,която се свързваше чрез светкавичната чакра от ръцете им.
Минато и клонинга му се бяха затичали към дървото,но дали до там техниката щеше да успее ..

Мъжа, който палеше цигара след цигара все още седеше на тренировъчната площадка, сякаш си нямаше работа. Наблюдаваше друго русокосо момче, което правеше опит за джуцу от елемент Райтон. Явно той знаеше какво прави, но първоначално не се получи. Опит след опит, цигара след цигара. Така правеше сенсея, седнал на друг клон.
На последния опит на Минато, мъжа отскочи и заговори синеокия:
- Справи се отлично. Не се научава лесно такава техника, но ето че ти успя! Браво!

След като сенсея обърна достатъчно внимание на единия русокос, отправи погледа си към другия, който учеше по-различна техника. Отиде до него, с бръкнати ръце в джобовете и проговори:
- Ти също се справи. Поздравления и на двама ви! - отметна поглед към Минато, след това към Наруто и с усмивка на лице изчезна.

-Благодаря сенсей ! .. -каза момчето с усмивка.

Тренировка за: чакра молд 4.
Тренировка за: боравене с катана ниво: (според редовете)
Тренировка за: прекарване въздушна чакра през катаната си.


Наруто скоро си беше купил катана, до колкото беше разбрал през тази катана можеше да се прекарва чакра, каквато и да е: Катонеста, фуутонеста, райтонестта.
А този факт много се бе харесал на генина искаше да се научи да прекарва своята фуутонеста чакра през уръжието по точно през катаната си, това щеше много да му помогне в битка, а ако се упражнява по често и успее да направи тази чакра още по остра щеше да е още по добре. Момчето не знаеше точно какво иска да направи но сега просто си размишляваше, общо взето искаше да се научи да прекарва фуутонестата си чакра през катаната и така да я направи по остра и по силна. при тази мисал Наруто отново се усмихна. Наруто дори не знаеше как да го направи но беше сигурен че с тренировки щеше да успее. Момчето размишляваше всичко това докато си лежеше в леглото още беше рано, но той вече си беше отпочинал добре и не смяташе да спи повече, сега просто си размишляваше, за чунински изпит който наближаваше и това малко го пртисняваше , той вярваше в себе си но знаеше че и другите му упоненти тяма да се дадът лесно, но въпреки това той не смяташе да се дава също щеше да се бори с кожа и кости но нямаше да почволи да загуби, ами ако упонентът с който ще се падне беше шаринга юзър, тогава наруто се сети че беше научил контра техника но при по силно генджуцу дали щеше да прработи, това мъчеше момчето в сутрешните часове, но момчето беше сигурно че няма да се даде лесно и без бой, и той не беше слаб а, до чунинския щеше да тренира много. Момчето застана в седнало положение в леглото и се протегна, като през това време се прозяваше звучно. Той си обу чехлите нахлузи хавлията, и се завтече към банята да си удари един душ, хем щеше да се освежи хем щеше да се сабуди, очакваше го дълга и измурителна тренировка днес и искаше да е на 100% готов за нея. Бавеше се някъде около 40 минути не толкова се къпа от колкото да се лигави с водата и а си пее това беше навик още от малък. момчето излезе и зад него от банята излизаше голяма димна завеса, изглеждаше че момчето се е къпал с часове, не просто обичаше топлат вода. Той с облече с къси гащи и светла тениска отзад си бе нахлузил калъв кадето можеше да си нахлузи катаната. Но преди да я  сложи той я остави до вратата и се засили към хладилника да си вземе нещо да хапне, взе си маргарин хляб и други различни неща с които да си направи хубави сандвичи. Нахрани се бързо очист, и се засили на вън, взе си катаната нахлузия на гърба тя му вдъхваше съмоовереност и до някаква степен го правеше по готиин момчето отвори и излезе. На вън беше прохладна сутрин изспълнена с живот