Тренировъчната площадка

Тренировка за: Издражливост.

след като Наруто приключи със супер лесната си мисия, в която изобщо не беше се оморил, и беше само загуба на време според него, още го беше яд за постъпката на хокагето задето го бе пратила на такава мисия, Момчето се беше трудило последните няколко дни със усилени тренировки а накрая, но момчето на края си каза че няма значение и се оспокои, след тренировката щеше да попита за друга мисия, но може утре или други ден, но ако хокагето беше продължила с Д ранк мисии те щеше да откаже, Момчето искаше да си изспробва възможностите и да реши колко е силен,Но не му се отваряше възможност и това го дразнеше. Още щом приключи с мисията си и бе взел наградата момчето веднага тръгна към тренировачната площадка, отново не беше решил какво точно да тренира но щеше да реши там на място, имаше нужда от всичко, чудеше се дали да потренира някоя техника или да тренира сила бързина и така на татък..тогава се сети че не е много издражлив и трябваше да се по упражнява във издражливоста си, издражливост му трябваше, все повече чунинския изспит наближаваше и той трябваше да се стегне още повече, трябваше да се стегне на макс и да тренира всеки ден по яцял ден ако трябва, Само да задобре и да стане много силен. Деня беше малко по хладен от обикновенно но това изобщо не притесни генина все пак щеше да тренира издражливост сега щеше също да издържа и срещо стода. Момчето не бързаше дори мина през една закусвалня че беше гладен като вълк и му се искаше да сложи нещо във стомаха си преди да започне тренировка човекат беше добър и разбран и му продаде закуска на половин цена наруто седна на една пейка да се нахрани. Баницата беше супер и много засищаща не че се нахрани палноценно но това нямаше значение сега трябваше да варви да тренира. Момчето стигна горе доло за около половин час бавно ама много бавно ходене, нямаше защо да бърза беше още обяд, и не си даваше зор. Момчето пристъпи по меката зелена трева и влезе навътре към площадката. Застана близо до едно дарво.
- Буншин но джуцу.
И до него се появи един досущ като него клонинк. МОмчето му каза да започнат а се бият,Наруто беше намислил да се бият докато се иизмори до смърт и да продължат да се бият искаше да подобрии издражливоста си на добро ниво, Така той заповяда на клонинга да го нападне и той го направи биха се ракопашно клонинга нанасяше здраво удари а Наруто се отбраняваше, след това обратното Наруто реши да испробва катаната си и я извади бързо замахваики буншинат моментално се разсече.
Буншин но джуцу
Извика отново момчето и започнаха отново с ракопашния бои.
Така продалжи няколко часа и наруто започваше да се изморява но това си беше целта те продължиха още много. Наруто все повече се оморяваше и оморяваше беше потен обилно но това не го спря наруто продължаваше да се бори със себе си бес почивка, вече не осещаше мусколите си, тогава продължи още няколко часа и вече преди да испадне в бесъзнание момчето засече клонинга със катаната и се просна на земята, мислейки си колко ли часа беше се бил беше загубил представа за време но вече се стъмняваше и разбра чче е към девет, момчето се очуди беше издаржало доста без да спира и той се изуми от възможностите си. Момчето остана така няколко минути обърса потту от челото си и се запъти кум исхуда. Момчето се запъти към отях с бавна крачка още му беше уморено и искаше да поспи беше малко гладен и затова оскори крачка..

/Анко +33 сила и +33 бързина/
/Наруто +54 издържливост/

Сенсей наблюдаваше тихо двете шинобита и се усмихваше.
-Ще станат велики някой ден.

Усвояване на техника: Fuuton: Kazekiri no Jutsu.

