Крайпътното заведение

-Киригакуре!-каза тя и посочи банданата си.-Фамилията ми е Мей.А ти откъде си?

- Конохагакуре. Е, надявам се, не те стреснах в гората... много.

-Не, извинявай отново, че те нападнах!Понякога ставам малко импулсивна!-тя се засмя и се загледа внимателно в чертите му.Имаше хубаво лице и черни очи.
-Знаеш ли, приличаш ми много на един стар мой много близък познат...
Тя се усети и разтърси глава.
-Няма значение всъщност!-отново се усмихна.

Итачи я погледна и повдигна вежда.
- Да не би да говориш за Мадара?

Мей се стресна.
-Какво?Познаваш Мадара?Но откъде?Той не контактуваше много с други хора, освен мен и още едно момиче!
Тя го загледа с големите си зелени очи.
''-Нима има шанс...да е жив?''-помисли си.

- По принцип съм от Учиха. Няма човек от Учиха, който да не знае за Мадара, въпреки че той не знае нищо за мен. Виждал съм го на много места, винаги се е държал странно.

-Предположих, че си от неговия клан.Странно е...Знаете за него все пак...За странното поведение ми е ясно...
Тя се умисли.

- Всички смятат, че е психопат. Много малко се знае за него.

-Психопат?-тя се засмя с глас.
-Е, моята информация е може би най-богата за него.
Пред тях имаше бутилка саке.Мей си наля малко в чашата.
-Тааа, каква тема на разговор искаш?-попита го и отпи глътка.

- Не съм от разговорливите. Всъщност... никога не завързвам разговор, по-дълъг от 2 минути.

-Винаги има първи път!Пък и минаха повече от две минути!-усмихна му се тя и наля в чашата срещу него.
-Отпусни се, Итачи-сан!

Итачи я погледна, след това погледна и сакето, взе чашата и отпи от нея.

Мей реши на всяка цена да го накара да говори.
''-Имах по тежък случай все пак!''-напомни си тя и се усмихна.
-Какъв е елементът ти?

- Катон. А твоят?
Итачи отпи още три-четири глътка от сакето и очите му светнаха.

-Суйтон.Много желая да науча Катон.Ще ми помогнеш ли един ден, когато се реша да се заема?-тя му се усмихна и отпи също.

- Естествено.
През цялото време, докато си говореха, никаква емоция не се появи на лицето на Итачи все едно беше някакъв цербер.

''-Спокойно, ще се пречупиш и ти!Няма човек, който да не покаже емоция поне веднъж...''-след мислите си, тя му се усмихна още по-широко и доля чашите.
-Ти имаш шаринган, нали?

- Все още не съм го усъвършенствал. Трябват ми тренировки за това. Аз наскоро се записах в академията, дори генин не съм все още. - след изричането на тези думи Итачи стисна юмруци.
Очевидно хич не му се нравеше фактът, че беше адски слаб за разлика от други Учиха.

-Спокойно, няма Учиха, който да не е талантлив!Сигурна съм, че докато се усетиш ще можеш да правиш и Аматерасу!-тя му се усмихна за Н-ти път и отпи от сакето.

- Вярвам в себе си, но не мисля, че всичко е толкова лесно. Ще ми трябват доста усилия.

-Е, когато имаш нужда от подкрепа, винаги би могъл да разчиташ на мен!Може да сме от различни краища, но това не пречи да споделяме едно добро бъдещо приятелство, нали!

- Ами... - Итачи я погледна и понеже беше леко пиян, й се усмихна. - Нищо не пречи.

Мей му отвърна с лъчезарна усмивка.
-Имаш ли мечти, Итачи-сан?

- Може да се каже... Мечта... Вероятно да стана силна нинджа и може би... - погледът му се завъртя настрани. - ... да си намеря приятелка или... де да знам.
Итачи говореше малко объркано. Не беше ясно дали беше заради алкохола или защото говореше с момиче, или изобщо, защото не беше от разговорливите.

-Ще успееш!Няма смисъл да се тревожиш за нито едното.А и си хубав. така че...
Мей обичаше да говори открито.