и чист въздух, той излезе на улицата, не беше много уживено, имаше само хора които си отваряха магазините и сергиите кани ха се за поредния ден изспълнен с работа, а момчето се канеше за тренировка. русокосия вървеше към тренировачната площадка с бавна стъпка, не смяташе че е нужно да бърза. След минути вече беше стигнал влезе, не видя никой беше празно и можеше да си тренира на спокойствие. той се приближи близо до чучелата, и реши първо да изспробва катаната дали е остра издражлива и така на татък той замахна, а чучелото се разряза на две, личеше си че катаната си е остра и това му хареса, щом е толкова остра какво ли щеше да стане когато прекара през нея фуутон чакрата си щеше да стане нещо което много ще му хареса. Наруто замахваше и срещо другите чучела с цел да подобри боравенето си с катана, момчето подскачаше въртеше се замахваше и разделяше на две чучелата, Така се упражняваше някъде около час искаше да си подобри уменията бързо, за да е подготвен за чунинския изспит. Момчето реши да позагрее малко не му се изскаше дда се схване по средата на тренировката, той направи една две обиколки на цялата площадка и отново продължи с катаната, сечеше с лекота чучелата и това го радваше. След още час тренировка с катаната, наруто реши да започва с чакра молда, докато не  си прекара фуутон чакрата през катаната нямаше да приключи. Момчето седна на тревата и се нагласи в поза лотос и започна да медитирва, още си беше сам никой нямаше около него и можеше да си медитира на спокойствие. След няколко минути медитация наруто се изправи и хвана с едната си рака катаната, и започна да събиира чакра като се стараеше да я насочи към раката си с която държи катаната и да я прекара през нея, минаха се няколко минути но нищо не се беше получило, наруто го очакваше беше сси ясно че нямаше да стане от първия път, след секунда се подготви за втори опит, отново се концентрира и започна да събира чакра като се стараеше да я прекара през катаната..след част от секундата изведнъж катаната светна но загасна бързо беше се образувала малко фуутон чакра но се изспари за малко. Тогава наруто се сети друго, той си помисли че ще е по добре да се опита да прекара фуутон чакра през нещо по малко а после да се опита отново с катаната, наруто си нахлузи катаната през гърба и извади от чантичката си един шурикен, хвана го с едната си рака и започна да събира чакра, след секунда я беше прекарал правилно, шурикена беше светнал някак си обграден със сива фуутон чакра и изглеждаше ддобре момчето реши да го хвърли, хвърлиго с умерена сила а то роби чучелото и дори мина зад него и  продължи докато не се заби в едно дърво, за малко дори щеше да пробие и него но си беше загубило скоростта, наруто се изкефи и го повтори отново и пак същия резулта. След няколко породни успешни опита наруто извади катаната си и започна да събира чакра, и какво катаната в един момент проблесна и се получи същото като с шурикена момчеето се приближи близо до едно дърво за да изпробва силата му замахна и изсече дървото на две ''Каква сила'' помисли си то. и продължи няколко часа да се усъвършенства. неучаквано но това го изморяваше с времето и той реши  да спре. За сега седна на тревата и се замисли, днес му е изскаше да научи някоя техника с кекегенкайа си но това щеше да му е за пръв път, дали щешее да се получи нещо, момчето не знаеше отговора, реши да спре да мисли и стана да се опражнява още. Момчето боравеше с катаната много добре като за начинаещ и това му хареса. След половин един час тренировки момчето се е спря прибра катаната си отзад и си замина, беше гладен и нямаше тарпение да се пребере.

Усвоен чакра молд ниво 4.
Боравене с катана: +5 нива
Успешен опит за прокарване на Фуутон чакра през катана!