Наруто не беше тренирал вече втори ден, не се чувстваше много добре в поледно време, но днес той беше в идеално състояние готов за нови приключения или както се  казва готов за нова тренировка. снес наруто си мислеше от кой вид чакра да научи технника дали от първия си вид фуутон или от втория суйтон, момчето мислеше днес да отдели повече време за тренировки  и да се постарае чунинския изспит наближаваше с бясна скорост а русокосия се нуждаеше от тренировки и добра подготовка. Наруто стана леко от леглото и усети как всички кокали и кости в него пукат, беше си отлежал два дена и се беше схванал доста лошо затова още от отях направи няколко раздвижващи движенията имаше ннужда от тях. наруто се изстегна здравата направи няколко наклона, раздвижи кръста колената и всичко останало-докато беше още по боксерки, след това се облечи бързо и пристъпи към хладилника да види какво изобщо е останало за ядене, момчето с учудване разбра че има няколко пакетирани рамена с мисо и подправки няколко филета и замразени паржоли, момчето затвори хладилника решен да похапне в някои ресторант или закусвалня на път към тренировачната площадка.
Синеокия си обу спортните адидаски завърза се и тръгна затваряйки леко вратата, времето беше между 3 и 4 и за някои по възрастни сега беше време за почивка за това наруто вниимаваше по стапалата да не вдига много шум, той се завтече към тренировачната площадка, изведнъж мина покрай една закосвалня, момчето мислеше да го игнорира, но стомахът му напомни че е гладен, и той сви към закусвалнята, момчето седна на най-близката свободна маса, и зачака сервитйорката, след секунда тя вече беше до него питайки го какво ще поръча, момчето изгледа внимателно какво се предлага, русокосия си поръча рамен с усмивка. Жената се обърна леко и тръгна към кухнята, след минута жената донесе рамена, момчето се наяде добре, плати и си замина.
Синеокия вървеше с бавна стъпка към тренировачната площадка.
След около половин час умерено ходене момчето стигна. Седна вътре на тревата, да преусмисли какво да тренира, имаше избор от много техники, но момчето си избра фуутон казекири но джуцу това му хареса пък и е полезно в битки, Момчето застана в одобна поза и започна да събира чакра, стараейки се да я насочва в рацете, когато разбра че е готов той направи светкавично знаците и замахна с рака, но нищо не се бе получило, момчето знаеше че няма да е лесно но това не му пукаше нямаше да се откайе, Наруто отново застана в поза и започна бавно да събира чакра в рацете си когато усети че е готов той направи знаците и извика отново, от дланта му се спусна малък наниз вятър но бързо ослабна във въздоха и се разпадна, наруто разбра че напредва и това го мотивира допълнително, и тка Синеокия готов за поредния опит решен да се постарае повече този път започна да събира чакра като разбра че е готов започна бавно и старателно да я насочва към дланта си на дясната рака, след секунди момчето реши че е готово направи светкавично знаците.
- фуутон казекири но джуцу...

/Съжалявам, не е одобрена техниката. Има по-малко описания върху самата тренировка, отколкото върху преживяванията на Наруто. Опитай се да опишеш тренировката си отново!

ПС: Между другото, в Нарутопедия пише, че тази тренировка се използва с ветрилото на Темари. XD/

Анко се изненада колко близо се оказа до къщата тренировъчната площадка. Беше толкова по-лесно,когато и показваха пътя. Минато беше казал, че иска да ги пита нещо, затова тя все още му хвърляше по някой оздачен поглед, но търпеливо изчака, докато стигнаха мястото за тренировки.

Минато помисли хубаво и извади специалния кунай.Той хубаво го огледа и реши,че е време да отговори на момичетата.
-Ами има една техника .. Jikūkan Kekkai.До колкото знам тя се използва за защита и е възможно да погълне атаката на противника и да я изпрати в друго измерение,но тази техника за момента мога да я науча само .. аз -каза Минато и показа куная на момичетата.
-Заради тези кунай ...

Сакура изслуша внимателно Минато и след това погледна куная, който той им показа. Тя се зачуди как ще тренира тази техника като няма какво да погълне, ако ще става въпрос за големи неща. Отдавна се беше навила да научи някоя Катон техника, която ако я научеше, щеше да помогне на Минато.
- Хм.. аз ще ти помогна.

-Добре ..

Когато чу името на техниката на Минато, през главата на Анко прелетяха откъси от енциклопедии. "Jikukan Kekkai - бариера, телепортираща през времето и пространството, способна да отстрани дори биджудама, изстреляна от опашат звяр. Изисква голямо количество чакра и специални знаци, известни на малко хора." Тя се изненада като видя куная в ръцете на момчето. Той беше съвсем различен от всеки друг, който беше използвала.
Беше се замислила, но след секунда на лицето и пак грееше чаровна усмивка.
-Бих се радвала да помогна, ама първо трябва да науча някое джутсу! - тя се почеса по врата, чувствайки се изостанала.

Момчето мислеше само върху тази техника и гледаше куная.
-Ти каза,че си Райтон ..-каза русокосия и погледна Анко.
Той направи няколко знака .. изпъна дясната си ръка ..
-Чидори ..-каза момчето без особено затруднение с техниката.
-Ами това е лесно .. или поне вече ми е лесно-каза той и се засмя.

