Крайпътното заведение

-Обичаш ли цветя .. -попита я Минато и се усмихна.

Първоначално Сакура не разбра намека и просто отговори:
- Ъм.. да, защо?

-Добре питам .. -каза той и се усмина.-Знаеш ли .. харесвам косата ти .. -каза той и хвана леко един кичур от косата й.

Изведнъж Сакура забрави за всички около тях и погледна Минато. Не спираше да го гледа. Харесваше й как се държи с него и как той с нея. Сякаш някаква мечта, за която дори не си е и мислела се сбъдва. Тя продължи да се усмихва и му отвърна:
- Аз харесвам всичко в теб.

Минато погледна Сакура право в очите .. сърцето му започна да бие по-бързо и усети странно чувство.Той не се беше чувствал така никога .. беше се срещал с други момичета и не се беше чувствал така.Момчето вече се чудеше дали е от пиенето или от друго.Минато сякаш бе потънал в очите на розовокоската ..
-Прекрасна си ..-каза той без да отмества погледа си.

Часовете някак се изнизаха. Посетител след посетител напускаха заведението, но само Минато и Сакура продължаваха да си говорят.
Една от сервитьорките отиде до тях и се усмихна фалшиво:
- Затваряме.
Розовокосата се стъписа. Не разбра колко дълго време е прекарала с русокосия. Усмихна се, стана от мястото си и погледна Минато:
- Да тръгваме?

Минато погледна момичето.
-Ъ да тръгваме ..

Двамата излязоха от кръчмата и тръгнаха към изхода на гората. Беше тъмно, луната грееше ярко и от време на време се чуваше бухал.
Сакура и Минато вървяха бавно по пътеката, докато зеленооката не се спря. Погледна Минато и замълча. Не издаде нито звук, докато изведнъж не се доближи към него, надигайки се на пръсти. Скоро дишаха един въздух. Момичето докосна устните си нежно до тези на Минато и след това го погледна:
- И ти си прекрасен..

Както вървяха Сакура се спря а той се обърна към нея.Тя се надигна на пръсти и целуна Минато .. сърцето му започна да бие по-бързо.Той не знаеше какво да направи и какво да каже.След като погледите им се засякоха,а Минато стоеше без да казва и да прави нищо .. той сложи ръцете си на кръста й и я придърпа към себе си,след което я прегърна.
-Усещаш ли как ми бие сърцето .. това е заради теб хубавице .. -каза Минато докато още я държеше в прегръдката си.

Сакура се усмихна. Сърцето й заедно с неговото биеше лудо и розовокосата не знаеше какво да каже. Тя отново го погледна и му каза:
- Явно не съм само аз...

-Само заради теб е .. и заради целувката .. -каза той и я целуна по челото.

Сакура не искаше да се отдели от русокосия. Тя го гледаше в очите и междувременно се усмихваше. Незнайно беше хванала ръката на момчето. Погледна я и се усмихна още повече. Макар и да беше видяла какво се бе случило, тя не се отдръпна, въпреки, че трябваше, за да могат да се приберат.

Докато изпадат в размисли и страсти розовокоската беше хванала ръката му и той го забеляза,но още не обърна огромно внимание.Ставаше все по-късно,а гълъбчетата си седяха и не мърдаха.Минато реши,че трябва да каже нещо или да направи преди да осъмнат тук.
-Да тръгваме .. хубавице .. -каза русокоското като вдигна ръката си с която държеше нейната.-Това е явно да не се изгубиме .. -каза той и се засмя,след което целуна ръката й.

