Крайпътното заведение

Итачи я погледна и повдигна вежда.
- Ъм... мерси? Ти също.

-Хех, благодаря ти!
Тя замлъкна и отпи от чашата си.Умисли се и лека тревога се изписа по лицето й.

Итачи я погледна и видя тревогата в лицето й.
- Какво има?

Мей се сепна.Махна с ръка леко.
-А-ах, нищо, Итачи-сан!
Опита се отново да се усмихне.

- Сигурна ли си?
Личеше, че Итачи не бе някой клюкар, който ще тръгне да тръби из селата за проблемите на Мей.

-Напълно!Просто се сетих нещо.Нека прехвърлим някоя весела тема!

- Ами, добре...
На Итачи май му харесваше сакето и през 2 минути отпиваше от него, и ставаше все по-разговорлив.

-Ще ми кажеш ли някакви забавни случки от живота си?-тя го загледа любопитно.

Итачи се засмя.
- Няма такива. Не съм от забавните хора, съответно нищо забавно не ми се случва. В интерес на истината съм доста скучен.

-Не си скучен, стига си го внушава!-тя се засмя.
-Аз веднъж се напих малко и ставаха едни неща...-тя леко се зачерви и се изкикоти.

- Мисля че се досещам, но все пак разкажи... ако искаш.

-А-ах, амиии...прескачах едни огради, буйствах...като цяло неща, които са нетипични за една жена!-тя се засмя.
-Става късно!Какво ще кажеш да тръгваме към домовете си?Имаме много път.

- Добра идея. И без това имам нужда от малко почивка.
Двамата станаха и излязоха от кръчмата.

След дългото ходене през гората Анко пристигна до кръчмата с изплезен език и тръшна вратата, като за малко не я счупи.
-Бармааан, дай бутилка саке! - изкомандва тя -И да е хубаво, неща да се тровя! - добави закачливо. Беше дошла с мисълта яко да се отреже и да се позабавлява.
Седна на бара и изчака поръчката си.

Сакура не искаше да се прибира в Коноха и отклони пътя си към кръчмата. Влезе нетърпеливо и забеляза Анко, която беше развълнувана, както винаги. Тя притича към нея и седна.
- Здравей, може ли да седна при теб? - леко се засмя и изчака отговора й.

Съотборничката и се беше появила. Анко отговори на усмивката и и отговори.
-Разбира се! И тъй като ще ми правиш компания, първото е от мен! - тя намигна - Бармааан! Още едно! - викна тя весело.
Лошото беше, че не се сещаше за името на новата си приятелка, но щеше да кара по течението, все щеше да се сети.

Минато беше много щастлив от завършването на последната си техника и реши,че няма да е лошо да се почерпи малко.Веднага след тренировката той отиде към кръчмата.Отвори врата все едно заведението е негово ..и мина покрай бармана като още не беше забелязал,че има и други хора.
-Една бутилка .. водка ..-каза русокосия и погледна напред като видя,Сакура и другата му съотборничка.Той се запъти към тях.
-Дами .. може ли да седна ..-попита той и се засмя.

Сакура погледна към Минато, усмихна се и се засмя.
- Може. Сядай.

Минато седна и пиенето му дойде.

Мадара влезе в заведението.
"-Тази вечер ще се накажа много лошо!"
Видя Минато и девойките.Тръгна към тях.
-Мога ли да се присъединя?
Ухили им се широко.

Минато се усмихна като видя,че няма да е сам мъж.
-Настанявай се .. братле -каза русокосия като отпи огромна глътка от бутилката си.

-Мерси, бро.-ухили му се отново, седна до него и си поръча огромна чака саке.
-Наздраве.

Цунаде беше решила, че днес й е ден отново да се отдаде на удоволствието. Тихомълком отвори врата на кръчмата. Видя няколко глави и лица, нямаше си на представа кой личности са, но това не й попречи срамежливо да седне на столовете близо до тях.
-Барман едно шише саке.

Итачи току-що беше завършил академията и реши да се накаже. Отиде в гората и влезе право в крайпътното заведение. Огледа се, след което отиде до бармана.
- Дай бира като за начало и нещо, което да ме остави на четири крака днес.
Барманът му сипа доволна халба бира и водка. Итачи се обърна и видя няколко нинджи. Реши да се прави на куче с тях и отиде до масата им.
- Има ли място и за мен тук?

-Идвай!
Мадара му махна.Глътна на екс чашата си и поръча още.
"-Държа на алкохол и отрова."-доволно си помисли.