Сакура се замисли: "Моите Фуутон техники няма да свършат работа. Може би трябва да науча някоя Катон техника. Но коя да бъде?"
Момичето седеше замислено още дълго време и накрая се сети. "Може би Katon: Gōkakyū no Jutsu?"
- Ще науча една техника, но ще ми отнеме малко време за това. – розовокосата се усмихна и отстъпи малко назад.
„Това няма да бъде лесно.”
Сакура си припомни какво е чела преди за Катон техниките. За тях са нужни да концентрираш чакра в корема си и след това да я издуха, превръщайки я в огнено кълбо или огнена струя. Но за това щяха да бъдат нужни и знаците Horse → Tiger or Snake → Ram or Tiger → Monkey → Boar → Horse → Tiger, но те бяха твърде много и необичайни за Сакура, за това можеше някъде да се оплете.
Първия опит не мина много гладко, както се очакваше. Зеленооката вдиша въздух, събирайки чакра в корема си и междувременно направи знаците, но накрая пропусна последния и всичко се провали.
Втория опит пак се оплете. Момичето си беше инат и твърдо бе заявила да научи тази техника. Отново събра чакра в корема си и този път успя да направи всеки един знак, но малко по-бавно, за да не пропусне нещо. Издиша въздух, но за сметка на това не се появи огромно кълбо, а една малка топка огън. Тя не се разочарова, даже й стана смешно и въпреки това продължи.Третия път се надяваше поне някакъв прогрес да постигне. Тя концентрира чакрата си, гледаше да не се разсейва. Усещаше как вятъра леко разклащаше косите й и леко гъделичкаше врата й, но реши да не го отразява. В следващия момент, слуха й долови и звука на течащата река наблизо, което още повече я разконцентрира. Саку леко се раздразни, но започна отначало. Концентрира се напълно. Избегна всеки един звук, сякаш беше глуха, но не беше. Тя реши да направи по-бързо знаците и да събере повече чакра, за по-голям успех.- Кон→ Змия → Тигър → Маймуна → Глиган→ Кон → Tигър... – шепнеше тя и в следващия момент изрече по-силно:
- Katon: Gōkakyū no Jutsu!
Сакура издиша силно чакрата, събрана в корема й и напрежението сякаш се махна от нея. От устата й излезе огромна струя огън, която в следващия момент се оформи като гигантско кълбо, както трябваше и да бъде. Тя дълго време задържа кълбото и това я успокои, защото знаеше, че е успяла.
Въпреки това не помисли, че сега ако пусне кълбото, то можеше да разруши половината площадка и затова се обърна към реката и го пусна нататък. Сега беше спокойно, защото водата повлия на кълбото и то се изпари, сякаш никога не се е появявало.

Един мъж я гледаше с нескрит интерес и се възхищаваше на силата и волята на младото момиче.Усмихна се и си тръгна накрая.Момичето щеше да стане велико шиноби и това беше емоцията, която се изписваше в уморените му от работа очи.

/Усвоена техника :Ф :Д/

След като видя,че Сакура успя с техниката,Минато реши да се подготви.
-Е .. как започваме .. Сакура .. -попита момчето и държеше специалния кунай.

- Това е добър въпрос. - Сакура се засмя и се замисли. - Ще използваме моите огнени кълба за атака, а ти междувременно ще правиш джуцуто?

-Добре да започваме ..-каза момчето леко притеснено.

Сакура се усмихна.
- Спокойно, ще научиш техниката!
В следващия момент зае позиция, направи знаците като внимаше да не обърка някой от тях, вдиша въздух, събра чакра в корема си и издиша огромно кълбо от огън. Тя се надяваше Минато да реагира бързо, ако не успее от първи път да направи техниката.