...изведнъж вратата се тресна.
- Ъ какво? Ахх..! Явно съм бил заспал. - рече си момчето. Когато се огледа около него нямаше почти никой. Вече се бе мръкнало и до него беше бутилката вино, която бе поръчана. След като видя, че Кисаме е буден бармана му извика:
- Ей момче! Буден ли си вече? Хайде излизай по - бързо, че ще затваряме. И гледай другия път да си изпиваш поръчания алкохол, че някой може да ти го открадне.
Чернокоското стана оттчгчен от масата, взе си виното под ръка и излезе от кръчмата. Горкото момче, сега беше тъмно и не знаеше как ще се прибира. Поогледа се наоколо и видя две човешки фигури в тъмнината. Когато се загледа по-внимателно, той видя, че имаха бандани на челото със знака на село Конохагакуре. Те се бяха прегърнали един-друг. Момчето си помисли, че това може да са врагове и се скри до едно дърво. Лошото беше, че той бе неопитен и нямаше оръжия. Но така като ги гледаше си мислеше, че няма да му сторят нищо, защото изглеждаше че бяха влюбени затова реши просто да ги подмине без да ги поглежда.

Розовокосата кимна и се усмихна. Въпреки, че вървяха момичето го гледаше с влюбен поглед от време на време. Изведнъж тя видя едно момче със синкава кожа, което объркано ходеше по пътеката. Тя реши да му помогне. Преди това го огледа и забеляза, че носи бандана на Киригакуре. Леко се провика с дружелюбен тон:
- Изгубил ли си се?

Момчето погледна леко плахо девойката. Изглежда нямаха намерение да се бият. Кисаме се обърна към момичето и й отговори.
- Не, просто е малко тъмно и.. - момчето не можеше да признае, че го беше малко страх да върви сам в тъмното. Щеше да е по-спокоен ако знаеше някоя техника или имаше оръжие, но той дойде в кръчмата без предпазни мерки.
- Впрочем името ми е Кисаме Хошигаки. Така като гледам вие сте от Коноха. Натам ли сте се запътили? - попита той.

Сакура се засмя. Тя отлично знаеше, че момчето се беше загубило и леко го беше хванало страх. Просто знаеше кой кога подслъгва, дори малко.
- Аз съм Сакура Харуно. - макар и да се усмихваше, тя никога нямаше да се усмихва, така както на Минато

Така като гледаше, тъмнокоското разбра, че са гаджета. Кисаме погледна пак към момичето и й каза:
- Вие накъде сте тръгнали? Ако може и аз да дойда с вас. - момчето му беше малко неловко защото не искаше да им развали вечерта. После погледна към русокосото момче и го попита:
- А твоето име е..?

Минато никога нямаше да нападне пръв или поне,ако види,че наистина няма опасност,а тъмнокоското не проявяваше такава.
-Аз съм Минато Намиказе .. приятно ми е-каза русокоското и се усмихна като подаде ръка за здрависване.

Кисаме го погледна в очите и стисна здраво ръката на момчето, като се появи една широка усмивка на лицето му.
- Е и все пак към Коноха ли сте тръгнали. Ако искате да дойда с вас а после ще свия по моя път. - попита той. Кисаме не искаше да остава сам, а ако някой го беше нападнал сигурно щяха да си помагат взаимно, но засега чернокоското им нямаше пълно доверие.

Минато забеляза,че момчето нямаше напълно доверие на тях,но това беше нормално различни села .. различни интереси.Минато нямаше да има нищо напротив той да тръгне с тях.
-Да към Коноха сме .. ела с нас няма проблем-каза русокоското и се усмихна.

Момчето се зарадва. Сега поне си имаше компания. Това можеха да му бъдат първите нинджа приятели, макар и от друго село.
- Добре да се махаме! - каза Кисаме и се запъти през гората, като ги погледна настоятелно. В момента на тъмнокоското не му се стоеше на това място и искаше по-бързо да се приберат у дома.

// ся май в гората тряя се пише :Д //

Минато хвана Сакура за ръка която се беше загледала на някъде и тръгнаха по пътя си.

Двамата стигнаха.Влязоха вътре и си избраха една дървена маса.Наоколо беше приятно и се чуваше тиха музика.

Двамата седнаха на една маса и си поръчаха питиета.
- Е... - реши едва-едва да завърже разговор чернокосият. - Откъде си?