Тренировъчната площадка

Сенсея късно забеляза русокосия. Искаше да анализира до какво ниво е стигнал Наруто, но все пак видя, че, явно, заради множество опити синекия се е справил. Потта на челото му яростно бе избила и това направи впечатление на мъжа, че доста се е потрудил за тази техника.

/Успешно научаване на техника/

/Чакра молд .. ниво 4 прекарване на светкавична чакра през обикновен кунай/

Минато от доста време не беше стъпвал на тренировъчното поле.
Явно след научените от него техники,Минато си беше помислил,че това е края.
Мързела в него все повече наделяваше и му беше много трудно да тренира.
Всички бяха толкова ентусиазирани и тренираха усилено за изпита,но не и русокосия,след
като той научи какви са правилата за да участва трябваше да потренира.
Всичко друго почти беше наред с него само,че момчето още не беше усвоил
4-то ниво на чакра молда.Той стъпи на площадката отчаян и изморен все едно се е бил с вол.
Нещата бяха прости синеокия си беше избрал обикновен кунай през който да прокара
светкавичната си чакра.Той извади един кунай и започна да го гледа отчаяно.
-"Е сега само трябва да прокарам чакрата си.Господи .. имам чуството,че такава лесна работа
ще ми отнеме дълго време"-помисли си русокосия.Младежа затвори очите си и първо се опита да събере
мислите си,а след това да се съсредоточи върху чакрата.Той съвсем спокойно започна да насочва постепенно
чакрата си към куная,който държеше с дясната си ръка.Момчето за секунда смръщи погледа си
макар и отсрани да изглежда детска работа не беше така.
Той започна да диша и по-тежко ..малки капки пот се стичаха по челото му.
Минато насочи повече чакра към куная си.Той усети,че става нещо,но всъщност още не беше нищо.
Момчето се изнерви и запрати куная си напред където се заби в един дъб за тренировки.
-Мамка му ... малоумен ли съм това ще го направи и някой от Академията ..-каза си Минато
и извади още един кунай,като го погледна ядосано.
-"Може би трябва да съм по-спокоен .. изпита явно ми оказва влияние .. нищо няма да помогне,ако се ядосвам"-
каза си момчето и пое дълбоко въздух,след което го издиша.
Минато отново хвана куная в ръце,но този път беше съвсем спокоен и не затвори очи.
Той гледаше право в него с безразличен поглед и бавно и спокойно насочваше
чакрата си.Лека усмивка се появи на лицето му,защото все пак виждаше,че става
нещо.Макар и още незавършено той знаеше,че ще се получи.
Той насочи още малко чакра към куная за да види
дали вече ще се получи ..

/Одобрен молд 4/

Сенсей тихо наблюдаваше русокоско.

След като беше грубо изтръгната от кротката си дрямка, Анко неохотно се замъкна към тренировъчната площадка.
- "Твоите арогантност и мързел нямат граници", дрън-дрън! - мърмореше тя недоволно, след като поредният джонин беше нарушил спокойствието и. Започваше да си мисли, че идването и в Коноха е било грешка. Въздъхна. Имаше чувството, че всички тук са влюбени в хокагето.
-Хокаге-сама това, Хокаге-сама онова! - продължаваше да мрънка тя, след като срита един камък, застанал на пътя и. -Когато стана хокаге, ще наредя да се обръщат към мен като данго-кралицата, само, за да става забавно! - тя се ухили, после се спря и се ококори - Чакай, к'ви ги дрънкам! Аз няма да ставам хокаге! Ще се махна оттук при първа възможност! - каза тя уверено, но дълбоко в себе си осъзнаваше, че вече е твърде привързана към селото, за да го напусне. Някой до нея се изкикоти и тя се усети, че мисли на глас. Беше достатъчно изнервена, че да дръпне един здрав бой на хлапака и да си продължи по пътя. "Да ходи да се оплаква на скъпия си хокаге-сама, ако иска!" - помисли си.
Най-накрая пристигна на тренировъчната площадка и се облегна на едно дърво със замислена физиономия.
"Ми сега какво? мързи ме да тренирам, пък ме наблюдават...ще симулирам някаква дейност." - тя вдигна рамене, доволна че е стигнала до някакво решение на проблема си.
Направи един светкавичен клонинг и се заигра с него, както си играеха децата. Гонеше го, хващаше го и го удряше леко, а той се хилеше като побъркан. Това трябваше да свърши работа, нали?
Но нещо, което видя в другия край на площадката я озадачи и я накара рязко да спре, при което клонинга се блъсна в нея.
-Какво има? -попита той, но тя не отговори.
Продължаваше да гледа съсредоточено как едно момче и клонинга му протягат ръка един към друг и между тях се формира някаква връзка, подобна на въже. Но тя не беше обикновена, това бе тънка връзка от светкавична чакра, с която момчето и клонинга току що бяха повалили дърво.
-Прокарай чакра през ръката си и я свържи с моята! - изкомандва Анко и усмивката на клонинга и мигом изчезна. Очевидно не беше ентусиазиран, но я послуша и опита.
Момичето се напрегна и изпрати солидно количество светкавична чакра към ръката си. Беше напълно съсредоточена. Докато наблюдаваше момчето се беше сетила, че е чела за тази техника в един учебник,
По ръката и засия позната синя чакра и се чуха звуци, подобни на чуруликането на 1000 птици.
-Неее! Не Чидори! - изпуфтя недоволно. Естествено, беше объркала знаците. Клонингът се засмя.
-Шшшшт! - скастри го тя - Как се казваше проклетата техника! Рай...чу, Рай...мон, Райфайзен?
-Райден, глупачко! - клонингът врътна очи.
-Ааа, да! - тя се усмихна,но му хвърли убийствен поглед, заради обидата. -Да опитаме пак!
Съсредоточиха се и отново събраха чакра, след което направиха знаците на джутсуто. Получи се нещо като слабо Чидори, но от разрушителната връзка, която беше повалила масивно дърво нямаше и следа. И двете изпсуваха ядосано,чудейки се защо не се получава.
-Хайде, маце, не унивай! Ше го направим. Нали? - клонингът се опита да я окуражи и вдигна ръка -Дай пет! - усмихна се.
Анко плясна ръката и и се случи най-неочакваното. Връзката се получи. Те се спогледаха невярващо, но за жалост тя скоро се разпадна.
-Я дай пак!
Повториха процедурата, като този път го отработиха. След като направиха знаците се засилиха една към друга и скочиха, като удариха дланите си една в друга във въздуха.
-Raiton:Raiden! - извикаха в един глас те, почти убедени, че се е получило.

Сенсея доста добре си беше отпочинал. По незнайна причина, дълго време отсъстваше, но сега беше тук, за да провери какво се случва с тренировките на младежите. Все още имаше живи хора, както обичаше да се изразява той.
Пристъпи на площадката и забеляза едно чернокосо момиче, което се опитваше да направи някаква техника. "Райден, хм?"
Сенсея реши да поостане. Наблюдаваше провалите на момичето, които бяха и някак си шеговити. На места се подхилкваше, но всъщност се радваше на Анко, че е толкова упорита. Накрая успя. Научи техниката, която толкова дълго време я тренираше.