Всичко стана прекалено бързо,Сакура застана на позицията си и направи техниката си.
Огромно огнено кълбо се насочваше право към Минато.Той се панира и първо изпусна куная,но после го вдигна,а кълбото се приближаваше все повече.
-"Какво да правя .. така знам знаците,но ..да изповзвал Суйтон техника. Не трябва
да науча тази за това дойдох .."-русокосия беше много притеснен,но трябваше
да се успокой.
Той затвори очи и си помисли ..
-"Така .. след като направя знаците .. трябва да хвана куная с двете ръце и да го насоча към кълбото .."-помисли момчето и отвори очите си.
Първо момчето обърка знаците .. това го притесни още повече ..
-"Успокой се .."-помисли си той и този път направи правилните знаци.
Той използва почти цялата си чакра и насочи куная към кълбото.
Проблема беше,че то се приближаваше все повече,а нищо не ставаше.
От челото на Минато се стичаха капки пот .. той вече нямаше възможност и за Суйтон техника,защото беше концентрирал всичко във тази.
Русокосия вложи още повече чакра .. може би това щеше да го доведе и до припадък.но
по-добре от колкото да бъде изпепелен.
-"Явно избързах с това джуцу .."-помисли си Минато.
За пръв път младежа не вярваше толкова много в себе си
мислеше си,че се метнал твърде на високо с тази техника.
Минато стисна зъби и вложи цялата си чакра .. момчето просто затвори очите си.
Усещаше само как огромното огнено кълбо се приближава
и почелото му избиваше повече пот.Той затвори очите си и все едно се изгуби в съзнанието си.
-"Толкова много исках да я науча .. трябва да успея,а и не ми се умира толкова млад .. и то от момиче .. от моето момиче .."-помисли си момчето като продължи да седи с затворени очи.
Лицето му вече не изразяваше никаква емоция.
-Jikūkan Kekkai-извика Минато с надеждата да не бъде изпепелен.

Сенсея наблюдаваше какво правеха двамата младежи. Той се учуди от цялата им тази амбиция да се пробват да научат тази техника сами, при положение, че не беше от лесните, макар и от ранг-а й. Мъжа изгледа към Минато въпросително, сякаш не вярваше, че ще успее, но когато видя крайния резултат се ококори. Точно преди кълбото да изпепели Минато, то беше погълнато от техниката, която използва русокосия. "Невъзможно...", замисли се мъжа и разтърка очите си. "Явно е възможно."

/Одобрена техника/

Сакура гледаше притеснено, но след това не повярва в очите си. Минато наистина успя и това я накара да забрави за притесненията и да му се метне на врата от радост. Принципно тя не правеше така, но този път много се зарадва. Усмихна му се и го целуна по бузата.
- Браво на теб.

Минато дишаше тежко и капки пот още се стичаха от челото му.Момчета не беше преценил колко чакра да използва за техниката .. и използва повече от колкото трябва.След няколко секунди той падна на колене,но и се усмихна.
-Е .. успяхме .. -каза момчето като я гледаше с усмивка.

Сакура кимна и седна на тревата.
- Да... аз ще си почина малко и ще продължа да тренирам, доста съм изостанала.

След като момчето почина и събра малко чакра.
Реши да премине към следващата си задача и да привърши с техниките за сега.То не беше особено трудно пък и беше Тайджуцо.
Shishi Rendan беше джуцуто което момчето се приготвяше да учи.Той беше намислил да използва клонинг,защото
нямаше как да го приложи на момичетата.Целта беше да удариш противника си отдолу
като го вдигнеш във въздуха и минеш зад него.
Минато се беше изправил ..явно беше наистина надъхан
особено,след като знаеше,че изпита наближава.
-"Е .. след като свърша тук ще имам време за почивка,а може би не .."-помисли си младежа и погледна розовокоската.
-Буншин но джуцу ..-момчето направи знаците и до него се появи неговото копие.
Минато се затъча към него,но се подхлъзна и падна на земята.Той набързо стана и се изтупа за да не изглежда глупаво.
Нямаше нищо сложно в това джуцо,но явно момчето не си беше починало добре.
Той отново се засили и мина точно под главата на клонинга си
той допря едната си ръка в земята и засили единия си крак към брадичката му.
Но кракът на момчето се размина с брадичката на клонинга и той реши да не се отказва
като засили другия си крак и този път го оцели.
Клонинга излетя на няколко метра от земята,а момчето се погрижи
да е зад гърба му.От тук вече започваше съществената част.
Минато засили кракът си към тялото на клонинга,но той се опази като блокира с ръката си.
Същото нещо не се случи когато,Минато го залъга,че отново ще използва кракът си.
Вместо това момчето залъга клонинга и използва ръката си,но този път удара последва от другата страна.
Клонинга не можа да се опази и беше ударен в гърлото.В момента когато тръгна да пада към земята
дойде и последното нещо,което трябваше да направи русокосия.
Той се превъртя и нанесе смъртоносен може да се каже .. удар право в корема на клонинга
с крак при,което той се удари в земята ..
-Shishi Rendan ..-произнесе момчето името на техниката,но не знаеше
дали е точно това,което се очаква.

