Крайпътното заведение

-Абе...Аз няма да мога се събудя...Много тежко ще е и е най-добре да стигна поне до половината на пустините...Къде се забърках и аз с тази Суна...Много съм странен.
Изхилва се.

Момичето слушаше пиянската им дискусия с усмивка и продължаваше да си сръбва от чашата, която двамата бяха пресушили няколко пъти преди това. Сепна се като чу селата.
-Искам те в Конохаа, в малкия ми апартамент, ше си живеем там тримата с Куро! - обърна се тя към Мадара със полузаспало изражение на малко кученце.

-Куро ли?-попита ухилен и мислите му заминаха другаде.

-Мда, един чере, космат и мършав мъник! Ама пък ми е другарче - тя изобщо не се чуваше какво говори.

Момчето изпадна в истеричен смях.Накрая се окопити малко.
-Котка или куче?

-Коте! Що се смееш бе, не си ли чувал за момиче с котка на име Куро?! - скастри го тя, но все още гледаше тъжно. Явно я хващаше пиянската депресия. На сутринта щеше жестоко да съжалява.

-Ъъ...Гомен.Малко...пиян...човек съм аз.
Отново се засмя, но изведнъж се сети за Ино и изпадна в тежки състояния на депресия.

-Знам! И аз! - и тя се усмихна, но забеляза, че той се натъжи и го потупа по гърба приятелски.
-Ко стана ся! Барман, още едно! - поръча тя и погали косата му нежно или поне доколкото можеше да е нежна в момента.

Момчето гледаше напред и вече не знаеше.Тъжеше ли, лошо ли му беше, на кеф ли е, ще танцува ли и въобще какво се случва.
"-Много наказан съм, братче..."
След малко реши да тръгва.Каза довиждане на всички и лека-полека се изниза.

-Чакай бее! Ос...- извика Анко след Мадара, но той не я чуваше или не я отразяваше. -...тани. - все пак довърши тя.
Стана и гадно, чувстваше се виновна без да знае защо. Погледна към пресушената си бутилка, хвана я и я джасна към вратата с безразлично изражение на лицето. Е, беше постигнала целта си да се разсее, даже се бе престарала. Чудеше се дали изобщо ще помни нещо на сутринта. Огледа се за съотборниците си, но от тях нямаше и следа и реши да си тръгне. Сбогува се с другарчетата си по чашка и затръшна вратата след себе си. Бавно се заклатушка към Коноха, мърморейки си под носа подхлъцвайки от време на време.

Минато и Сакура и останалите си се запътиха към домовете.