Тренировка за: бързина


Наруто днес бе станал към обяд, момчето обичаше да си поспива добре преди тренировка, а както беше тръгнало той всеки ден тренираше усилено, за чунинския изпит, Той стана в седнало полоожение на леглото, бръкна в чекмеджето и извади нещо като снимка, като я обърна си пролича че снимката е на майка му, момчето от одавна не я е гледало, обичаше да я вижда, въпреки че тя беше жива и незнайно къде, след няколко миинути той отново отвори чекмеджето и я прибра стараейки се да не я одраска или счупи. Той стана и се протегна, като кокалаците му изпращяха звучно това не го претисняваше хич, днес щеше да направи някоя тренировка за бързина или сила пък може и двете още не беше решил, винаги решаваше на място, с малки изсключения. Момчето се облече и слижи катаната си на рамо, кат я сложи той се сети за вчеращната си тренировка и как бе се опражнявал с ката ната си, много се бе зарадвал при успешния си опит да прекара чакра футоон чакрата си през нея. ттова си беше голямо предимство пред останалите, но може пък и те да са усвоили това, Момчето след като се облече пристъпи към хладилника, и какво да види отново беше на свършване имаше още няколко готови рамена които мииришеха странно, а това изсплаши генина, а той си каза че това е перфектно днес щеше да посети майка си, и тя щеше да го нагости с любимия му домашен рамен. Момчето взе пакета с рамен и изпразни хладилнкика. сложи всичко в един сак и си тръгна като си бе заключил вратата, момчето ги остави близо до един контейнер отворени, може пък някой да се нагости, някоя котка или куче, все пак рамена съдържаше свинско и други меса, момчето ги остави и тръгна в противоположна посока на тренировачната площадка къщата на майка му не беше много блиизо до ннеговата за това той не си ддаде зор да бърза. След около половин час беше стигнал пред къщата малко притеснен, той си пое дъх и почука, изведнъж от вътре се чу Момент майка му се беше провикнала някакъв нежен глас от вътре. Момчето изсчака и след минута вратата се отвори, жената като видя наруто много се зарадва и го прегърна Наруто поздрави майка си и също я прегърна, като бе осетил сълзите и по рамото си, след това попита дали татко му е тук развълнувано, но за сажеление отговора беше отрицателен момчето знаеше че е отново мисия АНБУ, това си беше характерно за него все пак беше един от тях а те винаги бяха заети. Майка му го разпитваше в повечетто време но това не учуди генинат от давна не беше я посещавал и това си беше съвсем нормално, Тя го нагости с рамен беше страхотен, други си бешее домашния а мама го правеше точно като ичираку дори по хубав. Момчето и бе казало че гони тренировка и затова си замина с оговорката чи отново ще се видят. русокосия се завтече към тренировачната площадка с по бърза стъпка, искаше му се да започва колкото се може по скоро, денят беше хубав прохладен и слънчев таман като за тренировка. Момчето стигна бързо някъде за десет петнайсет минути и започна със разгрявката, глава китки и така нататък на доло. Като се разгря добре започна няколко обиколки по тренировачната площадка момчето искаше да тренира за бързина. Като направи няколко обиколки той се сети че ако си завърже нещо тежко на кръста и започне да бяга ефекта ще е по добър. той се огледа, не намери нищо но един пън му хвана окото беше предназначен за друго, но този факт не заинтерсова синеокия, след секунда момчето вече завърза пъна за себе си и започна да бяга с бавно темпо, беше по трудно но това си беше целта. наруто беше направил няколко обиколи и се беше уморил, затова седна да си почине, тревата беше мека и хубава. Момчето отдавна не беше виждал баща си и това го сразнешее, винаги беше на мисия, искаше му се да го види много, но нямаше просто как, дали ако стане и тоой от АНБУ щеше да са заедно момчето много се чудеше но, ако бяха в различни разделения ,щеше да е гадно и пак много рядко щяха да се засичат, мисиите на АНБУ бяха коварни и трудни, всеки можеше да си загуби живота, но точно за това шинобитата бяха много силни и затова ги приемаха, ако станеше силно шиноби можеше и него да приемат, но момчето не знаеше дали го иска. така след минути той стана, отпочинал вече започна да бяга малко по бързо от по рано тежеста го дразнеше отзад но това не беше лошо а беше добре за него. той продължи така с няколко поредни обиколки докато започна да се измаря, вече. след около половин час тичане той отново седна на меката трева за да си почине. Отново нямаше никои, момчето много искаше да се започнае с някои и се чудеше кога ли ще стане това никои не го бе заговарял, ако не броим страното момиче от преди три дена, просто се нождаеше от приятели искаше му се да кумуникира с някого, но незнаино защо всички го игнорираха, а това го натъжаваше. Момчето отново стана след няколко минути почивка. така щеше да продължи още около час с още една почивка и това щеше да е достатъчно за тази тренировка. той стана заподскача около десетина пъти и започна да бяга с още по бързо темпо, моомчето бе потно и уморено но не се отказваше лесно беше решено да стане по бързо. беше си изморително с тежест зад него но това беше ключа към това да стане по бърз наруто се спря на десетата обикола и направи малка палза като се разспускаше с подсоци този път реши да не сяда само да направи няколк подскока да се разпусне и да продължи, никога не можеше да се засече с някой в тази площадка и това го дразнеше искаше да не тренира сам ами с някои приятел, когато си почиват да си преказват и да се смеят, да не му е самотно, до му е добре. след десет минути продължителни подскоци наруто се спря и започна отново да бяга като този път се опитваше да спринти със всички сили които имаше. Бягаше и бягаше, беше потен обилно и капеше но не се отказа продължаваше въпреки всичко това този път не го беше стррах да не се пренатовари бише сигурен че няма да се пренатовари но нищо не се знаеше, затова около двадесетина обиколи и се спря просваики се на меката трева. Наруто си мислеше за другите генини от селото защо ли не ги засичаше на тренировъчната площадка, та те незнаеха ли че чунинския наближава и трябва да тренират усилено ако искаха положителни трезултати, просто всичко това не можеше да го проумее и се дразнеше здравата. момчето остана легнал около двайсет минути които минаха неусетно. и се изправи, чудеше се дали да продължи с нещо друго или да си замине беше му уморено и му се беше доспало, за това реши да спре за сега, момчето направи още няколко посскока и се запъти към изхода с лека крачка.