Aнко седеше отстрани и ги гледаше. Мда, начина, по който се поглеждаха доказа предположенията и. Една малка част от нея измрънка "жалко!" и въздъхна, но другата, която беше по-голяма я преби и заключи здраво в някой далечен ъгъл на мозъка и. Ако някой член на клана Яманака проникнеше в главата и сигурно щеше да полудее. Тя се засмя и сигурно изглеждаше като напълно изперкала, но съотборниците и бяха заети с тренировки и за щастие не и обърнаха много внимание. И без това щеше да им се наложи да свикнат. Тя се надигна и реши и тя да се заеме за работа.
Щеше да вземе предложението на Минато впредвид, но засега си беше набелязала друга техника, а именно - Raiton Kage Bunshin.
Знаеше, че каге буншина е различен от нормалния клонинг. Той имаше физическа форма, не беше илюзия като нормалния. Освен това, доколкото знаеше чакрата се разпределяше равномерно между всички клонинги.
Прехвърли един откъс от друга енциклопедия в главата си - "Raiton Kage Bunshin - клонинг от светкавичен тип чакра. Когато е унищожен, отново се превръща в светкавична чакра, наранявайки обекта, с който е влязла в контакт."
-Ок, стига толкова теория, време е за практика - измърмори тя и се зае с изпълнението на джутсуто.
Зае позиция някъде в средата на площадката и се концентрира. Направи знаците и освободи солидно количество чакра. До нея се появи едно копие, но не знаеше как да разбере дали е райтон каге буншин или обикновен. Не получи шанс да разбере, защото след 5 секунди той се разпадна. Анко се намръщи ядосано и опита пак. Надъха се и този път съсредоточи светкавична чакра по цялото си тяло. Не знаеше дали това ще помогне, но реши, че си струва да опита.
-Raiton Kage Bunshin! - извика тя и до нея цъфна ново копие. Тя метна един кунай по него и той изчезна в облак дим.
-Обикновен отновоо?! Трябваше да се превърне в електричество като го унищожа! - изпръхтя тя и затвори очи за трети път. Даде всичко от себе си:
-Raiton kage bunshin! - този път беше по-спокойна и съсредоточена. Нищо около неш нямаше значение, само топката светкавична чакра, на която се опитваше да придаде форма. Както на изпита в академията, си представяше, че се гледа в огледало. Пресъздаде всяка своя черта в опит да направи перфектен светкавичен клонинг и зачака резултата.

Сенсея наблюдаваше младежите, които тренираха на площадката. Една от тях си почиваше и не береше толкова грижи за нея. Той първо погледна към Анко, която правеше опити да направи Raiton Kage Bunshin. Първите опити не бяха добри, но следващите няколко се получиха чудесно и тя успя да усвои техниката.
След това той хвърли поглед към момчето, което явно се опитваше да научи Shishi Rendan. Опит след опит, той ставаше все по-добър и това зарадва сенсея. "Тези деца ще станат невероятни нинджи."

След като получи одобрението не сенсея, Анко се усмихна самодоволно и се замисли как да продължи. Хвърли един поглед на съотборниците си, които също бяха заети. По-късно щеше да си говори с тях и да ги опознае по-добре, а може би дори да ги покани в тясната си, но уютна къщурка.
Сега трябваше отново да се съсредоточи и да даде всичко от себе си. Откакто беше станала генин доста се беше променила. Чувстваше се по-зряла и отговорна, макар че може би се заблуждаваше. Както и да е, следващото джутсу щеше да е Чидори, както беше предложил Минато.
Пое си дълбоко въздух, припомни си знаците и изпъна ръка, съсредоточавайки чакра в нея. Естествено, нищо не се получи. "Защооо!" - отчая се момичето. Отговора дойде след като прехвърли всичко, което знаеше за това джутсу в главата си.
"Огромно количество светкавична чакра, съсредоточена в ръката. Вибрациите на тази чакра предизвикват оглушителен звук, подобен на 1000 чуруликащи птици. Знаците...ъъъ...по дяволите! Вол-Заек-Маймуна, а не Тигър-Заек-Маймуна!" - след известни размишления откри грешката си и се плясна по челото ядосано. Последва втори опит.
Настани се удобно и направи знаците, този път правилно. Насочи голямо количество светкавична чакра към изпънатата си ръка и я хвана с другата. По нея първоначално започнаха да прехвърчат искри,  после дланта и се обви в светкавица. Тя откри, че е доста трудно да се придвижва така, а звука беше трудно поносим. Направо и идваше да си завре тапи в ушите, но предположи,че с времето ще свикне.
След няколко секунди усещаше, че контролът и над искрящата, пищяща топка в ръката и се подобрява. Затича се към една малка скала пред нея и извика:
-Chidori! - надявайки сее, че няма да си счупи ръката.