Една кунойчи го наблюдаваше отстрани.
''-Чудесно...бърз е!''
Щеше да стане велик шиноби от русокосия според заключенията й.

/+94 бързина/

//сила и бързина//

След здравия сън Анко се отправи към тренировъчната площадка. Странното беше, че нямаше никой. но на нея изобщо не и пукаше, даже се зарадва, че няма кой да и пречи. Цялата площадка беше на нейно разположение.
Коноха беше едно странно село, едва ли скоро щеше да свикне с него, освен това, беше и огромно – винаги успяваше да се изгуби. Но пък беше винаги слънчево и приветливо, имаше няколко евтини места, където можеше да похапне, а и беше сигурна, че ще си намери съюзници, за приятели беше трудно да мисли, тъй като беше странна и често променяше настроенията си, малко хора можеха да я изтърпят. Усети, че пак се е размечтала и тръсна глава, за да се съсредоточи.
И така, зае се за работа. Започна с обичайната разгрявка. Всяка става и всеки мускул в тялото на Анко беше раздвижен. Тъкмо се беше развихрила, когато се появи едно момче на площадката и като я погледна се изхили. Момичето изръмжа и започна да изпълнява упражненията си по-енергично - наклони на торса наляво и надясно, напред и назад. Макар и бързо, правеше всичко с много внимание и грижа. Раздвижи и ръцете, ставите на китките, лактите и рамената. После загря вратът. Накрая раздвижи ходилата и се разтегна, като качваше карака си колкото се може по-високо на една стена. Тук малко се поунесе и за малко да си разтегне жила, но като поседна за 2 минути се оправи.
Завърши загрявката със скокове на въже. Започна бавничко, по колкото може без да се спъне. От първия път направи 105, но се спъна и се пльосна по лице. След това пробва още няколко пъти, но правеше само по десетина и се спъваше във въжето. Накрая се ядоса и го джасна в другия край на площадката, като за малко да уцели момчето от преди малко.
Реши да започне сериозната тренировка с обиколки на площадката. Щукна и лудата идея да направи три буншина и да се състезава с тях. Щеше да е по-забавно и мотивиращо. Ухили се доволно
И така, четиримата тръгнаха от една стартова позиция. Буншин 1 не губи време и се изстреля напред. "Ах тии!" - помисли си момичето и се напрегна, за да го настигне, но разбра че няма смисъл. На петата обиколка беше задмината от собствените си клонинги и това много я ядоса. Тя отново изръмжа и даде всичко от себе си в следващите пет. Беше безсмислено, явно. Накрая се отказа и пое в свое темпо в следващите 15.  Поне клонингите забавиха на подследнте обиколки и тя запази малкото си останало самочувствие на бърз бегач. Накрая всички окапаха и изплезиха езици и трите клонинга се изпариха. За нещастие момчето, което и се беше присмяло реши да се позабавлява още малко с нея и профуча покрай нея, като окончателно я вбеси. Тя го подгони и последваха последни 5 обиколки, след които беше плувнала в пот и останала без въздух. Беше го настигнала и задминала, но след като приключиха състезанието, той си тругна без да каже и дума. Учудена, Анко седна на земята и последва кратка почивка за похапване и водопой.
След като презареди отново беше на крака и пълна с увереност. Сега за следваше серия коремни преси, които не представляваха никаква трудност. Кунойчито изпълняваше своята задача с лекота, това и беше любимата част от трнировката, макар и винаги да си докарваше мускулна треска от това. Първите 50 направи без никакъв проблем. Отдъхна си яколко секунди и последва нова серия. Този път пробва (не много усешно) да ги прави настрани. След още две серии от по толкова, като в последната трябваше да докосва коляното си с противположния му лакът, реши че е достатъчно и с мъка и пуфтене се надигна, готова за лицевите опори.
Ако пресите и бяха любими, то опорите бяха упражнението, което най-много мразеше. Натоварваше я твърде много, защото не знаеше как точно се правеха. Но все пак, това беше в списъка със задължително присъстващи в тренировката упражнения. И така, беше на земята, в правилната според нея позиция, сега само трябваше да се наведе напред. Първите 5 винаги бяха най-трудни. На първата Анко заби нос в земята толкова силно, че от него текна тънка струйка кръв. Тя я игнорира и продължи по-бавно, изглежда се справяше. Ухили се до уши. След 20 опори влезе в ритъм и се справяше добре. Затова направи пет серии по 30 и заложи по-скоро на количеството, отколкото на качеството.
Следващото упражнение бяха набиранията. На тях им беше хванала цаката, но вече беше доста уморена. Реши да не прави още една почивка, защото ставаше късно, а тя си беше поставила много задачки за днес.
Намери едно дърво с по-дебели клони и с малко усилия се покатери отгоре му и увсна на един клон. Пак призожа клонингите, просто ей така.  Започна да се набира, но не беше толкова лесно, колкото изглеждаха. Анко започна да брои:
–Ед...но...двеее...триии....айде бе момичета, стига сте висяли само! Стегнете се! Девеет, десет! - и тя си повися малко и продължи. По лицето и вече се стичаха капчици пот, но твърдоглавката не се отказваше. След двайсет и петото клонингите изчезнаха в облак дим.
–Еее, изоставяте ли ме! Не ви е сраам! - провикна се тя на празното пространство. На 50-тото набиране се отказа и се покатери по-високо, където седна удобно. Имаше хубава гледка. Тук не беше мрачно и мъгливо като на площадката която помнеше, която мразеше. Заляха я лоши спомени. Тя се озлоби и направи още 50 набирания и пак се качи на клона. И така след известно съзерцаване, тя слезе от дървото, което само по себе си не беше лесна задача, имайки впредвид умората. Постоя на тревата известно време, потънала в спомени и без да се усети заспа на площадката. След време се събуди стреснато и реши да завърши силовата си тренировка с по 10 от всичко, което беше правила. Беше поотпочинала и се справи. Скачането направи без въже, защото не го намери, коремните преси ги претупа за минута-две. НА лицевите този път кръстоса крака един върху друг и ги изпълни почти без проблем. За набиранията...след петото я домързя и просто се въртя на клона като стрелка на полудял часовник. Скочи оттам и се приземи на меката трева отдолу.
Видя едно чисто черно коте. Огледа се дали някой няма да я види и се затича към него с боен индиански вик:
-КОТЕЕЕЕЕЕ! – за нейно учудване то не избяга и тя забави малко скоростта. Стигна до него и го гушна. Беше толкова изнемощяло и слабо, че я дожаля и реши да си го вземе в къщи. Зарадва се на новата си придобивка и тръгна към къщата си.